Начало
 
 

За ген. Владимир Стойчев България беше над всичко

15.03.2017 /12:17 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


От ляво надясно: проф. Марин Калонкин, доц. д-р Иван Сечанов и председателят на СБЖ Снежана Тодорова

Въпреки толкова натовареното ни с всякакъв вид емоции и преживявания време, винаги има мигове, в които да се спрем и припомним за големите личности от българската история, оставили своите трайни следи в живота на България и дали й немалко от себе си. Такава е личността и на генерал Владимир Стойчев, чиято 125-годишнина от рождението събра в Пресклуб „Журналист“ негови почитатели и представители на Инициативния комитет, организирал отбелязването на тази славна дата.

„Гордеем се, че сме съвременници на такава личност като ген. Владимир Стойчев“ – каза в началото на брифинга председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която представи участниците в него. За програмата по отбелязването на юбилея на достойния българин говори доц. д-р Иван Сечанов, председател на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ). Той припомни, че освен рождението му, тези дни отбелязваме и 72 г. от Дравската епопея, в която Първа българската армия под командването на ген. Стойчев показа безпримерна храброст и сила и с участието си в победата над хитлерофашизма извоюва по-достойно място на България в следвоенния свят. Според Сечанов всички историци подчертават ролята на генерала за България, участието му във войните, както и в спорта и дипломацията. А военният историк проф. Марин Калонкин представи личността на Владимир Стойчев, като емоционалният му разказ разкри несамо интересни и достойни мигове от живота на авторитетната личност, но и събра парчетата от новата история на България, посветена на нейното участие във Втората световна война в победен марш срещу фашизма. „Благодарен съм на съдбата, че съм имал възможността да се докосна до генерала и да работя с него – заяви проф. Марин Калонкин. – Неговият патриотизъм и изключителната му любов към България и българите , желанието му да разрешава нейните проблеми са достойни за уважение.“ Военният историк увлекателно разказа за военните действия в Дравската епопея, за това как българската армия е била посрещана с радост и обич на териториите, през които е преминавала, за подвизите на българския войник. С болка той сподели за проблемите около музея на Първа българска армия в унгарския град Харкан, който вече повече от 27 лета стои затворен, но за който всички твърдят, че е нужен несамо на Унгария, но и на България, защото не бива с лека ръка да изтриваме цели моменти от достойната българска история. Интересни епизоди от живота на ген. Владимир Стойчев бяха тема на Марин Калонкин. Историкът припомни, че достойният българин винаги е бил посрещан с много респект и уважение. Прочут оратор, генералът винаги завършвал словото си с „Ура!“, което взривявало залите. А Снежана Тодорова припомни за признанието, което редица страни са дали на българския генерал, награждавайки го с най-високите си държавни отличия. Мнозина от присъстващите също си припомниха за срещите си с Владимир Стойчев. Журналистът Иван Василев се върна назад в спомените си и разказа как като току що проходил млад журналист първото му голямо и оценено по достойнство интервю било с ген. Владимир Стойчев. С него той се видял на конната база на Лагера, където двамата разговаряли дълго време. Благодарение на интервюто с генерала той получил и първата си журналистическа карта от в. „Народен спорт“. „В моята работа като журналист съм се срещал с много и интересни хора несамо в България, но и по света - каза Иван Василев, - сред тях са били космонавти, известни артисти, писатели, хора на науката, но пред мен винаги ще е образът на ген. Стойчев – човек, който се държеше уважително към всички.Открит и прям,с колоритно и точно слово, и преди всичко – изключителен патриот. България за него беше над всичко. Тази среща за мен беше един важен урок.Такива хора като него ни липсват жестоко много днес.“

За него припомниха и работили във Военната киностудия. Един от известните оператори там си припомни, както самият той спомена, дребни, но много важни случки за живота на генерала, които го показват колко достоен човек е бил.

Уви, днес е тъжно, че такива големи имена от нашата история са непознати и почти забравени. А това не говори добре за нас, защото, както казваше една известна екскурзаводка от Велико Търново, Велика Лозанова – народ без история не е народ. На студентите историци от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ тя често припомняше, че не бива да сме като историците, които са направили от българската история „юргански чаршаф“ и го обръщали така, както си искат. Пренаписват я и зачертават с лека ръка събития и личности, както на тях им е угодно. Това и днес звучи актуално,защото младите не знаят за много наши достойни българи, намерили място в историята на малката ни, но толкова богата с минало страна, което не бива да се заличава. И нека да се водим от древната римска сентенция ,че историята е учител на живота. Нека и днес младите да разлистват нейните страници.

И все пак

кой е генерал Владимир Стойчев

Ако трябва днес на някой да му бъде връчена наградата „Достойните българи“, па макар и посмъртно, това е той. Ярък пример какъв трябва да е днешният български офицер – патриот, да носи с гордост и достойнство униформата и да не петни пагоните си. Завършил в Австрия военното училище „Мария Терезия“, където се учи заедно със синовете на короновани особи и богаташи от цял свят и където освен на учението, Владимир Стойчев залага и на спорта. Участва в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918), като след това завършва Военното училище и Военна академия в София.

Както вече споменах, освен военното дело, негова страст е спортът, и най-вече конният. Владимир Стойчев представя България на Олимпиадите в Париж (1924), Амстердам (1928) и Берлин (1936). Името става популярно и в много други международни състезания в конния спорт.

Но генералът не е само отдаден на военното дело и на спорта. Той е и един от уважаваните български дипломати. В периода 1930 – 1934 е военен аташе във Франция и Великобритания, където са силно респектирани от него. Уинстън Чърчил го цени много и уважава. Завръщайки се в България, Владимир Стойчев става член на Военния съюз, който организира на 19 май 1934 г. военния преврат, което му коства по-късно изолация от управлението от цар Борис ІІІ. Уволнен от армията поради подозрението, че е участвал в преврата, е отстранен и от спортния клуб, в който членува.

През 1944 г. генералът е сред активните членове на Военния съюз, който изиграва решаваща роля в Деветосептемврийския преврат. След установяването на народната власт ген. Владимир Стойчев е избран за член на Бюрото на Отечествения фронт.

По време на участието на България в разгрома на хитлеристка Германия е командир на Първа българска армия, като под неговото командване българските войски стигат до Австрийските Алпи.На 8 май 1945 г. българският генерал Владимир Стойчев е този, който подписва споразумението за демаркацията с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли в Клагенфурт.

Българският генерал е единственият чужд офицер, който участва на Парада на победата в Москва на 24 юни 1945.

След войната той политически представител на България във Вашингтон и в ООН в периода 1945 до 1947 година.

Връщайки се у нас, ген. Владимир Стойчев се заема със спортна дейност и е председател на Българския олимпийски комитет (1952 - 1982) , като от 1990 г. е негов почетен председател. От 1952 до 1987 е и член на МОК.

Вълнуващият живот на една от най-атрактивните и загадъчни личности от българската военна и спортна история е намерил място в неговата романизирана биография, написана от журналиста Васил Митевски. В емоционалната си книга той ни припомня за легендата генерал Владимир Стойчев – „пламенен родолюбец и всеотдаен спортист“, забележителен пълководец и атлет. Според него генералът е „безкрайно обаятелен и високо ерудиран човек“, който в продължение на почти цял век допринася за издигането на авторитета на България на световната политическа и спортна сцена.

Това е втора книга на журналиста, който освен че пише за медиите, работи и в областта на книгоиздаването. За сайта на СБЖ Васил Митевски сподели защо се е решил да напише „Под знака на петте кръга“.

 

ЛЕГЕНДАРНА ЛИЧНОСТ С ОРЕОЛ НА СЛАВЕН СПОРТИСТ И АВТОРИТЕТЕН РЪКОВОДИТЕЛ

Кое ви накара да напишете романизираната биография на ген. Стойчев, Васил?

Основното е в това, че съвременните млади хора не са запознати с живота и дейността му. Искаше ми се да напиша за него не сухо и служебно, а и досега не е имало роман за него. На откриването на бюст паметника на ген. Стойчев Стефка Костадинова изрази своето учудване, че досега никой не е написал нещо увлекателно за генерала. Отвърнах й, че аз ще се заема с това и по този повод посветих две години и половина на изследвания, проучвания и писане и така се появи тази моя книга. Радостен съм, че тя беше харесана и оценена положително.

Посветили сте я на младото ни поколение, но забравен ли е днес ген. Владимир Стойчев?

Мисля си, че да. Младото поколение не го знае кой е. Иначе ветераните, по-възрастните и тези, които са били негови съвременници, го помнят и знаят. Мисля си, че книгата ми е интересна и за тези, които са го познавали и са му били сподвижници.

Трудно ли се пише за личност като него?

Разбира се. Човек трябва много да внимава и да е отговорен към словото си, защото ген. Владимир Стойчев е несамо пример, а и една легенда. Затова е нужна по-голяма отговорност, щом се посяга към неговото име и личност.

За хората, които малко или много са се докоснали до генерала и го познаваха, той беше, както и вие самият казвате, легенда, обвита със страхопочитание, символ на храбростта. Такъв ли трябва да го виждаме и днес или той да е за нас човекът, на който нищо човешко не му е било чуждо?  

Постарах се направя една симбиоза от образа му, като пиша, че е един земен човек. Това че е легендарна личност с ореол на славен спортист и авторитетен ръководител, не е пропуснато, но същевременно съм показал и негови човешки черти и качества, започвайки от детството му. Той е бил едно палаво дете. Или казано с две думи, опитал съм се обширно и детайлно да разкажа за личността му и по този начин да събудя интереса към него.

По време на работата си по книгата открихте ли дали днес има негови близки или роднини? И ако да, успяхте ли да говорите и с тях?

В хода на проучванията, които правех за книгата си, се срещнах с негов правнук. Генералът не е имал свои собствени деца, но има доведени, които е осиновил. Та аз се запознах с един от правнуците му, който се казва също Владимир. Разговаряхме, даде ми някои материали и ми разказа доста неща. За съжаление той е малко над 30 години и не помни много. Слушал е какво са му разказвали родителите. Това обаче ми даде допълнителен стимул да работя в тази посока и да събудя интереса на всички, които прочетат книгата ми.

 

Снимки Иван Василев

Сподели в
 

Въпреки толкова натовареното ни с всякакъв вид емоции и преживявания време, винаги има мигове, в които да се спрем и припомним за големите личности от българската история, оставили своите трайни следи в живота на България и дали й немалко от себе си. Такава е личността и на генерал Владимир Стойчев, чиято 125-годишнина от рождението събра в Пресклуб „Журналист“ негови почитатели и представители на Инициативния комитет, организирал отбелязването на тази славна дата.

15.03.2017/12:17

„Много ми е приятно, че днес можем да се поздравим с идването на пролетта, както повелява традицията, и нека слънцето и щастието да ни съпътстват през цялата година“ – с тези думи се обърна към дошлите в Пресклуб „Журналист“ председателят на СБЖ Снежана Тодорова, а поводът беше пресконференцията на Инициативния комитет с председател ген. Ангел Марин за отбелязването на 135-годишнината от рождението на Георги Димитров.

01.03.2017/22:15

Дружествата на СБЖ и членовете на организацията ползват залата на Пресклуб „Журналист” безплатно само за техни събрания. Премиери на книги, чествания на го

28.02.2017/10:46

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 71 гости

Бързи връзки