Предоставя ли законът защита от дискриминация при подбор на кандидати за работа

29.04.2017 /20:58 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Андрей Александров, доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Къде са уредени въпросите относно подбора на кандидатите за свободни длъжности и провеждането на интервютата за работа? Може ли например работодателят да откаже да назначи на работа жена, защото тя очаква дете, или кандидат заради негови заболявания?

ОТГОВОР:

Преддоговорните отношения на страните във връзка със сключването на трудовия договор нямат детайлна уредба в българското законодателство. Работодателят по принцип е свободен да избере такава система на подбор и оценка на кандидатите за вакантни длъжности в предприятието, каквато прецени за удачно, и да предложи сключването на трудов договор на кандидата или кандидатите, от които в най-голяма степен очаква да покрият изискванията му.

Важно е да се има предвид, че не може да бъде предмет на трудов спор въпросът дали да се сключи трудов договор или не. Дори един кандидат за работа да отговаря на всички условия за назначаването на дадена позиция, той не може да използва реда за решаване на индивидуалните трудови спорове, т.е. да заведе дело, за да принуди потенциалния работодател да сключи трудов договор с него.

Изложено обаче не означава, че законът допуска поставянето на произволни условия за заемането на свободни длъжности. Разумният коректив на свободата на преценка на работодателите се разкрива във въведените с различни закони дискриминационни забрани. Според чл. 12, ал. 1 ЗЗДискр. при обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания, свързани с дискриминационни признаци (пол, раса, народност, етническа принадлежност, лично и семейно положение и др.), освен в някои изрично уредени изключения. Аналогична разпоредба се съдържа и в чл. 23 от Закона за насърчаване на заетостта: „При обявяване на работните места работодателите нямат право да определят условия по признак пол, възраст, народност, етническа принадлежност и здравословно състояние. Изключения се допускат само по отношение на пол, възраст и намалена работоспособност, когато вследствие на естеството на работата полът, съответно възрастта или здравословното състояние, представлява съществен елемент от нея.”

Антидискриминационното законодателство забранява на работодателите да отказват приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете. От гледна точка на законодателството за защита на личните данни също се поставят някои ограничения към информацията, която може да се събира във връзка с евентуалното възникване на трудово правоотношение. В разяснения, публикувани на Интернет страницата на Комисията за защита на личните данни,  е посочено, че ако работодател изисква от кандидати за работа „добър външен вид” и/или да му предоставят „актуална снимка” при кандидатстване за конкретна работна позиция, това изискване няма нормативна опора. Без кандидатът за работа изрично да се е съгласил да предостави тези данни за целите на извършване на подбора, тяхното събиране и обработване ще е нарушение на закона.

Законът за защита от дискриминация въвежда и изключения, при които съобразяването на лични характеристики като пол, възраст и пр. в процеса на подбора е оправдано и не се счита за дискриминация. Тези изключения са регламентирани подробно в разпоредбата на чл. 7 ЗЗДискр. и частично са възпроизведени в други нормативни актове като ЗНЗ. Не може да се счита за дискриминационно например поставянето на изискване за определено образование, защото то е от ключово значение за изпълнението на длъжността. Работодателят е свободен да определи такива образователни и квалификационни изисквания за определена позиция, каквито счита за подходящи с оглед ефективността на работата. Поставянето на предварителни изисквания по отношение на пол, възраст и намалена работоспособност също е принципно допустимо, но доколкото те са обусловени от характера на работата. Такива ще са например случаите, когато трудовата функция е свързана с големи физически натоварвания. Работодателят може да постави възрастово ограничение за кандидатите за работа, когато заемането на длъжността предполага специално допълнително обучение и е неоправдано да се назначи лице, което скоро ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (срвн. чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗЗДискр.); допустимо е да се откаже сключването на трудов договор с лице с увреждания с мотива, че преустройството на работното място, за да бъде пригодено то към нуждите му, налага необосновано големи разходи (чл. 16 ЗЗДискр. и чл. 24 от Закона за интеграция на хората с увреждания) и др.

Не е тайна, разбира се, че поставянето на определени изисквания за заемането на длъжността може да е провокирано от нелегитимни съображения: въздържане от сключването на трудови договори с жени поради опасението, че те ще използват отпуски по майчинство; отказ да се наемат лица с увреждания заради предварителната закрила, която биха ползвали в случай на уволнение; предпочитание към по-млади служители, които по-рядко биха потърсили защита при накърняване на трудовите и осигурителните им права и пр. Ако подобни мотиви се изложат открито – в обявата за работа или в хода на събеседванията с кандидати, работодателят рискува да понесе санкции по реда, предвиден в ЗЗДискр. Когато обаче тези мотиви са негласни и се подразбират от действията на работодателя, без да са формулирани изрично, доказването на дискриминационно отношение е много трудно.

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018/14:43

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Журналистите трябва да имат просветителска и образователна мисия, смята именитият актьор. Разочарован е от липсата у управляващите на стратегия в изкуството и културата, чието финансиране би облагородило обществото и би дръпнало развитието ни напред

21.01.2020 /14:20 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За журналистката Милена Димитрова изпращането на годината беляза един много приятен факт - излезе от печат нейната поредна книга с интригуващото заглавие „Втората България“. Тя е плод на нейния двегодишен упорит труд и срещите й с наши сънародници, тръгнали да дирят късмет по широкия свят. Премиерата на „Втората България“ ще е на 14 януари в 18,30 ч. в Литературния клуб „Перото“.

07.01.2020 /11:01 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020 /17:15 | Източник: БНР

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки