Начало
 
 

Финансирането - късата каишка на държавата за обществените медии

07.03.2017 /15:42 | Автор : Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дискусията, организирана от УНСС. Снимка: Авторът

Казусът БНР – „Музикаутор“ се превърна в лакмус за отношението на държавата към обществените медии. Това беше един от акцентите, около който се обединиха участниците в кръглата маса „Обществените медии и публичните финанси. Казусът БНР и "Музикаутор“.

Организатори на събитието бяха Университетът за национално и световно стопанство(УНСС) и Центърът на медийни изследвания  и аудиовизуална политика заедно с катедрата „Медии и обществени комуникации“ към УНСС .

Авторското право като елемент от всекидневието на обществените медии е функция на държавната културна политика. Как успяват обществените медии да изпълняват мисията си в условията на настоящето бюджетно финансиране, беше една от основните теми на дискусията, на която освен организаторите и академичните среди присъстваха генералният директор на БНР Александър Велев, представители на Съвета за електронни медии, медийни и правни експерти. На дискусията за съжаление отсъстваха представители на „Музикаутор“.

Целта на дискусията беше да бъде поставен въпросът за

ефективността и ефикасността на публичните разходи за обществените медии по отношение на авторското право и сродните му права

за възможностите и ограниченията при решаване на този казус. Изключителен акцент стана искането за увеличаване на средствата както за обществените медии, така и за група "Култура". За това говори д-р Диана Андреева от Обсерватория по икономика на културата и преподавател от катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, според която не може да продължава тази практика обществените медии да бъдат държани недофинансирани, с един и същи бюджет от десетки години.

„Убедени сме, че българските творци трябва да увеличават своето възнаграждение посредством авторското право, но също така - че обществените медии не могат да бъдат държани в хронично недофинансиране и да има константа - т.е. един и същи бюджет през последните години, без да нараства, без да отчита увеличението на процента за авторски права и сродни права. Това, което ние сме поискали, е двойно увеличение на субсидиите на общественото радио и обществената телевизия.“, подчерта Диана Андреева.

„Фонд „Радио и телевизия“ никога не проработи

и затова БНР и БНТ са обвързани само със субсидията. Той не стана и част от лицензиите на електро-разпределителите дружества, тъй като трябваше да си плащаме такса за радио и телевизия заедно с тока.

„Пропуснахме възможността медиите да не бъдат държани на къса каишка, защото субсидията поставя тази възможност“, каза в експозето си доц. Биляна Томова от катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС. Как се финансират обществените медии – това е национален и политически избор, каза още доц. Томова.

Генералният директор на Българското национално радио  Александър Велев каза, че основният проблем пред обществените медии е от години и това е финансирането. „В политическата класа остана усещането, че най-добре е медиите да бъдат недофинансирани, за да бъдат държани на къса каишка, да бъдат манипулирани чрез средствата, които им се отпускат, и с неясните правила за разходване на тези средства“, подчерта Велев. Той разказа и за това как с волята на БНР беше разрешен казусът с „Музикаутор“, но и какви са още проблемите. Като например: какъв е процентът от платените авторски права, които отиват при българските творци. Или дали се налага да има

квота за българска музика и задължителен процент европейска музикална продукция

Бюджетът на радиото от 5 години не нараства, а програмите и ангажиментите нарастват. Решението на предишното ръководство на националното радио за спирането на излъчването на средни вълни е пример за решение, е икономически оправдано, но е нецелесъобразно, защото една част от населението слуша радио на средни вълни, подчерта генералният директор на БНР.

„Творците не са добре заплатени и трябва да получават повече средства и ние като обществена медия заплащаме най-големия дял за права – 40% в сектора радио от бюджета на „Музикаутор“ се формира от вноските на БНР. Ние водихме разговори с тях, но бяхме сами. Останахме със същия бюджет, а се налага да си плащаме на МВР охраната на БНР, което е национална сигурност и е задължение на държавата. Досега е правено през бюджета на МВР, в момента това финансиране е задължение на радиото и на телевизията, без въобще да поучим една стотинка допълнително. Облекчен е бюджета на МВР, за сметка на това е натоварен бюджета на националното радио“, подчерта Александър Велев.

На дискусията стана ясно още, че и досега не е ясно кой е принципал на БНР и БНТ, има активи, но не се знае кой ги държи, държавата в лицето на кого държи тези активи. И че са необходими бързи промени в законодателството, както по отношение на медиите, така и на авторските права.

 

 

 

Сподели в
 

Тя бе избрана за тригодишен мандат на Общото събрание на ЕФЖ, състояло се в Измир, Турция.

24.06.2022/19:32

Инициативна група от журналисти и общественици организира видеовръзка с украинския политик, която ще се осъществи на 29 юни, сряда, от 11:15 ч. в Клуб „Журналст” на СБЖ, София, ул. „Граф Игнатиев” 4, ет. 1.

24.06.2022/10:30

Днес, на 15 юни, се навършват 10 години, откакто угасна лъчезарната усмивка на Светлана Плашокова-Митева - испанистка, журналистка и преводачка, зам.-председателка на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, кореспондентка на испанската агенция ЕФЕ у нас. Тя ни напусна след тежко боледуване през 2012 г., само три дни преди да навърши 49 години...

15.06.2022/16:16

Решенията в обществените телевизии в Европа се взимат колективно, прозрачно, под активния надзор на органи с широко обществено участие, а у нас самият закон дава твърде големи лични пълномощия на генералния директор на БНТ и не осигурява надзор. За това говори по телевизия „Евроком” доц. Светлана Божилова, която е сред кандидатите в конкурса за нов ръководител на БНТ.

15.06.2022/15:46

След големия интерес от членове на СБЖ за лятна почивка в Международния дом на журналистите-Варна и поради изчерпания контингент по офертата, която бе разгласена на 31.01.2022 г., се предлага увеличаване на контингента при следните условия:

12.06.2022/18:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022 /20:20 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022 /18:02 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022 /09:38 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022 /16:30 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.

20.06.2022 /18:19 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.

05.06.2022 /17:24 | Автор: Явор Чучков | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

07.06.2022 /18:49

В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.

02.06.2022 /08:00

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки