Начало
 
 

За медиите - утопично!

12.05.2017 /10:00 | Автор : Дея Йорданова | Източник: glasove.com Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дея Йорданова работи в сайта "Гласове"

Медиите у нас биват два вида – бутикови, създадени като визитна картичка на своите собственици, „бухалки“ за изнудване чрез публикуване или непубликуване на определени факти и големи – които упражняват голямата четвърта власт: легитимират нови участници в политиката, правят кастинг за бъдещи държавни чиновници и разбира се, забавляват със съответните формати, които могат да си позволят. И да не забравя, информират ни къде има дупки по асфалта. Щото една дупка, ако не е отразена в сутрешния блок и във Фейсбук, не съществува.

Първите пускат в медиите си реклами само на собствените си фирми и тези от приятелско-семейния кръг, а вторите имат удоволствието да получават голямата хапка, разпределяна от силните на деня. По едно време се забавлявах от факта, че като постъпя на работа някъде, рано или късно се стига до писмо до Краси Гергов. Даже си мислех да запазя основния текст – като в стар соцдоклад, и само да сменям името на новата медия. А днес играта е нова – пише се до някое ресурсно министерство. Виждаш се с пиара – много по-светско е, да не кажа по-европейско!

 Как се работи в медия, чийто собственик според теб е слабо образован или подлец, или измислен герой, играч, крадец, мошеник...? Ама, моля ви се, какви са тези емоции. Много е важно да си поискаш твоето – служебен лаптоп, добра заплата, допълнителни екстри. През ХХI век не бива да те интересува какъв е собственикът, за когото работиш, важното е да ти плаща редовно за труда. Така ли е? Можем ли да си позволим като наемници да избираме за кого работим? Едва ли! Да си спомним сравнително пресния пример с работещите в ТВ7 – след краха на проекта трудно ги канят на работа, рядко. Вземаха високи заплати, мръсниците, работиха за парвенюто Бареков, Банкерът се крие в Сърбия. Я баста! Виж, ние работим за хора целите в бяло, нашето е друго! Гилдия, какво да я правиш!

 Казвам всичко това, за да обърна внимание на факта, че източникът на финансиране решава до голяма степен съдържанието. Това като генерална линия. И за да не сбъркаш, идва на помощ лицето Анита Мейзер. Тя е ничия, може да бъде разчекната, може да грози екрана катадневно, може дори, за разнообразие, от време на време да показваме съчувствие към нея. (Моля госпожа Мейзер да ме извини, ползвам името й само като метафора на проблема!) Защото медията е консервна фабрика – всеки ден трябва да пускаш нещо ново. А това хич не е лесно – малка страна, една шепа хора се въртят навсякъде, веднъж като гости, веднъж като водещи. Откриването на нови и интересни хора изисква човешки ресурс – повече репортери и редактори, които „бръмчат” в различни точки на страната. Но това е първото, от което се отказват стопаните на медиите. За да поканиш свестен гост, трябва да прослушаш 20–30 човека, но кой ще признае този труд на редактора. Я по-добре да хване списъка с утвърдените анализатори, които са сигурни и като рейтинг, и като тези, които ще формулират. Ето на това му викам аз „анализаторски ексхибиционизъм”. Шепа хора разбират от всичко.

 Между другото, по мое дълбоко вътрешно убеждение, събеседниците се отглеждат като децата – чакаш го да се роди, т.е. да го откриеш, после го чакаш да порасне, т.е. да се научи да синтезира мисълта си бързо и ефективно, и накрая точно си го направил, и той излита от гнездото ти в ново качество – я като политик, я като конкурент или нещо друго. А време няма! Фабриката трябва да работи. А днес има платени събеседници – искаш да ти дойде звезда, струва толкова. Както казват евреите, ако проблемът е в парите, значи няма проблем. Но къде остават автентичните истории на хора, които са се доверили един на друг – единият да зададе правилните въпроси, а другият да отвори душата си.

 И тогава идва душата на снежния човек. Тя може да се е заселила в някой шеф на отдел или главен редактор. Та този усмихнат човек ще отхвърли някой странник, ако не е достатъчно закъсал – трябват ни ярки истории, ще отхвърли история от провинцията – нямаме бюджет, ще отложи за неопределеното бъдеще проучване сред някоя професионална група – „като имаме бюджет”... Но същият снежен човек е много ефективен. Той познава още десетки важни снежни човеци, които веднага ще подадат подходящия човек.

Медиите са призвани да казват истината. Но как да я намерят? Нали помните – „Няма ресурс!”. А медии все пак трябва да има, нали? И така между живота и смъртта, между съвестта и хляба се раждат нашите медийни полуфабрикати. Пък и като работим за хляба и сиренцето, то искаме сиренцето да е френско. Иначе защо сме в медия. В епохата на постистината много по-лесно и бързо се пише коментарче със силно заглавие за какво да е, ама да е по темата на деня, отколкото да поемаме рискове. Но е важно всичко да е вчесано, гримирано и фризирано – „мента на лента”, както казваше един оператор.

Имаме бизнес класа, родена в мътните времена на края на соца и началото на дивия капитализъм. Тя няма да даде пари за предаване за култура, ще изчака да тръгне новия сезон на „Биг Брадър”. Имаме политическа класа, зачената по същото време, която ще прави обратна селекция до дупка, за да не проличи собствена й нищожност. В тази среда живеят медиите и медийните хора. Властите са от едно семейство – и първата, и втората, и четвъртата! Те живеят заедно и така споделят общи принципи, пари, време и забавления!... Кой ще бъде блудният син в това семейство?

Няма закони, които да свършат това, което умовете и сърцата ни са призвани да свършат. Няма закон, който да решава дали Анита Мейзер е водеща новина. Не бива да има и такъв, който да забрани подбора на гости в студиото според рейтингите на предишните им участия. Но дали умът и душата ни го позволяват?

Сподели в
 

Кой координира и кой контролира пиар дейностите на различните власти в корпорацията "Българска държава", пита в своята статия "ПР.БГ" в блога си Bodil.bg журналистът Димитър Събев. Предлагаме тук публикацията заради важните проблеми, които повдига

12.07.2017/12:24

Предлагаме статията на живеещата в Холандия колежка Христина Карагеоргиева, която преди години е работила за „Радио България”. Авторката се спира важни подробности около предизвикалия силен обществен отзвук казус с чуждоезиковите програми на БНР, като съсредоточава фокуса върху хората, работещи там. Статията е изпратена специално за сайта на СБЖ

04.07.2017/11:57

Предлагаме важния коментар по наболели въпроси, публикуван в блога на журналистката и писателката Гергина Дворецка, доскоро един от най-популярните гласове на БНР

27.06.2017/13:02

Представяте ли си, че Бетина Жотева може да продължи да раздава "правосъдие" от стола си в СЕМ, законът не предвиждал основание някой да я мръдне оттам. А кажете ми, кой закон защитава журналиста да не е гол пред своеволията на властоблечените, на работодателя, на рекламодателя?

26.06.2017/11:19

Авторката на сайта „Глаасове” коментра казуса със заплахите, отправени от член на СЕМ към журналист заради зададен въпрос

24.06.2017/17:09

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017 /21:34

„Новинарският час” по програма „Хоризонт” на БНР представи организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на „Радио България” като „изпълнено обещание” на ръководството на националното радио да започне такава широка обществена дискусия. Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса

07.07.2017 /23:38

Организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на насоченото към чужбина „Радио България” даде възможност за широк обмен на мнения, както конкретно за проблемите и перспективите пред чуждоезиковата продукция на БНР, така и по наложителното обновление на закона за радиото и телевизията

07.07.2017 /08:35

 Мнения

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017 /22:35 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки