Проф. Греди Асса: Най-краткият път до целта е и най-верният

18.05.2017 /22:21 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Греди Асса. Снимка: Център "Алеф"

„Не бива да се равняваме само по Балканите, тук, на наша територия, а да се мерим и по европейските ценности, да гледаме напред и нагоре и то мащабно,” казва известният ни художник в специално интервю за сайта на СБЖ

Роденият на 29 януари 1954 г. в Плевен Греди Асса е един от основателите на емблематичната група „Градът“ за авангардно изкуство през далечната 1986 г. Изтъкнат живописец, майстор на поетичния експресионизъм, той вече 25 години преподава живопис в Катедра „Мода“ на Националната художествена академия. Негови произведения красят много колекции по света и у нас, както частни, така музейни.

Женен е за културоложката Жана Дамянова, имат дъщеря Ина, на 32 години.

Силно чувствителна натура, повече от необходимото в сегашното бездушно време, Греди усеща болезнено негативната енергия на обществото. През 2010 г. оглавява Националния дарителски фонд „13 века България“, но след пет години е освободен от поста със заповед на бившия министър на културата Вежди Рашидов - обидно и несправедливо отношение от колега към колега, нещо, което стана практика у нас. Греди не съжалява за поста, а за незавършените проекти и идеи, които е имал за фонда.

Интервюто ни сега тръгва от най-близката творческа изява, която му предстои.

-Греди, на 31 май в столичната галерия „Ракурси“ откриваш изложбата си „Пресечни точки“. Какво е посланието й, какво те провокира няколко месеца след „Нещо като автобиография“ да покажеш нови творби пред публика ?

-С новата ми поредица от близо тридесет картини търся пресечните точки между минало и настояще, между традицията и автентичното и съвремието ни, нашата идентичност, между пейзажа и фолклора, носията и нашата история.

Досега не съм правил такава експозиция. Искам да покажа, че корените ни са нашата същност. Те ни дават силата и куража да преминем през реката на времето, през различни етапи от живота ни. Автентичността днес е особено важна в тези разместени пластове на заобикалящия ни свят. Не бива да се равняваме само по Балканите, тук, на наша територия, а да се мерим и по европейските ценности, да гледаме напред и нагоре и то мащабно.

-Какво са за теб учителите в живота ?

-Нещо много важно. Трябва да попаднеш на учител, който първо, наистина, обича работата си. Не само изкуството, а обича и учениците. Много е важно да бъде и приятел, и съмишленик, на само педагог. 

Пример за учител е моят професор Никола Гелов във Великотърновския университет. Той ме научи не само на изобразителен изказ, да рисувам и живописвам, а и на нещата от живота. От него и заради него заобичах Родопите, тази магическа планина. Беше много всеотдаен човек.

От него ми остана и любовта към родопската песен, ритъма й. Когато имахме часове, определяше кое харесва и кое не с думите: „Това ми пее, това не ми пее...“ . За съжаление, моят учител си отиде твърде рано от нас.

-Срещна ли в живота по-късно друг подобен човек, учител ?

-По-късно се учих само от художниците, от големите. Постепенно натрупвах опит и умения и стигнах до извода, че за да има уникалност една творба, едно произведение на изкуството, трябва да има сила и спокойствие едновременно...

-Да се върнем малко назад и да изясним все пак онзи казус с Национален дарителски фонд „13 века България“. Какво стана тогава?

-Не ми се говори много по този въпрос. С една дума, моят идеализъм и чувство за мисия явно не съвпадна с проекциите на другите. Когато чувството ти за мисия ти е опорна и отправна точка, това дразни някои. Направих много неща, но останаха незавършени проекти, за което най-много съжалявам.

Нито Иван Вукадинов, нито Теофан Сокеров, нито Крум Дамянов, нито Величко Минеков – все големи български имена - нямаха каталог. Аз ги направих. Как можеш да нямаш памет за големите художници, как можеш да растеш, ако не гледаш големите дървета, които ти дават сила, сянка и спокойствие...! Не разбирам това. Можеш да имаш бъдеще, но трябва да знаеш миналото си.

Направих мултимедия за Владимир Димитров-Майстора. Правех и мои лични дарения от картини, рисунки, какво ли не още...

Остана ми незавършен проектът за Панчо Владигеров, за Кольо Фичето. Не трябва да се забравят големите художници, творци - Дечко Узунов, Ненко Балкански, Бенчо Обрешков, Вера Недкова, все европейски личности... Имах честта, гордостта и щастието лично да познавам Вера Недкова. Тя е истински интелектуален дух! Толкова неща ми е казвала за моята живопис...

-Изкушен ли си и от словото, от магията на писането?

-Въртят ми се идеи в главата, но пък чак за книги не съм мислил. Виж някакви тетрадки, или справочник на въображението за мои мисли, хрумки, попадения би могло да напиша... Но нека не звучат изкуствоведчески, а като на художник, преживял много неща, с образното мислене, който е решил да го сподели с другите.

Все пак образът, цветът, линията много повече ме вълнуват от словото. В писането не бива да се взимам насериозно, а с ирония и доза сарказъм. Засега имам личен авторски текст, написан за 60-годишнината ми, за юбилейната ми изложба „През пустинята“. Той бе публикуван в каталога, едно мое откровение за моята лична пустиня, през която съм преминал, едва равносметка.

-Вълнува ли те политическият живот у нас? И какво мислиш за днешната българска журналистика - справя ли се с обществената си мисия?

- Все по-малко ме вълнува политическия живот у нас. Отразявам го в картините си с моя езоповски език, ако се разбере... Неминуемо го правя, отразявам времевия период, в който живеем. Картините ми са рожба на моето верме, а не моментни снимки на живота.

А що се отнася до журналистиката... Има чудесни български журналисти! Изключителни професионалисти. Възхищавам им се за техните сондажни пробиви и попадения по дадени теми и събития, въпреки че това им коства много. Но има и други журналисти, които си остават конюнктурни, в сферата на пожеланията, не изказват категорично мнението и позицията си. А журналистът трябва да е пъпната връв на обществото ни, тънката и понякога неуловима граница между живота, събитията и обществото.

-Имал си възможността да останеш в чужбина. Защо и ти, и дъщеря ти сте все още в България ?

-През 90-те години заедно с жена ми ни поканиха на работа в Бостън, САЩ, но ние се отказахме. И досега помня думите на баща ми, лека му пръст: целият български народ ни е спасил, и царят, и църквата, затова трябва да рисувам за България! Рисувам и за чужбина, правя там изложби, но тук ми е мястото...!

-Вече четвърт век преподаваш в Националната художествена академия. Какво ти дават младите и на какво ги учиш ти ?

-Уча ги на вкус! Вкусът е и културата на художника. Другото е интуицията, инстинкта, рефлексът да бъдат честни пред белия лист. И отговорни. Да останат докрай себе си и истински, да се обичат и да си помагат, после ще дойде конкуренцията... А те ми дават енергия и ме захранват, държат ме в контекста на събитията.

-Какво е за теб славата, популярността ?

-Славата е нещо много мимолетно. Преди време видях в Хамбург една инсталация с часовник.  На него само секундарникът работеше – това е и славата. Малък отрязък от време, после отминава. Едно е да си популярен, друго е да си признат, трето е да си световноизвестен... Хубаво е да си вярваш, това те крепи. Важното е да отстояваш себе си и да се трудиш! Активността е важното.

-Смяташ ли се за продаваем художник ?

-Имам известен успех, отгатвам някои неща. Правиш нещо, някой го харесва, това е страшно важно. Но по-важното е да не се взимаш насериозно.

-На какво учиш дъщеря си Ина, която върви по твоите стъпки, завършила е много престижни колежи и школи в Париж, Лондон, Ню Йорк?

-Дъщеря ми е изключително трудолюбива като мен, целенасочена е. От университетите, в които е завършила в чужбина, тя е култивирала достатъчно добри качества. Уча я на последователност, да не се отказва на никаква цена от започнатото и от идеите си. Уча я да върви по най-прекия, най-краткия път, без да лъкатуши, да бъде себе си... Най-краткият път до целта е най-верният винаги!

Сподели в
 

„Обществото сякаш си „отмъщава" за наистина слабия интерес на държавата към културата и изкуството. Публиката у нас показва пристрастеност към всякакъв вид духовни прояви - от сцени до галерии. И така доказва, че духът на извисения човек въпреки всичко намира благодат от красотата,” казва тазгодишната носителка на „Икар”

17.04.2018/20:42

Текстът е предоставен на сайта на СБЖ от Здравка Михайлова, дъщеря на наскоро напусналата ни изтъкната журналистка-международничка и преподавателка. Пенка Караиванова се е срещала с много от ярките личности на ХХ век, които е увековечила в книгите си. Нейните вълнуващи свидетелства и днес са непреходен образец за най-висок професионализъм в журналистиката.

16.04.2018/08:17

Многообичаният кинопразник „София филм фест“ подари не само на любителите на седмото изкуство хубави преживявания, но към него се присъедини и галерия „Синтезис“ и Дома на киното. Организаторите се включиха в Дните на легендата Сергей Параджанов със свои фотоизложби. В галерия „Синтезис“ бе представена „Сергей Параджанов: HOMO LIBER“ на грузинския фотограф Юрий Мечитов, когото съвсем заслужено наричат легендарен.

13.03.2018/19:50

Първата чуждестранна делегация в Двора на Кирилицата, водена от зам.-министъра на културата на Република Северна Осетия Чермен Дудаев, известен осетински поет, и талантливият скулптор Ибрахим Хаев, чиито деди са участвали в освободителните боеве на връх Шипка, присъстваха на откриването в Алеята на писателите на бюст паметник на основоположника на осетинската литература Коста Хетагуров. Той присъства в Двора на кирилицата защото създава великолепните си творби на свещените писмена на двамата братя св.св. Кирил и Методий.

12.03.2018/17:13

„Като бях малка, имаше един период, когато не ми разказваха за произхода на семейството ни, но винаги съм усещала, че към България сме имали специално отношение" – ми сподели Олга Николаевна Чевска, праправнучка на големия дипломат и приятел на България граф Николай Игнатиев.

07.03.2018/18:40
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова е категорична, че е недопустимо доминиращите глобални медии да се използват не само за нагнетяване на международната ескалация, но и като инструмент за производство на претекст за прибягване до санкции и военни действия. Гьобелсовската пропаганда на сто пъти повторени лъжи, поднасяни като истина, е удар и по професията ни, и по интелигентността на човечеството, и по съдбата на планетата

18.04.2018 /14:21

Фокусът е върху прозрачността в собствеността, организацията и финансирането на медиите. Обръща внимание също, че интернет-посредниците придобиват все по-голям контрол върху потока, наличността, намирането и достъпността на информация и друго онлайн съдържание. Изтъква се важната роля на обществените медии

13.04.2018 /10:54

По случай големия православен празник българският патриарх Неофит изпраща до СБЖ саморъчно подписана илюстрирана картичка с неговите поздравления за Великден. Текстът гласи:

08.04.2018 /08:01

 Мнения

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018 /08:09 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки