Начало
 
 

Някои редактори са далеч от журналистическия стандарт

08.02.2017 /18:50 | Автор : Жана Попова | Източник: Култура Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Из интервю: За пръв път ли преживявате подобна експлозия? (към жител на Хитрино)

След ужаса от Хитрино животът се нормализира. Служебно правителство, летящ президент, няма сюжети в Харманли и пътните катастрофи са в „рамките на нормалното“.

Част от журналистите самоанализираха работата си и за пореден път си задаваха (или им задаваха) въпроса защо остават насочени микрофоните им, въпреки че виждат човешкото страдание.

Знам отговора!

Или по-скоро, знам всички възможни отговори на медиите и затова знам, че те не са отговорът. Първият е, че „зрителите това искат да гледат“. Грешен отговор!

Ако беше верен, трябваше да има група зрители, които с дистанционното в ръка преследват кадри, в които възрастни хора са изнасилвани, детски лица са превръщани в маски след преживяно насилие, а кръвта е основен телевизионен цвят.

Ако ми казвате, че това е аудиторията, която телевизиите „продават“ като най-многобройна, тогава проблемът е в рекламодателите. Не вярвам някой от тях да излезе и да потвърди, че иска да се излъчва реклама в предавания, в които насилието се представя като нещо нормално - със слово или с образ. А и въобще се чудя защо никога не чуваме думата на рекламодателите, защо винаги чуваме само числата от рейтингите?

Още по-съмнително е, че тази „кръвожадна“ публика е голяма. Убедена съм, че дори водещите на сутрешните блокове на двете частни телевизии, в които насилието е тема с предимство, знаят, че не е така.

Делят зрителите по възраст

Един от проблемите е, че при представянето на гледаемостта са смесени различен тип данни за пазарен дял; или пък говорят за шер, а имат предвид рейтинг… важното е телевизията да излезе най-гледаната. А и какво всъщност изследват пийпълметричните агенции?

Данните са за проценти от „активното население“, в скоби е пояснено, че това е групата на 18-49 годишните. Дори в първите години на конкуренцията между БНТ, bTV, а след това и „Нова тв“ имаше разграфяване по възрастови групи, следвайки чуждестранни модели. Сега излиза, че има само 2 групи – една група до 49 години, а другата над 50.

Проблемът в държава като България – с тези конкуриращи се телевизии и със застаряващо население – е, че в редакциите виждат аудиторията по твърде различен начин. Според тях, телевизия гледат предимно жените, и то жени над 55-годишна възраст.

Тогава активното население не би трябвало изобщо да го броим. И за какъв пик на гледаемост можем да говорим, когато липсва цяла демографска категория.

Ако комерсиалните телевизии допускат журналистика, която отдавна премина границите на етичните правила, защото „зрителите искат да гледат насилие“, то не бива да се учудват, че другата част от населението предпочита вече не да сменя канала, а да не включва телевизора.

Знам и втория отговор на въпроса защо журналистите извършват насилие, снимайки лицето на изнасилено момиче, докато чуваме: „Разкажи какво се случи!“. Отговорът е, че редакторите искат това от тях. И това вече е вярно. Болезнена тема, когато става дума за включванията на кореспонденти от страната.

Но защо редакторите искат насилие?

Отговорът е, че журналистите работят ден след ден, обект след обект, нямайки време да изследват, да ходят на място, да останат по-дълго в една тема, да четат архиви, а понякога да видят и, съответно, да предложат на зрителите нещо различно от това, което правят колегите им в конкурентните телевизии.

Няма журналистически идеи за репортажи, които да бъдат обсъдени в редакцията.

Но е вярно и обратното – ако бяха повече журналистите, които предлагат идеи извън клишето на кървавите интервюта и кадрите с насилие, все някога редакторите щяха да се върнат към стандартите на журналистиката, вместо да се оправдават с числата от рейтинга.


 

Сподели в
 

Политиката и олигарсите упражняват влияние над журналистите в България. Държавата пък използва европейските средства за натиск над медиите, четем в репортаж от София на журналистката Барбара Йортел от германския „Тагесцайтунг“.

24.11.2017/12:00

Страхотен портрет на една изминаваща година можете да видите на изложбата на „БГ ПРЕС ФОТО 2017”. Гости на БНТ са някои от носителите на награди в конкурса и неговият организатор. Ето какво споделят те:

21.11.2017/16:48

Световният ден на телевизията (World Television Day) се отбелязва на 21 ноември. Празникът цели да признае нарастващото въздействие, което малкият екран оказва върху вземането на важни решения, привличайки вниманието към различни конфликти, събития и т.н.

21.11.2017/09:01

Независимите разследващи журналистически организации в Сърбия като моята за съжаление вече са нещо като морски свинчета в лаборатория.

19.11.2017/17:15

Вместо фалшиви новини основната опасност днес са селективните или избирателните факти. Селективните факти са „истински“ факти, които само ни разказват част от историята.

18.11.2017/18:49

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки