Начало
 
 

Светослав Терзиев: Ако ви се гади от журналистиката, най-вероятно ви трови ментето й

27.04.2017 /21:11 | Автор : Светослав Терзиев | Източник: Сега Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Светослав Терзиев

Докато другаде проблемът е във фалшивите новини, у нас е във фалшивите медии, пише коментаторът на вестник „Сега” в своя статия, озаглавена „Журналопи и мердии”. Предлагаме нейно резюме с основните й акценти

Светослав Терзиев започва статията си с обяснение за произхода на думите, които е избрал за заглавие:

„Френските социални мрежи произведоха нови думи - журналопи и мердии. Първата е съчетание от „журналист” и „мръсница” (salope), а втората е комбинация от „медия” и „л@йно” (merde). И двете изразяват ясно отношение към професионалната журналистика. Измислени бяха в словесната лаборатория на крайната десница, която от години се оплаква от „медийната каста”, че я очерня. Въпреки политическия си произход думите се сториха забавни на журналистите, които ги включиха в професионалния си жаргон".

Разказвайки за саркастична идея на френска колежка в една от социалните мрежи дори да се организира конкурс „Журналопа на годината”, колегата Терзиев прехвърля темата към нашата медийна действителност:

„Възможно е във Франция да бъде посочен отделен призьор, но в България може да се даде само колективна награда. В държава, сринала се за 10 години от 36-о на 109-о място по медийна свобода (непосредствено след Габон), „заслугата” е на много хора. Докато другаде проблемът е във фалшивите новини (известни открай време като дезинформация), у нас проблемът е във фалшивите медии. Не отделни автори (тролове, пиари, пропагандисти и пр.), а

цели медии имитират, че правят журналистика.

Издателите им се преструват, че са собственици, а главните им редактори дават вид, че правят редакционна политика. Тези медии толкова си приличат, че си имат обединяващ фалшив етичен кодекс, който през всичките си години не е произвел нито една забележка за публикация, нарушаваща професионалните стандарти.
На пръв поглед всичко им е професионално - технология, жанрове, обществено присъствие, - но ако усетите, че ви се гади, докато ги четете, гледате и слушате, значи най-вероятно сте в зоната на ментетата. Те са главните производители на журналопски талаш, който задушава последните остатъци от медиен пазар.”

Проследявайки механизмите за финансиране на медиите, авторът на „Сега” сочи:

„Засега не е открит по-надежден метод от държавното финансиране, макар че води неизбежно към властово влияние в медиите. (...) Въпреки нуждата от предпазливост те знаят, че в критични моменти могат да разчитат на своето единствено оръжие - публичността, за да призоват обществото за подкрепа. Това е възможно при публично финансиране, но не така стои въпросът за медиите, които се финансират скришом по държавни канали и се водят "частни".
Светослав Терзиев заостря вниманието към

проблема с медийния монопол,

започнал да се изгражда в България през 2007 г. с покупката на един вестник и постепенно превърнал се в „империя от придобити или подчинени медии чрез задкулисно финансиране”. Авторът отбелязва:

„Грубо казано, медийната система в България се раздели на два типа - официални държавни (обществени) медии и скрито одържавени („частни”) медии. За обществените медии се грижи официалната държава, а „одържавените” се издържат и надзирават от задкулисната, която обаче ползва отклонени през държавата средства (български и европейски), а не свои. Извън техния кръг остават твърде малко неовладени медии и точно те играят ролята на смутители на пълното спокойствие в двуглавата държава”.

През тази призма авторът на в. „Сега” разглежда и нашумелия случай с извикването „на кафе” в ЦУМ на Сашо Дончев, издател на същия вестник -

„критичен и с лоши карикатури срещу когото не трябва”.

„За натиска е избран задкулисен терен, но инструментът за сплашване е явен,” пише Светослав Терзиев.

Коментаторът обобщава:

„Нетърпимото положение налага изсветляване на медийната среда, което е невъзможно без изсветляване на нейното финансиране. Преди две години НАП направи пълна данъчна проверка на 58 печатни издания, при която не намери един лев отклонение в отчетите на в. "Сега" за целия 5-годишен период. Затова пък три четвърти от останалите издания, много от които се финансират по дълбоко заровени отходни канали, се оказаха данъчно задължени с неназовани суми (данъчна тайна). И досега не е известно дали са ги погасили, нито дали е сезирана прокуратурата.
Могат да се зададат още много въпроси, но всички се свеждат до един: докога обществото ще търпи да бъде оглупявано от манипулирани медии? Изкарването на манипулаторите на светло е първостепенна задача и за целта трябва да бъде принудена официалната държава да се дистанцира от неофициалната.”

Пълният текст на статията „Журналопи и медии” може да бъде видян на следния линк:

http://www.segabg.com/article.php?id=852106

 

 

Сподели в
 

Тази моя реакция бе предизвикана от едно мнение, изказано във Фейсбук от уважавания колега Валери Найденов. По повод на разразилите се дебати след нелепото и обидно за България изявление на говорителка на Руското външно министерство колегата, В. Найденов, пише:

06.11.2017/13:12

Премиерата на документалния филм „Донбаска пролет“ въпреки всичко се състоя, благодарение само на реакцията на зрители, журналисти и творци

01.11.2017/18:49

Съобщение във Фейсбук от екипа на репортажния филм – Екатерина Митринова, Александър Николов, Стефан Петров, поставя въпроси относно изненадващия отказ на „Евросинема” да излъчи документалната им творба на обявената предварително дата - 31 октомври, от 19:30 ч.

29.10.2017/19:43

Предлагаме коментара на известната журналистка Любослава Русева, публукиван в сайта reduta.bg, по повод последните сътресения в българската медийна среда

10.10.2017/20:39

Право на всеки журналист е да задава въпроси, свързани с дневния ред на българското общество, особено когато са неудобни за политиците. Откровените заплахи в ефир противоречат на принципите за свобода на словото и внушават намерение за саморазправа и злоупотреба с власт, са написали колегите във Фейсбук

06.10.2017/19:49

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки