Кога работещият пенсионер получава право на „благодарствено” обезщетение

31.03.2017 /08:25 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Андрей Александров, доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Ако пенсионер продължава да работи без прекъсване, като едновременно с това получава и пенсия за осигурителен стаж и възраст, кога ще възникне правото на обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ? Придобитият след пенсионирането стаж ще се отрази ли на размера на обезщетението?

 

ОТГОВОР:

С промените в осигурителното законодателство от началото на 2015 г. отпадна изискването за прекратяване на осигуряването като условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Работниците и служителите като осигурени лица вече могат да упражнят правото си на пенсия при достигане на необходимите стаж и възраст, без да е необходимо да прекратяват трудовите си договори. Същевременно и в трудовото законодателство през последните години настъпиха редица промени по отношение на пенсионирането. До 2012 г. придобитото право на пенсия даваше право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие. Между януари 2012 г. и юли 2015 г. това право беше отменено и при достигане на „пенсионна възраст“ трудовият договор можеше да се прекрати само на някое от другите основания, предвидени в Кодекса на труда, например по взаимно съгласие. С приетите изменения в КТ през 2015 г. беше възстановено правото на работодателя на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя.

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ предвижда т.нар. „благодарствено“ обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Неговият размер зависи от предходния трудов стаж при същия работодател. Ако работникът или служителят е работил по трудовото правоотношение до 10 години, обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца, а при над 10-годишен стаж при същия работодател – в размер на 6 брутни заплати. Именно това определя социалния смисъл на плащането като израз на благодарност към работника или служителя за положените дългогодишни усилия и лоялността му. Обезщетението се изплаща само веднъж, т.е. при първото прекратяване на трудово правоотношение след придобиване на право на пенсия.

Въпреки че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е с непроменена уредба от 2001 г. насам, практиката по прилагането на разпоредбата беше различна, с оглед промените в трудово- и осигурителноправния режим на пенсионирането.

До 01.01.2015 г. обезщетението обикновено се изплащаше непосредствено след придобиване и упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и прекратяването на трудовото правоотношение. След тази дата обаче (при отмяната на чл. 94, ал. 2 от КСО, която изискваше прекратяване на осигуряването като условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст), много работници и служители започнаха да се пенсионират, като продължат да работят. Това доведе до разминаване във времето на отпускането на пенсия и датата, на която се прекратява трудовият договор, респ. момента, в който става дължимо обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. За да са изпълнени предпоставките за това плащане, е необходимо не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (без значение дали го е упражнил или не), а и трудовото правоотношение да се прекрати. При сега действащия режим не е изключено работникът или служителят да започне да получава пенсия и да продължи да работи, а правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ да възникне месеци или дори години по-късно, при прекратяване на трудовия договор.

По отношение на размера на обезщетението следва да се има предвид, че преценката се прави към датата на възникване на правото на обезщетение. Ако например в момента, когато придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работникът или служителят има прослужени 8 години при същия работодател и трудовият договор се прекрати, обезщетението ще е в размер на 2 брутни трудови възнаграждения. Ако обаче работникът или служителят продължи да работи след придобиване на право на пенсия две или повече години и едва тогава се стигне до прекратяване на трудовото правоотношение, вече ще са изпълнени предпоставките за изплащане на обезщетение в по-високия размер от 6 заплати.

 

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018/14:43

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки