Макондо закръгля 50 години, а баща му би станал на 90

22.03.2017 /08:33 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Габриел Гарсия Маркес

Юбилеите на неподражаемия колумбийски нобелист Габриел Гарсия Маркес и на легендарния му роман „Сто години самота” ще бъдат отбелязани днес с прожекция на филма „Габо: магията на реалното” в Огледалната зала на СУ „Св. Кл. Охридски” и с изложба на негови творби в Университетската библиотека

Утре, 23 март, честванията в Софийския университет по повод 90-годишнината от рождението на великия колумбийски писател ще продължат с лекция на проф. Висенте Сервера Салинас от Университета в Мурсия, Испания, с международен колоквиум и с кръгла маса за преводите на български на Габриел Гарсия Маркес.

Нека тук отново си припомним какво бе за света напусналият ни преди три години магьосник на словото.

.......................................
 

Когато на 17 април 2014-та Габриел Гарсия Маркес отлетя във вечността, природата организира собствено изпращане на великия колумбиец, склопил очи в Мексико. В деня на поклонението пред тленните му останки, след като часове наред слънцето беше жулило с неистов пек множеството край Двореца на изящните изкуства в мексиканската столица, дошло да се сбогува с великия и тъй обичан Габо, внезапно се изви силен вятър и завъртя във вихрушка облаци прахоляк. Накрая се разрази мощна буря с пороен дъжд и електрически искри. „Също като в Макондо,” припомни тогава магическото селище от „Сто години самота” кореспондентът на Би Би Си, отразяващ поклонението.
Отпечатаният и тутакси разграбен през 1967 г. „Сто години самота” си остава най-четеният по света роман на родения преди 90 години в колумбийското селце Аракатака син на телеграфист, удостоен през 1982 г. с Нобелова награда за литература. Самият Маркес дълго твърди, че повече си харесва „Няма кой да пише на полковника”. След пробива на „Сто години...” никой негов следващ роман не се задържа на рафтовете в книжарниците. Така е и с „Есента на партиарха”, с „Хроника на една предизвестена смърт”, с „Любов по време на холера”, с „Генералът в неговия лабиринт” и т.н.

Първата му любов е журналистиката

В края на 70-те и началото на 80-те години има една „дупка” в романистиката му – тогава винаги силно ангажираният с политическите страсти Маркес се зарича, че няма да пише романи, докато в Чили властва кървавият превратаджия генерал Аугусто Пиночет. Но после сам се отмята, защото си дава сметка, че напротив, тъкмо пишейки, ще допринесе по-добре за надделяването на хуманизма над тиранията.

Увлечен и по журналистиката – неговата първа любов, Габо не спира да прави и уникални репортажи, някои от които пряко влияят на политическите промени в Латинска Америка. Така става например с репортажа му за превземането на парламента в никарагуанската столица Манагуа от група партизани сандинисти през август 1978 г. Именно от Маркес светът научава какво се случва в малката централноамериканска република, смазана от диктаторския клан Сомоса. Това е и прелюдията за победилата след няколко месеца Сандинистка революция, която прогонва Сомоса.

През 1986 г. пък Габо описва одисеята на чилийския кинорежисьор Мигел Литин, който, гримиран и неузнаваем, се връща нелегално от парижката си емиграция в своето Чили, все още управлявано от Пиночет, и снима там антидиктаторски филм. Две години след публикацията на документалния разказ на колумбиеца за предизвикателството на чилийския му приятел, Пиночет пада, съборен от свикан от самия него плебисцит...

Посредничи за сдобряването между САЩ и Куба

Дълго лично приятелство свързва Маркес с лидера на Кубинската революция Фидел Кастро. Писателят не крие обичта си и към целия Остров на свободата, заради което неспирно е атакуван от идейни опоненти. По „кубинска линия” е и разривът му с отишлия надясно перуански писател и негов някогашен приятел Марио Варгас Льоса – вече единственият жив от общо петимата латиноамериканци, получили Нобел за литература.

Маркес до последно не спира да подкрепя Куба - карибския остров, омаял го още веднага след революцията там, която той отива да отразява като млад журналист веднага след победата й и която описва в свои възторжени репортажи.

Години по-късно пък многократно посредничи за процеса по нормализиране на кубинско-американските отношения. Прави това още от времето на мандата на Бил Клинтън в Белия дом. Впрочем, самият Клинтън е запален почитател на творчеството на писателя и прочувствено говори за него във филма „Габо: магията на реалното”, който довечера ще бъде прожектиран в Огледалната зала на СУ "Св. Кл. Охридски".

Живя в Мексико, но избра за вечен покой Картахена

Въпреки че Колумбия официално провъзгласи неподражаемия Габо за „най-универсалния колумбиец” и сега дейно организира негови чествания из цял свят, писателят всъщност приживе беше понасял много разочарования, обиди и нападки в родината си. Ето защо той до последно предпочиташе да живее в толерантно Мексико.

Все пак обаче волята му бе след смъртта неговия прах да бъде погребан в град Картахена де Индиас на колумбийското карибско крайбрежие - там, където почиват и родителите му, където е и единствената семейна къща, която той беше купил приживе. Неговата вярна спътница Мерседес Барча и синовете им Гонсало и Родриго изпълниха волята на Габо и през 2016 г. пренесоха праха му от Мексико в Картахена.

А на поклонението в Мексико след кончината му през 2014-та формалната власт сведе глава пред истинската – магията на словото и таланта. Двама президенти – мексиканският Енрике Пеня Нието и колумбийският Мануел Сантос, отдадоха почит пред големия писател по време на тържественото възпоменание в Двореца на изящните изкуства в град Мексико.

Надменната Богота не разбра горещия карибец Габо

Завръщайки се тогава в Богота, Мануел Сантос, който високо ценеше личното си приятелство с Маркес и написа в Туитър след кончината на писателя, че идат „хиляда години самота” за всички осиротели почитатели на дарбата му, се постара да организира възпоменателна служба и в главната катедрала на колумбийската столица.

Вътре бе препълнено – събраха се многобройни официални лица начело със самия Сантос и семейството му. Но навън, на дъждовния площад, оборудван с видеостени и с клапи, откъдето да изхвърчат любимите на Габо жълти пеперуди, публиката бе крайно рехава.

Мнозина го отдадоха на лошото време и на факта, че денят е работен. Но се чуха и подмятания, че надменната Богота никога не е ценяла достатъчно колоритния и емоционален син на колумбийското карибско крайбрежие, вдъхновило го за романите му.

Маркес е помогнал и за мира в родината си

Президентът Сантос все пак не пропусна да подчертае, че „именно Маркес прослави името на Колумбия по света”. В интервю пред Би Би Си той припомни също приноса на писателя за мирния процес в страната, раздирана десетилетия наред от кървав вътрешен конфликт. Две години след кончината на Габо този процес бе увенчан и с подписване на мирно споразумение между превителството и левите партизани.

Ако в Колумбия наистина се възцари дългоочакваният мир, това ще е и най-истинското възпоменание за Маркес, който все пак дълбоко обичаше родината си и винаги мечтаеше да я види излязла от лабиринта на насилието. И върнала се може би към към онова магическо и невинно Макондо от началото на „Сто години самота” - отпреди бащата на бъдещия полковник Аурелиано Буендия да го заведе да види леда...
 

........................................................................................................

Румен Стоянов, преводачът на български на „Сто години самота”

След като превежда на български емблематичния роман на Маркес „Сто години самота”, испанистът, португалистът, поетът, дипломатът Румен Стоянов продължава нататък из живота си с неизменния етикет „преводачът на Маркес”.

Книгата попада у Румен през 1968 г. в Хавана, където той учи. Донесена е от Мексико, от пристигналата на гости сестра на негов мексикански състудент. Румен тръгва да се прибира в България след дипломирането си и взема романа, за да го чете по време на дългия презокеански полет до Прага.

Остава в столицата на тогавашната ЧССР няколко дни. Наумил си е да гледа представление на нашумялата театрална трупа „Латерна Магика”. Но сварва Прага необичайно притихнала. Няма спектакли на „Латерна Магика”. Затова пък под ръка му е томчето на Маркес и той потъва в магията на Макондо.

При кацането в София не получава веднага пълния си с книги куфар. Подлагат го на обстойна провекра преди да го пуснат. Чак по-късно, когато започва нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия, Румен съобразява, че са го тарашили, за да не внесе случайно някакъв идеен „бацил” от Пражката пролет.

„Тогава се бояха от социализма с човешко лице. Днес пък живеем в глобализъм с човешки задник,” обобщава преводачът на Маркес. Той смята, че всички тези обстоятелства около попадането на „Сто години самота” в България са били като знак свише, че трябва да преведе книгата. И днес тя си остава сред 10-те най-четени от българите заглавия.

Първото й издание излиза на български през 1971 г., а година по-късно Румен се среща с Маркес в Барселона. По време на работата над превода двамата са водили оживена кореспонденция и съветът на писателя е: „По-важното е да се запази поезията на изказа, отколкото граматическата точност”.

През 1979 г. на Маркес е присъдена Димитровска награда за литература и Тодор Живков му я връчва в Мексико, където живее колумбийският автор. През 80-те той и лично отскача до България след едно свое гостуване в Париж. Още на летището в София пита официалните посрещачи: „Къде е Румен?” И УБО закарва преводача в Бояна за среща с госта.
Срещите на всички ни с Габо отдавна са извън власти и разпоредби – той винаги ще ни чака в книгите си.

 

 

Сподели в
 

През сезона на отпуските в РКИЦ, изглежда, не мислят за почивка. Там кипи усилен ремонт, за да може това огнище на руската култура, изкуство и наука да посрещне своите гости и приятели в една нова и много по-уютна обстановка. Главният двигател на тази „операция“ е Павел Журавльов, който освен ръководител на представителството на „Россотрудничество“ в България, е и директор на РКИЦ и първи секретар на посолството на РФ у нас.

07.09.2017/09:51

Публицистиката и поезията са били важни оръжия в освободителната борба на една от най-ярките и влиятелни личности на ХХ век. На 2 септември 1945 г. той провъзгласява суверенната Демократична република Виетнам

02.09.2017/15:25

„Журналистиката трябва да е обезпечена с пари, за да е независима, за да не е продажна,” казва един от най-изтъкнатите ни скулптори, който скоро ще украси София с още една своя творба - паметник на братята чехи Иржи и Теодор Прошек, точно срещу сградата на БНТ

24.08.2017/21:13

С Нейно Превъзходителство посланика на Азербайджан Наргиз Гурбанова се срещнахме и разговаряхме малко след отбелязването в нейната страна на Деня на националната преса (22 юли). Отдавна бяхме планирали това интервю за сайта на СБЖ, но поради многото ангажименти на г-жа Гурбанова се срещнахме в разгара на горещия отпускарски сезон.

16.08.2017/10:59

Гостувалият у нас първи латиноамериканец и човек с африкански корени, летял в Космоса, разказва за преживяванията си в орбита, за програмата „Интеркосмос”, за Кубинската революция, дала му крила, и за актуализацията на икономиката на Острова на свободата

16.08.2017/10:21

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Уважаеми колеги, в приложения текст изпращам Декларация на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и заявявам, че организациите, членуващи в Координационния съвет "България-Русия" подкрепят този текст.

15.09.2017 /17:16

В Деня на международната журналистическа солидарност 8 септември председателят на УС на СБЖ призовава да си спомним моралните послания на убития от нацистите на този ден през 1943 г. чешки антифашист и публицист Юлиус Фучик

08.09.2017 /09:36

Поредният случай с уволнението на журналистката Диляна Гайтанджиева, разкрила международна схема за незаконно въоръжаване на джихадисти в Сирия, прави още по-наложителни бързите законодателни действия за гарантиране на журналистическия труд и права, подчертава председателят на УС на СБЖ

27.08.2017 /14:29

 Мнения

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Есето за PR бизнеса можеше да бъде за петролната индустрия, автомобилостроенето, банковото дело, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. Работата е там, че тези бизнеси и дейности не засягат пряко сърцето на моята професия, докато „пиарът“ - техният агресивен посредник - е на път, според мен, да запуши с тромб журналистическата аорта

01.09.2017 /06:01 | Автор: Йосиф Давидов, Мадрид | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки