Няма забрава за пазителите на паметта като Кинка Панайотова

12.05.2017 /15:50 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


... и тя самата. Ще я помним - Кинка Панайотова

Почти всеки град има своите хронисти. Някъде те са повече, другаде – по-малко. Краеведи, историци, учители, журналисти... Сред най-личните във Велико Търново е Кинка Панайотова.

Родена през 1940-а в старата столица, Кинка Панайотова завършва средното си образование там. После – „История и философия“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Защитава дисертация в Института по история на БАН.

От 1965-а до пенсионирането си се труди в Историческия музей в Търново. Била е екскурзоводка, уредничка, завеждаща отдели. Авторка е на 87 научни монографии, студии... Става старши научен сътрудник, доктор на историческите науки.

Запознахме се косвено, по телефона преди 8 години. И нямаше случай, когато да не е правела едва ли не и невъзможното, за да ми намери и прати дирена от мен книга за родния и на двама ни град.

Всеки журналист знае, че сред най-ценните и рядко срещани сътрудници на всяко издание  са специалистите в определена област, които притежават и умението да споделят артистично и четивно знанията си. Кинка Панайотова бе от тях.

Около Гергьовден видя бял свят последната й книга –

„Велико Търново – люлка на новобългарската държавност“

64 истории за града. За времето от Освобождението през 1878-а до днес. Тематично разпределени, благодарение и на чудесната редакторка Надя Василева, в 4 раздела: „Освобождението на България“, „Учредителното събрание и Търновската конституция“, „Политическите партии“, „Великотърновската  община“.

Разкази за събития, за хора – увлекателни като роман на майстор. С десетки портретни фотографии, със снимки от града. Под които – пояснителни текстове, които на мига ориентират какво има днес на заснетия кът от Търново.

Стотици са героите в книгата – учители, писатели, политици, духовници, военни, кожари, печатари, издатели, вестникари, архитекти, строители, пивовари, банкери, сарафи...

Авторката споделя неизвестни и за най-страстните и добри познавачи на миналото на града факти. Отвежда ни на Царевец за обявяването на Независимостта; посрещаме руските войски, предвождани от генерал Гурко; присъстваме на откриването на търновската гара. Разбираме кога и как са преименувани махали, веселим се на балове, виждаме как електричеството грейва и в Търново, проследяваме перипетиите на издигането на забележителни сгради, на паметници, които днес са познати на всички.

Много труд, много срещи, много упорство са били необходими, за да се напише тази книга. Тя е сборник с текстове, отпечатани в четири местни, един столичен и един ловешки вестник от края на 80-те до началото на нашия век.

А вестниците са „Борба“, „Светлик“, „Борба плюс“, „Отечествен фронт“, „Посоки“, „Народен глас“.

И в публикациите – нерядко, освен историческия разказ, има и призиви, и предложения как днес да се използва полезното от някогашната практика.

И тъй – едно чудесно пътешествие през три века. От 1988-а до 2001-ва. Който се вълнува и интересува от миналото ни – ще го извърви.

х х х

...Кинка Панайотова си отиде в началото на април. Малко след 22 март, за чието възкресяване като дата за празник на града търновци трябва да са благодарни тъкмо на нея.

Ала странни нрави царят вече у нас:

Не прочетох и ред в местните вестници за края на тази жена. Нито дума – и в кабелните телевизии и радиостанции. Добре все пак, че тия дни „Борба“ изми очите на търновското вестникарство...

А аз не можах да отида да я изпратя с цветя на Беляковския баир – на края на града. Затова с тия редове палвам свещица, за да е още по-светла паметта за нея.

А неугасващ светилник ще останат книгите й и неподвластната на каквито и да било мерки нейна любов към царствената и велика приказка, наречена Търновград.


 

Сподели в
 

С преподавателя от Катедра „Радио и телевизия“ доц. д-р Светлана Божилова разговаряме часове след голямата дискусия, организирана от СБЖ, за бъдещето на "Радио България", и седмици преди да приключи поредният конкурс за генерален директор на БНТ.

10.07.2017/17:16

Иван Василев е един от доайените на българската журналистика. Човек с блестящо перо и още по-сладкодумен събеседник – с великолепно чувство за хумор и самоирония. За него казват, че е един от „най-добрите хора“, а ние ще добавим - блестящо име в родната журналистика в последните 65 години. Дори и сега, на достолепната 85-годишна възраст, Иван Василев продължава да улавя интересните моменти от живота, като част от екипа, изготвящ сайта на Съюза на българските журналисти.

08.07.2017/10:39

Славчо Велков е един от най-търсените топ експерти по националната сигурност и проблемите с тероризма. Той е полковник от резерва, който е бил на специални мисии зад граница, като многократно е сред тези, които участват в разплитаните на заплетени казуси, свързани с наши сънародници.

06.07.2017/21:01

Известният фотограф-художник разказва за новата си книга „Светлописите”, посветена на възрожденските фотографи, за пристрастията си в изкуствата, за избора си на професия, за силното социално послание на фотообраза

04.07.2017/13:50

За нея колегите й, журналистите от Тюмен, казват, че се отличава с това, че никога не пише повърхностно. Коментарите, анализите и статиите на Маргарита Шаманенко са белязани от задълбочена разработка и с познания в политическата и социално-икономическата област не само в Тюменския регион, а и в цялата страна.

02.07.2017/13:02

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017 /21:34

„Новинарският час” по програма „Хоризонт” на БНР представи организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на „Радио България” като „изпълнено обещание” на ръководството на националното радио да започне такава широка обществена дискусия. Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса

07.07.2017 /23:38

Организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на насоченото към чужбина „Радио България” даде възможност за широк обмен на мнения, както конкретно за проблемите и перспективите пред чуждоезиковата продукция на БНР, така и по наложителното обновление на закона за радиото и телевизията

07.07.2017 /08:35

 Мнения

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017 /22:35 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки