Начало
 
 

На кого пречи духовното сърце на София - книжният пазар „Славейков“?

05.04.2017 /21:07 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Площад "Славейков" и книгите

Иска ми се да започна този репортаж с един въпрос с повишена трудност към важните фактори в столична община начело с кмета Йорданка Фандъкова: могат ли да познаят кои от приложените тук снимки са от родната София и кои - от Париж. Не мога и да си помисля, че не са били там и не са се спирали, макар и мимоходом, пред пъстроцветните кътчета под небето на прочутите в цял свят букинисти.

Наредили книгите върху парапетите край Сена, направо на тротоара или върху най-чудати приспособления из уличките из града или пред такива забележителности като Notre-Dame de Paris, те са едно от емблематичните лица, с които парижани с право се гордеят. И край тях винаги има разноезични туристи, млади и стари парижани и гости. Щракат снимки, търговията върви. Независимо, че изглеждат и търгуват така, както са го правили от преди повече от век (а може би точно това поражда гордостта им? Че държат на традицията си, че културата им носи трайни черти, не робува на съвременни дизайнерски или други хрумвания, а на високия й смисъл). Париж затова е културната столица на Европа, защото умее да цени и съхранява изкуството и културата си в техния автентичен вид.

А ние… Не е за приказки, камо ли за хвалби, колко свръхмодерни европейци ставаме...Та – нека уважаваните архитекти, общинари и началници се опитат да отговорят на поставения въпрос и да посочат по какво се различават софийските продавачи на книги на площад „Славейков“ и парижките букинисти например!

Ще им помогна. Сравнени безпристрастно на снимки или „на живо“ –

те са „като две капки вода“

Но разликата е съществена и е скрита в мераци и планове, които вещаят това „духовно сърце“ на обичната ни столица, което е винаги оживено, да бъде така преобразено („ремонтирано“), че в края на краищата ще бъде ликвидирано. Като жълтите плочки по пътя към ада, и то е постлано с добри намерения. Да се модернизира „по европейски“. Да станело „свободна пешеходна зона за отдих и развлечения“ (като че и сега не е това!), книжарските маси да се намалят от 60 на 15. И те да работят само през почивните дни, два пъти седмично (когато столичани се изнасят по родните места!) – „така било в Европа“, с временни пазари (наистина видях такива в Брюксел, но те са за хранителни продукти от производител – нерде зеленчукът, нерде книгите). И това стана една от най-горещо коментираните теми през последните месеци, сериозно разтревожи не само продавачите и авторите на книги, но и верните книголюбци, столичани с различни професии и възрасти, творци на изкуството – всички, на които е скъпа и потребна духовната енергия, която излъчва това култово място. Спонтанно се нароиха протестни групи, започнаха много подписки до столична община по инициатива на най-видни дейци на изкуството и културата. Скоро такъв масов протест не сме имали. И понеже отговорните фактори не отговарят на петициите, все едно че няма такива, налага се да припомним за какво става дума. Срещнах се с много хора, прочетох много протестни писма – ще се опитам да предам, макар и накратко, най-важното. ..

На площада, както всеки ден, седем пъти в седмицата, масите с книги и с вестници и списания привличат с „духовни изкушения“ много любители. Какво ги събира тук?

Мнението на продавачите и купувачите

Въпреки все още ранния час, погледът ми улавя едно познато от медиите лице – на политолога Антон Тодоров, който усърдно търсеше нещо в антикварните книги.

- Редовен клиент съм тук – сподели за сайта на СБЖ той. - Почти всяка седмица си купувам поне 10 – 20 книги. Според мен пазарът трябва да си остане, да бъде облагороден малко и да е по-приветлив. Макар че и в момента си е добре.

Стопанка на съседната маса, подредила с добър вкус многобройните книги, е енергична младолика жена, ПолинаБокова. Питам я: кога разбрахте, че искат да ви махат?

- От много години е това, не е ново. но сега вече е окончателно и го свързаха с ремонта, като ни казаха, че след като той приключи, ще върнат само малка част от нас само за събота и неделя или четвъртък и неделя.

- Кой купува книги само в определени дни?

Подкрепят ни много хора и казват, че това не са домати и краставици. Наистина в Европа има временни пазари, но те са на плодове и зеленчуци,за производители. А пазарите за книги също ги има и те са направени много красиво.

Освен това ние плащаме и осигуровки, 500 лв. на месец. Как ще се издържаме финансово? Ако ще продаваме само два дни, то по-добре да си търсим друга работа и да се махнем. Няколко наши колеги вече заминаха за чужбина.

-А срещнахте ли се с представители на Столична община?

-Избягват да се срещат с нас, а само ни уведомяват, без да седнем и да поговорим. както е редно. Да се направи обществено обсъждане за бъдещето на пазара. Знам, че общински съветници имат декларация в наша защита и са я внесли, но докъде е стигнало, нямам представа. Вече в Общинския съвет се обсъжда обществената поръчка за пазара.

Хората на пазара не са видели проекта за реконструкцията на площад „Славейков“, на поставените към главния архитект въпроси не е получен никакъв категоричен отговор, освен че те трябва да се зададат на кмета на София Йорданка Фандъкова.

- Доколкото разбрах, върви подписка във ваша подкрепа. Имате ли представа колко хора са се подписали?

-Имаме много съмишленици. Недялко Йорданов също прави подписка в наша подкрепа. Писателят Деян Енев излезе с голям материал във портала „Култура“. Той ни е и редовен клиент.

 

…През февруари букинистите са написали отворено писмо

до столичния кмет, президента, до премиера на България, омбудсмана, всички медии, правителствени и неправителствени организации и всички четящи хора, които милеят за българската книжнина. В него се казва:

 

„Обръщаме се към вас по повод на информацията, която научихме от интернет страниците: btv novinite.bg./gallery/Bulgaria/kak-shte-izglezda-ploshtad./; bgonair.bg/Bulgaria/2017.02.-12/tsentarat-na-stolitsata-s-nova-viziya, свързана с предложението за ремонт на ул. „Граф Игнатиев”, което ще засегне и местоположението на традиционния пазар за продажба на книги на площад „Славейков”, с молба за съдействието Ви по този повод.

Книжният пазар на площад „Славейков” се формира като културно средище преди 10 ноември 1989 година. Там, в диаметър от двеста метра, се намираха още книжарница „Български писател” на СБП, най-голямата антикварна книжарница в България, книги за медицинска литература, книжарница „Български художник”,  книжарница за грамофонни плочи, книжарница за книги на руски, английски, немски, френски и други чужди езици и техническа книжарница.

Този най-голям пазар на открито на книгата присъства и в повечето чуждоезикови пътеводители.

Госпожо Фандъкова!

Преди да станете кмет на София, Вие бяхте един от най-добрите учители в българската образователна система и много добре знаете, че един народ го има дотогава, докато спазва своите традиции и знае своята история.

Защо нещо, градено повече от половин век в областта на българската култура за разпространението на книги у нас, да бъде прибързано унищожено и с какво ще бъде заменено то?

Може ли удоволствието да изпиеш чаша кафе с коняк да се сравни с прочитането на една книга?!

Дори и в най-развитите и богати държави не работят само по три дни в седмицата, или може би трябва да излезе решение на Народното събрание, книги в България да се купуват и четат само в петък, събота и неделя?!

Нека този целогодишен ежедневен пазар на книгата бъде обновен, за да стане по-красив и привлекателен, а не да му се търси ново място. С административни заповеди култура не се опазва.

Госпожо Фандъкова, не позволявайте да бъде съсипано едно от най-старите културни средища на нашата красива столица, и то пред очите на Петко и Пенчо Славейкови!

С уважение и надежда, ние вярваме във Вас!

17.02.2017

София

Досега никой от споменатите институции, до които е изпратено откритото писмо на книжарите, не е отговорила. Единствено от МС са препратили към Столична община „сигнала“ - да се оправят там.

 

Ако обаче Йорданка Фандъкова все пак реши да се срещне с букинистите, питам продавачката Мариела Русинова, какво биха й казали?

-Мисля си, че като един от много добрите български учители тя трябва да разбере, че само събота и неделя да продаваме книги не е удачен вариант – ми отвръща тя. - Какво означава хората да се настройват, че само два дни имат, за да си купят книги? Има и друго – тук се продават и учебници и за учениците също не е удобно да чакат последните дни на седмицата, за да си купят това, което им е необходимо. Мисля си, че и г-жа Фандъкова обича книгата и не би искала да закрие пазара.

 

На нас, които работим от години тук, ни се иска този пазар да съществува и да става все по-красив, да е по-уютен и за клиентите, и за нас. Българинът е буден човек и е радостно, че все повече хора започват да търсят книгите и да четат. Все повече търсят духовна литература, а аз и такава продавам отдавна. Все си мисля, че една от

основните задачи на българския народ в неговото съществуване е да бъде духовно извисен

и да съхраним несамо нашата земя, но и да я облагородим. България е духовен център и много от учителите от различни страни, които изповядват различни учения, са обърнати към страната ни и са възхитени от нея, от будността на народа. И аз смятам, че този народ заслужава да има едно такова духовно средище, каквото е пазарът на площад „Славейков“, което да събира хората. Ще ви кажа, че не винаги всеки си купува книга от нас, но тук е едно от местата където се срещат хората, за да обменят мисли и мнения. Книгите са помогнали на много хора в тези трудни времена, в които живеем.

Софиянка, която не пожела да се представи: Трябва да го има този пазар. Защо? Къде на друго място в София има да продават така книги и ние по всяко време да можем да дойдем и да потърсим това, което ни трябва? Като го закрият, ние къде ще ходим?  Защо никой не мисли за нас, а и за тези хора, които тук са в празник и делник, в студа и дъжда, в големите жеги - и ние винаги можем да разчитаме на тях.

 

Димитър Димитров: Ако премахнат пазара на площад „Славейков“, това е лудост. Книжно средище, което се е самосъздало и съществува вече 30 – 40 години! Дори и от чужбина го знаят и идват тук, щом пристигнат в София, за да го видят, а нашите юнаци ще му резнат главата и ще наредят кафенета и ще ни оставят без работа. Явно не им трябват четящи хора, а за да ни управляват. Четящият човек не можеш да го водиш за носа, защото има широка обща култура.

Доколкото знам, кметът е бивша учителка и да затвори книжен пазар ще е върхът на безумието.

 

Петър Петров: На кого му пречи това, че който иска да чете и се интересува от литература, ще дойде да си купи тук книга,та искат да закрият пазара? Аз също идвам тук. Ето, сега да ви кажа, ми се ще да купя речник на турските думи в българския език, защото искам да си изясня много от тях.

 

…И несамо книгите са желани от софиянци или гостите на града. Пресата също има своето единствено място на площад „Славейков“ . Жената, която, независимо какъв е денят, винаги е на поста си, споделя, че всеки ден продава някъде около 200, а понякога и по 300 броя. За списанията да не говорим. В петък оборотът й стига до 480 лв., а в неделя – 40 лв. Кой ще дойде само в събота или неделя да си купи стар вестник? Къде е смисълът на цялата тази история, пита тя.

 

Това е работа, а не хоби, ми каза един от продавачите

 

Наско: А какво ще правят тези хора от понеделник до петък, като само в събота и неделя ще продават книги? При този голям наем, който плащат тук, как ще изкарат пари поне за него?А като го закрият, къде ще го пратят? Ако е някъде на края на София, как човек, който иска да си купи книга, реално ще отиде там? Този пазар е една традиция, която вече десетилетия се гради от софиянци. Той е толкова добър, че повече не може и да бъде.

 

Николай Павлов: Вместо да се ремонтира, за да стане по-хубав,  искат да го закрият. Категорично съм против това. Работя тук наблизо и за мен е удоволствие да минавам през пазара, да прегледам новите книги и да си купя някоя. В обедната почивка винаги съм тук и преглеждам антикварните книги. 

 

Гергана Георгиева: Не е добра тази идея да ни лишат от пазара. Тук могат да се купят всякакви книги, от които имаме нужда. Чух, че искали само в събота и неделя да го има, това е пълен абсурд, защото всеки ден се купуват книги.

 

Евдокия Димитрова: Защо трябва да ни лишават от нещо толкова полезно и хубаво? Абсолютна грешка е, ако го закрият, и дано да се размине, защото през последните години много грешки правим. От години сме свикнали с този постоянен пазар. Аз не живея тук, но когато имам път насам, специално минавам при книгите и ги разглеждам. 

 

Румен Маринов: Ние живеем тук на площад „Славейков“ и сме против този пазар. Предпочитаме да го няма.

 

Пламен Божилов: Надявам се, че сме полезни за хората и те да ни подкрепят. Смятаме, че дейността ни е важна и полезна за всички и дано да я продължим.Дано имаме повече яснота с ремонта. Ако се случи да ни закрият в този вид, обмисляме да предприемем и други действия, за да се защитим.   

 

…И понеже се носи мълва, че ще бъдат открити големи заведения на площада, при наличието на няколко такива и сега, в едно от тях съзирам мъж на маса, четящ някакъв солиден ръкопис. Позволих си да го прекъсна, за да чуя и той какво мисли за евентуалното затваряне на пазара.

-Този пазар трябва да остане – каза ми Иван.- Защо да го закриват? Подреден е доста добре и тук можеш да намериш дори най-новите издания, при това на достъпна цена. И е много удобно за всички ни, защото се намира на самия център. Така, както се утвърди тук като духовно средище, си мисля, че не пречи на никого. Като го махнат, какво ще направят?

 

Може би ще построят поредната грозна сграда ли?

 

По-добре да поправят и фонтана и тогава ще е още по-хубаво.

…Пазарът е в съседство и със Столичната градско библиотека. Букинистите са в добри отношения с библиотекарите. И някак си като че ли те се допълват. Много често читатели на библиотеката ни питат за нови заглавия или да им препоръчаме какви книги да си вземат, когато влязат там, споделят ми продавачите на книги. Същото казват и читатели на библиотеката. Например 80-годишният Васил, редовен читател на Столична библиотека, ми каза, че когато идва да си върне книгите, винаги разпитва някой от продавачите какво би му препоръчал да търси за четене. И ако това не е добронамерено съседство… Случва понякога разсеян читател да загуби взета от библиотеката книга. Тогава той я купува отвън – от пазара, и я връща почтено.

… Ако човек се разходи сред масите, отрупани с книги, ще срещне почти всеки ден повечето от българските автори, чиито творби се продават на „Славейков“. Често виждаме Деян Енев в раздумка с някой от продавачите на книги, Георги Господинов, Калин Терзийски, който дори сподели в разговор с мен преди време, че денят му задължително започва от площад „Славейков“ и книжния пазар.Тук може да се видят и Антон Дончев и Владимир Зарев, идваше и Богомил Райнов – и кой ли не. Сред приятелите на книгите могат да се зърнат, за изненада на много от седящите на кафе на площада, дори и политици да си купуват книги. Журналистите също са сред честите посетители на книжното средище. Оказва се, че този най-голям пазар на открито за книги е известен вече дори и далеч зад границите на България и е включен в чуждоезичните пътеводители за страната ни и той привлича туристи и гости като емблематично духовно място в богатата история на мъдра София.     

 

Редове от подписките и протестните писма

Силно впечатляващ е спонтанният масов отзвук  на мислещите и тревожещи се за българската съдба най-известни интелектуалци. Отзивите и протестите са многобройни, в тях четем имена, с които се гордеем.  Те споделят (а има ли кой да ги чуе?!):

Предстои да се извърши тежко престъпление към българската култура. Община София вече е изготвила и одобрила проект за реконструкция на площад „Славейков”, главната част от който е практическото ликвидиране на прочутия книжен пазар на София.

Това, разбира се, прикрива зад декларирането, че пазарът няма да бъде напълно ликвидиран, а ще съществува два дни в седмицата. И че на негово място ще се извършват различни културни мероприятия. Дискутира се дори преместването на паметника на двамата Славейковци

Да се посегне на една от емблемите на София – това е меко казано кощунство.

Малко са тези световни столици, които притежават такава изключително полезна придобивка и атракция. При това вече превърнала се в дългогодишна традиция.

Ясно е, че е невъзможно да се намерят такива предани продавачи на книги, които да работят за мизерни пари само два пъти в седмицата. Така , че авторите на проекта именно на това разчитат – да бъде премахнат изобщо книжният пазар.

Вместо да помислят за подобряването на външния му вид и за създаване на условия за складиране на книгите, тези, които са замислили това очевидно престъпление към българската култура, демагогски се прикриват зад създаване на пешеходна зона, премахване на тротоарите, обезшумяване на трамвайните линии и др. такива.

Обръщаме се към всички, на които  е скъпа съдбата на  българската книга, да подкрепят това осъждане на безумния проект на Столична община за фактическото ликвидиране на пазара на книгата на площад „Славейков”.

Под тези думи са се подписали Недялко Йорданов, архитекти, поети, музиканти. А големият майстор на българското слово Деян Енев написа в портал „Култура“ своя

„Реквием за площад „Славейков”

„Скоро площад „Славейков” с книгите няма да го има.

Площадът отсега усеща това и много от сергиите вече ги няма, местата им зеят празни като избити зъби.

Платнищата над сергиите, видели толкова лета и зими, окъсаните гълъбови платнища над сергиите живеят последните си месеци като небе за книгите.

В началото на лятото ще заградят площада с ламаринена ограда.

Някъде, в някоя зала, сигурно ще може да се види и проектът за новия изглед на площада след ремонта, красив и измислен – уж с много повече дървета, с работещ шадраван и с много по-малко сергии.

Преди двайсет и пет години площад „Славейков” спаси книгата – когато в книжарниците започнаха да продават гащи и чорапи.

Книжарите му остаряха пред очите ми…

… След ремонта площад „Славейков” няма да е същият. Сред книжарите под сурдинка се приказва, че след ремонта тук ще се настанят две големи кафенета – подобни на тези по бул. „Витоша”.  Това може да е само мълва. Но може и да е самата истина. В България често мълвата и истината са двете страни на една и съща монета.

Но аз ще продължа да минавам по стар навик оттук, през площада, където мина животът ми. Подрънквайки в джоба си жълтите стотинки на спомените си. Градовете не ни помнят, казваше героят на Златомир Златанов от „Входът на пустинята”. Какво ни остава тогава, освен да ги помним ние…“

Деян Енев обяснява и защо ни е необходим площад „Славейков“ като книжарница на открито и като нищо друго:

Първо, защото вече е част от новата софийска история. Всеки град е сложен конгломерат от места, спомени и хора, които одухотворяват лицето му. Точно такова нещо е площад „Славейков“. Огромната книжарница на открито възникна спонтанно в началото на 90-те и изнесе на плещите си, на практика спаси книгата от тотална маргинализация. Това е историческата заслуга на площада.

Второ, защото със своите близо 60 маси площад „Славейков“ храни поне 150 човека, а като включим и семействата им, цифрата става доста впечатляваща. Никой управляващ не би посегнал на толкова работни места, ако му пука да не му изстине столът.

Трето, защото повечето от продавачите на книги на площад „Славейков“ са от братството на посветените. Те знаят много за книгите и за авторите им. За различните издания на книгите на български и за качеството на преводите. Такива са Пламен, Ваньо, Еди Батов, Ивака, Асен. Те могат да обитават само подобен резерват на книгата, какъвто понастоящем е площад „Славейков“.

Четвърто, защото със своето разнообразие от нови, стари и антикварни книги, събрани на едно място, площад „Славейков“ е една много точна диаграма за актуалното състояние на книгоиздателското дело у нас.

Пето, защото в трудното, да не кажа зверско софийско всекидневие, специалното посещение в книжарница дори за заклети читатели е символен акт, граничещ с подвиг. Ако човек работи от девет до шест, за да посети след края на работния ден някоя от книжарниците в центъра, като се имат предвид ексцесиите на градския транспорт, трябва да е готов да пожертва поне още два часа от времето си. Докато дори и забързаното служебно преминаване през „Славейков“ ще те информира за новоизлезлите книги или пък някоя стара и любима книга ще те повика.

Шесто, защото в крайна сметка общинарите изобщо не ги вълнува чист ли е или е мръсен площад „Славейков“. Ако ги вълнуваше, огромният наем от площада щеше да храни така или иначе едно звено чистачи. Тях не ги вълнува също така какво точно трябва да представлява този площад – дали на него да има пагода, билетен център, химическо чистене или трафопост. Те са си намислили да усвоят едни пари и толкоз (подчертано Р.Е.)Това са намислили те.“

Какво можем да добавим още? Аз например бих запитала кмета Фандъкова:

1.Площад Славейков ще повтори ли съдбата на Женския пазар, където бяха хвърлени големи средства и обещания да се превърне в културен център с концерти, изложби, а сега пустее? И какво стана с „разкрасителния план“ за пространството пред НС „Васил Левски“ между двата моста на реката?

2. Цяла София ли трябва да се превърне в красиви „зони за отдих и разходки“ – в района край площад Славейков има 4 (четири) добре поддържани подходящи градинки, които са пълни с деца, пенсионери и безработни софиянци. Впрочем и сега площад Славейков е любимо място за разходки и отдих (скамейките са пълни) – съчетаване на полезното с приятното.

3. Околните улици са с изровени тротоари, дупки по улиците, мръсотия (да не говорим какво е в крайните квартали!). Та какво ще се получи, ако престаряла дама почне да се гримира пищно и модерно? Кого ще впечатли? И как?

…Накрая на обиколката приседнах уморена до двамата – баща и син Славейкови, неразделни от българската култура - и без да ща чух думите им.

-Свободний американец казува – въздъхна Дядо Славейков, – незнаянието е зараза, която тежко заразява и затрива силите на един кой да е народ, а знанието е сила, която доносва веществено и нравствено благосъстояние, което все повече и повече отваря и разработва пътя към повече знание и по-съвършено благосъстояние. Подир незнанието иде сиромашията, а след нея всяка беда и неволя, най-после пропаст не само на един дом, на една челяд, но на цели общини и на всичкий народ… А какво се чини тука – не го разбирам…

-О, дивна книго, с трепет таен - вметна Пенчо, ..- Во всякой ред и всяко слово…И чувствувам и виждам бога… И неразбранщината вечна…

…А може би трябваше да започна репортажа с предупреждението на Константин-Кирил Философ в „Проглас към Евангелието“: „Голи са без книги всички народи“ – с него българите започнахме своя европейски път.

Накъде вървим – кой ще ни отговори?

 

Снимки Иван Василев

Сподели в
 

„Нека светлината на Възкресение Христово да огрява жизненния Ви път, а Божието присъствие да Ви помага да преодолявате изпитанията и успешно да изпълнявате високоотговорното и народополезно служение, което Бог Ви е възложил!” - пише в посланието на Българския Патриарх

18.04.2017/13:38

Съюзът на българските журналисти има категорично становище в защита на пазара за книги на площад „Славейков“ - духовна крепост на културата, което изрази председателят на УС на СБЖ СНЕЖАНА ТОДОРОВА:

07.04.2017/09:43

Иска ми се да започна този репортаж с един въпрос с повишена трудност към важните фактори в столична община начело с кмета Йорданка Фандъкова: могат ли да познаят кои от приложените тук снимки са от родната София и кои - от Париж. Не мога и да си помисля, че не са били там и не са се спирали, макар и мимоходом, пред пъстроцветните кътчета под небето на прочутите в цял свят букинисти.

05.04.2017/21:07

По повод многобройни сигнали за продължаващи нарушения на правата на журналисти в различни български медии, като например неизплащане на договорени възнаграждения или внасяне на осигуровки върху по-ниски суми от реалния доход, разговаряме с председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова

23.03.2017/12:38

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова изразява възмущението си от опита високите професионални постижения на известната българска журналистка Елена Йончева да бъдат атакувани голословно с цел търсене на политически дивиденти от страна на бившия министър-председател Бойко Борисов.

14.03.2017/16:22

 Събития в СБЖ

 Акценти и позиции

„Нека светлината на Възкресение Христово да огрява жизненния Ви път, а Божието присъствие да Ви помага да преодолявате изпитанията и успешно да изпълнявате високоотговорното и народополезно служение, което Бог Ви е възложил!” - пише в посланието на Българския Патриарх

18.04.2017 /13:38

Съюзът на българските журналисти има категорично становище в защита на пазара за книги на площад „Славейков“ - духовна крепост на културата, което изрази председателят на УС на СБЖ СНЕЖАНА ТОДОРОВА:

07.04.2017 /09:43

Иска ми се да започна този репортаж с един въпрос с повишена трудност към важните фактори в столична община начело с кмета Йорданка Фандъкова: могат ли да познаят кои от приложените тук снимки са от родната София и кои - от Париж. Не мога и да си помисля, че не са били там и не са се спирали, макар и мимоходом, пред пъстроцветните кътчета под небето на прочутите в цял свят букинисти.

05.04.2017 /21:07

 Мнения

„Заблуждава ни ослепяващо невежество. О, окаяни смъртни, отворете си очите!” Тези думи на Леонардо Да Винчи идват наум на фона на два актуални медийни сюжета - обвиненията между колеги от Нова телевизия и интригата между издателя на в. „Сега” и главния прокурор

20.04.2017 /14:40 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Отново ставаме свидетели на жалката практика: едни и същи медии и този изборен ден прегазиха закона най-безцеремонно. Както мутри газят хора на пешеходна пътека. Всички добре знаем, обявяването на данни от допитвания в медии е забранено 24 часа преди старта и до края на изборния ден. Това обаче явно не важи за някои медии-рецидивисти.

26.03.2017 /18:58 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки