Станислава Пекова: Журналистика винаги ще има, тя е вътрешна потребност на човека

11.05.2017 /21:14 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Станислава Пекова

В деня на светите равноапостолни братя Кирил и Методий разговаряме с главния редактор на сп. „Черно и Бяло“ Станислава Пекова. Моментът не е много за разговори, защото Стаси, както и викат всички, бърза да гласи новия брой и се „разтроена“ между телефоните, които не спират да звънят, компютъра, на който редактира поредната статия, и, разбира се, да отговаря на въпросите ми.

Станислава Пекова е отдавна в занаята. Започнала като коректор, а след това поела по нелекия път на издателя. Споделя, че днес никак, ама никак не е лесно да издаваш списание, защото за всичко трябва да тичаш и да трепериш и докато не поемеш в ръце още топлия брой, не си спокоен, че той ще види бял свят. Какво да се прави – живеем в пазарна икономика.

Но пък тя е от армията на онези мъжки момичета, за които Недялко Йорданов е написал прекрасни стихове, а пък Ламбо ги е изпял, и не си оставя, както казва народът, магарето в калта. Отдадена докрай на журналистиката, тя е готова и през огън да мине, но „Черно и Бяло“ да бъде в ръцете на читателите. 

Освен, че се занимава с издаване на списание, Пекова е и шеф на издателската къща „Ентропи 1“, която издаде преди година луксозния и мащабен проект "Енциклопедия Китай" на български език, наречена като четиво за любознателни от всички възрасти. Този проект бе последван и от още един, който също разбуни духовете не само на китаеведите, но и на всички, които се вълнуват и мечтаят на посетят Поднебесната империя. И това е двуезичното издание „Здравей, Китай“, съчетаващо три вида медийни продукти – книга, 100 епизода на видео и уебсайт, поднасящи един красив и завладяващ разказ за величието и дълбочината на китайската култура.

Този мащабен мултимедиен продукт е осъществен на 32 езика, като България, благодарение на Станислава Пекова и нейната издателска къща „Ентропи1“, е втората страна в света след Русия, където се появява той. Освен темата Китай, в сп. „Черно и Бяло“ присъства като централна тема и друга екзотична страна и това е Република Корея, на която беше посветен двуезичен брой на изданието.

Станислава Пекова е от малкото журналисти и издатели, която с упоритост и много труд почти прави чудеса, за да докара такива велики страни при нас. Тя е от онези, които, отваряйки една след друга малките вратички към една вселена, каквато са азиатските страни, наистина помага да ги разберем и обикнем, а и чрез списанието си прави така, че и с нашата древна страна, макар и малка по територия, да се съобразяват по широкия свят.

Главната редакторка на „Черно и Бяло“ е член на СБЖ и носител на „Златното перо“, наградена и и с почетния плакет на Съюза. За принос в културно-просветната дейност на Българската общност в австрийската столица тя е отличена с грамота на Българската културно-просветна организация „Св. св. Кирил и Методий“ – Виена.

За сайта на СБЖ Станислава Пекова разказва как днес се прави списание и каква е цената то да бъде сред четените и търсените.

Кога и как се роди идеята за списанието, Станислава, и защо точно „Черно и Бяло“?

Черни щрихи за социални проблеми, бели мисли за духа български. Това беше идеята ми преди повече от 15 години… и още –  винаги ще защитавам максимата, че писаното „черно на бяло” респектира и оставя следа. Бяха времена на подмяна, кое беше черното – кое беше бялото, на нехайно използване на езика, на манипулации и акцент на жълтия, розовия и атакуващ печат. „Черно и Бяло” беше моят изход от повсеместното затъване в нищото и песимизма, беше моят дар към Бога – защото не е печеливша идея, но ще правя това, което смятам за правилно.

За да го представя, мога да кажа, че  списанието прави прочит както на политическия, така и на културния живот. Гравитира около обществото и дейността на Съюза на българските журналисти. Основни рубрики в списанието са: Политическа култура, Културен свят, Форум "Български журналист", Атлас, Фолклор, Забравени текстове, По света и Арт-афиш. Всяка една от тях поотделно обхваща пълния спектър от информация – интервюта и събития с посланици, политици, известни личности, хора на изкуството и културата, от която се нуждае българинът, за да поддържа будна духовността си. Представят се исторически текстове, сатира. В последно време като основна се налага и рубриката „Китай – известен, но непознат”

Защо "Черно и Бяло" е уникално? Да, такова е, и дори в рекламата за него в интернет пише: „Внимание, съдържа текст!“

Именно една от уникалностите на списанието са неговите качествени и журналистически обективни статии и текстове, списвани от талантливи и опитни журналисти. Списанието не е подвластно на политически натиск, не изкривява предлаганата информация с цел манипулации, а представя обективен прочит на проблемите и действителността, т. е „Черно и Бяло” е независимо списание за изкуство, култура и обществен живот.

Казваме, че животът е пъстър, а ти си избрала двете крайности на палитрата…

"Черно и Бяло" внушава алюзия за елегантност, сдържаност и истина! В черно и бяло е и логото на СБЖ! Но между черното и бялото е цялата цветна палитра на живота и това не се пропуска в списанието. В рубриките „Културен свят”, „Атлас”, Арт-Афиш” и „Международни връзки” цветовете избухват в цялата си красота…

В днешно време, когато вече интернетът започва да се задъхва от все повече пръкнали се интернет издания, и когато все повече се заговори, че се вижда краят на печатните издания, ти правиш списание, което човек да хване, да разлисти и прочете. Защо? …

Съвременните мощни и изящни технологии  създават един по-различен медиен свят, но аз мисля, че печатните и виртуалните медии само може да се допълват и е пресилено да се говори, че печатните ще изчезнат. Разбира се, големите тиражи на печатните издания вече са в миналото, но това не пречи отделни общества от единомишленици да си имат свои печатни вестници или списания, да ги държат в ръце, да си ги прелистват... и може би да ги забравят на някое летище и друг човек да ги намери…, и т. н. Не е страшно, като например да си забравиш компютъра на някоя далечна гара, нали?

Едно такова списание не струва евтино. Как се справяш?

Вече споделих, че такова некомерсиално печатно издание не е печелившо начинание. Печалбите са индиректни… Най-вече удоволствието, че правиш, каквото обичаш и както го харесваш… Трудно се справям, защото, ако по света държавите субсидират своите медии, то у нас няма такова нещо! Хората биха си го чели с интерес, но това не значи, че ще изберат да си го купят. Днес са приоритет парното и токът… И така – всяко издание само за себе си се спасява… „Черно и Бяло” вече 14 години излиза от печат и докога… не знам, но няма лесно да се откажа!

„Черно и Бяло“ може ли да се нарече бутиково издание или…?

Бутиково издание като съдържание, гравитиращо към обществото на СБЖ – в този смисъл, може да се каже. Иначе далеч съм от мисълта, че скоро може да го направя луксозно: черно и бяло, получено от четирицветен печат върху лукс-хроммат хартия, напомнящо на старопечатно изкуство, и с истинско удоволствие да го държиш в ръцете си…. Не е истина, че го казвам, но съм си го мечтала.

Защо българинът все по-малко търси сериозните издания и винаги е готов да спори, че всяко жълто дава меродавната информация?

Не мисля, че трябва да съдим читателите, всяко издание си има собствена аудитория. Не е задължително жълтите медии да фабрикуват фалшиви новини. Много често те тиражират неприятни истини по пикантен начин, а това обикновено предизвиква интерес. Но този метод не е изборът ми за „Черно и Бяло”, с риск да го определят като ретро, предпочитам да избера изискан и елегантен стил на поднасяне на информацията, да запазвам добрия тон и да не търся евтини сензации.

И още нещо. В последно време се наблюдава тенденция сериозни политици, интелектуалци да предпочетат да се появят на страниците на жълти и несериозни издания, отколкото в сериозни…

Това се прави по цял свят… Може би тези политици припознават своите избиратели сред почитателите на жълтите издания. А за интелектуалци дали го правят…, не съм сигурна днес кои са нашите интелектуалци.

Доколкото знам, сте и медиен партньор на СБЖ. В какво се състои партньорството?

Партньорството ни няма финансова страна, веднага  го казвам. Иначе и от двете страни се прави всичко възможно като подкрепа. „Черно и Бяло” отразява съюзния живот, трибуна е на журналисти – членове на СБЖ, и на такива, пишещи по собствена съвест, без цензура. Помества най-доброто от публикациите в сайта на СБЖ, за да останат трайни следи в историята - за разлика от лабилната среда на интернет и т. н.

СБЖ, от своя страна, осигурява условия за работа, за професионални и социални контакти, така необходими за списване на списанието, осигурява информация за предстоящи събития. В качеството си на отговорен редактор на „Черно и Бяло” г-жа Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ, обсъжда политиките за издаване на списанието и препоръчва автори на статии, подходящи за изданието. Не на последно място журналисти от екипа ни и други сътрудници пътуват с журналистическите рейдове в чужбина по линия на договореностите на СБЖ с приятелски аналогични организации в чужбина.

Към кого е адресирано „Черно и Бяло“?

Към членовете на СБЖ и всички млади и ментално млади, мислещи, мечтаещи и позитивни колеги –  тук и в чужбина. Към всички за които темите на списанието са привлекателни.  Журналистите освен професионален живот, имат и личен, те имат и други интереси. За тях бих искала да се пише и да се уловят теми, които ги интересуват…

Наближава 24 май и като че ли само тогава се сещаме да говорим за култура и изкуство, че и за журналистика. Какво мислиш за занаята ни? С отмиращи функции ли е вече или може да чакаме Възраждането на българската журналистика?

Наистина свикнахме напоследък да се придържаме към тезата, че след като държавата поради финансови затруднения не може да отдели толкова много, колкото в предишните времена, то и ние, всеки един от нас, не може да направи нищо. По този начин се примиряваме, че от нас нищо не зависи. Свикваме да мислим, че културата е дело на някой извън нас, било държавен орган, било министър, било изявен интелектуалец. И забравяме, че всъщност културата всеки от нас носи у себе си.

Като започнем от начина ни на обличане, начина на поведение, музиката, която харесваме, книгите, които четем, разговорите, които водим - и така можем да изброяваме без край. Всичко това е израз на нашата култура, на това, на което сме били учени като малки, което сме възприемали от нашите учители в училище, от нашите близки – майки, бащи  братя и сестри, нашите университети, най-общо казано. Ако разсъждаваме по този начин, ще видим, че за състоянието на културата сме отговорни всички ние и все можем нещо да променим към по-добро.

Що се отнася до втората част на въпроса ти - относно състоянието на журналистиката в тази наша действителност и дали професията има бъдеще... Бих припомнила един разказ на лирически герой, който чух в някакъв филм. Случва се така, че поради някакво недоразумение на земята започва ядрена война. За не много дълго време конфликтът става непреодолим, следват „изпреварващ” ядрен удар и съответният „ответен” такъв. Всички ядрени държави са поразени, а останалите вече са изпепелени като страничен съпътстващ ефект на тези бойни действия. Единствената оцеляла от човешкия род се оказва наша колежка - журналистка, която след пенсионирането си се озовала на далечен остров след катастрофата. Осъзнавайки в каква ситуация е попаднала, тя намерила оцелял лист хартия, взела въглен от горящо наблизо дърво и започнала да пише …статия за случилото се.

Така,че журналистика, според мен, ще има винаги, защото това е вътрешна потребност, естествена необходимост да се остави следа от случващото се през настоящето време, дори да си сигурен, че няма да има кой да го прочете…

Снимки Иван Василев и личен архив

Сподели в
 

Независимо от младостта си, главният редактор на в. "Седмичен обзор” Мехмед Юмер е с богата трудова биография. Той е един от добрите и най-търсени от българските медии анализатори и познавачи на случващото се не само в медиите в съседната нам Турция, но и на протичащите там политически процеси и събития.

24.05.2017/21:48

Дали защото беше в навечерието на 24 май, или защото се видяхме в „Гринуич“ (но не меридиана на земното кълбо, където пътешествениците се снимат за спомен, а в книжарницата, която никога няма да видиш вече празна, защото любителите на книги все повече увеличават своята армия), или пък защото той е един от нашите най-добри съвременни автори, но срещата с Деян Енев си е наистина радостно попадение.

24.05.2017/08:00

„Не бива да се равняваме само по Балканите, тук, на наша територия, а да се мерим и по европейските ценности, да гледаме напред и нагоре и то мащабно,” казва известният ни художник в специално интервю за сайта на СБЖ

18.05.2017/22:21

„Сега е дошло времето на майсторите в журналистиката. На тези, които не се огъват. Не се продават. Не превръщат таланта си нито в кесия, нито в тиня. Те ще определят посоката на писменото слово за десетилетия, дори столетие напред,” казва в специално интервю за сайта на СБЖ известната ни писателка.

15.05.2017/12:07

На 9-ти май се навършиха 72 години от края на най- унищожителната война в цялата история на човечеството. През последните години, най-напред в Русия, а след това и в редица други страни, се зароди инициатива, която придоби популярност с името „Безсмъртният полк”.

12.05.2017/19:59

 Събития в СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова изпрати писмо до председателите на журналистическите дружества на СБЖ, в което са описани възможностите за почивка на съюзните членове в Международния дом на журналистите във Варна през 2017 г.

26.05.2017 /17:52

По повод Деня на славянската писменост и българската просвета и култура председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправи видеопоздравление до колегията

24.05.2017 /00:01

Изразява се дълбоко възмущение и недоумение от нотата на турското посолство до МВнР, в която нагло и безпочвено се заявява, че турската страна ще съди бившия ни генерален консул в Одрин Георги Димов, дългогодишен член на СБЖ, заради негови изявления в медиите по повод случващото се в Турция след референдума там от 16 април.

23.05.2017 /17:47

 Мнения

Уважаеми колеги от всички мобилни оператори по света и най-вече у нас. Декларирам на всеослушание: Аз не искам смартфон! Моля ви, не ми изпращайте никакви оферти. Па било то и за 1 /един/ лев.

25.04.2017 /08:20 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

„Заблуждава ни ослепяващо невежество. О, окаяни смъртни, отворете си очите!” Тези думи на Леонардо Да Винчи идват наум на фона на два актуални медийни сюжета - обвиненията между колеги от Нова телевизия и интригата между издателя на в. „Сега” и главния прокурор

20.04.2017 /14:40 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки