Няма забрава за пазителите на паметта като Кинка Панайотова

12.05.2017 /15:50 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


... и тя самата. Ще я помним - Кинка Панайотова

Почти всеки град има своите хронисти. Някъде те са повече, другаде – по-малко. Краеведи, историци, учители, журналисти... Сред най-личните във Велико Търново е Кинка Панайотова.

Родена през 1940-а в старата столица, Кинка Панайотова завършва средното си образование там. После – „История и философия“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Защитава дисертация в Института по история на БАН.

От 1965-а до пенсионирането си се труди в Историческия музей в Търново. Била е екскурзоводка, уредничка, завеждаща отдели. Авторка е на 87 научни монографии, студии... Става старши научен сътрудник, доктор на историческите науки.

Запознахме се косвено, по телефона преди 8 години. И нямаше случай, когато да не е правела едва ли не и невъзможното, за да ми намери и прати дирена от мен книга за родния и на двама ни град.

Всеки журналист знае, че сред най-ценните и рядко срещани сътрудници на всяко издание  са специалистите в определена област, които притежават и умението да споделят артистично и четивно знанията си. Кинка Панайотова бе от тях.

Около Гергьовден видя бял свят последната й книга –

„Велико Търново – люлка на новобългарската държавност“

64 истории за града. За времето от Освобождението през 1878-а до днес. Тематично разпределени, благодарение и на чудесната редакторка Надя Василева, в 4 раздела: „Освобождението на България“, „Учредителното събрание и Търновската конституция“, „Политическите партии“, „Великотърновската  община“.

Разкази за събития, за хора – увлекателни като роман на майстор. С десетки портретни фотографии, със снимки от града. Под които – пояснителни текстове, които на мига ориентират какво има днес на заснетия кът от Търново.

Стотици са героите в книгата – учители, писатели, политици, духовници, военни, кожари, печатари, издатели, вестникари, архитекти, строители, пивовари, банкери, сарафи...

Авторката споделя неизвестни и за най-страстните и добри познавачи на миналото на града факти. Отвежда ни на Царевец за обявяването на Независимостта; посрещаме руските войски, предвождани от генерал Гурко; присъстваме на откриването на търновската гара. Разбираме кога и как са преименувани махали, веселим се на балове, виждаме как електричеството грейва и в Търново, проследяваме перипетиите на издигането на забележителни сгради, на паметници, които днес са познати на всички.

Много труд, много срещи, много упорство са били необходими, за да се напише тази книга. Тя е сборник с текстове, отпечатани в четири местни, един столичен и един ловешки вестник от края на 80-те до началото на нашия век.

А вестниците са „Борба“, „Светлик“, „Борба плюс“, „Отечествен фронт“, „Посоки“, „Народен глас“.

И в публикациите – нерядко, освен историческия разказ, има и призиви, и предложения как днес да се използва полезното от някогашната практика.

И тъй – едно чудесно пътешествие през три века. От 1988-а до 2001-ва. Който се вълнува и интересува от миналото ни – ще го извърви.

х х х

...Кинка Панайотова си отиде в началото на април. Малко след 22 март, за чието възкресяване като дата за празник на града търновци трябва да са благодарни тъкмо на нея.

Ала странни нрави царят вече у нас:

Не прочетох и ред в местните вестници за края на тази жена. Нито дума – и в кабелните телевизии и радиостанции. Добре все пак, че тия дни „Борба“ изми очите на търновското вестникарство...

А аз не можах да отида да я изпратя с цветя на Беляковския баир – на края на града. Затова с тия редове палвам свещица, за да е още по-светла паметта за нея.

А неугасващ светилник ще останат книгите й и неподвластната на каквито и да било мерки нейна любов към царствената и велика приказка, наречена Търновград.


 

Сподели в
 

„Обществото сякаш си „отмъщава" за наистина слабия интерес на държавата към културата и изкуството. Публиката у нас показва пристрастеност към всякакъв вид духовни прояви - от сцени до галерии. И така доказва, че духът на извисения човек въпреки всичко намира благодат от красотата,” казва тазгодишната носителка на „Икар”

17.04.2018/20:42

Текстът е предоставен на сайта на СБЖ от Здравка Михайлова, дъщеря на наскоро напусналата ни изтъкната журналистка-международничка и преподавателка. Пенка Караиванова се е срещала с много от ярките личности на ХХ век, които е увековечила в книгите си. Нейните вълнуващи свидетелства и днес са непреходен образец за най-висок професионализъм в журналистиката.

16.04.2018/08:17

Многообичаният кинопразник „София филм фест“ подари не само на любителите на седмото изкуство хубави преживявания, но към него се присъедини и галерия „Синтезис“ и Дома на киното. Организаторите се включиха в Дните на легендата Сергей Параджанов със свои фотоизложби. В галерия „Синтезис“ бе представена „Сергей Параджанов: HOMO LIBER“ на грузинския фотограф Юрий Мечитов, когото съвсем заслужено наричат легендарен.

13.03.2018/19:50

Първата чуждестранна делегация в Двора на Кирилицата, водена от зам.-министъра на културата на Република Северна Осетия Чермен Дудаев, известен осетински поет, и талантливият скулптор Ибрахим Хаев, чиито деди са участвали в освободителните боеве на връх Шипка, присъстваха на откриването в Алеята на писателите на бюст паметник на основоположника на осетинската литература Коста Хетагуров. Той присъства в Двора на кирилицата защото създава великолепните си творби на свещените писмена на двамата братя св.св. Кирил и Методий.

12.03.2018/17:13

„Като бях малка, имаше един период, когато не ми разказваха за произхода на семейството ни, но винаги съм усещала, че към България сме имали специално отношение" – ми сподели Олга Николаевна Чевска, праправнучка на големия дипломат и приятел на България граф Николай Игнатиев.

07.03.2018/18:40
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова е категорична, че е недопустимо доминиращите глобални медии да се използват не само за нагнетяване на международната ескалация, но и като инструмент за производство на претекст за прибягване до санкции и военни действия. Гьобелсовската пропаганда на сто пъти повторени лъжи, поднасяни като истина, е удар и по професията ни, и по интелигентността на човечеството, и по съдбата на планетата

18.04.2018 /14:21

Фокусът е върху прозрачността в собствеността, организацията и финансирането на медиите. Обръща внимание също, че интернет-посредниците придобиват все по-голям контрол върху потока, наличността, намирането и достъпността на информация и друго онлайн съдържание. Изтъква се важната роля на обществените медии

13.04.2018 /10:54

По случай големия православен празник българският патриарх Неофит изпраща до СБЖ саморъчно подписана илюстрирана картичка с неговите поздравления за Великден. Текстът гласи:

08.04.2018 /08:01

 Мнения

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018 /08:09 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки