Деян Донков: Не губете пътя, слушайте сърцето си! То подсказва посоката

23.03.2017 /16:44 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Деян Донков

Режисьорският дебют на известния актьор е днес в НДК, в Театър „Азарян”, с пиесата на Бекет „В очакване на Годо”

Деян Донков е роден на 27 август 1974 г. във Видин. За своите 43 години талантливият актьор е носител на множество престижни театрални и филмови награди, между които  четири „Аскеер“-а и един „Икар“. Изиграл е над 40 роли в театъра и десетки в киното, всичките запомнящи се. В момента играе в седем спектакъла. Днес е премиератаа на неговата първа постановка „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет на сцената на Театър „Азарян“ в Националния дворец на културата.

Актьорът е баща е на двама сина – на 11-годишния Деян и на 9-месечния Христо. Партньорка в живота му е младата, красива и талантлива актриса от Театър „Българска армия” Радина Кърджилова.

С Деян Донков разговарях, откъсвайки го за час от репетициите преди премиерата. В деня, в който правехме интервюто, вечерта го очакваше и участие в „На ръба“, авторски спектакъл на Александър Морфов на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. А в НДК кипеше предизборна треска, докато ние си говорихме за изкуство и култура...

Деяне, в навечерието на Международния ден на театъра – 27 март, ти правиш режисьорски дебют. Представяш своя спектакъл „В очакване на Годо“ - емблематична пиеса на емблематичен автор. Какво те изкуши да се изявиш и като режисьор? Защо посвещаваш спектакъла на своя учител проф. Крикор Азарян ?

Исках да реализирам отдавнашна моя мечта. шък и поканата на драматурга и артистичния директор на Театър „Азарян“ Яна Борисова и на Мирослав Боршош, директор на НДК, ме провокира. Тъкмо този театър на името на Коко Азарян и тази покана са за мен огромна отговорност и чест. Смятам, че тъкмо тук е най-подходящото място за тази пиеса.

Дълбок поклон към професор Азарян! Той е мой ментор, човек, който ми е дал много и основни неща за театъра и сцената. Оставил ми е също истини като житейски уроци, като човек, като огромна личност с огромно сърце... Той за мен ще си остане духовен баща, който ми е помогнал да си изградя и позицията в живота.

Посвещавам този спектакъл на проф. Крикор Азарян, защото ми е дал шанса да направя първите си крачки на професионална сцена, доверил ми се е и е видял в мен нещото, накарало го да разчита на мен и да ми повярва. С една дума - става дума за любов.

Защо се спря точно на заглавие като „В очакване на Годо”?

Това заглавие се спря на мен, не съм търсил специално тъкмо него. С Георги Михалков като студент в четвърти курс на НАТФИЗ правихме спектакъл по Годо. Но то беше отдавна. Сега искам да съм верен изцяло на автора и неговия текст и да погледна през неговите очи. Бекет е суров мъдрец с детска чувствителност. Изминах доста дълъг път, дори трънлив докато поставя това произведение.

Ти изпълняваш ролята на Владимир, а Иван Бърнев е в ролята на Естрагон. Кои други актьори участват, кой е автор на музиката и на сценографията?

Освен нас двамата с Иван играят още Цветан Алексиев, Калоян Трифонов и Мартин Цолов. Сценограф и костюмограф е талантливят художник Чавдар Гюзелев, музиката е на Калин Николов.

Играеш в близо десет спектакъла, активно се снимаш във филми, вероятно време и внимание иска и малкият Христо. Как успяваш да съчетаеш всичките тези роли едновременно и то много добре ?

Случайно или не, съдбата е благосклонна към мен. Дава ми възможност да съчетавам всичко това. И дай Боже да е наистина добре и дори много добре, както казваш...

В творческата си биография имаш признания и на критиката, и на гилдията, и на публиката в театъра и в киното. Кое изкуство все пак те привлича повече ?

Изпитвам огромно удоволствие от играта и на сцената и пред камерата, но по различен начин. Важното е да се срещаш с качествени хора, с качествени текстове, да правиш смислени неща. Да си истински проводник на автора към публиката. Тогава се получава атмосфера, живо е и е истинско изкуството. Има взаимност. Ние даваме, вие – взимате.

Но театърът все пак е с едни гърди напред пред киното. В театъра всичко се случва на мига, на живо и там няма фалш. А кое от двете изкуства ми е по-любимо... Ще ти предложа ироничния отговор на Ал Пачино. Когато го питали кино или театър предпочита, той отговорил така: „В театъра ходиш по въже на 20 метра височина и отдолу нямаш обезопасителна мрежа. А в киното въжето е постлано на земята”. Тръпката ми е в театъра. Театърът е изкуство, мисия, идея и съдба.

В същото време, когато искаш да видиш нещо съкровено, истинско и запомнящо се, то може да те покърти и филм, и спектакъл. Въпросът е какво и как се случва и как се разказва.

Какво е за теб партньорството на сцената и на екрана ?

Доверие и сигурност. С добрия партньор нещата стават, може да се излезе от всяка ситуация и да направиш чудеса. „Ако играеш нещо си, ако нямаш какво да кажеш, не излизай на сцената“, така учеше проф. Азарян.

Имаш ли образци, свои кумири в театъра и в киното?

Образци не бих казал. Кумири – да. Аз по-скоро се прекланям пред самото изкуство, не точно пред личността. Първият, който ме накара да се трогна от театъра, беше Стоян Камбарев. Другият е Коко Азарян, също Александър Морфов. Те ми се довериха и затова са безценни хора за мен, големи личности.

Мой кумир актьор в театъра беше Наум Шопов. Остави у мен чувство за необятност, виждах в него големи дълбини. А в световен мащаб за мен примери са Марлон Брандо, Роберт де Ниро, Ал Пачино.

Какво е за теб приятелството, имаш ли верни приятели и до днес?

Приятелството също е доверие. Допускал съм много хора до себе си, но някои са ме разочаровали. И в добро, и в лошо е нормално да се разчита на приятеля. Дори бракът може да се разтрогне, но приятелството, ако е истинско – не. Мисля, че сме тук, на тази земя, за да намерим разбиране сами със себе си, приятелство, симбиоза, хармония преди всичко сами със себе си и после с другия...

Преди години на мой въпрос за добър театър ти цитира Чехов. Каза: „Хубавият театър, хубавото представление се отглежда“. Как се отглежда добрата публика днес у нас ?

Публиката също трябва да се възпитава. Често тя търси „актуалните за деня” псевдозвезди, има опростачване на театъра, правят се халтури, само и само да се събират зрители в салона. Театърът не е бизнес и търговия, то е изкуство и трябва да възпитава! Затова сега поставям Бекет. Публиката трябва да се възпитава не нравоучително, с назидание и с размахване не пръст, а фино, умело и майсторски, да й изградиш добър вкус. Иначе тя се превръща във всеядно животно...

Среща ли се и театър, който да е хем добър, хем с комерсиален успех? Всички постановки например на Сашо Морфов са касови...

Да, така е, той затова е канен навсякъде по света и все по-малко у нас.Тук талантите биват избутвани, завистниците ги тъпчат, вместо да се преклонят пред тях и да ги оценят по достойснство, за да ги задържат у нас.

Къде е мястото на българската култура? За нея се заделят едва 0,5 процента от държавния бюджет...

Културата е лицето на една нация, визитната картичка на един народ. Ценностите могат да бъдат само в културата. Културата ни днес е почти на ръба. Както е в едноименното представление на Сашо Морфов. Страшното е, че много актьори живеят в мизерия, а са си дали живота, душите и сърцата за хората. Сега някои се опитват да им откраднат и малкото пари, които имат...

Какво мислиш за българската журналистика и ролята й в обществено-политическия и културен живот на страната ?

Неотдавна Галин Стоев каза нещо по повод този въпрос. Навсякъде има жълта преса, но у нас тя, за съжаление, определя общественото мнение. Това вече е трагично. Всичко това опростачва и манипулира.

Има и сериозна журналистика, разбира се, но болшинството от хората търсят и си намират сензации, пикантерии тъкмо в жълтата преса. Това отнема въздуха и пространството на качествената, сериозната журналистика у нас.

Какво би пожелал на читателите на сайта на СБЖ?

Не губете пътя, слушайте сърцето си! То подсказва посоката...

 

Снимките от спектакъла „В очакване на Годо” са на Явор Веселинов.

Сподели в
 

С преподавателя от Катедра „Радио и телевизия“ доц. д-р Светлана Божилова разговаряме часове след голямата дискусия, организирана от СБЖ, за бъдещето на "Радио България", и седмици преди да приключи поредният конкурс за генерален директор на БНТ.

10.07.2017/17:16

Иван Василев е един от доайените на българската журналистика. Човек с блестящо перо и още по-сладкодумен събеседник – с великолепно чувство за хумор и самоирония. За него казват, че е един от „най-добрите хора“, а ние ще добавим - блестящо име в родната журналистика в последните 65 години. Дори и сега, на достолепната 85-годишна възраст, Иван Василев продължава да улавя интересните моменти от живота, като част от екипа, изготвящ сайта на Съюза на българските журналисти.

08.07.2017/10:39

Славчо Велков е един от най-търсените топ експерти по националната сигурност и проблемите с тероризма. Той е полковник от резерва, който е бил на специални мисии зад граница, като многократно е сред тези, които участват в разплитаните на заплетени казуси, свързани с наши сънародници.

06.07.2017/21:01

Известният фотограф-художник разказва за новата си книга „Светлописите”, посветена на възрожденските фотографи, за пристрастията си в изкуствата, за избора си на професия, за силното социално послание на фотообраза

04.07.2017/13:50

За нея колегите й, журналистите от Тюмен, казват, че се отличава с това, че никога не пише повърхностно. Коментарите, анализите и статиите на Маргарита Шаманенко са белязани от задълбочена разработка и с познания в политическата и социално-икономическата област не само в Тюменския регион, а и в цялата страна.

02.07.2017/13:02

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017 /21:34

„Новинарският час” по програма „Хоризонт” на БНР представи организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на „Радио България” като „изпълнено обещание” на ръководството на националното радио да започне такава широка обществена дискусия. Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса

07.07.2017 /23:38

Организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на насоченото към чужбина „Радио България” даде възможност за широк обмен на мнения, както конкретно за проблемите и перспективите пред чуждоезиковата продукция на БНР, така и по наложителното обновление на закона за радиото и телевизията

07.07.2017 /08:35

 Мнения

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017 /22:35 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки