Начало
 
 

Книга за отминали войни, за любов и вяра

28.02.2017 /17:17 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


От ляво надясно: Снежана Тодорова, доц. Кина Георгиева, доц. Гана Рупчева, доц. Константин Грозев и проф. Румяна Михнева

„В тази книга лентата на времето, което движи труда на историка и въображението на читателя, ще ни отнесе назад към края на Първата световна война, към последвалата я система от международни договори, лишила България от надеждите за обединение и към избухналите в Русия революции, които ще „разтърсят“ света". Така започва книгата на известните български историци и преподаватели в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Румяна Михнева, доц. Ганка Рупчева и доц. Константин Грозев „Малката Русия на жълтите павета“, която беше представена в нашата Алма Матер.

Премиерата й събра известни историци, учени, студенти и всички, които се интересуват от миналото на растящата и нестарееща София, дала преди сто лета подслон на бягащите от родината си руснаци, подгонени от кървавите събития на революции и смяна на режима. Непринудена и пълна със спомени беше тази среща в Алма Матер, на която водеща бе Снежана Тодорова, председател на СБЖ.

Според доц. Кина Георгиева „Малката Русия на жълтите павета“ е пълна с истории на хора, които присъстват в живота на София, и като че ли е натрупала у себе си няколко пласта, разказващи за знаковите руски паметници, за руските места в града и за съдбата на руската емиграция, която, разделяйки се с родината си и минавайки през мъките на бягството, намира спокойствие и разбиране сред жителите на София.

Книгата като че ли търси и представя хората, оставили своя отпечатък в живота на младата българска столица през онези години. Та нали много знакови руски учени и представители на науката са помогнали образованието и науката у нас да тръгне по пътя на своя подем. В нея могат да бъдат прочетени разказите за по-малко известни събития от онези години, които рядко влизат в полезрението на учени и историци. Може да се прочете за по-дългото пътуване в руско-българските контакти, като по този начин се попълват белите петна на руското присъствие у нас.

„Малката Русия на жълтите павета“ е собствен прочит,

минаващ през съдбата на пристигналите у нас руски емигранти и любопитен пъзел от личности и проблеми. „Опитахме се чрез публичната история да представим едно пространство в София, което да събуди интереса на хората – каза проф. Румяна Михнева. – Книгата е прозорец към историята и културата на Русия. В нея може да се прочете за виждането на руските учени за развитието на археологията, университета и науката.“ 

А доц. Константин Грозев сподели, че книгата е плод както на научните, професионалните и житейски интереси, така и на истинската вяра на авторите, че едно пространство се оживява от хората, които живеят там, а общността се развива благодарение на различните човешки съдби. „Историята на София чрез прочита, който направихме в книгата – каза доц. Грозев, - ни показва живота в града и преминава през пласта на руското присъствие – един пъзел на различни човешки съдби.“

В „Малката Русия на жълтите павета" могат да се прочетат историите на големи имена от руската наука, както и на обикновените редовите руснаци, потърсили спасение от кървавите събития в родината си у нас. Любопитен щрих е, разказът за първата българо-руска сватба на Петросенко, чийто внук Валентин Петросенко присъства на представянето на книгата.

Заслужава си да се разгърнат страниците и на историите,  свързани с булевард „Цар Освободител“ и разходките на  аристократичните руски дами по него, за Археологическия музей и делото на А. Грабар и С. Покровски, за руското подворие „Св. Николай Чудотворец“  и св. Серафим Соболев, за „руските потайности“ на междувоенна София, за съдбата на княз Ратиев, князете Мешчерски.

Проф. Бахметиев, който нарича България своя втора родина, тук прави открития със световна значимост и известност – за първи път поставя проучванията в областта на анабиозата на експериментална основа; той изобретява „телефотографа“ – първата крачка към телевизията, пръв в света разработва проект за предаване на движещо се телевизионно изображение по една линия.  Неговият внук Жорето Бахметиев дълги години беше председател на читалище „Славянска беседа“.

Има много имена, които са оставили голям принос в нашата култура – нека споменем само Николай Масалитинов, който създаде десетилетни високи традиции в българския театър. В книгата има много любопитни моменти за Княжевския триъгълник – дома на инвалидите, княжевското гробище и княжевския манастир, и…. И още много вълнуващи и заслужаващи да се прочетат истории.

Като специалист по история на руската емиграция доц. Рупчева, един от авторите на „Малката Русия на жълтите павета, е  убедена,че изследванията са намерили приложен израз в това издание и че по този начин историята на руската емиграция ще достигне до повече хора.

„Тази книга е за отминали войни, за вяра и любов, за града ни, приютил бежанци от революциите през 1917 г. и Гражданската война в Русия – са написали авторите. –

Тя е за местата, където се случва новият им живот,

пълен със спомени за личните им истории, духа на техните университети, имения, бални зали, мириса на черноморските степи и синевата на северното небе. тази книга е за промяната, която те донасят със себе си, за София, която никога няма да е същата, след като техните стъпки преминават по жълтите ни павета. В университетските аудитории, лекарските кабинети, театрите, работилниците, фабриките, сред селяните на Княжево синовете, жените и внуците на героите от Освободителната война (1877-1878) намират своята нова родина.

Войниците на империята, срутена от неумолимите ветрове на народния бунт, водят тайните си игри срещу Кремъл и възпитават младите руснаци в духа на изписаното на бойните им знамена „За вярата, царя и отечеството“. Времето не е изличило сенките на царските съветници, редови казаци и изящни руски аристократки по „жълтите павета“. „Малката Русия“ е тук край нас. Тя е едно от тайните очарования на древния ни и вечно млад град, защото Клио (муза на историята и на епичната поезия – бел. Р. Е.) живее в полите на Витоша, опазвайки и обединявайки нашите Времена.“

Трябва да се знае, че София е един от признатите центрове, където се заселват руските емигранти, а книгата за тях е част от проекта за културна дипломация. Книгата се появи на бял свят благодарение на помощта на Столична община в лицето на Тодор Чобанов и Ирина Йорданова.

 

Снимки Красимир Пеков

Сподели в
 

Текстът е съпроводен и с необходими пояснения от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.10.2019/16:28

От екипа на управляващия в Кито Ленин Морено публично бе повдигнат въпросът защо каналът на испански на RT е отразявал тъй подробно наскорошните протести в Еквадор - с намек за „руска намеса”. Всъщност най-дразнещото сегашния еквадорски държавен глава е, че неговият предшественик на поста и остър критик на политиката му Рафаел Кореа води свое предаване в RT

20.10.2019/15:10

Роденият в Дъблин на 16 октомври 1854 г. магьосник на словото успява да се изяви за краткия си 46-годишен живот не само като писател, поет и драматург, но и като журналист. Пословични са и хапливите му епиграми, сентенции, афоризми, изречени сякаш днес. Например: „Няма защо да делим монарха от мафията - всяка власт е еднакво лоша”.

16.10.2019/21:01

Днес БНР излъчи интервю с двама интересни членове на гостуващата у нас делегация на виетнамската Асоциация на дружествата за приятелство с България, като и двамата са български възпитаници. „Добре е журналистите във вашата страна да разказват повече за Виетнам. Журналистите сте огънчето, което разпалва опознаването и приятелството,” казва посланикът на Ханой у нас Н. Пр. Доан Туан Лин

08.10.2019/15:08

Международната федерация на журналистите (МФЖ) разпространи сред своите членове - националните журналистически съюзи и асоциации - специален постер, издаден на английски, френски и немски език, по повод отбелязвания на 7 октомври Международен ден за достоен труд.

07.10.2019/01:24
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 47 гости

Бързи връзки