Начало
 
 

Фалшивата битка с фалшивите новини

04.03.2017 /08:38 | Автор : Филип Буров | Източник: Барикада Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Кампанията на „Медиапул“ срещу фалшивите новини на пръв поглед е забавна и похвална инициатива. Минимално вглеждане в контекста и подробностите обаче оставя усещане за лицемерие, липса на самокритичност и нескопосана имитация на недоразбрани световни тенденции

Препечатваме със съкращения статията на колегата Филип Буров от сайта „Барикада” поради важните за журналистиката теми, които повдига.

Един байряк се вее из българския фейсбук – байрякът на претенциозното лицемерие. Тази седмица новинарският портал „Медиапул“ започна да рекламира своя нов проект „Жълтъ Байрякъ“, който цели да „изобличава фалшивите новини чрез собствените им похвати“. Сайтът, незнайно защо изготвен в ретро стил, предлага възможност потребителите да генерират фалшива „шокираща“, „сензационна“ и прочее новина с избрано от тях име и снимка, която препраща към поучително видео за нуждата от информационна хигиена и вредите от фалшивите новини.

„Медиапул“ призовава потребителите да се включат в кампанията, чието мото е „Ти си това, което четеш“, като сложат за корица на фейсбук профилите си съответната картинка. Очевидно се разчита това да се превърне в поредния отличителен знак за „готините деца“ в социалната мрежа, подобно на „значките“ в подкрепа на електронното гласуване и съдебната реформа, или пък тези, деклариращи членството в „Протестна мрежа“ и/или „Да, България“.

На пръв поглед това е забавна и дори похвална инициатива. Минимално вглеждане в контекста и подробностите обаче оставят усещане за байганьовско безочие,

липса на самокритичност и нескопосана имитация

на тенденции от Запад в стил „Криворазбраната цивилизация“.

Повечето значими онлайн и печатни медии на българския пазар могат да се разделят на няколко типа. Първите са такива, финансирани от олигарси – вариращи от многобройните жълто-кафяви вестници и сайтове, свързани с „лошите олигарси“, незнайно защо мистифицирани от опонентите си с клишето „КОЙ“, до сайтове в същите цветови нюанси като „Клуб Z”, които обаче са финансирани от „добри“ олигарси.

В тази група има и някои положителни изключения като в. „Сега“, който дълго време беше пример за качествена журналистика, и до известна степен все още е.

Вторият тип са финансирани изцяло или предимно по линията на

програмите за „мека сила“ на чужди държави

(предимно САЩ, но не само). Има и такива, чието финансиране е съчетание между чуждестранни грантове и пари на „добри“ олигарси (например изданията на Икономедия).

„Медиапул“ е от малкото по-значими платформи от втория тип, където се намират основно маргинални сайтове като „Площад Славейков“ в единия спектър и „Руски дневник“ в другия.

Разбира се, съществува и значим брой анонимни сайтчета, генериращи трафик основно чрез копиране на чуждо съдържание, вулгарни клюки и конспиративни теории, съпроводени с абсурдни и гръмки заглавия, изписани САМО С ГЛАВНИ БУКВИ – което е световен феномен в ерата на интернет и естествено продължение на хартиени издания от сорта на „Шок“.

Много от медиите от втория и третия тип имат самочувствието да са представители на „истинската“, „качествената“, „независимата“ и „обективната“ журналистика. Тези претенции могат да се оправдаят лесно в тукашната медийна среда – все пак не се изисква много, за да стоиш по-добре от псевдо-новинарски клоаки като „Пик“ или „Брадва“.

В тези медии наистина се намират и достатъчно хора, които имат капацитета да произвеждат обективна и качествена журналистика – и от време на време го правят. В много случаи обаче това е възможно,

само ако темата не засяга политическите и икономически интереси на издателя,

на неговите съдружници и приятели, а често и на неговите врагове или конкуренти, с които той не иска да започва медийна битка. Пример за последното е мощната групировка ТИМ, която не се намесва видно в политиката и бизнеса извън регионалните си владения, в резултат на което рядко бива нападана или дори споменавана от медиите на другите групи по интереси.

Ако обаче оставим сравнението с най-долнопробните жълти сайтове и вестници, съдържанието на „истинските“ медии все по-рядко отговаря на претенциите. Значителна част от текстовете са отличават с очевидна

едностранчивост и политически пристрастия, зле прикрито обслужване

на конкретни интереси и поръчкова кампанийност.

Отразяването на определени политически формации и инициативи се прави с комсомолски патос, отношението към определени личности и групи се мени от „осанна“ до „разпни го“ или обратното в съответствие с конюнктурните нужди при боричканията в парламента, съдебната система, обществените поръчки и т.н.

Редовно се публикуват коментари и анализи, в които не само не се търси баланс, но и често още в първото изречение преминават границата на агресивната пропаганда. По отношение на външнополитическите теми едностранчивостта и агресивната пропаганда са стандарт, от който рядко има отклонения.

За да поддържат имиджа си на „десни“ и „про-бизнес“ издания, те

упорито лансират компрометирани и антисоциални икономически концепции

и дават трибуна на откровени корпоративни лобисти, прикривани като „експерти“. Не на последно място тези медии участват активно в пропагандирането на зле скалъпени ревизионистки исторически тези, които изкривяват безобразно фактите в името на „антикомунизма“.

Още по-проблемно за представянето на тези медии като борци против „фалшивите новини“ е това, че те самите съвсем нямат неопетнено досие в това отношение.

Едни от най-фрапантните примери са от миналото лято. Тогава един спортен портал публикува нелепицата, че Путин ще пристигне на един от мачовете от Европейското първенство по футбол на борда на тежко въоръжена подводница.

Това бе развитие на измислици на британски таблоиди, според които кремълският злодей е пратил ядрени подводници в Ламанша, за да плаши съперниците на „Сборная“.

Очевидната партенка бе разпространена без каквато и да е критична проверка

както от „жълтите“ сайтове, така и от „истинските“ медии като „Медиапул“.

Няколко дни по-късно същият спортен сайт разпространи друга фалшива новина – че френският посланик в Москва е експулсиран, което също бе препечатано без проверка в претенциозни медии като „Дневник“.

Тук идва въпросът – ако предполагаемо качествените журналисти и предполагаемо качествената им публика са готови да повярват и да разпространяват без проверка явни измислици, само защото се вписват в техните предразсъдъци и фобии,

имат ли моралното право да се възмущават надменно

от тези, които са готови да повярват, че ЕС забранява кръщенетата и снежните човеци, например?

Още по-компрометиращ е фактът, че дори в своята кампания срещу „фалшивите новини“, „Медиапул“ се позовава на… фалшиви новини. В обяснителния клип на сайта „Байрякъ“ е включено твърдението, че собствениците на над 50% от българските онлайн медии са анонимни. Източникът на тази оценка е проектът на живеещия в Канада Красимир Гаджоков „Медийно око“, който бе представен през декември.

Както „Барикада“ писа, съставеният от самозвания експерт Гаджоков списък включва голям брой напълно легитимни медии с ясно заявени собственици, включително редица популярни регионални сайтове.

Неясните критерии, ниската компетентност, липсата на познания за местния медиен пазар и явните пристрастия на господин Гаджоков превръщат неговия „списък с анонимни медии“ в клеветническа кампания и фалшива новина.

Утвърдени медии и журналисти се оказват в абсурдното положение да се обясняват и доказват на някакъв случаен човек, само защото въпросният е в списъците с приятели на няколко „опиниънмейкъри“ в родния Фейсбук, които му дават гласност. Потребителите, повярвали на Гаджоков и инсталирали приложението му за блокиране на нарочените сайтове, пък се оказват излъгани и манипулирани.

„Медиапул“ и други сайтове с претенции обаче

продължават да легитимират тази фалшива новина,

което показва, че най-малкото не спазват собствения си съвет да се прави проверка на източниците и достоверността на информацията.

Наративът за „фалшивите новини“ като основен враг на цивилизацията, разбира се, не е измислен от „Медиапул“. Този термин навлезе заедно с „пост-истината“ първо в западното медийно и обществено пространство през миналата година. Те се появиха като оправдание за политическата, медийна и „анализаторска“ върхушка, която изведнъж се изправи пред последствията от провала на неолибералните догми, които налагаше десетилетия наред в икономиката, държавното управление и външната политика.

Последствията дойдоха под формата на неудобни изборни резултати и обществени настроения. Вместо да търсят причината за провалите в себе си, те почнаха да обвиняват незрелостта на масите и подмолната дейност на външни врагове – с което забележително заприличаха на съветската номенклатура в годините, предшестващи разпада на СССР. Концепцията за „малката и голямата правда“ се връща с пълна сила, което вероятно е доказателство за тезата, че историята се повтаря веднъж като трагедия и втори път като фарс.

Истината е, че винаги сме живели в ера на „пост-истина“ ,

в която политици и медии изкривяват реалността по оруелски тертип. Истината е, че измислени новини и пропаганда са се разпространявали масово още откакто е измислена печатната преса, а преди това просто са вървели от уста на уста. Представянето на тези неща като нещо ново и извънредно само по себе си е „пост-истина“ и фалшиво твърдение. Но явно да се търсят евтини оправдания е по-лесно, отколкото да се признае, че концепцията за „края на историята“ и съществуването на универсална про-пазарна система, която да е от полза за всички, се оказа голяма грешка – или голяма лъжа.

(Със съкращения)

Пълният текст на статията може да се види тук:

http://baricada.org/falshiva-bitka-falshivi-novini/

Сподели в
 

Никоя власт, както и да се самовеличае, не понася, не търпи Свободното Слово на Свободния Човек. Истината е драматична. За журналистиката. За журналистите, където и да са. Във времето и в пространството.

15.01.2022/20:06

Решението на английския Върховен съд, което проправя пътя за екстрадицията на разобличителя от "Уикилийкс", ще затрудни още повече журналистите да търсят отговорност от мощни държави като САЩ, пише известният анализатор Джонатан Кук в изданието "Middle East Eye".

12.12.2021/09:11

"Борисов разбра, че трябва да овладее медиите и го постигна с помощта на Пеевски, който купи една част официално, една част неофициално. Някой ще повярва ли, че Блъсков с лични пари е купил вестник "Труд"?" , коментира журналистът Иван Бакалов, интервюиран от Лили Маринкова.

08.12.2021/12:16

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки