Начало
 
 

Нови страници към многолетната история

18.04.2017 /22:10 | Автор : Людмила Писарева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Архивен кадър от посрещането на съветските войски в България през септември 1944 г.

Каква ще е по-нататъшната съдба на натрупаните от руската верся на някогашното списание „България” безценни архивни материали с писма и спомени на ветерани от Великата Отечествена, освобождавали страната ни от фашизма?

Има исторически събития, които са многократно и задълбочено изследвани и сякаш е невъзможно да се добави нещо ново към тях. Съвремието ни убеждава, че някои периоди неведнъж се преосмислят и нерядко, за съжаление, се пренаписват и преиначават. Неподвластни на времето и манипулациите остават фактите.

 „Да се знае и да се помни!” -  тази  идея ни водеше, когато с колежката Бела Пенчева работихме по писмата на руските воини, освобождавали България от фашизма. Читателската поща, получавана в Главна редакция „Списания” към Агенция „София прес”, където ние се трудехме, винаги е била много обширна -  издавахме списание „България” на руски, английски, немски, френски, испански, италиански и арабски, разпространявайки го в цял свят. 

Най-високотиражна - 240 000 екземпляра месечно, бе версията на руски

Наши читатели и кореспонденти бяха ученици и пенсионери, инженери и учители, работници и интелигенция, пръснати из целия необятен Съветски съюз. Пишеха ни за интереса си към нашата страна, търсейки допълнителни сведения, чрез нас издирваха корените си, роднини или приятели, разказваха за плодотворните връзки между нашите народи в различни сфери на живота.

Независимо от усилията на редакцията и специално привлечения за целта като наш сътрудник  княз Андрей Павлович Мещерски, невъзможно беше да се отговори на всички.  Лавина от писма ни затрупваше  за тематичните викторини, които редовно провеждахме.   

Особено внимание отделяхме на писмата на хората, преминали през огъня на Великата Отечествена война. Написани с  прословутата искреност и откритост  на руската душа, споделящи с нас най-трагичните или радостните моменти от събитията, в които са били участници,  тези изповеди ни вълнуваха, трогваха, разтърсваха. Естествено, за нас бяха най-интересни свидетелствата на фронтоваците, освобождавали България от фашизма.

Аз имах дълбоко лични причини за специалното си отношение към такива писма –

истинският ми баща е загинал някъде в Белорусия

и аз знам за него твърде малко. Моите осиновители - проф. д-р Стефан Писарев, български политемигрант в СССР, и инж. Наталия Михайловна Горшковская, рускиня,  са били участници във войната. Семейството ни се завръща в татковата родина през есента на 1945 г.,  двамата активно се включват в строителството на нова социалистическа България. Като реликви пазя техните воински и трудови награди.

Бела Пенчева (1927 – 2007) като една от най-младите антифашистки  тогава, посреща руските войски на Дунава през есента на 1944 година и работи с тях до отпътуването им. Завинаги запазва дълбоки чувства на признателност към братушките. В по-късни години чрез нашето списание открива някои от своите познати, години наред поддържат кореспонденция, разменят си гостувания.

Моята колежка и близка приятелка беше всестранно надарена личност, тя изработваше художествени плетива и бродерии, рисуваше акварелни пейзажи, проявяваше способности на дизайнер, познаваше народни занаяти и издаде няколко книги, най-известната от които е „Бусинската керамика”. Публикува и  книги с  разкази,  пишеше стихове, събрани в сборничето  „Когато боговете си играят на зарове” (2000 г) .

Неизчерпаем източник на инициативи, нови начинания, с остро чувство за справедливост,

заредена с оптимизъм дори през сетните си дни, когато бе принудена да остане  в дома си, но отказваше да ползва инвалидна количка, предвижвайки се с офис-стол на колелца. На стари години усвои компютърна грамотност и всеки ден твореше. Нейна близка приятелка в мрежата,   измежду мнозина   стана и  белоруската писателка  Светлана Алексиевич, сега Нобелов лауреат за литература.

Притежавайки  развито чувство за историзъм, Бела първа  оцени какво съкровище представляват писмата на руските солдати. Заедно сортирахме техните послания, подготвяхме публикации на страниците на нашето издание. За съжаление, смогнахме да отпечатаме само една твърде малка част, но нито едно писмо не оставихме без отговор. Огромна, къртовска, предимно извън работното време работа, в която двете вложихме много душевни сили. Руските хора се отблагодаряваха за интереса към техните съдби с нови писма, нови подробности, оригинални снимки или фотокопия.

Списание „България” престана да съществува с идването на демокрацията.

Уволнени бяха редакторите, разпилени  архивите… С Бела спасихме няколко кашона писма и фотоматериали. Те залегнаха в основата на книгата „Голоса войны”, издадена в навечерието на шестдесетгодишнината от Победата над фашистка Германия. Първата част представлява подборка от писма и снимки от архива, втората - мои интервюта с ветерани от войната, живеещи постоянно в България,  все уникални, никъде непубликувани спомени за съдбоносни дни.

По повод седемдесетгодишнината от края на Втората световна война  нова част от  архивните материали бяха сканирани в сайта на Руския културно-информационен център и използвани в

книгата „Мгновения ценою в жизнь”.

Директорът Баженов даде висока оценка на нашето дело.  Въпреки публикациите, много писма и снимки още не са станали достояние на обществеността. С дъщерята на незабравимата ми колежка Румяна Пенчева, сътрудник на Националния литературен музей в София, предадохме на Руския информационен център част от архива. Имаше идея той да бъде изпратен в Музея на Великата Отечествена война в Москва, обаче някои, в това число и ние, смятахме, че трябва да остане в България и да намери  своите изследователи извън политическата конюнктура.

Каква ще е по-нататъшната съдба на безценните свидетелства на тази многолетна историята, предстои да разберем.

Сподели в
 

На днешния ден през 1925-та година „безследно изчезва“ Гео Милев. Удушен с тел, а трупът му – захвърлен в масов гроб край София. Помним ли кой и защо е отговорен и почитаме ли жертвите и на двете страни в гражданската война в България? И как изглежда паметникът на Гео в София?

15.05.2017/19:26

Медиите у нас биват два вида – бутикови, създадени като визитна картичка на своите собственици, „бухалки“ за изнудване чрез публикуване или непубликуване на определени факти и големи – които упражняват голямата четвърта власт: легитимират нови участници в политиката, правят кастинг за бъдещи държавни чиновници и разбира се, забавляват със съответните формати, които могат да си позволят. И да не забравя, информират ни къде има дупки по асфалта. Щото една дупка, ако не е отразена в сутрешния блок и във Фейсбук, не съществува.

12.05.2017/10:00

Докато другаде проблемът е във фалшивите новини, у нас е във фалшивите медии, пише коментаторът на вестник „Сега” в своя статия, озаглавена „Журналопи и мердии”. Предлагаме нейно резюме с основните й акценти

27.04.2017/21:11

Каква ще е по-нататъшната съдба на натрупаните от руската верся на някогашното списание „България” безценни архивни материали с писма и спомени на ветерани от Великата Отечествена, освобождавали страната ни от фашизма?

18.04.2017/22:10

За речта на омразата и насилието, за клеветите и обидите в социалните мрежи отговорността не носят самите медии, а авторите на въпросните съдържания. И точно те трябва да бъдат преследвани от закона.

08.04.2017/18:19

 Събития в СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова изпрати писмо до председателите на журналистическите дружества на СБЖ, в което са описани възможностите за почивка на съюзните членове в Международния дом на журналистите във Варна през 2017 г.

26.05.2017 /17:52

По повод Деня на славянската писменост и българската просвета и култура председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправи видеопоздравление до колегията

24.05.2017 /00:01

Изразява се дълбоко възмущение и недоумение от нотата на турското посолство до МВнР, в която нагло и безпочвено се заявява, че турската страна ще съди бившия ни генерален консул в Одрин Георги Димов, дългогодишен член на СБЖ, заради негови изявления в медиите по повод случващото се в Турция след референдума там от 16 април.

23.05.2017 /17:47

 Мнения

Уважаеми колеги от всички мобилни оператори по света и най-вече у нас. Декларирам на всеослушание: Аз не искам смартфон! Моля ви, не ми изпращайте никакви оферти. Па било то и за 1 /един/ лев.

25.04.2017 /08:20 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

„Заблуждава ни ослепяващо невежество. О, окаяни смъртни, отворете си очите!” Тези думи на Леонардо Да Винчи идват наум на фона на два актуални медийни сюжета - обвиненията между колеги от Нова телевизия и интригата между издателя на в. „Сега” и главния прокурор

20.04.2017 /14:40 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки