Начало
 
 

Не е ли време да огледаме и себе си?

26.01.2017 /12:46 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Много си падаме по чествания, юбилеи и всякакви други поводи за празнуване и дунанми. Няма защо да се ровим в народопсихология, история и какво ли не, за да приемем и оправдаем тази инак приятна за преживявания и самочувствие черта.

Тия дни имахме такъв повод – десетгодишнината от официалното ни присъединяване към общоевропейското семейство. Членството ни в Европейския съюз и НАТО върна България в стародавното й заслужено място сред европейските народи. Медиите справедливо отделиха много място за заслужена гордост и оценки на това събитие.

То съвпадна и с друго събитие, което, за съжаление, обикновено не ни носи особена радост и щастие  - новия доклад на Европейската комисия за напредъка на страната в съдебната реформа и борбата срещу корупцията. И той може да се включи в юбилея – обхваща всичките десет години на мониторинг от Брюксел. Макар и да очаквахме нещо по-оптимистично, констатациите и забележките на комисията продължават да отбелязват не особено голям напредък. Да се надяваме, че политиците и специалистите ще направят верен прочит на констатациите и препоръките и най-сетне нещата в тази толкова важна област виж потръгнали. Дано.

Макар и немногословно, в доклада е отделено място за състоянието и ролята на медиите за решаването на съдбоносно важните проблеми на нашето развитие. Казано кратко и ясно, заслужава си да го припомним:

„Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите.”
Констатацията е сдържана, но можем ли да твърдим, че не е вярна? Не че не си знаем дереджето, но трябва ли да го чуем отстрани, за да се замислим? Дали е „новина”, че медийната среда у нас е болна през целия т. н. преход, и то с нарастващи темпове. В нея нескрито и дръзко личат финансовите и политическите зависимости и пристрастия, кой и къде налива големи пари и защо. Българският медиен потребител стана такъв специалист, че без грешка и от пръв поглед може да разбере кой и за какво е. Медиите не станаха ли рингове за политически сблъсъци и борби – със специален отбор и противопоставяне на участниците, с налагане определени пристрастия? Едни и същи втръснали лица на политици разпалват враждата в обществото – с нашата услужлива помощ.. Знаем ли на каква кауза служим – лична и като професия? По време на последните президентски избори това пролича особено грозно и страшно. Къде ли не се ровиха в битието и биографията на новия президент,  за да принизят съкрушителна му победа. Май няма да излязат верни думите, че журналистите вървят след   победителите... Наложиха се две преобладаващи теми: политическото противопоставяне и злепоставянето на „противника” с всички позволени и непозволени средства, и криминалният свят, насилието и престъпленията, които ни заливат от сутрин до вечер и се натрапват като непреодолима норма в обществото. Имитацията на проблемност крие липсата на сериозен анализ и разговор за причините, за недъзите на съдебната система, истинските причини за корупцията остават в сферата на заканите и обещанията.

Докладът е прав и в другата констатация: „Въпреки че тези въпроси са извън обхвата на МСП (Механизма за сътрудничество и проверка – б. м.), те оказват пряко въздействие върху способността за осъществяване на реформи и затрудняват повече постигането на напредък от страна на България.”

Може би още си живеем в един отминал свят и с правила, които често се разминават с журналистическата етика. Усещаме ли, че настъпва едно ново време, което вещае обновление и в политиката и практиката на медиите? Победата на Тръмп и Радев не е просто смяна на властта – тя носи по-дълбоко обновление. Покрай всичко друго, и освобождаване от разни зависимости на медиите от свои и чужди благодетели. Тръмп вече даде такава заявка.

Идва време, когато трябва да огледаме себе си по-критично и да намерим мястото си във време разделно, когато народът иска истинска промяна. Професията, на която сме се посветили, заслужава това.

Сподели в
 

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017/22:35

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017/11:11

Последният медиен скандал, при който член на Съвета за електронни медии (СЕМ) без всякакви задръжки заплаши публично журналист, е сериозно доказателство, че отреденото ни от класацията на „Репортери без граници“ 109-о място по свобода на словото е реално. Както се казва, и това ни е много.

23.06.2017/20:16

В бъдеще историците може и да не са единодушни кога е възникнал авторитаризмът в Турция. Но със сигурност ще знаят как той се е утвърдил. Защото има огромно количество свидетелства, които го доказват.

16.06.2017/16:00

Странни неща виждаме напоследък. Министър-преседателят Борисов се разнежва ту с новоизкласилия френски президент Макрон, ту с „мути” Меркел. И все за топло легналото на сърцето му българско председателство на ЕС говори. А в подопечната му България велможата на една обществена институция изгаря културен мост на шест европейски езика, по който държавата ни е вървяла към Европа и света от 81 години. И който сякаш е създаден, тъкмо за да я изведе към успешно или най-малкото добре представено европейско председателство.

09.06.2017/14:59

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017 /21:34

„Новинарският час” по програма „Хоризонт” на БНР представи организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на „Радио България” като „изпълнено обещание” на ръководството на националното радио да започне такава широка обществена дискусия. Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса

07.07.2017 /23:38

Организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на насоченото към чужбина „Радио България” даде възможност за широк обмен на мнения, както конкретно за проблемите и перспективите пред чуждоезиковата продукция на БНР, така и по наложителното обновление на закона за радиото и телевизията

07.07.2017 /08:35

 Мнения

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017 /22:35 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки