Няма забрава за пазителите на паметта като Кинка Панайотова

12.05.2017 /15:50 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


... и тя самата. Ще я помним - Кинка Панайотова

Почти всеки град има своите хронисти. Някъде те са повече, другаде – по-малко. Краеведи, историци, учители, журналисти... Сред най-личните във Велико Търново е Кинка Панайотова.

Родена през 1940-а в старата столица, Кинка Панайотова завършва средното си образование там. После – „История и философия“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Защитава дисертация в Института по история на БАН.

От 1965-а до пенсионирането си се труди в Историческия музей в Търново. Била е екскурзоводка, уредничка, завеждаща отдели. Авторка е на 87 научни монографии, студии... Става старши научен сътрудник, доктор на историческите науки.

Запознахме се косвено, по телефона преди 8 години. И нямаше случай, когато да не е правела едва ли не и невъзможното, за да ми намери и прати дирена от мен книга за родния и на двама ни град.

Всеки журналист знае, че сред най-ценните и рядко срещани сътрудници на всяко издание  са специалистите в определена област, които притежават и умението да споделят артистично и четивно знанията си. Кинка Панайотова бе от тях.

Около Гергьовден видя бял свят последната й книга –

„Велико Търново – люлка на новобългарската държавност“

64 истории за града. За времето от Освобождението през 1878-а до днес. Тематично разпределени, благодарение и на чудесната редакторка Надя Василева, в 4 раздела: „Освобождението на България“, „Учредителното събрание и Търновската конституция“, „Политическите партии“, „Великотърновската  община“.

Разкази за събития, за хора – увлекателни като роман на майстор. С десетки портретни фотографии, със снимки от града. Под които – пояснителни текстове, които на мига ориентират какво има днес на заснетия кът от Търново.

Стотици са героите в книгата – учители, писатели, политици, духовници, военни, кожари, печатари, издатели, вестникари, архитекти, строители, пивовари, банкери, сарафи...

Авторката споделя неизвестни и за най-страстните и добри познавачи на миналото на града факти. Отвежда ни на Царевец за обявяването на Независимостта; посрещаме руските войски, предвождани от генерал Гурко; присъстваме на откриването на търновската гара. Разбираме кога и как са преименувани махали, веселим се на балове, виждаме как електричеството грейва и в Търново, проследяваме перипетиите на издигането на забележителни сгради, на паметници, които днес са познати на всички.

Много труд, много срещи, много упорство са били необходими, за да се напише тази книга. Тя е сборник с текстове, отпечатани в четири местни, един столичен и един ловешки вестник от края на 80-те до началото на нашия век.

А вестниците са „Борба“, „Светлик“, „Борба плюс“, „Отечествен фронт“, „Посоки“, „Народен глас“.

И в публикациите – нерядко, освен историческия разказ, има и призиви, и предложения как днес да се използва полезното от някогашната практика.

И тъй – едно чудесно пътешествие през три века. От 1988-а до 2001-ва. Който се вълнува и интересува от миналото ни – ще го извърви.

х х х

...Кинка Панайотова си отиде в началото на април. Малко след 22 март, за чието възкресяване като дата за празник на града търновци трябва да са благодарни тъкмо на нея.

Ала странни нрави царят вече у нас:

Не прочетох и ред в местните вестници за края на тази жена. Нито дума – и в кабелните телевизии и радиостанции. Добре все пак, че тия дни „Борба“ изми очите на търновското вестникарство...

А аз не можах да отида да я изпратя с цветя на Беляковския баир – на края на града. Затова с тия редове палвам свещица, за да е още по-светла паметта за нея.

А неугасващ светилник ще останат книгите й и неподвластната на каквито и да било мерки нейна любов към царствената и велика приказка, наречена Търновград.


 

Сподели в
 

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

13.11.2017/19:01

Наричат я с много любов един от символите на Москва, град в града, пътя до седмото небе и с още много други ласкави имена… Но тя си остава тв кулата „Останкино“, откъдето тръгват всички новини по света и Русия и която е приютила много телевизионни канали и радиа. Достатъчно е само да споменем Първи канал и НТВ, а другите се равняват по тях.

08.11.2017/11:23

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

24.10.2017/19:22

Със Златния глас на Родопите Валя Балканска се срещаме преди известно време, този път пред фонтаните на Народния театър. Пътят от служебния вход на театъра до сцената се изминава само за пет минути време, а на нас ни отне повече от половин час, защото почти на всяка крачка ни спираха хора от различна възраст, но като че ли май повечето бяха млади, които й целуваха ръка или нея самата, или пък искаха да се снимат с нея.

24.10.2017/15:24

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки