Иван Бурлаков: С преклонение създадох мозаечната икона на Светите братя Кирил и Методий

01.04.2017 /20:03 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Бурлаков с една от картините си

По време на двайсетото издание на фестивала „Вся Россия“ в Дагомис през септември м.г. СБЖ и Съюзът на журналистите в Тюмен подписаха договор за сътрудничество. Не закъсня и първата съвместна инициатива - поставяне на мозаечна икона на Светите братя Кирил и Методий в Абалакския Свято-Знаменски мъжки манастир.

Новата икона ще стои редом до тази на св. Нестор Летописец, покровителя на журналистиката в Русия. Според организаторите, планира се иконата да бъде осветена и открита за Деня на славянската писменост и култура.

Иконата е дело на известния художник Иван Бурлаков, който живее и работи в Екатеринбург. Той е изработил и иконата на св. Нестор Летописец, пред която се прекланят в Абалакския Свято-Знаменски манастир.

Бурлаков е сред най-тачените майстори на четката и на мозаечното изобразително изкуство в Русия. Влюбен в природата, той пресъздава на платното нейните красоти и тайнства. Пейзажите, които рисува, са подчинени на величието на Северен Урал с неговите гори, кедрови дървета, облаците, които опират във върховете му, и незабравимите гледки, които карат душата да се изпълни с радост и лирика. 

Бурлаков не е от онези творци, които прибягват до маниерниченето, за да се опитат да покажат колко са на „ти“ с платното, четката и багрите. За разлика от тези творци, той се стреми да се доближи на макс до природата, избягвайки известни хватки в изобразителното изкуство. Всеки път той открива нов живописен език, чрез който да предаде върху платното настроенията на Н. В. Природата.

И въпреки широтата на творческия му диапазон, като че ли пейзажът си остава негов любим жанр. Без граници е географията на творческите пътешествия на художника, но неговата най-голяма страст си остава Северният и Приполярният Урал, и на него той посвещава голяма част от картините си.

За Бурлаков казват, че е

майстор, чийто стремеж за развитие не секва,

а това му помага да си поставя и решава нови творчески задачи, като по този начин разширява и художествените си интереси и възможности. За това най-ясно говори обръщането му към портретните сюжети.

Според критиците  портретът на арх. В. Анисимов, който е нарисувал,  не само открива нов момент във възможностите на Иван Бурлаков, а и става значително художествено събитие. А за това красноречиво говори и сребърният медал, с който художникът е удостоен на юбилейната регионална художествена изложба  „Урал Х“ и участието му в Общоруската изложба в Москва.

Но преди всичко като че ли основно място в творчеството му заема монументалната живопис. Мозаечни пана на майстора красят несамо частни сбирки, но и православни храмове в различни краища на Русия. Може спокойно да се каже, че уникалните мозайки на художника нямат аналог в съвременното монументално изкуство.

По повод съвместната инициатива на СБЖ и Съюза на журналистите на Тюмен – да бъде поставена мозаечна икона на Равноапостолните братя Кирил и Методий в Абалакския манастир, се свързах с Иван Бурлаков и той беше любезен да сподели за сайта на СБЖ мигове от творчеството си и затова какво са за него създателите на славянското писмо.         

Кога за първи път започнахте да работите мозаечни икони, Иван Иванович, и какво почувствахте тогава?

През 1998 г. изработих осем мозаечни икони с размери 300/90 см за параклиса-паметник в град Югорск, намиращ се в Ханти-Мансийския автономен окръг. Това бяха моите първи мозаечни икони. След това имах голяма и продължителна работа по храмовия комплекс, включващ храма на преподобния „Св. Сергий Радонежки и храма-кръщелница на св. Йоан Предтеча Тоболски, също в град Югорск.

Аз изрисувах стенописите в кръщелницата и иконите за другия храм, където също изработих и мозаечни икони. Те впечатлиха силно митрополит Димитрий и той ми написа следното: „Завършвайки своята архипастирска обиколка на 2 и 3 септември в град Югорск, бях възхитен от красивите мозайки, изпълнени от вас на стените на храма „Преподобен св. Сергий Радонежки…“ След много години именно митрополит Димитрий предложи на Съюза на журналистите в Тюмен да ме поканят да си сътрудничим.

За вас какво е иконата изобщо? Когато рисувате икони, чувствате ли се по-близо до Бога и лесно ли се прави иконостас с 40 изображения на светци? Бихте ли разказали как работихте и кое водеше ръката ви? Разбрах, че сте си казали: „Започвай само както ти можеш да направиш от невъзможното възможно!“

Да, това беше моят девиз, когато започнах работата си над иконостаса, висок руски иконостас с 40 икони.. Иконописта не е суетна работа. тя се върши в тишина, в уединение, потъвайки във вековна мъгла и извличайки онези древни образи, пред които са се молили много поколения наши предци. И те обзема разбирането на онова възвишено и неръкотворно, което го има в изкуството на иконописта. С върха на четката се стремиш да пренесеш онази неземна красота, диханието на вечното тайнство, на очарованието, което се спира с молитвено благоговение пред величествените образи на светците и мъчениците на вярата.

А в личен план моят дядо Фьодор, роден през 1870 г. и живял 92 години, още от детството ми винаги ме учеше да се моля. родителите ми също бяха вярващи и те са ме кръстили.

Така че в иконописните ми изображения винаги присъства представата за идеала, към който винаги съм се стремял. Знайте, че чувството за прекрасното е заложено у всеки от нас. Природата, създадена от Бога, понякога преоткрива в нас своята красота и ние се влюбваме в нея. Именно поради това аз много обичам пейзажите. Обичам и Уралските планини.

Ще ви призная, че работата над иконите изисква неимоверно напрежение, преодоляване на препятствия, както е в спорта, за да се изкачиш на ново ниво в майсторството. Когато започнах работа на стената, при нас стоеше надпис: „Всяка следваща работа трябва да е много по-добра от предишната!“

Разбрах, че когато работите, слушате музика и четете поезия. По време на работата ви над иконата на Светите братя Кирил и Методий какво слушахте и каква поезия четохте? Изобщо как работите над иконите?   

„… Ти самият си своя висш съд: Чрез своя труд умееш строго да оцениш всички. доволен ли си от тях, взискателен художнико?“ Александър Пушкин, Фьодор Тютчев, Николай Заболоцки, Николай Зиновиев, Юрий Кузнецов, Райнер Мария Рилке, Фернандо Песоа – са моите любими поети. Обичам да слушам Бах („Страсти по Матея“), Свиридов, Рахманинов, Бородин, Римски-Корсаков, Мусоргски, Гречанинов… Руска хорова музика в изпълнението на Санктпетербургската хорова капела под ръководството на Владислав Чернушенко. Някога прочетох „Естетиката, това е наука за чувство на прекрасното“, казано от Константин  Леонтиев. Именно от това чувство се ръководя във всичко, което правя. И си мисля, че човек преоткрива красотата, тогава когато той се устреми към нея със сърцето и душата си.

Висока оценка ви е дал и покойният патриарх на цялаРусия и Москва Алексий ІІ. У вас е видял най-добрия майстор на мозаечни икони в Русия. Дори ви е наградил с грамота. Как се отнасяте към материалните награди? В миналото майсторите са работили в името на вярата  си в Бога и не са мислили за материалното. Днес може ли художникът да работи единствено в името Божие?

Наистина, покойният патриарх Алексий ІІ определи нашите мозайки като най-добрите в Русия. Може да се каже, че равнището, което показваме при работата си върху мозаечните икони, наистина е високо и не е достъпно всекиму. И това е така благодарение на двайсетте години всекидневен напрегнат труд.

А грамотите и медалите не решават нищо.

„Когато не можеш да се решиш на някакво важно дело, не му мисли дълго, а просто започни да работиш!“ Това ли си казахте и когато ви предложиха да изработите мозаечната икона на „Св. св. Кирил и Методий“? Какво знаете за тях и преди да започнете работа, какво прочетохте и узнахте за славянските просветители?

За Светите братя Кирил и Методий аз узнах от техните животоописания, които прочетох.За това как са създали азбуката ни и са превели свещените книги. За мен е голяма чест да пресъздам с преклонение техните образи и затова съм благодарен на Съюза на журналистите в Тюмен и на всички, които са съпричастни към това благородно дело.

Нашето ателие за мозайки и живопис се казва „Класика“ и това подсказва, че в него се създават образци за подражание.

Тази съвместна работа вероятно ще е в името на укрепването на приятелството и развитието на културния обмен между нашите братски народи.

Дай Боже!

А има ли нещо общо между св. Нестор Летописец и св. св. Кирил и Методий и как си представяте редом техните мозаечни икони в Абалакския манастир?

Да, Абалакският манастир. Мозаечната икона на св. Нестор Летописец се намира на манастирската стена. Проектът за мозайката на Равноапостолните братя Кирил и Методий беше създаден в унисон с пластичното решение на композицията на иконата на св. Нестор Летописец и предполага в бъдеще и иконата на св. Йоан Златоуст. Своего рода ще се оформи триптих. Всичките тези светци ги обединява съпричастността им към словото. Кирил и Методий са създали азбуката, Нестор Летописец е написал историята на земята руска (той е и светецът покровител на руската журналистика – бел. автора), а Йоан Златоуст красиво е изложил текстовете на Светото писание.

Разбира се, желанието ми е да оставим след себе си вековната памет от камък и в образите на светците, в името на Руската православна църква и да преобладават над материалните ценности.

И както се казва: „Човек не живее само в името на хляба.“

Възвеличавайки паметта на светците, ние запълваме празнотите в историята и посочваме тези теми и идеали, които не трябва да забравяме, а същевременно установяваме връзка с времето.

 

Снимки Личен архив  

Сподели в
 

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

18.01.2018/15:30

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

14.01.2018/12:57

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

04.01.2018/17:12

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

20.12.2017/08:07

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

18.12.2017/08:23

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки