Начало
 
 

3. Пьончанг се готви за зимна Олимпиада. Сеул, Пусан, Инчон омайват с традиция и футуризъм

18.04.2017 /22:03 | Автор : Къдринка Къдринова, Сеул-София | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Млада корейка в традиционната носия ханбок в двореца Кьонбокун в Сеул

Докато около Корейския полуостров продължават да хвърчат искри от военни закани, предлагаме мирен поглед към част от красотите на тази далечна и вече доста страдала от войната земя, с които се запознахме благодарение на Световната журналистическа конференция в Южна Корея. Вижте и много снимки тук!

Световната журналистическа конференция, която бе организирана от 3 до 8 април от Журналистическата асоциация на Корея (ЖАК)  в Сеул и в още няколко южнокорейски градове, даде възможност на около 90-те участници от над 60 страни не само да дискутират важни теми като приноса на медиите за световния мир, но и да опознаят много от красотите на Южна Корея.

СБЖ бе представен от отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова и от журналистката Елена Фучеджиева от Global Frame/”Господари на ефира”.

За деловата част от работата на форума и за приноса на ЖАК вече разказахме в две предходни публикации.

Виж: http://sbj-bg.eu/index.php?t=35080

1. Мирът е във фокуса на Световна журналистическа конференция в Южна Корея

Виж: http://sbj-bg.eu/index.php?t=35172

2. Джунг Кю Сунг: Журналистическата асоциация на Корея е щастлива с приятелството със СБЖ

Тук предлагаме на читателите репортаж за пътуванията из различни южнокорейски градове и провинции, осъществени през петте дни на конференцията.

Първата спирка на представителния международен форум, който даде възможност на журналисти от цял свят да общуват и да обсъждат важни въпроси в динамична и отворена атмосфера, беше над 10-милионната столица Сеул. Всъщност градът е  център на

Сеулския национален столичен район, който обхваща 24,5 милиона души,

включвайки също съседния около 3-милионен Инчон с неговото пристанище на Жълто море и с международното летище, обслужващо столицата. Де факто около 50% от цялото 51-милионно население на Южна Корея живее в столичната метрополия.

Добре е да се спомене, че при това досто многобройно население територията на Република Корея е малко по-малка от българската - 100 210 кв. км... 

Провинцията, в която е разположен Сеул, се казва Кьонги-до и на север тя опира до границата със Северна Корея.

През южнокороейската столица преминава широката близо километър река Хан-ган, а в северната част на града се издига планината Нам-сан.

Територията на Сеул е била населена от древни времена и много нашественици - главно китайци и японци - са го владяли, защото чрез контрола над река Хан като ключова транспротна връзка са можели да контролират целия полуостров.

Най-много следи е оставила управлявалата от 1392 до 1897 г. династия на Кралство Чосон. Посетихме един от главните дворци на тази династия, разположен  самия център на Сеул -

Кьонбокун. Това е най-големият от дворците, издигнат по време на Чосон -

разполага със 7 700 помещения, разположени в 500 сгради на площ от 400 хектара.

При японското нашествие през 1592-1598 г. дворецът е поразен от пожар и за около три века е изоставен. Принц Гънг го възстановява едва през 1867 г. Но Японската империя пак започва да го разрушава още от началото на ХХ век и на мястото му издига японски колониален щаб. Корея е японска колония от 1910 г. до края на Втората световна война. В сегашния си вид Кьонбокун е възстановен напълно едва през 1990 г.

Днес това е любимо място за местни и чужди туристи. На всички чужденци веднага прави впечатление, че из широките пространства на двореца е пълно с разхождащи се

млади корейки и корейци, облечени в местната носия ханбок,

която особено в дамския си вариант е изключително живописна и прилича на феерична бална рокля. Оказва се, че всеки може да си наеме срещу равностойността на 10 долара такава носия и ако влезе да се разхожда с нея из двореца, тогава входът му е безплатен.

Всички чужденци, естествено, в захлас щракат с апаратчетата си една от друга все по-красиви корейски хубавици в разноцветни ханбок на фона на фините архитектурни извивки на Кьонбокун, органично вписани по всички азиатски норми в омиротворяващата околна природна картина. Минаваме през Гуанхуамун - главната порта на двореца, през Гънчонгчон - Тронната зала, през Гьонхору - тържествената зала за приеми на изкуствен остров сред едно езеро, през Гьотечон - покоите на кралицата...

Наред със старинното си лице Сеул ни предлага и модерния си образ. По улична архитектура градът, който се счита за един от най-важните търговски и финансови центрове в света, силно наподобява някой американски мегаполис. Почти всяка кола в трафика е „Хюндай”, а първенец по влияние в националното развитие е „Самсунг”. Електрониката е навсякъде и във всичко, дори в тоалетните (за което ще стане дума и по-нататък), а за старите телефонни апаратчета отпреди ерата на смартфоните тук изобщо няма сигнал.

Домакините ни организираха

посещение в съвременен интерактивен център,

в който на всеки етаж гостите могат да се докоснат до различни аспекти на корейската култура. Например, до местната храна (показана в развитието и многообразието й, включително чрез симулация на старинни сеячи на малки екранчета) или до традицията в изработката на носията ханбок.

Но най-голямо оживление предизвика етажът с очила за виртуална реалност и с кабинки, в които можеш да се „снимаш” си изскачаща уж до теб холограма на някоя световна звезда на корейската поп-култура - да печем, с изпълнителя на „Гангам стайл”.

Всички обеди и вечери по време на конференцията ни бяха давани от най-високопоставени представители на местната власт. В първия ден домакин на обеда ни беше Ан Чонг Хе, зам.-министър на външните работи, а на вечерята - изпълнителният директор на Корейската организация по туризъм Чанг Су Джунг.

Вторият ден на Световната журналистическа конференция бе посветен на опознаването на две важни дестинации, които

ще посрещат участниците в зимните олимпийски игри през 2018 г. - град Канин и община Пьончанг.

Официално домакин на игрите  ще е планинската община Пьонгчанг, но част от обектите са край 200-хилядния град Канин, който е разположен на Японско море и се слави като притегателен морски курорт, плавно преминаващ към вътрешността си в планински ландшафт.

Домакините ни с гордост показаха впечатляващи зали за зимни спортове, които вече са успели да издигнат и дори да изпробват в редица състезания. Такава е например завършената през декември м.г. ледена арена край Канин, предназначена за състезания по фигурно пързаляне и шорт-трек. Тя носи името на близкото езеро Кьонпхо. Поетите казват за този район на Корея, че тук можеш пет пъти да видиш луната - ведъж в небето, втори път в езерото Кьонпхо, трети път в морето, четвърти път в чашата с питието ти и пети път в очите на любимия...

Ние пък точно на влизане в ледената арена „Кьонпхо” се огледахме във веселите погледи на двата символа на предстоящата догодина зимна олимпиада -

бялото тигърче Соохоранг и черното мече Бандаби.

Облечени в техните костюми доброволци с радост се снимаха с цялата пъстронародна журналистическа компания. Впрочем, Соохоранг олицетворява същинската Олимпиада, а Бандаби ще вдъхновява паралимпийските игри.

След „Кьонпхо” посетихме и разположения по съседство леден стадион за хокей с впечатляващия му футуристичен покрив, наподобяващ именно хокейна каска.

Обедът, даден ни от кмета на Канин - Миеонг Ни Чой, беше съпроводен от ефектна презентация за красотите на града и неговите околности, както и за олимпийската му подготовка.

По пътя към следващите притегателни точки - планинските курорти на община Пьончанг, спряхме и в

очарователния архитектурен резерват Сеонгйоджанг,

построен през 1703 г. и съхранил типични резиденциални сгради на висшата класа от времето на династията Чосон.

Разбира се, след като навлязохме в Пьончанг и се изкачихме към по-хладните му планински висини, разгледахме съоръженията за ски спускания и ски скокове, подготвени за идната зимна олимпиада. Пьончанг е в сърцето на планината Тхебескан.

Бяхме настанени във

високопланинския курорт Алпенсия,

който ще посреща олимпийците догодина. Името на курорта, който разполага с 6 писти за ски и за сноуборд, идва от съчетанието на алпийското внушение и на наименованието на континента Азия. Мащабното строителство съзнателно наподобява именно алпийска архитектура. Алпенсия функционира от 2011 г.

Красотите на Пьончанг и подготовката за Олимпиадата догодина бяха в основата на презентацията на вечерята, дадена ни от губернатора на общината Мун Сун Чой, който се оказа, че е бил журналист.

„Моля,

не бъркайте никога Пьончанг с Пьонянг

(английсакта транскрибция на севернокорейската столица Пхенян - б.а.),” настойчиво ни предупреди Мун Сун Чой, разказвайки за африкански спортен журналист, който погрешка си взел билет за Пьонянг (Пхенян) вместо за Пьончанг. Там 5 часа бил разпитван защо иска да влезе в КНДР без да има предварително разрешение и накрая, преди да го експулсират, го глобили с 5000 долара. „Това никога няма да ви се случи, ако дойдете в Пьончанг,” професионално обобщи колегата и губернатор Мун Сун Чой.

Провинцията, в която са разположени Каанин и Пьончанг, се казва Кануън-до и също граничи на север със Северна Корея. Там минава и прословутата Демилитаризирана зона, в която заради липсата на човешки дейности е станала естествен екорезерват за многбройни животински и растителни видове.

Третият ден от пътешествието ни бе посветен на

опознаването на град Суон,

понякога наричан у нас и Сувон. Той е разположен на 30 км от Сеул и жителите му са около 1,2 милиона. В него има 14 университета, тук е и изследователският център на „Самсунг”, а също и най-известният южнокорейски футболен отбор „Суон Самсунг Блуингс”.

Суон е прочут с крепостта си Хвасомун, която се наложи да разглеждаме под проливен дъжд. Крепостта е строена през 1794-1796 г. и е известна с това, че крал Чонджо я е издигнал, за да положи там останките на баща си, а също така е организирал в нея голямо празненство за рождения ден на майка си. През 1997 г. Хвамосун е внесена в списъка на ЮНЕСКО със световното културно-историческо наследство. Архитектурно крепостта съчетава в себе си източния и западния стил, което я прави единствена по рода й в Корея. Към нея функционира и цял музей с ефектни възстановки и макети на старинния живот в Суон.

Но най-уникален в този град е

музеят на... тоалетната, известен като „Мистър Тоалетна”.

Това е една внушителна сграда във формата на тоалетна чиния, заобиколена от малък парк, в който са пръснати скулптури, натуралистично изобразяващи ходене по малка и голяма нужда, включително историческото развитие на тази „дейност” в корейската битова култура.

Създател на музея е бившият кмет на Суон - Сим Че Дък, който става известен с въпросното прозвище „Мистър Тоалетна”. Идеята му хрумва по време на Световното футболно първенство в Южна Корея през 2002 г., но по същество започва да я реализира пет години по-късно. През 2007 г. той събаря дотогавашната си къща и на нейно място издига въпросната сграда във форма на тоалетна чиния.

За да събере средства за изграждането й като музей, предлага на желаещите нощувки в необичайната постройка за по 50 000 долара на вечер. Удивителното е, че мераклии не липсват. През 2009 г. Сим Че Дък, който междувременно е станал оновател и първи председател на Световната тоалетна асоциация, дарява творението си на градската администрация на Суон и скоро след това умира.

Музеят „Мистър Тоалетна” е открит през 2010 г. и оттогава буди огромен интерес, като в него с възпитателна цел редовно се водят на организирани посещения деца от детски градини и училища. В корейската култура облекчаването на организма е също толкова важно, колкото и храненето. А бързото технологично развитие на страната е довело и до истинска революция в тоалетните. Освен че те са удивително чисти,

тоалетните чинии навсякъде са снабдени с електронни устройства,

които затоплят дъската за сядане до пожеланата температура, автоматично я изчистват, пускат по-силни или по-слаби и насочени в различни посоки фонтанчета за изплакване на интимните места на ползвателя според пола му и т.н.

Обядът в Суон ни беше даден от кмета на града Тае Юнг Йеом, а вечерята - от губернатора на провинцията Кьонги-до, в която е разположен и Суон, и Сеул.

Четвъртият ден на нашата пътуваща Световна журналистическа конференция започна с пътешествие със свърхскоростната железница KTX. С нея прекосихме по диагонал цяла Южна Корея, за да се окажем след три часа в разположения в югоизточния край на страната 4,6-милионен мегаполис Пусан, разстлал се по живописното крайбрежие на Корейския проток между Жълто и Японско море.

Уви, времето бе немилостиво към нас и случихме дъждовен и мъглив ден. Затова не можахме истински да се насладим на гледките, които предлага Пусан не само с модерната си архитектура, но и с живописните гънки на залива си. Градът се слави като „лятната столица” на Южна Корея, защото там търсят разтуха през отпуската си много от жителите на страната.

Е, отделен въпрос е, че корейската корпоративна култура смята за „неприлично” изобщо да се ползва отпуска - не дай боже шефът и колегите да те сметнат за недостатъчно трудолюбив и всеотдаен към компанията.... Приемливи са най-много 3-4 дни „разпускане”.

Пусан е бил и реална столица на южнокорейските власти по време на Корейската война

(1950-1953 г.), когато силите на Севера, подкрепени от Китай, са ги изтласкали именно до Пусан. Градът тогава е бил и основна база на американските войски, намесили се в конфликта под „шапката” на ООН.

Организаторите на Световната журналистическа конференция ни заведоха на посещение на Мемориалното гробище на ООН в Пусан. Там са погребани главно американски войници, защото те са били и мнозинство в силите на ООН, които воюват срещу силите на Севера в Корейската война. Но има и представители на други държави като Аржентина, Великобритания, Гърция, Канада, Нова Зеландия, Норвегия, Турция, Франция и т.н.

Гробището, в което са погребани 2300 души, е създадено от ООН през 1951 г. и днес се стопанисва от международна комисия, в която са представени 11 държави. Информационният филм, който ни прожектираха в музея към гробището, беше зареден с послания за мир и припомняше, че всеки загинал войник е имал и майка, покъртена от гибелта му...

Въпреки лошото време, предвидената в програмата ни

разходка с корабче из залива на Пусан

не бе отменена, така че все пак имахме възможност да направим панорамни снимки към ефектното крайбрежие и прекосяващия част от залива красив мост, макар и намокрени от дъжда и люшкани от вълнението.

Разгледахме и едно от най-емблематичните места на града - Пусанския филмов център, чиято футуристична конструкция зашеметява. Там се провежда Пусанският кинофестивал, който е един от най-прочутите и престижни в Азия, а и в света. Церемонията и разходките по червения килим на звездите на корейското, азиатското и световното кино по нищо не отстъпват на холивудските, обясниха ни домакините.

Обядът в Пусан ни бе даден от изпълнителния директор на туристическата организация в града Джунг Во Сим, а вечерята - от кмета на Пусан Бйеонг Соо Сео. Презентацията на града бе съпроводена с

ефектно изпълнение на традиционни корейски танци.

На сутринта, напускайки Пусан с открити туристически автобуси по посока към гарата, имахме шанса все пак да се порадваме на слънчево време и видим града в целия му блясък.

Потеглихме с KTX в обратна посока и след три часа слязохме на импозантната гара на 350-хилядния град Куанмьон, който е сателит на Сеул. Заведоха ни на обяд в залата за приеми на гарата (да, има и такава!), където със сърдечно приветствие към нас се обърна кметът на Куанмьон - Ки Дае Янг. Той също се оказа бивш журналист, при това нееднократно отличаван с високи професионални награди.

Ки Дае Янг вдъхновено разказа за амбициите си за развитие на града, като акцентира върху

идеята за Евроазиатска трансконтинентална железница,

която да тръгва от Куанмьон, да прекосява Северна Корея, Китай, Русия, Европа и да достига до Великобритания.

Кметът горещо ни препоръча и включеното в нашата програма посещение на бивша златна мина край Куанмьон. Наистина, скоро след обяда се убедихме, че разглеждането й си заслужава. Тя е превърната в атрактивна „пещера” със светлинно шоу вътре, с приказни герои в нишите, с подземен аквариум, със специална секция за окачване на „златни” плочки, на които всеки посетител може да запише съкровените си желания и да очаква после изпълнението им, гарантирано от подземните духове...

Втората половина на следобеда в същия ден бе посветена на разглеждане на

Свободната икономическа зона на град Инчон - квартала Сонгдо,

ширнал се със своята модерна архтектура и с новия си зелен парк край инчонската брегова линия. Панорамната гледка се откри пред очите ни от 35-ия етаж на небостъргача, наречен Кулата на IBS в Свободната икономическа зона. По права линия той е точно срещу 308-метровата Търговска кула на Североизточна Азия - най-високата засега сграда в Южна Корея.

Високотехнологичните системи на целия Сонгдо са свързани помежду си. Тук живеят 75 000 души, а 300 000 са приходящите служители. Около 10% от територията на „Зеления умен град”, както също наричат Сонгдо, е заета от все още доизграждания парк, който дава възможност „да се диша” сред далеч разпилените един от друг небостъргачи. Артистичното зелено пространство е обичано място за разходки на млади двойки и на домашни любимци.

Денят завърши с още една колоритна разходка - из Китайския квартал на Инчон, който обгръща посетителите с аромати и цветове от безбройните сергии, претрупаните магазини и шумните улици.

Последната вечер бе за оживена размяна на контакти между участниците от различни страни и за сърдечни благодарности към старателните ни домакини от Журналистическата асоциация на Корея, осигурили ни тази изключителна възможност да опознаем старининя, модерния и вечния образ на страната им...

Снимки: Къдринка Къдринова

Сподели в
 

В отговор на изпратения поздравителен адрес от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова до Корейската асоциация на журналистите по повод 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Република България и Република Корея, в СБЖ се получи следното писмо, подписано от Ким Донг-кхун, Председател на Корейската асоциация на журналистите (JAK):

26.03.2020/19:14

По повод организираната от СБЖ и проведена в началото на март Международна журналистическа конференция „140-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Журналистически поглед“ Съюзът на журналистите на Русия изпрати благодарствено писмо до председателя на СБЖ, подписано от председателя на организацията Владимир Соловьов и секретаря на СЖР и вицепрезидент на МФЖ Тимур Шафир, които участваха във форума.

19.03.2020/10:26

По повод отбелязването на 100-годишнината на Красноярския съюз на журналистите на посещение в сибирския град беше председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Във връзка с юбилея тя поднесе поздравления от името на българските журналисти.

07.02.2020/09:57

От 21 до 27 септември за 13-ти път черноморската перла Сочи беше домакин на Международния медиен форум за съвременна журналистика „Цяла Русия“ („Вся Россия“), като тазгодишното издание е 23-то. Форумът се ползва с изключително голяма популярност, за което говори участието на над 1200 журналисти и чуждестранни гости от 40 страни. За първи път в „Цяла Русия 2019“ гост е и цялото ръководство на Международната федерация на журналистите (МФЖ). От българска страна участва председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

02.10.2019/18:52

В града герой Севастопол на път за Сочи акостира круизният лайнер „Княз Владимир“, на борда на който се намират участниците във Форума за съвременна журналистика „Вся Россия 2019“, съобщиха за сайта на СБЖ от СЖР. Сред тях са председателят на СБЖ Снежана Тодорова, представяща България, президентът на "Тесла глобал форум" Горан Марич и зам.-началникът на управление „Култура“ в Нови Сад Мирияна Лукич Маринкович.

19.09.2019/17:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки