Деян Донков: Не губете пътя, слушайте сърцето си! То подсказва посоката

23.03.2017 /16:44 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Деян Донков

Режисьорският дебют на известния актьор е днес в НДК, в Театър „Азарян”, с пиесата на Бекет „В очакване на Годо”

Деян Донков е роден на 27 август 1974 г. във Видин. За своите 43 години талантливият актьор е носител на множество престижни театрални и филмови награди, между които  четири „Аскеер“-а и един „Икар“. Изиграл е над 40 роли в театъра и десетки в киното, всичките запомнящи се. В момента играе в седем спектакъла. Днес е премиератаа на неговата първа постановка „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет на сцената на Театър „Азарян“ в Националния дворец на културата.

Актьорът е баща е на двама сина – на 11-годишния Деян и на 9-месечния Христо. Партньорка в живота му е младата, красива и талантлива актриса от Театър „Българска армия” Радина Кърджилова.

С Деян Донков разговарях, откъсвайки го за час от репетициите преди премиерата. В деня, в който правехме интервюто, вечерта го очакваше и участие в „На ръба“, авторски спектакъл на Александър Морфов на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. А в НДК кипеше предизборна треска, докато ние си говорихме за изкуство и култура...

Деяне, в навечерието на Международния ден на театъра – 27 март, ти правиш режисьорски дебют. Представяш своя спектакъл „В очакване на Годо“ - емблематична пиеса на емблематичен автор. Какво те изкуши да се изявиш и като режисьор? Защо посвещаваш спектакъла на своя учител проф. Крикор Азарян ?

Исках да реализирам отдавнашна моя мечта. шък и поканата на драматурга и артистичния директор на Театър „Азарян“ Яна Борисова и на Мирослав Боршош, директор на НДК, ме провокира. Тъкмо този театър на името на Коко Азарян и тази покана са за мен огромна отговорност и чест. Смятам, че тъкмо тук е най-подходящото място за тази пиеса.

Дълбок поклон към професор Азарян! Той е мой ментор, човек, който ми е дал много и основни неща за театъра и сцената. Оставил ми е също истини като житейски уроци, като човек, като огромна личност с огромно сърце... Той за мен ще си остане духовен баща, който ми е помогнал да си изградя и позицията в живота.

Посвещавам този спектакъл на проф. Крикор Азарян, защото ми е дал шанса да направя първите си крачки на професионална сцена, доверил ми се е и е видял в мен нещото, накарало го да разчита на мен и да ми повярва. С една дума - става дума за любов.

Защо се спря точно на заглавие като „В очакване на Годо”?

Това заглавие се спря на мен, не съм търсил специално тъкмо него. С Георги Михалков като студент в четвърти курс на НАТФИЗ правихме спектакъл по Годо. Но то беше отдавна. Сега искам да съм верен изцяло на автора и неговия текст и да погледна през неговите очи. Бекет е суров мъдрец с детска чувствителност. Изминах доста дълъг път, дори трънлив докато поставя това произведение.

Ти изпълняваш ролята на Владимир, а Иван Бърнев е в ролята на Естрагон. Кои други актьори участват, кой е автор на музиката и на сценографията?

Освен нас двамата с Иван играят още Цветан Алексиев, Калоян Трифонов и Мартин Цолов. Сценограф и костюмограф е талантливят художник Чавдар Гюзелев, музиката е на Калин Николов.

Играеш в близо десет спектакъла, активно се снимаш във филми, вероятно време и внимание иска и малкият Христо. Как успяваш да съчетаеш всичките тези роли едновременно и то много добре ?

Случайно или не, съдбата е благосклонна към мен. Дава ми възможност да съчетавам всичко това. И дай Боже да е наистина добре и дори много добре, както казваш...

В творческата си биография имаш признания и на критиката, и на гилдията, и на публиката в театъра и в киното. Кое изкуство все пак те привлича повече ?

Изпитвам огромно удоволствие от играта и на сцената и пред камерата, но по различен начин. Важното е да се срещаш с качествени хора, с качествени текстове, да правиш смислени неща. Да си истински проводник на автора към публиката. Тогава се получава атмосфера, живо е и е истинско изкуството. Има взаимност. Ние даваме, вие – взимате.

Но театърът все пак е с едни гърди напред пред киното. В театъра всичко се случва на мига, на живо и там няма фалш. А кое от двете изкуства ми е по-любимо... Ще ти предложа ироничния отговор на Ал Пачино. Когато го питали кино или театър предпочита, той отговорил така: „В театъра ходиш по въже на 20 метра височина и отдолу нямаш обезопасителна мрежа. А в киното въжето е постлано на земята”. Тръпката ми е в театъра. Театърът е изкуство, мисия, идея и съдба.

В същото време, когато искаш да видиш нещо съкровено, истинско и запомнящо се, то може да те покърти и филм, и спектакъл. Въпросът е какво и как се случва и как се разказва.

Какво е за теб партньорството на сцената и на екрана ?

Доверие и сигурност. С добрия партньор нещата стават, може да се излезе от всяка ситуация и да направиш чудеса. „Ако играеш нещо си, ако нямаш какво да кажеш, не излизай на сцената“, така учеше проф. Азарян.

Имаш ли образци, свои кумири в театъра и в киното?

Образци не бих казал. Кумири – да. Аз по-скоро се прекланям пред самото изкуство, не точно пред личността. Първият, който ме накара да се трогна от театъра, беше Стоян Камбарев. Другият е Коко Азарян, също Александър Морфов. Те ми се довериха и затова са безценни хора за мен, големи личности.

Мой кумир актьор в театъра беше Наум Шопов. Остави у мен чувство за необятност, виждах в него големи дълбини. А в световен мащаб за мен примери са Марлон Брандо, Роберт де Ниро, Ал Пачино.

Какво е за теб приятелството, имаш ли верни приятели и до днес?

Приятелството също е доверие. Допускал съм много хора до себе си, но някои са ме разочаровали. И в добро, и в лошо е нормално да се разчита на приятеля. Дори бракът може да се разтрогне, но приятелството, ако е истинско – не. Мисля, че сме тук, на тази земя, за да намерим разбиране сами със себе си, приятелство, симбиоза, хармония преди всичко сами със себе си и после с другия...

Преди години на мой въпрос за добър театър ти цитира Чехов. Каза: „Хубавият театър, хубавото представление се отглежда“. Как се отглежда добрата публика днес у нас ?

Публиката също трябва да се възпитава. Често тя търси „актуалните за деня” псевдозвезди, има опростачване на театъра, правят се халтури, само и само да се събират зрители в салона. Театърът не е бизнес и търговия, то е изкуство и трябва да възпитава! Затова сега поставям Бекет. Публиката трябва да се възпитава не нравоучително, с назидание и с размахване не пръст, а фино, умело и майсторски, да й изградиш добър вкус. Иначе тя се превръща във всеядно животно...

Среща ли се и театър, който да е хем добър, хем с комерсиален успех? Всички постановки например на Сашо Морфов са касови...

Да, така е, той затова е канен навсякъде по света и все по-малко у нас.Тук талантите биват избутвани, завистниците ги тъпчат, вместо да се преклонят пред тях и да ги оценят по достойснство, за да ги задържат у нас.

Къде е мястото на българската култура? За нея се заделят едва 0,5 процента от държавния бюджет...

Културата е лицето на една нация, визитната картичка на един народ. Ценностите могат да бъдат само в културата. Културата ни днес е почти на ръба. Както е в едноименното представление на Сашо Морфов. Страшното е, че много актьори живеят в мизерия, а са си дали живота, душите и сърцата за хората. Сега някои се опитват да им откраднат и малкото пари, които имат...

Какво мислиш за българската журналистика и ролята й в обществено-политическия и културен живот на страната ?

Неотдавна Галин Стоев каза нещо по повод този въпрос. Навсякъде има жълта преса, но у нас тя, за съжаление, определя общественото мнение. Това вече е трагично. Всичко това опростачва и манипулира.

Има и сериозна журналистика, разбира се, но болшинството от хората търсят и си намират сензации, пикантерии тъкмо в жълтата преса. Това отнема въздуха и пространството на качествената, сериозната журналистика у нас.

Какво би пожелал на читателите на сайта на СБЖ?

Не губете пътя, слушайте сърцето си! То подсказва посоката...

 

Снимките от спектакъла „В очакване на Годо” са на Явор Веселинов.

Сподели в
 

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

13.11.2017/19:01

Наричат я с много любов един от символите на Москва, град в града, пътя до седмото небе и с още много други ласкави имена… Но тя си остава тв кулата „Останкино“, откъдето тръгват всички новини по света и Русия и която е приютила много телевизионни канали и радиа. Достатъчно е само да споменем Първи канал и НТВ, а другите се равняват по тях.

08.11.2017/11:23

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

24.10.2017/19:22

Със Златния глас на Родопите Валя Балканска се срещаме преди известно време, този път пред фонтаните на Народния театър. Пътят от служебния вход на театъра до сцената се изминава само за пет минути време, а на нас ни отне повече от половин час, защото почти на всяка крачка ни спираха хора от различна възраст, но като че ли май повечето бяха млади, които й целуваха ръка или нея самата, или пък искаха да се снимат с нея.

24.10.2017/15:24

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки