Начало
 
 

Политически евъргрийн пречи в конфликта на БНР и „Музикаутор”

18.01.2017 /08:33 | Автор : Милена Димитрова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Милена Димитрова

Оглушително мълчи институцията защитник на интелектуалната собственост, администрацията си трае „докато Рашидов си отиде”

Когато две деца се сдърпат на пързалката, отнякъде се появява родител да ги разтърве.

Когато две фирми се скарат за нелоялна конкуренция или за отнети клиенти, се намесва арбитражният съд.

Ако съсед си разшири балкона за сметка на коридора в блока, идва общината. Сезират и Държавния строителен надзор и (в повечето случаи) виновният си отива на мястото.

В спора между БНР и „Музикаутор” обаче няма арбитър. Управителните съвети на радиото и на дружеството заседават с напрегнати лица. Компромис няма, понеже става дума за пари, и то за много пари. Оглушително мълчи и държавният орган, който по закон и по мисия отговаря за интелектуалната собственост.

По всичко личи, че до февруари поне Българкото национално радио ще ни унася в класика отпреди век, по-точно отпреди поне 70 години.

Слушателите сякаш вече свикнаха. В една програма по Радио София от 18 до 19 часа например, когато хората се обаждат да поздравяват близките си с песен, публиката бързо разбра или вече знаеше, че не може да поръчва песни на Орлин Горанов и Лили Иванова,  може само да избира какъвто си иска американски джаз от 30-те години. Инстинктивно коментаторите по телефона изобличиха „лошия” „Музикаутор”. Двама души се обадиха, че им харесва и че вече свикнали да живеят в епохата на евъргрийн.

Освен парите, проблемите са поне два.

Че в това пререкание няма арбитър, защото си трае онзи, който трябва да омиротворява съперниците в такива разправии.

Вторият проблем е, че главният губещ от конфликта е съвременната българска музика, т. нар. малък репертоар и творците, създателите на песни и текстове. Записите им лежат в архива, докато американският репертоар се лее и разцъфтява. Експертите го наричат „англоезичен”, той така или иначе е завладял целия свят.

Точно там е дълбоката драма на българските музикални автори: че само незначителна по големина частица от световната аудитория познава и признава за класика Васил Найденов, Йорданка Христова и „Щурците”. Техните хитове са в депото, докато целият свят си припява Елвис, Куин, Стинг и Мадона.

С други думи, ако БНР не излъчва българска музика, шансът да я изберат слушателите от Европа и други континенти е нищожен, клони към нулата и даже под нулата. Донякъде и заради кирилицата, но тя не е единственият виновник за размера на репертоарите.

Векове на културен обмен трябва да минат, със сигурност ние няма да ги доживеем, а може и никога да не се намери фен от Единбург, Франкфурт, Бордо или Филаделфия да си пожелае поздрав с „Обичам те дотук” или с „Вървят ли двама/ по дълъг път”.

Откъде да знае нашите естрадни химни? Почти без изключение англичаните, французите, германците, италианците, испанците и американците не са чували нашите шлагери и уви, сърцата им не трепват от тях. Колкото и граници да заличава дигиталното радио, трябва да се случи чудо или да се изобрети извънземна легенда, та Уилям, Жак, Дитер, Винченцо, Хосе и Джон да си поръчат чудните хармонии на Стефан Диомов, на Стефан Вълдобрев или Петър Льондев.

Скандалът между „Музикаутор” и БНР поразява статистически нищожната в световен мащаб българска аудитория. Тя обаче е колосално голяма като национална идентичност и обхват. Прекрасна музика! Ако не люлчини песни, то това са мелодиите на нашите любови. Нотите, по които сме обичали. Куплетите, бумтящи понякога неискано в слепоочията ни, братя и сестри българи.

Дори да не говорим за парите, които звънят и капят в касовите апарати на големите събирателни дружества, колективно управляващите авторските права в Европа от пандемичното излъчване на англоезичния репертоар. Наша грижа е българската музика или т. нар. малък репертоар да не изчезва от националното радио. Като обществена медия точно то наред с другите си задачи е отговорно да споява българския идентитет именно с родната музика. Ама друг път.

Това е бездна, зейнала пред българските автори на музика. Композиторите, текстописците и продуцентите губят, докато мастодонтите не се разберат.

Още по-дълбока и фатална е драмата, че никой не брани интересите на българските творци и на българския репертоар в ефира. Няма данни досега да ги е защитил и няма изгледи скоро да се загрижи.

Министерството на културата ясно е посочено като отговорна инстанция, а и като арбитър в споровете за интелектуална собственост в Закона за авторските права и сродните им права, а също и в Директивата за колективно управление на авторските права при излъчване на музикални произведения онлайн, приета в ЕС през 2014 г., хармонизирана и у нас.

Само в едно писмо на сайта на Министерството на културата от 3 януари се казва, че то не е одобрявало тарифата на „Музикаутор”. Измили са си ръцете, като са публикували призив към двете спорещи страни сами да се разберат. Ведомството мълчи оттогава, внимава да не би да издаде звук. И няма кой да дръпне ухото на виновника и да защити по-слабия в засягащия всички ни конфликт. Министърът реагира на други теми, въвличат го в други битки и остава глух за музикалния ефир. Без санкцията му чиновниците мълчат, макар неофициално да признават, че „си траят, докато Рашидов си отиде”. Той има власт да ги уволни за инакомислие в последните си дни начело на българската култура. Каквато и активност да проявят, рискуват да си навлекат неодобрението на следващия началник.

Така че ще слушаме евъргрийн, докато Рашидов си отиде. Обречени сме. Неслучайно социолозите все по-често говорят за „политическото нищоправене”.

Само не казвайте, че Министерството на културата било последната дупка на кавала.

Сподели в
 

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018/16:05

След като от 29 май вечерта светът беше разбунен от новината, че е убит поредният журналист в Киев, се оказа, че Аркадий Бабченко е… жив и се появи на пресконференция, на която стана ясно, че Службата за сигурност на Украйна (ССУ) е провела спецоперация, съобщи сайтът NEWSONE. За това лично заяви на брифинга шефът на службата Василий Грицак.

30.05.2018/19:56

Стотици, хиляди столичани утре ще се отправят за Борисовата година, за да отпразнуват 1 май, а заедно с това и Деня на вестник „Дума” и на левия печат.

30.04.2018/18:12

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018/18:19

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018/08:09
?>

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

За държавния глава ще бъде чест да е патрон на честванията за 125-годишнината на организираното журналистическо движение у нас, се посочва в писмо от Президентството до председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова

31.05.2018 /18:52

Председателите на журналистическите дружества са уведомени с писмо от председателя на УС на СБЖ какви са цените за съюзните членове в Международния дом на журналистите край Варна в различните периоди на летния сезон на 2018 г.

31.05.2018 /18:25

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

 Мнения

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

След като от 29 май вечерта светът беше разбунен от новината, че е убит поредният журналист в Киев, се оказа, че Аркадий Бабченко е… жив и се появи на пресконференция, на която стана ясно, че Службата за сигурност на Украйна (ССУ) е провела спецоперация, съобщи сайтът NEWSONE. За това лично заяви на брифинга шефът на службата Василий Грицак.

30.05.2018 /19:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки