Начало
 
 

Нови страници към многолетната история

18.04.2017 /22:10 | Автор : Людмила Писарева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Архивен кадър от посрещането на съветските войски в България през септември 1944 г.

Каква ще е по-нататъшната съдба на натрупаните от руската верся на някогашното списание „България” безценни архивни материали с писма и спомени на ветерани от Великата Отечествена, освобождавали страната ни от фашизма?

Има исторически събития, които са многократно и задълбочено изследвани и сякаш е невъзможно да се добави нещо ново към тях. Съвремието ни убеждава, че някои периоди неведнъж се преосмислят и нерядко, за съжаление, се пренаписват и преиначават. Неподвластни на времето и манипулациите остават фактите.

 „Да се знае и да се помни!” -  тази  идея ни водеше, когато с колежката Бела Пенчева работихме по писмата на руските воини, освобождавали България от фашизма. Читателската поща, получавана в Главна редакция „Списания” към Агенция „София прес”, където ние се трудехме, винаги е била много обширна -  издавахме списание „България” на руски, английски, немски, френски, испански, италиански и арабски, разпространявайки го в цял свят. 

Най-високотиражна - 240 000 екземпляра месечно, бе версията на руски

Наши читатели и кореспонденти бяха ученици и пенсионери, инженери и учители, работници и интелигенция, пръснати из целия необятен Съветски съюз. Пишеха ни за интереса си към нашата страна, търсейки допълнителни сведения, чрез нас издирваха корените си, роднини или приятели, разказваха за плодотворните връзки между нашите народи в различни сфери на живота.

Независимо от усилията на редакцията и специално привлечения за целта като наш сътрудник  княз Андрей Павлович Мещерски, невъзможно беше да се отговори на всички.  Лавина от писма ни затрупваше  за тематичните викторини, които редовно провеждахме.   

Особено внимание отделяхме на писмата на хората, преминали през огъня на Великата Отечествена война. Написани с  прословутата искреност и откритост  на руската душа, споделящи с нас най-трагичните или радостните моменти от събитията, в които са били участници,  тези изповеди ни вълнуваха, трогваха, разтърсваха. Естествено, за нас бяха най-интересни свидетелствата на фронтоваците, освобождавали България от фашизма.

Аз имах дълбоко лични причини за специалното си отношение към такива писма –

истинският ми баща е загинал някъде в Белорусия

и аз знам за него твърде малко. Моите осиновители - проф. д-р Стефан Писарев, български политемигрант в СССР, и инж. Наталия Михайловна Горшковская, рускиня,  са били участници във войната. Семейството ни се завръща в татковата родина през есента на 1945 г.,  двамата активно се включват в строителството на нова социалистическа България. Като реликви пазя техните воински и трудови награди.

Бела Пенчева (1927 – 2007) като една от най-младите антифашистки  тогава, посреща руските войски на Дунава през есента на 1944 година и работи с тях до отпътуването им. Завинаги запазва дълбоки чувства на признателност към братушките. В по-късни години чрез нашето списание открива някои от своите познати, години наред поддържат кореспонденция, разменят си гостувания.

Моята колежка и близка приятелка беше всестранно надарена личност, тя изработваше художествени плетива и бродерии, рисуваше акварелни пейзажи, проявяваше способности на дизайнер, познаваше народни занаяти и издаде няколко книги, най-известната от които е „Бусинската керамика”. Публикува и  книги с  разкази,  пишеше стихове, събрани в сборничето  „Когато боговете си играят на зарове” (2000 г) .

Неизчерпаем източник на инициативи, нови начинания, с остро чувство за справедливост,

заредена с оптимизъм дори през сетните си дни, когато бе принудена да остане  в дома си, но отказваше да ползва инвалидна количка, предвижвайки се с офис-стол на колелца. На стари години усвои компютърна грамотност и всеки ден твореше. Нейна близка приятелка в мрежата,   измежду мнозина   стана и  белоруската писателка  Светлана Алексиевич, сега Нобелов лауреат за литература.

Притежавайки  развито чувство за историзъм, Бела първа  оцени какво съкровище представляват писмата на руските солдати. Заедно сортирахме техните послания, подготвяхме публикации на страниците на нашето издание. За съжаление, смогнахме да отпечатаме само една твърде малка част, но нито едно писмо не оставихме без отговор. Огромна, къртовска, предимно извън работното време работа, в която двете вложихме много душевни сили. Руските хора се отблагодаряваха за интереса към техните съдби с нови писма, нови подробности, оригинални снимки или фотокопия.

Списание „България” престана да съществува с идването на демокрацията.

Уволнени бяха редакторите, разпилени  архивите… С Бела спасихме няколко кашона писма и фотоматериали. Те залегнаха в основата на книгата „Голоса войны”, издадена в навечерието на шестдесетгодишнината от Победата над фашистка Германия. Първата част представлява подборка от писма и снимки от архива, втората - мои интервюта с ветерани от войната, живеещи постоянно в България,  все уникални, никъде непубликувани спомени за съдбоносни дни.

По повод седемдесетгодишнината от края на Втората световна война  нова част от  архивните материали бяха сканирани в сайта на Руския културно-информационен център и използвани в

книгата „Мгновения ценою в жизнь”.

Директорът Баженов даде висока оценка на нашето дело.  Въпреки публикациите, много писма и снимки още не са станали достояние на обществеността. С дъщерята на незабравимата ми колежка Румяна Пенчева, сътрудник на Националния литературен музей в София, предадохме на Руския информационен център част от архива. Имаше идея той да бъде изпратен в Музея на Великата Отечествена война в Москва, обаче някои, в това число и ние, смятахме, че трябва да остане в България и да намери  своите изследователи извън политическата конюнктура.

Каква ще е по-нататъшната съдба на безценните свидетелства на тази многолетна историята, предстои да разберем.

Сподели в
 

В интервю за News Front журналистката, разкрила международна схема за снабдяване с оръжие на джихадистите в Сирия, разказва какво са я разпитвали в ДАНС, как са прекратили трудовия й договор и има ли независима журналистика в България

31.08.2017/10:34

Напоследък сме свидетели на експоненциална прогресия в нарастването на фалшивите новини. Цунами от лъжи, клевети, полуистини, клюки, мълви и всякакви словесни глупотевини заливат предимно електронните медии, но уви, и редица печатни медии.

18.08.2017/17:28

От време на време в българското уеб пространство се изсипва някоя толкова гнусна фалшива новина, че дори хората, които нямат проблем да четат и споделят редовно кафяви медии, изведнъж откриват "идеалното" решение.

07.08.2017/17:06

Днес мисля не само за будещите отвращение прояви на непредизвикана с нещо агресия, а и за журналистическата професия. Цяла сутрин по различни телевизионни канали беше коментирано вчерашното възмутително нападение над колегата от БНТ Иво Никодимов. Самият той неведнъж се включи на живо по телефона в разговорите в студиото – поне аз го чух по две телевизии.

26.07.2017/15:20

Кой координира и кой контролира пиар дейностите на различните власти в корпорацията "Българска държава", пита в своята статия "ПР.БГ" в блога си Bodil.bg журналистът Димитър Събев. Предлагаме тук публикацията заради важните проблеми, които повдига

12.07.2017/12:24

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Уважаеми колеги, в приложения текст изпращам Декларация на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и заявявам, че организациите, членуващи в Координационния съвет "България-Русия" подкрепят този текст.

15.09.2017 /17:16

В Деня на международната журналистическа солидарност 8 септември председателят на УС на СБЖ призовава да си спомним моралните послания на убития от нацистите на този ден през 1943 г. чешки антифашист и публицист Юлиус Фучик

08.09.2017 /09:36

Поредният случай с уволнението на журналистката Диляна Гайтанджиева, разкрила международна схема за незаконно въоръжаване на джихадисти в Сирия, прави още по-наложителни бързите законодателни действия за гарантиране на журналистическия труд и права, подчертава председателят на УС на СБЖ

27.08.2017 /14:29

 Мнения

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Есето за PR бизнеса можеше да бъде за петролната индустрия, автомобилостроенето, банковото дело, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. Работата е там, че тези бизнеси и дейности не засягат пряко сърцето на моята професия, докато „пиарът“ - техният агресивен посредник - е на път, според мен, да запуши с тромб журналистическата аорта

01.09.2017 /06:01 | Автор: Йосиф Давидов, Мадрид | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки