Дискусията, организирана от УНСС. Снимка: Авторът

Организатори на събитието бяха Университетът за национално и световно стопанство(УНСС) и Центърът на медийни изследвания  и аудиовизуална политика заедно с катедрата „Медии и обществени комуникации“ към УНСС .

Авторското право като елемент от всекидневието на обществените медии е функция на държавната културна политика. Как успяват обществените медии да изпълняват мисията си в условията на настоящето бюджетно финансиране, беше една от основните теми на дискусията, на която освен организаторите и академичните среди присъстваха генералният директор на БНР Александър Велев, представители на Съвета за електронни медии, медийни и правни експерти. На дискусията за съжаление отсъстваха представители на „Музикаутор“.

Целта на дискусията беше да бъде поставен въпросът за

ефективността и ефикасността на публичните разходи за обществените медии по отношение на авторското право и сродните му права

за възможностите и ограниченията при решаване на този казус. Изключителен акцент стана искането за увеличаване на средствата както за обществените медии, така и за група "Култура". За това говори д-р Диана Андреева от Обсерватория по икономика на културата и преподавател от катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, според която не може да продължава тази практика обществените медии да бъдат държани недофинансирани, с един и същи бюджет от десетки години.

„Убедени сме, че българските творци трябва да увеличават своето възнаграждение посредством авторското право, но също така - че обществените медии не могат да бъдат държани в хронично недофинансиране и да има константа - т.е. един и същи бюджет през последните години, без да нараства, без да отчита увеличението на процента за авторски права и сродни права. Това, което ние сме поискали, е двойно увеличение на субсидиите на общественото радио и обществената телевизия.“, подчерта Диана Андреева.

„Фонд „Радио и телевизия“ никога не проработи

и затова БНР и БНТ са обвързани само със субсидията. Той не стана и част от лицензиите на електро-разпределителите дружества, тъй като трябваше да си плащаме такса за радио и телевизия заедно с тока.

„Пропуснахме възможността медиите да не бъдат държани на къса каишка, защото субсидията поставя тази възможност“, каза в експозето си доц. Биляна Томова от катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС. Как се финансират обществените медии – това е национален и политически избор, каза още доц. Томова.

Генералният директор на Българското национално радио  Александър Велев каза, че основният проблем пред обществените медии е от години и това е финансирането. „В политическата класа остана усещането, че най-добре е медиите да бъдат недофинансирани, за да бъдат държани на къса каишка, да бъдат манипулирани чрез средствата, които им се отпускат, и с неясните правила за разходване на тези средства“, подчерта Велев. Той разказа и за това как с волята на БНР беше разрешен казусът с „Музикаутор“, но и какви са още проблемите. Като например: какъв е процентът от платените авторски права, които отиват при българските творци. Или дали се налага да има

квота за българска музика и задължителен процент европейска музикална продукция

Бюджетът на радиото от 5 години не нараства, а програмите и ангажиментите нарастват. Решението на предишното ръководство на националното радио за спирането на излъчването на средни вълни е пример за решение, е икономически оправдано, но е нецелесъобразно, защото една част от населението слуша радио на средни вълни, подчерта генералният директор на БНР.

„Творците не са добре заплатени и трябва да получават повече средства и ние като обществена медия заплащаме най-големия дял за права – 40% в сектора радио от бюджета на „Музикаутор“ се формира от вноските на БНР. Ние водихме разговори с тях, но бяхме сами. Останахме със същия бюджет, а се налага да си плащаме на МВР охраната на БНР, което е национална сигурност и е задължение на държавата. Досега е правено през бюджета на МВР, в момента това финансиране е задължение на радиото и на телевизията, без въобще да поучим една стотинка допълнително. Облекчен е бюджета на МВР, за сметка на това е натоварен бюджета на националното радио“, подчерта Александър Велев.

На дискусията стана ясно още, че и досега не е ясно кой е принципал на БНР и БНТ, има активи, но не се знае кой ги държи, държавата в лицето на кого държи тези активи. И че са необходими бързи промени в законодателството, както по отношение на медиите, така и на авторските права.

Сподели в