Начало
 
 

Книга за отминали войни, за любов и вяра

28.02.2017 /17:17 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


От ляво надясно: Снежана Тодорова, доц. Кина Георгиева, доц. Гана Рупчева, доц. Константин Грозев и проф. Румяна Михнева

„В тази книга лентата на времето, което движи труда на историка и въображението на читателя, ще ни отнесе назад към края на Първата световна война, към последвалата я система от международни договори, лишила България от надеждите за обединение и към избухналите в Русия революции, които ще „разтърсят“ света". Така започва книгата на известните български историци и преподаватели в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Румяна Михнева, доц. Ганка Рупчева и доц. Константин Грозев „Малката Русия на жълтите павета“, която беше представена в нашата Алма Матер.

Премиерата й събра известни историци, учени, студенти и всички, които се интересуват от миналото на растящата и нестарееща София, дала преди сто лета подслон на бягащите от родината си руснаци, подгонени от кървавите събития на революции и смяна на режима. Непринудена и пълна със спомени беше тази среща в Алма Матер, на която водеща бе Снежана Тодорова, председател на СБЖ.

Според доц. Кина Георгиева „Малката Русия на жълтите павета“ е пълна с истории на хора, които присъстват в живота на София, и като че ли е натрупала у себе си няколко пласта, разказващи за знаковите руски паметници, за руските места в града и за съдбата на руската емиграция, която, разделяйки се с родината си и минавайки през мъките на бягството, намира спокойствие и разбиране сред жителите на София.

Книгата като че ли търси и представя хората, оставили своя отпечатък в живота на младата българска столица през онези години. Та нали много знакови руски учени и представители на науката са помогнали образованието и науката у нас да тръгне по пътя на своя подем. В нея могат да бъдат прочетени разказите за по-малко известни събития от онези години, които рядко влизат в полезрението на учени и историци. Може да се прочете за по-дългото пътуване в руско-българските контакти, като по този начин се попълват белите петна на руското присъствие у нас.

„Малката Русия на жълтите павета“ е собствен прочит,

минаващ през съдбата на пристигналите у нас руски емигранти и любопитен пъзел от личности и проблеми. „Опитахме се чрез публичната история да представим едно пространство в София, което да събуди интереса на хората – каза проф. Румяна Михнева. – Книгата е прозорец към историята и културата на Русия. В нея може да се прочете за виждането на руските учени за развитието на археологията, университета и науката.“ 

А доц. Константин Грозев сподели, че книгата е плод както на научните, професионалните и житейски интереси, така и на истинската вяра на авторите, че едно пространство се оживява от хората, които живеят там, а общността се развива благодарение на различните човешки съдби. „Историята на София чрез прочита, който направихме в книгата – каза доц. Грозев, - ни показва живота в града и преминава през пласта на руското присъствие – един пъзел на различни човешки съдби.“

В „Малката Русия на жълтите павета" могат да се прочетат историите на големи имена от руската наука, както и на обикновените редовите руснаци, потърсили спасение от кървавите събития в родината си у нас. Любопитен щрих е, разказът за първата българо-руска сватба на Петросенко, чийто внук Валентин Петросенко присъства на представянето на книгата.

Заслужава си да се разгърнат страниците и на историите,  свързани с булевард „Цар Освободител“ и разходките на  аристократичните руски дами по него, за Археологическия музей и делото на А. Грабар и С. Покровски, за руското подворие „Св. Николай Чудотворец“  и св. Серафим Соболев, за „руските потайности“ на междувоенна София, за съдбата на княз Ратиев, князете Мешчерски.

Проф. Бахметиев, който нарича България своя втора родина, тук прави открития със световна значимост и известност – за първи път поставя проучванията в областта на анабиозата на експериментална основа; той изобретява „телефотографа“ – първата крачка към телевизията, пръв в света разработва проект за предаване на движещо се телевизионно изображение по една линия.  Неговият внук Жорето Бахметиев дълги години беше председател на читалище „Славянска беседа“.

Има много имена, които са оставили голям принос в нашата култура – нека споменем само Николай Масалитинов, който създаде десетилетни високи традиции в българския театър. В книгата има много любопитни моменти за Княжевския триъгълник – дома на инвалидите, княжевското гробище и княжевския манастир, и…. И още много вълнуващи и заслужаващи да се прочетат истории.

Като специалист по история на руската емиграция доц. Рупчева, един от авторите на „Малката Русия на жълтите павета, е  убедена,че изследванията са намерили приложен израз в това издание и че по този начин историята на руската емиграция ще достигне до повече хора.

„Тази книга е за отминали войни, за вяра и любов, за града ни, приютил бежанци от революциите през 1917 г. и Гражданската война в Русия – са написали авторите. –

Тя е за местата, където се случва новият им живот,

пълен със спомени за личните им истории, духа на техните университети, имения, бални зали, мириса на черноморските степи и синевата на северното небе. тази книга е за промяната, която те донасят със себе си, за София, която никога няма да е същата, след като техните стъпки преминават по жълтите ни павета. В университетските аудитории, лекарските кабинети, театрите, работилниците, фабриките, сред селяните на Княжево синовете, жените и внуците на героите от Освободителната война (1877-1878) намират своята нова родина.

Войниците на империята, срутена от неумолимите ветрове на народния бунт, водят тайните си игри срещу Кремъл и възпитават младите руснаци в духа на изписаното на бойните им знамена „За вярата, царя и отечеството“. Времето не е изличило сенките на царските съветници, редови казаци и изящни руски аристократки по „жълтите павета“. „Малката Русия“ е тук край нас. Тя е едно от тайните очарования на древния ни и вечно млад град, защото Клио (муза на историята и на епичната поезия – бел. Р. Е.) живее в полите на Витоша, опазвайки и обединявайки нашите Времена.“

Трябва да се знае, че София е един от признатите центрове, където се заселват руските емигранти, а книгата за тях е част от проекта за културна дипломация. Книгата се появи на бял свят благодарение на помощта на Столична община в лицето на Тодор Чобанов и Ирина Йорданова.

 

Снимки Красимир Пеков

Сподели в
 

Ценното дарение за Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ е направено от Николай Ликовски, журналист и общественик от София. Броевете вече са сканирани и скоро ще могат да се четат в дигиталната библиотека.

23.01.2020/12:24

Националният съюз на журналистите в Украйна алармира ЕФЖ, че проект за медиен закон, представен от Министерство на културата, младежта и спорта, ще превърне журналистиката в лицензирана професия. Генералният секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес категорично отхвърля вяко предложение, допускащо държавата да контролира и ограничава журналистите

22.01.2020/20:24

След феноменалния успех на бестселъра в САЩ и в много други страни, авторът - известният журналист и PR-експерт Максим Бехар - ще раздава автографи и върху българското издание тази вечер от 18.00 ч. в книжарница „Гринуич” в София. Книгата ще бъде представена от проф. Любомир Стойков

21.01.2020/11:30

Колумбийката Патрисия Вийегас, която оглавява латиноамериканския социално-информационен канал с централа в Каракас, даде обширно интервю за кубинското предаване „Кръгла маса” по повод изявленията на венесуелския опозиционер, че ще „преоснове” създадения навремето по идея на Уго Чавес „Телесур”.

20.01.2020/15:38

В СБЖ е получена покана лично от президента на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес, с която ни информира и призовава желаещите да участват в организирания безплатен курс „Онлайн английски за синдикалисти“. Могат да кандидатства и членове на СБЖ. Срокът е до 15 януари.

14.01.2020/14:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Журналистите трябва да имат просветителска и образователна мисия, смята именитият актьор. Разочарован е от липсата у управляващите на стратегия в изкуството и културата, чието финансиране би облагородило обществото и би дръпнало развитието ни напред

21.01.2020 /14:20 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За журналистката Милена Димитрова изпращането на годината беляза един много приятен факт - излезе от печат нейната поредна книга с интригуващото заглавие „Втората България“. Тя е плод на нейния двегодишен упорит труд и срещите й с наши сънародници, тръгнали да дирят късмет по широкия свят. Премиерата на „Втората България“ ще е на 14 януари в 18,30 ч. в Литературния клуб „Перото“.

07.01.2020 /11:01 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Едно от ярките събития в края на миналата година беше излизането от печат на двуезичната книга (български и английски) „Бай Иван- безпристрастният свидетел. Иван Христов Юскеселиев, фотожурналист 1887-1947“,чийто съставител е известният фотожурналист Иво Хаджимишев.

02.01.2020 /14:14 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020 /17:15 | Източник: БНР

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки