Няма забрава за пазителите на паметта като Кинка Панайотова

12.05.2017 /15:50 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


... и тя самата. Ще я помним - Кинка Панайотова

Почти всеки град има своите хронисти. Някъде те са повече, другаде – по-малко. Краеведи, историци, учители, журналисти... Сред най-личните във Велико Търново е Кинка Панайотова.

Родена през 1940-а в старата столица, Кинка Панайотова завършва средното си образование там. После – „История и философия“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Защитава дисертация в Института по история на БАН.

От 1965-а до пенсионирането си се труди в Историческия музей в Търново. Била е екскурзоводка, уредничка, завеждаща отдели. Авторка е на 87 научни монографии, студии... Става старши научен сътрудник, доктор на историческите науки.

Запознахме се косвено, по телефона преди 8 години. И нямаше случай, когато да не е правела едва ли не и невъзможното, за да ми намери и прати дирена от мен книга за родния и на двама ни град.

Всеки журналист знае, че сред най-ценните и рядко срещани сътрудници на всяко издание  са специалистите в определена област, които притежават и умението да споделят артистично и четивно знанията си. Кинка Панайотова бе от тях.

Около Гергьовден видя бял свят последната й книга –

„Велико Търново – люлка на новобългарската държавност“

64 истории за града. За времето от Освобождението през 1878-а до днес. Тематично разпределени, благодарение и на чудесната редакторка Надя Василева, в 4 раздела: „Освобождението на България“, „Учредителното събрание и Търновската конституция“, „Политическите партии“, „Великотърновската  община“.

Разкази за събития, за хора – увлекателни като роман на майстор. С десетки портретни фотографии, със снимки от града. Под които – пояснителни текстове, които на мига ориентират какво има днес на заснетия кът от Търново.

Стотици са героите в книгата – учители, писатели, политици, духовници, военни, кожари, печатари, издатели, вестникари, архитекти, строители, пивовари, банкери, сарафи...

Авторката споделя неизвестни и за най-страстните и добри познавачи на миналото на града факти. Отвежда ни на Царевец за обявяването на Независимостта; посрещаме руските войски, предвождани от генерал Гурко; присъстваме на откриването на търновската гара. Разбираме кога и как са преименувани махали, веселим се на балове, виждаме как електричеството грейва и в Търново, проследяваме перипетиите на издигането на забележителни сгради, на паметници, които днес са познати на всички.

Много труд, много срещи, много упорство са били необходими, за да се напише тази книга. Тя е сборник с текстове, отпечатани в четири местни, един столичен и един ловешки вестник от края на 80-те до началото на нашия век.

А вестниците са „Борба“, „Светлик“, „Борба плюс“, „Отечествен фронт“, „Посоки“, „Народен глас“.

И в публикациите – нерядко, освен историческия разказ, има и призиви, и предложения как днес да се използва полезното от някогашната практика.

И тъй – едно чудесно пътешествие през три века. От 1988-а до 2001-ва. Който се вълнува и интересува от миналото ни – ще го извърви.

х х х

...Кинка Панайотова си отиде в началото на април. Малко след 22 март, за чието възкресяване като дата за празник на града търновци трябва да са благодарни тъкмо на нея.

Ала странни нрави царят вече у нас:

Не прочетох и ред в местните вестници за края на тази жена. Нито дума – и в кабелните телевизии и радиостанции. Добре все пак, че тия дни „Борба“ изми очите на търновското вестникарство...

А аз не можах да отида да я изпратя с цветя на Беляковския баир – на края на града. Затова с тия редове палвам свещица, за да е още по-светла паметта за нея.

А неугасващ светилник ще останат книгите й и неподвластната на каквито и да било мерки нейна любов към царствената и велика приказка, наречена Търновград.


 

Сподели в
 

През сезона на отпуските в РКИЦ, изглежда, не мислят за почивка. Там кипи усилен ремонт, за да може това огнище на руската култура, изкуство и наука да посрещне своите гости и приятели в една нова и много по-уютна обстановка. Главният двигател на тази „операция“ е Павел Журавльов, който освен ръководител на представителството на „Россотрудничество“ в България, е и директор на РКИЦ и първи секретар на посолството на РФ у нас.

07.09.2017/09:51

Публицистиката и поезията са били важни оръжия в освободителната борба на една от най-ярките и влиятелни личности на ХХ век. На 2 септември 1945 г. той провъзгласява суверенната Демократична република Виетнам

02.09.2017/15:25

„Журналистиката трябва да е обезпечена с пари, за да е независима, за да не е продажна,” казва един от най-изтъкнатите ни скулптори, който скоро ще украси София с още една своя творба - паметник на братята чехи Иржи и Теодор Прошек, точно срещу сградата на БНТ

24.08.2017/21:13

С Нейно Превъзходителство посланика на Азербайджан Наргиз Гурбанова се срещнахме и разговаряхме малко след отбелязването в нейната страна на Деня на националната преса (22 юли). Отдавна бяхме планирали това интервю за сайта на СБЖ, но поради многото ангажименти на г-жа Гурбанова се срещнахме в разгара на горещия отпускарски сезон.

16.08.2017/10:59

Гостувалият у нас първи латиноамериканец и човек с африкански корени, летял в Космоса, разказва за преживяванията си в орбита, за програмата „Интеркосмос”, за Кубинската революция, дала му крила, и за актуализацията на икономиката на Острова на свободата

16.08.2017/10:21

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Уважаеми колеги, в приложения текст изпращам Декларация на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и заявявам, че организациите, членуващи в Координационния съвет "България-Русия" подкрепят този текст.

15.09.2017 /17:16

В Деня на международната журналистическа солидарност 8 септември председателят на УС на СБЖ призовава да си спомним моралните послания на убития от нацистите на този ден през 1943 г. чешки антифашист и публицист Юлиус Фучик

08.09.2017 /09:36

Поредният случай с уволнението на журналистката Диляна Гайтанджиева, разкрила международна схема за незаконно въоръжаване на джихадисти в Сирия, прави още по-наложителни бързите законодателни действия за гарантиране на журналистическия труд и права, подчертава председателят на УС на СБЖ

27.08.2017 /14:29

 Мнения

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Есето за PR бизнеса можеше да бъде за петролната индустрия, автомобилостроенето, банковото дело, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. Работата е там, че тези бизнеси и дейности не засягат пряко сърцето на моята професия, докато „пиарът“ - техният агресивен посредник - е на път, според мен, да запуши с тромб журналистическата аорта

01.09.2017 /06:01 | Автор: Йосиф Давидов, Мадрид | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки