Начало
 
 

Кабинетът в оставка се разсея за комуникационната стратегия на българското председателство на Съвета на ЕС

09.01.2017 /08:51 | Автор : Милена Димитрова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Милена Димитрова

Остава по-малко от година до поемането на ротационното ръководство на една от най-представителните институции на Съюза, а все още действащото правителство няма комуникационна стратегия и видимо изостава в информацията за подготовката

Дълбока конспирация е дали и как държавната администрация се готви да поеме първото Българско председателство на Съвета на ЕС от 1 януари 2018 г. Още по-непрозрачна тайна до днес, началото на януари 2017-а, е какви послания, как, кога и къде България ще излъчи към Европа, към света и към гражданите си, встъпвайки в нов, още по-отговорен и задължаващ етап на европейската си интеграция.

Пълно информационно затъмнение изглежда е наложено от все още действащото правителство и вероятно лично от премиера в оставка Бойко Борисов за хода на подготовката на предстоящото първо българско ротационно председателство на Съвета на ЕС. Публично известно е само, че в средата на отишлата си 2016 г. лично министър-председателят пое като своя грижа този престижен европриоритет, за който преди отговаряше вицепремиерът Меглена Кунева.

До днес обаче няма, не е оповестено дали кабинетът е приел комуникационна стратегия за първите шест месеца на 2018-а, когато България формално ще оглави не само заседанията на Съвета на ЕС, а от негово име – и представителството във влиятелни международни организации по целия свят.

Ако държавната власт възприема сериозно ангажимента на Председателството, то именно комуникационната стратегия е първата стъпка или тонът за песен, по който да се подреждат следващите професионални и експертни дейности, културна програма, послания, символи, лого, търгове, брандове, семинари, бизнес събития, рейдове и т. н. Нищо друго освен комуникационната стратегия не казва как ротацията на върха на ЕС да приобщи гражданите към действията на администрацията. По правило чрез комуникационните стратегии другите държави-членки на ЕС решават и съществения ребус как да впишат националните си интереси в дневния ред за шестте месеца на върха на ЕС.

А у нас, въпреки че остава по-малко от година, няма, още не е приета от Министерския съвет дори комуникационна стратегия за предстоящото първо Председателство на Съвета на ЕС. В Холандия например при няколкото поредни нейни председателства парламентът се е произнасял по комуникационните намерения, които правителството обявява далеч преди ротацията. По традиция в кралството кабинетът изпраща комуникационната си стратегия за политическо обсъждане в камарата, но у нас в момента тази практика изглежда трудно приложима.

Правителственият (увенчан с герба на Република България) уебсайт за подготовката на Председателството съобщава в твърде остаряла публикация, че другите държави-членки посвещавали огромно време за привеждане в готовност, тъй като и представителните, и експертните, и рекламните задачи, както и логистичните детайли са стотици, даже хиляди. Една остаряла публикация на този сайт разказва как Чехия употребила четири (4) години да изгради нагласи и разбиране сред гражданите какво е председателството. По тази причина също изглежда самонадеяно и наивно да се подготвя председателство без комуникационна стратегия.

Надали има друга по-добра възможност за официална национална реклама, която дава тласък и на бизнеса, и на туризма, и на разпознаването на страната в рамките на общността.

До днес обаче няма достоверна информация, че държавната администрация е произвела такава комуникационна стратегия. И че е годна да я произведе. При първоначалното разпределяне на голямата кошница със задължения преди повече от година тази задача официално бе възложена на Министерството на културата. Това на практика бе последният път, когато публично се чу, че е необходима комуникационна стратегия. Неофициално след това се заговори, че изработването на комуникационна стратегия било прехвърлено към Министерството на външните работи. Чуждестранният опит сочи, че това е работа за дипломати и за международен пресцентър. Няма обаче нито едно институционално потвърждение за прехвърлянето на тази отговорност.

Без комуникационна стратегия би било трудно, дори непосилно да се синхронизират и да се подредят по важност националните послания за Председателството. Досега бе обявен само конкурс за лого, което не е ясно как ще се свърже с политическите приоритети.

От 5 януари т. г. знаем, че в конкурса за лого на Председателството са подадени 170 предложения. И от тази новина на правителствения уебсайт личи, че конят отново е впрегнат зад каруцата. Отговорността на европейското сътрудничество повелява за него да има комуникационна стратегия, одобрена от Министерския съвет, указваща каква информация да се синтезира за България, в каква светлина и с какви символи да се представяме пред света. Ако само по естетически критерии се избере едно лого от 170-те предложения, не разчитаме ли само на случайността, на прозрения, съвпадения и евентуални попадения? Как да се избере лого, ако няма ясно зададено комуникационно послание?

Очевидно политическата ситуация (кабинет в оставка, следващо служебно правителство), а несъмнено и студовете пречат на сериозната административна подготовка на Председателството.

Изненадващо на 1 януари 2017 г. екипът на вицепремиера Меглена Кунева разпространи призива й политическите сили да не се заиграват с европейската интеграция. Обаче думите на г-жа Кунева бяха възприети именно като политическо продължение на новогодишната реч на президента Росен Плевнелиев, защото като министър в оставка г-жа Кунева отговаря сега за националното образование.

А премиерът в оставка Борисов мълчи за подготовката за Председателството на Съвета на ЕС. Дали кризисните ситуации и природните явления не изместиха европейския акцент, пък макар и временно?

Прави впечатление и че уебсайтът на Председателството, който е свързан с правителствената информацицонна служба, се поддържа с епизодични и овехтели публикации, с неработещи линкове и с толкова стилистични и правописни грешки, че сякаш началниците му не го контролират. Там гражданите могат предимно да прочетат с кои държави-членки досега нашите чиновници са обменяли опит, но няма гаранция, че и тази информация е пълна. Което също е последица от отсъствието на цялостна комуникационна стратегия за предстоящия престижен, най-престижен европейски ангажимент на Република България.

Едно добро PR намерение все пак е стигнало до въпросния уебсайт: постоянният представител на България в ЕС посланик Димитър Цанчев е дал от Брюксел в средата на декември напътствен коментар. Само че от него се отваря само заглавието! Даже ако това е случаен пропуск на някой системен администратор, не се забелязват системни усилия на държавната администрация за ротационното Председателство на Съвета на ЕС, поне в комуникационно отношение.

Констатацията, уви, засяга не само английската версия на сайта за подготовката. Информацията и на български език е хаотична и оскъдна, а българският вече е официален език в ЕС и с глобалните комуникации това личи по целия свят.

* Авторката е дългогодишен журналист и един от първите български чиновници в институциите в Брюксел.

Снимка: Иван Василев

Сподели в
 

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018/18:19

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018/08:09

Българските данъкоплатци ще трябва да платят от джоба си за дързостта на един водещ да размахва среден пръст от екрана на националната телевизия

15.02.2018/18:38

Няма съмнение, че поведението на Емил Кошлуков в петъчното издание на „Още от деня“ е укоримо. Едва ли има някой, колкото и пристрастен да е, който би защитил демонстрирането на неприлични жестове от телевизионния екран. Особено когато става дума за Националната телевизия, която би трябвало да е еталон за журналистически стандарти.

13.02.2018/18:22

Предполагам, че няма приятел на спорта в България, който да не се радва от сърце на успехите на Григор Димитров, да не му "стиска палци" при неговите драматични мачове.

27.01.2018/17:18
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова е категорична, че е недопустимо доминиращите глобални медии да се използват не само за нагнетяване на международната ескалация, но и като инструмент за производство на претекст за прибягване до санкции и военни действия. Гьобелсовската пропаганда на сто пъти повторени лъжи, поднасяни като истина, е удар и по професията ни, и по интелигентността на човечеството, и по съдбата на планетата

18.04.2018 /14:21

Фокусът е върху прозрачността в собствеността, организацията и финансирането на медиите. Обръща внимание също, че интернет-посредниците придобиват все по-голям контрол върху потока, наличността, намирането и достъпността на информация и друго онлайн съдържание. Изтъква се важната роля на обществените медии

13.04.2018 /10:54

По случай големия православен празник българският патриарх Неофит изпраща до СБЖ саморъчно подписана илюстрирана картичка с неговите поздравления за Великден. Текстът гласи:

08.04.2018 /08:01

 Мнения

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018 /08:09 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки