Няма забрава за пазителите на паметта като Кинка Панайотова

12.05.2017 /15:50 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


... и тя самата. Ще я помним - Кинка Панайотова

Почти всеки град има своите хронисти. Някъде те са повече, другаде – по-малко. Краеведи, историци, учители, журналисти... Сред най-личните във Велико Търново е Кинка Панайотова.

Родена през 1940-а в старата столица, Кинка Панайотова завършва средното си образование там. После – „История и философия“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Защитава дисертация в Института по история на БАН.

От 1965-а до пенсионирането си се труди в Историческия музей в Търново. Била е екскурзоводка, уредничка, завеждаща отдели. Авторка е на 87 научни монографии, студии... Става старши научен сътрудник, доктор на историческите науки.

Запознахме се косвено, по телефона преди 8 години. И нямаше случай, когато да не е правела едва ли не и невъзможното, за да ми намери и прати дирена от мен книга за родния и на двама ни град.

Всеки журналист знае, че сред най-ценните и рядко срещани сътрудници на всяко издание  са специалистите в определена област, които притежават и умението да споделят артистично и четивно знанията си. Кинка Панайотова бе от тях.

Около Гергьовден видя бял свят последната й книга –

„Велико Търново – люлка на новобългарската държавност“

64 истории за града. За времето от Освобождението през 1878-а до днес. Тематично разпределени, благодарение и на чудесната редакторка Надя Василева, в 4 раздела: „Освобождението на България“, „Учредителното събрание и Търновската конституция“, „Политическите партии“, „Великотърновската  община“.

Разкази за събития, за хора – увлекателни като роман на майстор. С десетки портретни фотографии, със снимки от града. Под които – пояснителни текстове, които на мига ориентират какво има днес на заснетия кът от Търново.

Стотици са героите в книгата – учители, писатели, политици, духовници, военни, кожари, печатари, издатели, вестникари, архитекти, строители, пивовари, банкери, сарафи...

Авторката споделя неизвестни и за най-страстните и добри познавачи на миналото на града факти. Отвежда ни на Царевец за обявяването на Независимостта; посрещаме руските войски, предвождани от генерал Гурко; присъстваме на откриването на търновската гара. Разбираме кога и как са преименувани махали, веселим се на балове, виждаме как електричеството грейва и в Търново, проследяваме перипетиите на издигането на забележителни сгради, на паметници, които днес са познати на всички.

Много труд, много срещи, много упорство са били необходими, за да се напише тази книга. Тя е сборник с текстове, отпечатани в четири местни, един столичен и един ловешки вестник от края на 80-те до началото на нашия век.

А вестниците са „Борба“, „Светлик“, „Борба плюс“, „Отечествен фронт“, „Посоки“, „Народен глас“.

И в публикациите – нерядко, освен историческия разказ, има и призиви, и предложения как днес да се използва полезното от някогашната практика.

И тъй – едно чудесно пътешествие през три века. От 1988-а до 2001-ва. Който се вълнува и интересува от миналото ни – ще го извърви.

х х х

...Кинка Панайотова си отиде в началото на април. Малко след 22 март, за чието възкресяване като дата за празник на града търновци трябва да са благодарни тъкмо на нея.

Ала странни нрави царят вече у нас:

Не прочетох и ред в местните вестници за края на тази жена. Нито дума – и в кабелните телевизии и радиостанции. Добре все пак, че тия дни „Борба“ изми очите на търновското вестникарство...

А аз не можах да отида да я изпратя с цветя на Беляковския баир – на края на града. Затова с тия редове палвам свещица, за да е още по-светла паметта за нея.

А неугасващ светилник ще останат книгите й и неподвластната на каквито и да било мерки нейна любов към царствената и велика приказка, наречена Търновград.


 

Сподели в
 

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

18.01.2018/15:30

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

14.01.2018/12:57

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

04.01.2018/17:12

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

20.12.2017/08:07

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

18.12.2017/08:23

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

По повод празниците председателят на УС на СБЖ отправя благопожелания към цялата журналистическа колегия

22.12.2017 /20:11

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 38 гости

Бързи връзки