Предоставя ли законът защита от дискриминация при подбор на кандидати за работа

29.04.2017 /20:58 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Андрей Александров, доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Къде са уредени въпросите относно подбора на кандидатите за свободни длъжности и провеждането на интервютата за работа? Може ли например работодателят да откаже да назначи на работа жена, защото тя очаква дете, или кандидат заради негови заболявания?

ОТГОВОР:

Преддоговорните отношения на страните във връзка със сключването на трудовия договор нямат детайлна уредба в българското законодателство. Работодателят по принцип е свободен да избере такава система на подбор и оценка на кандидатите за вакантни длъжности в предприятието, каквато прецени за удачно, и да предложи сключването на трудов договор на кандидата или кандидатите, от които в най-голяма степен очаква да покрият изискванията му.

Важно е да се има предвид, че не може да бъде предмет на трудов спор въпросът дали да се сключи трудов договор или не. Дори един кандидат за работа да отговаря на всички условия за назначаването на дадена позиция, той не може да използва реда за решаване на индивидуалните трудови спорове, т.е. да заведе дело, за да принуди потенциалния работодател да сключи трудов договор с него.

Изложено обаче не означава, че законът допуска поставянето на произволни условия за заемането на свободни длъжности. Разумният коректив на свободата на преценка на работодателите се разкрива във въведените с различни закони дискриминационни забрани. Според чл. 12, ал. 1 ЗЗДискр. при обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания, свързани с дискриминационни признаци (пол, раса, народност, етническа принадлежност, лично и семейно положение и др.), освен в някои изрично уредени изключения. Аналогична разпоредба се съдържа и в чл. 23 от Закона за насърчаване на заетостта: „При обявяване на работните места работодателите нямат право да определят условия по признак пол, възраст, народност, етническа принадлежност и здравословно състояние. Изключения се допускат само по отношение на пол, възраст и намалена работоспособност, когато вследствие на естеството на работата полът, съответно възрастта или здравословното състояние, представлява съществен елемент от нея.”

Антидискриминационното законодателство забранява на работодателите да отказват приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете. От гледна точка на законодателството за защита на личните данни също се поставят някои ограничения към информацията, която може да се събира във връзка с евентуалното възникване на трудово правоотношение. В разяснения, публикувани на Интернет страницата на Комисията за защита на личните данни,  е посочено, че ако работодател изисква от кандидати за работа „добър външен вид” и/или да му предоставят „актуална снимка” при кандидатстване за конкретна работна позиция, това изискване няма нормативна опора. Без кандидатът за работа изрично да се е съгласил да предостави тези данни за целите на извършване на подбора, тяхното събиране и обработване ще е нарушение на закона.

Законът за защита от дискриминация въвежда и изключения, при които съобразяването на лични характеристики като пол, възраст и пр. в процеса на подбора е оправдано и не се счита за дискриминация. Тези изключения са регламентирани подробно в разпоредбата на чл. 7 ЗЗДискр. и частично са възпроизведени в други нормативни актове като ЗНЗ. Не може да се счита за дискриминационно например поставянето на изискване за определено образование, защото то е от ключово значение за изпълнението на длъжността. Работодателят е свободен да определи такива образователни и квалификационни изисквания за определена позиция, каквито счита за подходящи с оглед ефективността на работата. Поставянето на предварителни изисквания по отношение на пол, възраст и намалена работоспособност също е принципно допустимо, но доколкото те са обусловени от характера на работата. Такива ще са например случаите, когато трудовата функция е свързана с големи физически натоварвания. Работодателят може да постави възрастово ограничение за кандидатите за работа, когато заемането на длъжността предполага специално допълнително обучение и е неоправдано да се назначи лице, което скоро ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (срвн. чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗЗДискр.); допустимо е да се откаже сключването на трудов договор с лице с увреждания с мотива, че преустройството на работното място, за да бъде пригодено то към нуждите му, налага необосновано големи разходи (чл. 16 ЗЗДискр. и чл. 24 от Закона за интеграция на хората с увреждания) и др.

Не е тайна, разбира се, че поставянето на определени изисквания за заемането на длъжността може да е провокирано от нелегитимни съображения: въздържане от сключването на трудови договори с жени поради опасението, че те ще използват отпуски по майчинство; отказ да се наемат лица с увреждания заради предварителната закрила, която биха ползвали в случай на уволнение; предпочитание към по-млади служители, които по-рядко биха потърсили защита при накърняване на трудовите и осигурителните им права и пр. Ако подобни мотиви се изложат открито – в обявата за работа или в хода на събеседванията с кандидати, работодателят рискува да понесе санкции по реда, предвиден в ЗЗДискр. Когато обаче тези мотиви са негласни и се подразбират от действията на работодателя, без да са формулирани изрично, доказването на дискриминационно отношение е много трудно.

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

28.02.2017/20:25

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017 /21:34

„Новинарският час” по програма „Хоризонт” на БНР представи организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на „Радио България” като „изпълнено обещание” на ръководството на националното радио да започне такава широка обществена дискусия. Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса

07.07.2017 /23:38

Организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на насоченото към чужбина „Радио България” даде възможност за широк обмен на мнения, както конкретно за проблемите и перспективите пред чуждоезиковата продукция на БНР, така и по наложителното обновление на закона за радиото и телевизията

07.07.2017 /08:35

 Мнения

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017 /22:35 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки