Начало
 
 

Снежана Тодорова: Журналистите в Иран с голям интерес гледат към България

03.03.2017 /10:52 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Старинният Исфахан разкрива пред посетителя историческото лице на Иран

Председателят на УС на СБЖ посети Техеран и Исфахан заедно с Уляна Пръмова и Екатерина Павлова по покана на иранската Организация за ислямска култура и връзки

Интересно гостуване на женска журналистическа делегация в Ислямска република Иран бе осъществено през февруари по покана на иранската Организация за ислямска култура и връзки (сходна е с министерство на културата, но с по-висок ранг). Това посещение приповдига сега пред българската публика информационната завеса и дава възможност за по-добро опознаване на една 80-милионна държава с древна култура и с все по-влиятелно място в съвременните международни дела.

В делегацията бе председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, както и още две изявени дами от медийната ни гилдия - Уляна Пръмова, ръководител на телевизионното бюро на БТА, и Екатерина Павлова, създател и главен редактор на сайта „Дипломатически спектър”.

Снежана Тодорова разказа в специално интервю за сайта на СБЖ подробности за вълнуващото пътуване и за многобройните срещи на иранска земя.

 

Какви са най-важните впечатления от Иран, Снежана?

Преди всичко искам да изразя сърдечна благодарност за изключителното гостоприемство на нашите ирански домакини, които ни обградиха с внимание, постараха се да ни покажат най-интересното от страната си и непрекъснато подчертаваха колко отворени са за активизиране на отношенията с България в най-различни сфери, включително в областта на културата и журанлистиката. Специални благодарности бих желала да отправя към д-р Киани, който е ръководител на представителството на иранската Организация за ислямска култура и връзки в България и е културeн аташе към иранското посолство. Именно д-р Киани бе иницитор за сформирането на 3-членна женска журналистическа делегация от България, която да посети неговата страна по покана на Организацията за ислямска култура и връзки, да установи контакти с ирански културни и журналистически институции, да се запознае с развитието на културата и журналистиката в Иран.

Как тръгна посещението?

Програмата ни включваше гостувания в столицата Техеран и в третия по големина град в страната Исфахан, някогашна столица на древна Персия. Имахме възможност да видим изключителни исторически, архитектурни и културни паметници, да научим много за родината на нашите домакини, които не пропускаха с гордост да напомнят, че националната им история наброява над 8000 години. Техният пиетет към тази история е забележителен.

След кацането ни в Техеран веднага бе организирано наше посещение на мавзолея на имам Хомейни, влиятелния духовен водач и идеен ръководител на Ислямската революция в Иран през 1978-1979 г. У нас сме свикнали да го наричаме аятолах Хомейни, но иранските ни домакини го наричаха имам. В Иран му отдават изключителна почит. Той умира през 1989 г. и е положен във внушителна нова джамия, в чийто център се намира стъклен куб - и именно това е гробницата на имам Хомейни. До него е и починалият му син. А отстрани е положен също Али Акбар Хашеми Рафсанджани - той е бил президент до 1997 г. и почина съвсем наскоро, през януари т. г.

Като излязохме от джамията, бяхме изненадани от строена отпред гвардейска рота. Обясниха ни, че сме официална делегация и затова ротата ни отдава чест.

По време на цялото посещение бяхме придружавани от г-жа Пур Али, представителка също на Организацията за ислямска култура и връзки. Имахме и преводач.

Спомена Исфахан. Кога ви закараха там?

Същата вечер след пристигането ни в Техеран излетяхме за Исфахан, който е на 340 км от столицата. Градът е на 2500 години, бил е център на Персийската империя между XVI и XVIII век. През XI век там е живял и известният философ и лекар Авцена.

На следващия ден разгледахме много от забележителностите в старата част на Исфахан, въпреки че един кратък престой не стига за всичко интересно. Видяхме огромния площад там, за който ни казаха, че е вторият в света по големина - след пекинския „Тянанмън”. Наоколо имаше много старинни джамии и религиозни училища, повечето превърнати сега в музеи. Всичките - изключително красиви, декорирани в преобладаващите там цветове - царско синьо и златно.

Исфахан се слави и със занаятчийското си изкуство в изработката на чинии и други изящни предмети от метал, които обаче изглеждат като от фина керамика - толкова майсторски са направени и изрисувани. Изобщо - трябва да подчертая, че много силно впечатление ми направи изтънченото чувство към красотата, което притежават изглежда всички иранци.

В Исфахан видяхме и много прекрасни изделия с типичния за Иран скъпоценен камък - тюркоаз. Посетихме местния музей на древната история, разгледахме и арменска християнска църква, редом с която е разположен музей на арменския геноцид.

Голяма емоция беше вечерната ни разходка по покрития мост в града. Той е ефектно осветен, а в арките му се спират групи младежи, които се веселят, като пеят заедно. Създаваха едно забравено у нас усещане за общностно преживяване.

Вечерта се върнахме в Техеран, настаниха ни в хотел „Лале”, чието име си и означава лале. Всъщност, има доста общи думи между българския и фарси. Знаем, че има теория, която свързва произхода на прабългарите именно със земите на древна Персия. Не бих се учудила да е вярна.

Как започна програмата ви в Техеран?

Започна с гостуване в Организацията за ислямска култура и връзки, която е с ранг, по-висок от министерство, както ни обясниха. Постът на нейния ръководител д-р Ибрахими Торкаман съответства на министър на културата. Разбрахме, че е гостувал в България и е с много хубави впечатления от нашата страна. Срещал се е с бившата ни вицепрезидевнтка Маргарита Попова.

Интересно е да се отбележи, че и придружаващата ни г-жа Пур Али, която има дипломатическо образование, също е била в България и също е много благодарна за българското гостоприемство.

В Организацията за ислямска култура и връзки ни посрещна д-р Хашеми - заместник по културните въпроси. Срещнахме се и с г-жа Хиджази, генерален директор на дирекция по въпросите на жените и семейството. Разбрахме, че на практика се водим преки нейни гости. Разговаряхме също и с д-р Халадж Монфарет - генерален директор на дирекция „Европа и Америка” към Организацията.

Налаганите от религията там обичаи смущаващи ли бяха?

Там не е прието мъжете да се ръкуват с жените. Бяха ни предупредили и го приехме като част от местния етикет. Не усетихме това да е свързано с някакво пренебрежение. Напротив, през цялото време ни беше оказвано подчертано внимание и уважение, но в рамките на местните традиции, разбира се. Ние също се стремяхме да ги спазваме от уважение към домакините ни. Ходехме с шалове на гравите - не така плътно увити, както иранските жени, при които косата изобщо не се вижда, но все пак заметнати.

Знае се, че иранските мъже не носят вратовръзки - това е техният начин да отхвърлят западното влияние, защото за тях вратовръзката също е част от него. Иначе са облечени скромно, в тъмни костюми.

Жените на улицата са с тези черни покривала, които се спускат от главата и обгръщат цялото тяло надолу. Интересното е, че платът е сравнително тънък, а зимата там си е сериозна, доста е студено Нямам представа, може и.би отдолу те носят и някакви палта, но така и не го разбрахме, защото, когато влизат в помещение, те не се събличат, остават си с покривалато и с всичко под него. Ние също не се събличахме, не желаейки да влизаме в дисонанс с околната среда. Оставахме си с палтата, дори по време на официалните срещи и деловите обеди.

По-младите момичета, които срещахме по улиците, бяха с къси палтенца, но под тях задължително носеха клинове.

„Азиатски” ли изглежда Техеран?

Ако не знаех, че съм там, щях да помисля, че съм в някакъв голям европейски мегаполис. Техеран изглежда много модерно, с впечатляваща съвременна архитектура, с изискани магазини с големи витрини, в които са изложени дрехи в съвсем европейски стил. Не видях жените да носят такова облекло по улиците, може би ходят така у дома, сред семействата си.

Техеран е разположен на 2100 метра надморска висомина. Много ведър и приятен град. Няма нищо общо с атмосферата на повечето градове от арабския свят с техните претрупани и шумни сергии. Иран, разбира се, не е арабска държава, а и мюсюлманската религия там е шиитска. Така че се усеща разликата с арабския свят. В Техеран всичко е издържано и изскано, а освен това е и изключително чисто навсякъде, независимо, че населението на иранската столица надхвърля 16 милиона души.

Разказаха ни, че семействата изнасят вечер, преди полунощ, боклука от домовете си в специално определени места пред блоковете, откъдето по-късно минават камиони и го прибират. Сортират го и го отнасят в завод за преработка на отпадъци - Техеран си има такъв отлично функциониращ завод.

Много добре са поддържани пакровите зони, градинките. Стволовете на дръвчетата са белосани, както у нас едно време. Хората са изключително дружелюбни, добронамерени.

Както и във всеки голям град, трафикът е доста оживен, стават и задръствания. За нас най-големият проблем там беше пресичането на уличните платна - просто колите не спират. За да пресечем, се налагаше придружаващата ни г-жа Пур Али и преводачът да ни правят „заслон”, за да спрат колите и ние да можем да преминем.

Заведоха ни да разгледаме телевизионната кула на Техеран - „Милад”. Беше вечер и осветлението й беше много ефектно. Ярко осветен е и Паметникът на независимостта - оригинална конструкция в бяло, наподобяваща устремена към небето шатра.

Много красива е и туристическата планинска местност Дарбант край Техеран. Там са накацали уютни ресторантчета в скалите, гледките от тях са вълшебни. Това е едно от любимите места за отдих на жителите на Техеран.

Разкажи за срещите с ирански журналисти и общественици.

Имахме среща с Мохамад Ходадади, ръководител на информационната агенция ИРНА, която има договор за сътрудничество с нашата БТА. Г-н Ходадади също е гостувал в България миналата година по покана на БТА. Той е доста високопоставен в иранската йерархия, която е организирана като комитети. Навсякъде се виждат портретите и на покойния имам Хомейни, и на сегашния духовен водач Али Хаменей.

Към ИРНА функционира Институт по журналистика, който подготвя кадри за нашата професия. Видяхме там млади хора, много симпатични, включително и млади жени. Всичките проявяваха голям интерес към България и желание да се договори сътрудничество със СБЖ. Потвърдих, че сме отворени за такава възможност. По принцип там няма местен съюз на журналистите, така че контактите могат да вървят по линия на тези организации, с които установихме връзки сега.

Освен ИРНА, посетихме и новинарската агенция „Мехр Хаме”, което означава „Добрина”. Шефовете там са мъже, но видяхме, че работят и много жени.

Гостувахме и на всекидневния вестник „Етелаад”, който има 125-годишна история. Голямо впечатление ни направи на колко модерно и съвременно ниво е цялото оборудване в редакцията. Бше предвидено и посещение на вестник „Иран”, но не стигна времето. Затова пък се запознахме с главния редактор на това издание по време на гостуването ни в Института по журналистика - той преподава там.

Имахме и среща в Центъра за насърчаване на жените към община Техеран. Този Център подпомага жени, изпаднали в тежка ситуация - ако мъжете им са болни, починали или попаднали в затвора. Оказва се помощ за трудоустройването на такива жени, включително чрез надомна работа, за да могат да си гледат и децата. Показаха ни какви красиви неща изработват - куклички, украшения, предмети за бита и т.н.

Разбрах, че посещението ви е съвпаднало и с националния празник - 38-ата годишнина от победата на революцията през 1979 г. Как беше отбелязан той?

Имаше масово празнично шествие - цял океан от хора. Най-малко един милион души бяха излезли. Не крачеха под строй, както сме виждали другаде, но все пак имаше добра организация - бяха раздадени балончета, цветя, плакати. Хората бяха в празнично настроение, усмихнати. Явно следвайки местна традиция, се черпеха едни други със сладки.

Имаше участници в шествието, които проявиха интерес към нас, попитаха ни дали сме от постоянно пребиваващите в Иран чужденци, или сме пристигнали на пътуване. Като разбраха, че сме от втората група, попитаха откъде сме и реагираха много радостно, като чуха, че сме от Българя. Поискаха и да се снимаме.

Направи ми впечатление, че за разлика от немалко европейци, доста иранци много добре знаят къде се намира страната ни, смятат я за длружеска, имат и спомени за добро двустранно сътрудничество в миналото, познават някаква наша продукция - като розово масло, сирене, овче месо. Но това са все минали активи. Съвременните ни икономически връзки не са особено оживени. Все пак има усилия за активизирането ни. Чух добри отзиви за български посланик в Техеран, с когото, уви, не остана време да се срещнем.

В деня на националния празник ни заведоха и на посещение в дома на имам Хомейни в Джамаран - така се казва районът. Посетихме и музея на мира. В него много вълнуващо е разказано и за Ирано-иракския конфликт, и за световните войни - Първата и Втората, включително за ядрените бомбардиовки над Хирошима и Нагазаки.

Показаха ни и Саад Абад - интересен музеен комплекс от сгради, в които са живели персийски шахове с голяма градина.

Къде бяха най-официалните ви срещи?

В парламента. Посетихме го в последния ден на престоя ни. Това е много оригинална сграда с формата на пирамида или по-скоро шатра. Авторка на проекта е млада иранска архитектка. Вътре всичко е много модерно, в различни нюанси на зеленото - цвета на исляма.

В пленарната зала мъжете депутати и жените депутатки седят отделно. 80-милионен Иран е представен от 290 парламентаристи, като 70 от тях са жени. Изказващите се депутати говорят от място, а на 4 големи плазмени екрана върви образът на съответния оратор.

Нас ни настаниха на местата за гости в сектора на жените депутатки. И когато обявиха, че в залата присъства „делегация от Булгаристан” и ние се изправихме, екраните ни показаха и нас.

След това имахме среща с председателя на парламентарната група за приятелство между Иран и България. Той изрази пожеланието да разкажем на българската аудитория как се развива Иран. Но да обърнем внимание и на страданията, които е понесла страната заради санкциите срещу нея.

В групата за приятелство имаше и представители на други народности и религиозни общности, населяващи Иран. Така се запознахме с депутат от народността ашур. Той ни обясни, че те са християни и наброяват едва около 20 000 душ, но живеят в разбирателство с многобройните мюсюлмани в страната, които са им построили нови църкви.

На свой ред ръководителката на фракцията на жените в парламента ни помоли да разкажем като се върнем онова, което сме видели за положението на иранските жени - как те имат своето достойно място в обществото.

За ролята на иранската жена научихме доста и в женския университет „Ал-Захра” в Техеран. По принцип образованието, включително и университетското, в Иран е смесено. Но има и такива специализирани висши учебни заведения, като женския университет „Ал-Захра”. Той е държавен, тоест студентите не плащат никакви такси. Така са и другите университети. Попитахме защо момичетата предпочитат да се записват именно тук. Отговориха ни, че е заради добре развитите специалности по изкуствата.

Срещнахме се със заместник-ректорката, която е биохимик по специалност - доц. Паришер Хнаджи. Разговаряхме и с шефката на катедра „Руски език”. Тя изрази голямя заинтересованост от сътрудничество с българската русистика.

Навсакъде ни съпътстваше много сърдечно и открито изразено желание за сътрудничество, за развитие на отношенията с България. Срещнахме отворени и сърдечни хора, които се държат много достойно, не се оплакват.

Благодарни сме на иранските ни домакини за това изключтелно интересно пътуване и за тяхното гостоприемство, което ни даде възможност да усетим колко отворени са хората в Иран към развиването на активни и взаимоизгодни отношения с България.

Снимки: Снежана Тодорова и Екатерина Павлова ("Дипломатически спектър")

Сподели в
 

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ, бе специално поканена от южнокорейските организатори на проявата, за да представи включените в селекцията български филми - „Зад кадър” и „Каръци”

11.09.2017/11:51

По инициатива на Международната федерация на журналистите /IFJ/ и нейната регионална структура в Европа – Европейската федерация на журналистите /EFJ/, в Катар се състоя среща, организатори на която бяха Националният комитет за защита на човешките права /NHRC/ в Катар, Международният прес институт /IPI/, Международната федерация на журналистите /IFJ/ и Европейската федерация на радио- телевизионните разпространители /EBU/. От българска страна участва председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

29.07.2017/14:18

Състоялата се в Катар международна журналистическа конференция, в която участва и председателят на УС на СБЖ, прие препоръки "За безопасността на журналистите". Предлагаме ги тук на вниманието на колегията.

29.07.2017/14:16

Шестчленната делегация начело с президента на Асоциацията на корейските журналисти Джонг Кю Сонг, която гостува у нас, се срещна с председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова и с главния секретар на СБЖ Иван Върбанов.

24.06.2017/18:12

По покана на СБЖ делегация от тюменски журналисти начело със съветника на губернатора и известен журналист Александър Новопашин са на посещение в България. В групата има и наградени журналисти по време на 17-то издание на фестивала „Православие и медии“ в Тюмен, като журито ги отличи с почивка в МДЖ-Варна. С тях заедно са и журналисти от Татарстан и Москва. Групата се води от Нина Лесина от СЖР, която през последните три години с голяма любов и желание организира посещения на руски журналисти у нас, за да се запознаят не само с нейните природни красоти, но и с древната й култура и история.

22.06.2017/09:35

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Уважаеми колеги, в приложения текст изпращам Декларация на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и заявявам, че организациите, членуващи в Координационния съвет "България-Русия" подкрепят този текст.

15.09.2017 /17:16

В Деня на международната журналистическа солидарност 8 септември председателят на УС на СБЖ призовава да си спомним моралните послания на убития от нацистите на този ден през 1943 г. чешки антифашист и публицист Юлиус Фучик

08.09.2017 /09:36

Поредният случай с уволнението на журналистката Диляна Гайтанджиева, разкрила международна схема за незаконно въоръжаване на джихадисти в Сирия, прави още по-наложителни бързите законодателни действия за гарантиране на журналистическия труд и права, подчертава председателят на УС на СБЖ

27.08.2017 /14:29

 Мнения

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Есето за PR бизнеса можеше да бъде за петролната индустрия, автомобилостроенето, банковото дело, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. Работата е там, че тези бизнеси и дейности не засягат пряко сърцето на моята професия, докато „пиарът“ - техният агресивен посредник - е на път, според мен, да запуши с тромб журналистическата аорта

01.09.2017 /06:01 | Автор: Йосиф Давидов, Мадрид | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки