Начало
 
 

Книга за отминали войни, за любов и вяра

28.02.2017 /17:17 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


От ляво надясно: Снежана Тодорова, доц. Кина Георгиева, доц. Гана Рупчева, доц. Константин Грозев и проф. Румяна Михнева

„В тази книга лентата на времето, което движи труда на историка и въображението на читателя, ще ни отнесе назад към края на Първата световна война, към последвалата я система от международни договори, лишила България от надеждите за обединение и към избухналите в Русия революции, които ще „разтърсят“ света". Така започва книгата на известните български историци и преподаватели в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Румяна Михнева, доц. Ганка Рупчева и доц. Константин Грозев „Малката Русия на жълтите павета“, която беше представена в нашата Алма Матер.

Премиерата й събра известни историци, учени, студенти и всички, които се интересуват от миналото на растящата и нестарееща София, дала преди сто лета подслон на бягащите от родината си руснаци, подгонени от кървавите събития на революции и смяна на режима. Непринудена и пълна със спомени беше тази среща в Алма Матер, на която водеща бе Снежана Тодорова, председател на СБЖ.

Според доц. Кина Георгиева „Малката Русия на жълтите павета“ е пълна с истории на хора, които присъстват в живота на София, и като че ли е натрупала у себе си няколко пласта, разказващи за знаковите руски паметници, за руските места в града и за съдбата на руската емиграция, която, разделяйки се с родината си и минавайки през мъките на бягството, намира спокойствие и разбиране сред жителите на София.

Книгата като че ли търси и представя хората, оставили своя отпечатък в живота на младата българска столица през онези години. Та нали много знакови руски учени и представители на науката са помогнали образованието и науката у нас да тръгне по пътя на своя подем. В нея могат да бъдат прочетени разказите за по-малко известни събития от онези години, които рядко влизат в полезрението на учени и историци. Може да се прочете за по-дългото пътуване в руско-българските контакти, като по този начин се попълват белите петна на руското присъствие у нас.

„Малката Русия на жълтите павета“ е собствен прочит,

минаващ през съдбата на пристигналите у нас руски емигранти и любопитен пъзел от личности и проблеми. „Опитахме се чрез публичната история да представим едно пространство в София, което да събуди интереса на хората – каза проф. Румяна Михнева. – Книгата е прозорец към историята и културата на Русия. В нея може да се прочете за виждането на руските учени за развитието на археологията, университета и науката.“ 

А доц. Константин Грозев сподели, че книгата е плод както на научните, професионалните и житейски интереси, така и на истинската вяра на авторите, че едно пространство се оживява от хората, които живеят там, а общността се развива благодарение на различните човешки съдби. „Историята на София чрез прочита, който направихме в книгата – каза доц. Грозев, - ни показва живота в града и преминава през пласта на руското присъствие – един пъзел на различни човешки съдби.“

В „Малката Русия на жълтите павета" могат да се прочетат историите на големи имена от руската наука, както и на обикновените редовите руснаци, потърсили спасение от кървавите събития в родината си у нас. Любопитен щрих е, разказът за първата българо-руска сватба на Петросенко, чийто внук Валентин Петросенко присъства на представянето на книгата.

Заслужава си да се разгърнат страниците и на историите,  свързани с булевард „Цар Освободител“ и разходките на  аристократичните руски дами по него, за Археологическия музей и делото на А. Грабар и С. Покровски, за руското подворие „Св. Николай Чудотворец“  и св. Серафим Соболев, за „руските потайности“ на междувоенна София, за съдбата на княз Ратиев, князете Мешчерски.

Проф. Бахметиев, който нарича България своя втора родина, тук прави открития със световна значимост и известност – за първи път поставя проучванията в областта на анабиозата на експериментална основа; той изобретява „телефотографа“ – първата крачка към телевизията, пръв в света разработва проект за предаване на движещо се телевизионно изображение по една линия.  Неговият внук Жорето Бахметиев дълги години беше председател на читалище „Славянска беседа“.

Има много имена, които са оставили голям принос в нашата култура – нека споменем само Николай Масалитинов, който създаде десетилетни високи традиции в българския театър. В книгата има много любопитни моменти за Княжевския триъгълник – дома на инвалидите, княжевското гробище и княжевския манастир, и…. И още много вълнуващи и заслужаващи да се прочетат истории.

Като специалист по история на руската емиграция доц. Рупчева, един от авторите на „Малката Русия на жълтите павета, е  убедена,че изследванията са намерили приложен израз в това издание и че по този начин историята на руската емиграция ще достигне до повече хора.

„Тази книга е за отминали войни, за вяра и любов, за града ни, приютил бежанци от революциите през 1917 г. и Гражданската война в Русия – са написали авторите. –

Тя е за местата, където се случва новият им живот,

пълен със спомени за личните им истории, духа на техните университети, имения, бални зали, мириса на черноморските степи и синевата на северното небе. тази книга е за промяната, която те донасят със себе си, за София, която никога няма да е същата, след като техните стъпки преминават по жълтите ни павета. В университетските аудитории, лекарските кабинети, театрите, работилниците, фабриките, сред селяните на Княжево синовете, жените и внуците на героите от Освободителната война (1877-1878) намират своята нова родина.

Войниците на империята, срутена от неумолимите ветрове на народния бунт, водят тайните си игри срещу Кремъл и възпитават младите руснаци в духа на изписаното на бойните им знамена „За вярата, царя и отечеството“. Времето не е изличило сенките на царските съветници, редови казаци и изящни руски аристократки по „жълтите павета“. „Малката Русия“ е тук край нас. Тя е едно от тайните очарования на древния ни и вечно млад град, защото Клио (муза на историята и на епичната поезия – бел. Р. Е.) живее в полите на Витоша, опазвайки и обединявайки нашите Времена.“

Трябва да се знае, че София е един от признатите центрове, където се заселват руските емигранти, а книгата за тях е част от проекта за културна дипломация. Книгата се появи на бял свят благодарение на помощта на Столична община в лицето на Тодор Чобанов и Ирина Йорданова.

 

Снимки Красимир Пеков

Сподели в
 

Журналисти от 13 европейски държави, включително и в нашата, работят в условия на тревожно висок риск, алармира документът, изготвен от Европейския университетски институт, и разпространен от МФЖ, ЕФЖ и Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода.

26.07.2020/22:09

На 25 юли 1980 г. престана да бие страстното сърце на големия руски артист и бард Владимир Висоцки. А бе едва на 42. От тогава изминаха 40 лета, но Володя все продължава да е жив в сърцата на милиони, и то не само в Русия, но и по широкия свят. Българските медии сякаш случайно проспаха кръглата годишнина и ни дума, ни вопъл, ни стон. Единственото значимо събитие в памет на Висоцки бе творческата руска вечер в столичния Клуб „Журналист“.

26.07.2020/18:21

Юбилей днес празнува едно от емблематичните имена в българската международна журналистика - живеещият от години в Испания някогашен спецкор из „горещите точки” по света, който миналата година представи в СБЖ най-новата си книга „Репортер от миналото време”. СБЖ честити празника на Йосиф и семейството му.

25.07.2020/15:36

Известната журналистка и издателка спечели първа награда в раздел „Поезия” на националния конкурс „Диря в морето”.

24.07.2020/19:07

Навръх 78-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов почит към тях бе отдадена в мемориала им в София. Пред паметта им се поклониха писатели, журналисти, интелектуалци, общественици, политици. Там бе и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. В словото си вицепрезидентът Илияна Йотова свърза заветите на Вапцаров и другарите му с днешния ни ден.

23.07.2020/19:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки