Как радиото свързва България и Австралия

21.03.2017 /21:49 | Автор : Петя Пейчева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Виктория Забуковец в кабинета си миналата есен

Преди 40 години Виктория Забуковец започва първите радиопредавания на български език в Аделаида, Австралия. Тя и сега участва в българската програма на Австралийското национално радио SBS. Щафетата вече е поета от по-младите.

Сред тях са Мария Стайкова – доктор по биохимия от Института за медицински изследвания ,,Джон Къртън“ в Канбера, и журналистката Дияна Копринкова в Сидни. Двете членуват в СБЖ.

Как станахте част от българската програма на Австралийското национално радио SBS?

Дияна Копринкова: Започнах да сътруднича на програмата през 2005 година. Любомир Тодоров, който тогава беше посланик на България в Австралия, и добър мой приятел от времето, когато аз работех в програма „Хоризонт“ на БНР, а той беше пресаташе в Министерството на външните работи, настоя да се обадя на водещата на предаването Фили Ладжман.

До онзи момент аз сътрудничех на Българската редакция на Би Би Си – Лондон. Ръководството на Би Би Си тогава предпочете да закрие всички езикови програми на бившите комунистически/социалистически страни, които и без това вече бяха станали или предстоеше да станат членове на Европейския съюз, и да откликне на тенденциите на времето, създавайки програма на арабски език в отговор на наскоро появилата се ,,Ал-Джазира“. Фили Ладжман ме прие много радушно и това беше моят прощъпулник в българската радиопрограма по Австралийското национално радио SBS (Special Broadcasting Services).

Българската радиопрограма се излъчва от Сидни и Мелбърн по един час всеки петък. Допреди 3 години беше от 17 до 18 ч., а сега е от 16 до 17 ч. От 1993 г. програмата се води от професионални журналисти, което променя изцяло облика и нивото й. През тези години е имало и кореспонденти от България като д-р Николай Михайлов, Явор Дачков, Милен Цветков, Иван Бедров, Александрина Исайлова и сега Пламен Асенов.

От пет години ни сътрудничи Мария Стайкова с една специална и много добре приета сред слушателите рубрика за постиженията в науката, изкуството, археологията и спорта.

Мария Стайкова: Австралия е страна-континент и разстоянията между столиците на 6-те щата и двете територии са много големи – от Брисбън до Пърт са 4300 км, от Мелбърн до Дарвин са 3700 км. 25 процента от 21,5-милионното население на Австралия са родени извън страната и говорят на над 140 езика.  При такъв обем на новините и разнородни слушатели са необходими два вида етническа радиоинформация: по националното етническо радио SBS и по местните етнически радиостанции.

По отношение на българското радиопредаване по SBS - ето данните на водещата Филинка Ладжман, които тя ми предостави за моята книга ,,Австралия – България: по-малко непознати”:

,,Българската редакция в Mелбърн започва работа през 1977 г., основана и водена от Тихомир Тихов (известен оперен певец, съпруг на голямото българско мецосопрано Надя Афеян) и Светослав Йонков, брат на Надя Афеян. Към тях често се присъединява и самата Надя Афеян. От 1983 г. водеща на програмата е Войда Петрова, подпомагана от сина си Цветан Петров и внучката си Мария. Редовен участник в програмата е и Елена Камбурова.  През 1993 г. водеща на програмата става Фили Ладжман, бивша журналистка от БНТ. Съпругът й Влад Ладжман е тонрежисьор в SBS и заедно оформят програмата. Сега редовно работят и Виктор Марков от Пърт, Дияна Копринкова от Сидни и кореспонденти от България.”

Виктория Забуковец: На 9 януари 1977 г.в Австралия бе излъчено първото предаване на български език пo етническа радиопрограма – в Аделаида, столицата на Южна Австралия. В подготовката на тази първа програма участвахме аз и съпругът ми Борис Забуковец, Мери и Марин Маринови, отец Михаил Ковашки и Иван Денчев, които бяхме и първият радиокомитет. Програмата продължаваше 30 минути. Първият български радиооператор бе Марин Маринов.От 1977 до 1981 г. програмата се подготвяше и излъчваше от мен и Иван Денчев, понякога канехме гости за разговор. Когато радиостанцията осигури възможност за две излъчвания по половин час, едното бе за българската общност, а другото – за култура.

Познавам ви и мисля, че това не е просто работа и прехрана за вас, това е част от съдбата ви.Как се съчетават професия, любов, носталгия, патриотизъм, отговорност?

Дияна Копринкова: Това е повече от съдба. Още от малка слушах с притаен дъх „Хоризонт“ и особено примамващия меден глас на Божана Димитрова в „Разговор с вас“ и Еди Емирян, с когото имах удоволствието да работя в „Нещо повече“. Ще добавя имената на Величко Конакчиев, с когото работех в екип за „Неделя 150“, Светла Вълканова, Чавдар Киселинчев, все прекрасни, харизматични журналисти. Уви, Светла вече не е сред нас. С тях ме свързват неразрушимо приятелство и много незабравими спомени, които ще нося завинаги в сърцето си, където й да съм.

Радиото не е просто работа, то е магия. Магията, с която се сближаваш с хората, описвайки им чрез словото истории, съдби, новини, които оживяват пред слушателя и го потапят в един нов свят, карат го да съпреживява, да анализира и оценява… И приласкан от тази магия, да жаднее да се връща отново и отново към гласа на радиото - така, както аз се връщам и ще се връщам докато съм жива и мога да говоря.

Не е само любов към професията, а и любов към България, към българите и българското. Ох, това са много силни думи и мога да кажа с открито сърце – съчетаването е трудно... Понякога много ме боли като виждам и слушам какво става и как криворазбрано всичко някак си се обръща в най-невероятни посоки и не се милее за България.

Мария Стайкова: За 20 години обичта към едната държава и носталгията по другата се засилиха.  Едната обичам повече, защото я познавам по-добре, защото трупам скъпи спомени и приятели. За другата тъгувам повече, защото скъпите спомени се отдалечават и приятелите взеха да си отиват от този свят. Пътувайки по света, в сравнението, осъзнах колко стойностни неща има в България и се опитвам да ги популяризирам.

Трудно ли се говори и пише за България, когато си далеч от нея? Не само емоционално, но и професионално – как намирате авторите, темите, информацията?

Дияна Копринкова: Има два вида емигранти – едните говорят за България или хубаво или нищо, а другите само плюят и дори забравят по какво точно са започнали да плюят… Аз се старая да не съм нито от едните, нито от другите, а да подхождам обективно и най-малко с три гледни точки, както повелява добрата, стара, необорима журналистика, на която са ме учили и която продължавам да правя. А темите… Добрият журналист има очи и уши за всичко, което става наоколо и не толкова наоколо. И може да направи най-интересната, вълнуваща и запомняща се история от абсолютно всичко. Така намираме повечето от темите за българската радиопрограма по Австралийското национално радио SBS.

По схема в нашето едночасово предаване предлагаме 70 процента австралийски контекст, тоест, разказваме за неща, които представляват интерес за българската общност в Австралия, и за постиженията, професиите и съдбите на отделни представители на тази общност. Останалите 30 процента са разделени по усмотрение на водещия на новини, интервюта, истории от България или от света.

Не е много лесно един час радиопредаване да бъде професионално и  качествено „запълнен“ по задължителната схема 70-30%, по която работят и останалите езикови програми. Всяка тема е подробно разследвана, разглеждана и представяна по възможно най-интересния за слушателите начин. От това зависи не само слушаемостта на предаването ни, но и запазването му в ефира като едно от най-добрите и професионални радиопредавания, излъчвани по Австралийското национално радио SBS вече цели 40 години. Всъщност, тази година - през октомври, отбелязваме юбилея.

Дияна, липсва ли ти програма ,,Хоризонт“ на БНР, правиш ли сравнение в техническо отношение, като организация на работата и програмна схема?

Дияна Копринкова: Понякога се връщам в годините назад и с носталгия си спомням за екипа от водещ, редактор, репортери, музикален редактор, технически оператор/тонрежисьор, момичетата от монтажната – заедно създавахме един жив организъм, в който всичко си идваше на мястото с взаимни усилия.

Тук, в Австралийското национално радио SBS, съм кажи-речи човек-оркестър или one man show. Изброените роли се изпълняват 90 на сто от мен самата и 10 процента от англоговорящия тонрежисьор, който не разбира и дума от това, което се случва в програмата.

Със стиснати палци всеки път тайно разчитам тонрежисьорът да не обърка нещо от предварително описаното от мен пълно съдържание на програмата по секунди: за какво ще говоря, какво ще пускам, кого и колко време ще интервюирам, кога да отваря и затваря микрофона - абсолютно всичко, което можете и не можете да си представите. Напрежението е невероятно. Често стават и грешки, които се налага професионално ,,в движение“ да ,,замазваш“.

Но, това са рисковете на живото предаване. А когато светне червената лампа, всичко е различно, обаятелно, магично, отговорно. И словата някак си сами излизат от устата и не спират да се леят… докато лампата не изгасне.

Като организация на работата и програмна схема – за подготовка на предаването официално от ръководството на SBS се дават 16 часа. Но сами разбирате, че едно професионално и направено с финес предаване изисква много повече часове работа. Освен това сам интервюираш, редактираш, подготвяш за ефир, превеждаш, разследваш, събираш материали за хора, събития, теми… Не засягам техническата страна – запазването на кабината или апаратната за запис, изчакването да се освободи. Обработката и редактирането на записите е дигитално. 

А как беше преди 40 години?

Виктория Забуковец: В програмата за култура включвахме теми от българската литература, история и народно творчество (митове, легенди, народни обичаи), оперни изпълнители, хорове. Материалите, които използвахме за радиопредаванията (книги и грамофонни плочи), бяха собственост на членовете на радиокомитета.

Кой слуша Вашите предавания, какво е мястото им в SBS? Колко програми на други народи и езици има?

Дияна Копринкова: Днес българската програма се слуша от широка публика на различна възраст, което много ни радва, защото показва, че предаванията, които правим, са разнообразни и предлагат по нещо за всеки наш слушател. Българската програма се оценява като една от най-професионално направените сред останалите 72 езикови програми, излъчвани по Австралийското национално радио SBS.

Всъщност, SBS е единствената медия в света, която излъчва на толкова много световни езици и това е спонсорирано от австралийската държава. Затова и отговорността на нашия екип е много голяма, ако искаме да останем част от цялото това езиково радиосемейство. Така можем да разчитаме на нашите слушатели в трудни моменти, какъвто ни предстои за съжаление точно сега, тъй като се говори за закриването на някои от езиковите програми, излъчвани по SBS.

Тук на всеки 5 години се преразглеждат нуждите на австралийското население, определят се критерии за оценка на тези нужди, съобразени с броя на населението (по данни на последното преброяване в Австралия), представящо съответната езикова общност, нивото на образование, на владеене на английски език и т. н. Тези критерии, всъщност, определят съществуването или не на едно или друго радиопредаване.

Нашата българска общност от години е една от най-малките, официално по данни на австралийското преброяване сме само около 2500 души, но за разлика от други езикови общности ние сме образовани, с професии и владеещи английски език. Досега оцеляхме цели 40 години – и екипът, и слушателите празнуваме с гордост нашата годишнина и очакваме българската програма да продължи да съществува! Решението ще бъде взето от ръководството на радиото в консултации с представители на отделни езикови общности.

Виктория Забуковец: В началото говорехме на български, но по-късно започнахме да говорим и на английски език, за да могат слушатели от други езикови групи да следят българските програми. Изненадващо бе колко много украинци, руснаци, хора от славянските народи, както и австралийци, слушаха българското предаване!

Мария Стайкова: Чудесно е, че има хора от над 140 езикови групи, които след умората на работа и у дома, намират сили да подберат материали от интерес за сънародниците си! Защото етническите радиопредавания не само запълват липсата на родното, но са и обучение на младите. Как учат дечицата – като слушат и повтарят. Според мен, тази роля на радиото – като училище, е особено важна, защото знанието на няколко езика е задължително в съвременния свят. И още нещо: така може да се чуе една и съща новина, представена според историческите традиции и политическите становища на различни страни. Това позволява още по-добра информираност и възможност за оформяне на мнение. Събирам си отзивите от слушатели, от хубави по-хубави са!

Може да се каже, че вашата радиопрограма е ,,сърцето“, което движи българските прояви в Австралия – издирването  и събирането на българите там, българското училище, празниците… С кои наши сънародници в Австралия можем да се гордеем?

Дияна Копринкова: С много, като се започне от нас трите и се свърши с всяко българско дете, отгледано и отраснало в Австралия! Шегата настрана, но списъкът е наистина много дълъг. Мария може само да загатне за по-големите имена, оставили трайна диря в културната и обществената история на Австралия.

Мария Стайкова: ,,Българи в науката на Австралия“ – така озаглавих една от главите в книгата си. Проф. Николай Киров е основал и ръководил 20 години Катедрата по технологии на горивата в Университета на New SouthWells, бил е консултант към Организацията на обединените нации и Световната здравна организация за контрол и законодателство относно замърсяването на въздуха. В книгата му „За по-добър английски” са събрани над 1000 израза и идиома на английски и български език.

Проф. Стефан Кънев е световно име в създаването на енергийни станции, захранвани със слънчева енергия. Има над 200 научни публикации, две монографии и 14 патента. Институтът на инженерите в Австралия обяви за „историческа” станцията в WhiteCliffs, която цели 35 години работи, използвайки слънчева енергия.

Проф. Асен Жабленски бе директор на Центъра за невропсихиатрични клинични изследвания и има над 300 публикации относно класификация, епидемиология и генетика на психични заболявания.

Групата на проф. Люба Калайджиева доказа по генетичен път, че ромите, разпръснати из Европа и така различни като култура и език, са потомци (35-40-то поколениe) на малка група, която е дошла от Индия.  Това е позволило да се идентифицира молекулната епидемиология на 11 наследствени заболявания сред ромите.

Лъчезар Стоянов и Валери Стефанов са професори по математика и статистика в Университета на Западна Австралия.  Елена Стоянова е движещата сила зад математическата олимпиада в този щат.  Опитът от математическите паралелки и олимпиади в България е основата за откриването през 1995 г. на ,,академия за млади математици“ в Западна Австралия.

Проф.Петко Калев пое Научния център по приложни финанси към Университета в Аделаида.  Изследователската и преподавателската му работа са в областта на финансите и микроструктурата на пазара. Той бе председател на българското дружество в Мелбърн.

Проф. Дора Маринова e директор на Института за устойчиво развитие и политика в Curtin University в Западна Австралия.

Какви са вашите българскии корени, които ви дават сила?

Дияна Копринкова: Аз съм родом от Бургас, … морето и трудовите хора. Обичам да казвам сред приятели, че в Бургас се раждат много таланти и си спомням веднага за Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Адриана Будевска, Петя Дубарова, Недялко Йорданов, Христо Фотев, Тоника СВ, Ева и Гого, Пламен Ставрев, Тони Димитрова. Все поети, артисти, певци, хора на изкуството. Духът на града е някак си такъв: творчески, весел, празничен.

Мария Стайкова: Аз съм пловдивчанка. Моят град е един от 6-те в целия свят, които съществуват от основаването си до днес и през 2019-а ще е културна столица на Европа.

Виктория Забуковец: А аз съм родена в София, в семейството на свещеник Стефан Вълчев.

Какво Ви даде Австралия? Нещо, което в България не бихте преживели?

Дияна Копринкова: Австралия стана за всички нас втора родина, не от мащехите, а добра и даваща възможност да се развиваш, ако искаш, разбира се. Австралия е социална и уредена страна, в която се живее спокойно (не, че аз го мога), всички спазват правилата по някакви неписани закони, независимо дали си само от дни и месеци в страната и от кой край на земното кълбо си дошъл. Много бързо се научаваш на тукашния ред – като се започне от това как си вземаш боклука да го хвърлиш, когато зърнеш първото кошче, до това как рециклираш буквално всичко, което можеш, и си плащаш данъците редовно, в срок, с радост...

Мария Стайкова: Това, което дълбоко уважавам в Австралия, е работата на доброволни начала, даряването на време, знание и сила, за да се улесни животът. Това, което научих в Австралия е, че трябва да се празнува повече с другите и по-малко да ги занимаваме със собствените си проблеми. 

Написали сте и книги…

Дияна Копринкова: Все още я пиша и ще бъде готова за печат през октомври тази година. Заглавието й е ,,Social marketing and its influence on the Animal origin food product consumption” („Социален маркетинг и неговото  влияние върху консумацията на хранителни продукти с животински произход”). Не е пряко свързана с журналистическата ми работа, но е част от докторантурата ми, която също приключвам тази година.

Мария Стайкова: През 2000-ата за Олимпиадата в Сидни излезе книгата ми ,,Австралия – България: взаимно непознати”.В живота ми се случи много да пътувам. Гледах и преценявах. Мен също ме оглеждаха и преценяваха. Това, което знаех, не се покриваше с това, което срещах. Това, което знаеха за нас (ако изобщо нещо знаеха), не съответстваше на това, което виждаха на диапозитивите ми, в албумите, в българските бродерии и рисувани шалове, в картините и графиките на художниците-приятели, във видеофилмите.

През 1998 г. бях в Пловдив за 10-годишнината от кончината на татко, за изложбата-среща на неговото самобитно изкуство с младите творби на учениците от Художественото училище, получили наградата ,,Анастас Стайков” (идеята бе на мама, а реализацията – на училището и галерия ,,Ромфея”). В голямото тъжно вълнение, проф. Минка Златева ме ,,натисна“ да оформя в книга писмата си от Австралия. През 2011-а Държавната агенция за българите в чужбина издаде ,,Австралия – България: по-малко непознати”. Над 120 кг книги прелетяха от София и бяха раздадени (безплатно) на сънародниците тук. Може би след 10 години ще напиша ,,Австралия – България: добри познати”!

Виктория Забуковец: Двата ми романа ,,Светлината на черното мастило” и ,,Втората вълна” са преведени на български.  Стиховете ми чакат своя преводач.

Как ще бъде отбелязана 40-годишнината на българската програма в Австралийското национално радио SBS?

Дияна Копринкова: В ефира ще звучат спомени от познати и не толкова познати зa по-младото поколение българи гласове на нашата програма. Те вече започнаха да звучат. И, разбира се, ще има голяма торта с 40 свещи! След 40 години животът на хората се променя. Надявам се да не остаряваме нито в желанието, нито в идеите, нито в енергията си, да сме все така професионални и да работим за нашите слушатели с любов, както винаги.

Мария Стайкова: Юбилеите са не само повод за хубав празник, но ни връщат към началото, припомнят ни имената на първите, задължават ни да продължим с енергия и отговорност. Аз вярвам в силата на радиото!

Виктория Забуковец: Хората да се вгледат отново в своите културни ценности!

Сподели в
 

През сезона на отпуските в РКИЦ, изглежда, не мислят за почивка. Там кипи усилен ремонт, за да може това огнище на руската култура, изкуство и наука да посрещне своите гости и приятели в една нова и много по-уютна обстановка. Главният двигател на тази „операция“ е Павел Журавльов, който освен ръководител на представителството на „Россотрудничество“ в България, е и директор на РКИЦ и първи секретар на посолството на РФ у нас.

07.09.2017/09:51

Публицистиката и поезията са били важни оръжия в освободителната борба на една от най-ярките и влиятелни личности на ХХ век. На 2 септември 1945 г. той провъзгласява суверенната Демократична република Виетнам

02.09.2017/15:25

„Журналистиката трябва да е обезпечена с пари, за да е независима, за да не е продажна,” казва един от най-изтъкнатите ни скулптори, който скоро ще украси София с още една своя творба - паметник на братята чехи Иржи и Теодор Прошек, точно срещу сградата на БНТ

24.08.2017/21:13

С Нейно Превъзходителство посланика на Азербайджан Наргиз Гурбанова се срещнахме и разговаряхме малко след отбелязването в нейната страна на Деня на националната преса (22 юли). Отдавна бяхме планирали това интервю за сайта на СБЖ, но поради многото ангажименти на г-жа Гурбанова се срещнахме в разгара на горещия отпускарски сезон.

16.08.2017/10:59

Гостувалият у нас първи латиноамериканец и човек с африкански корени, летял в Космоса, разказва за преживяванията си в орбита, за програмата „Интеркосмос”, за Кубинската революция, дала му крила, и за актуализацията на икономиката на Острова на свободата

16.08.2017/10:21

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Уважаеми колеги, в приложения текст изпращам Декларация на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и заявявам, че организациите, членуващи в Координационния съвет "България-Русия" подкрепят този текст.

15.09.2017 /17:16

В Деня на международната журналистическа солидарност 8 септември председателят на УС на СБЖ призовава да си спомним моралните послания на убития от нацистите на този ден през 1943 г. чешки антифашист и публицист Юлиус Фучик

08.09.2017 /09:36

Поредният случай с уволнението на журналистката Диляна Гайтанджиева, разкрила международна схема за незаконно въоръжаване на джихадисти в Сирия, прави още по-наложителни бързите законодателни действия за гарантиране на журналистическия труд и права, подчертава председателят на УС на СБЖ

27.08.2017 /14:29

 Мнения

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Есето за PR бизнеса можеше да бъде за петролната индустрия, автомобилостроенето, банковото дело, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. Работата е там, че тези бизнеси и дейности не засягат пряко сърцето на моята професия, докато „пиарът“ - техният агресивен посредник - е на път, според мен, да запуши с тромб журналистическата аорта

01.09.2017 /06:01 | Автор: Йосиф Давидов, Мадрид | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки