Проф. Греди Асса: Най-краткият път до целта е и най-верният

18.05.2017 /22:21 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Греди Асса. Снимка: Център "Алеф"

„Не бива да се равняваме само по Балканите, тук, на наша територия, а да се мерим и по европейските ценности, да гледаме напред и нагоре и то мащабно,” казва известният ни художник в специално интервю за сайта на СБЖ

Роденият на 29 януари 1954 г. в Плевен Греди Асса е един от основателите на емблематичната група „Градът“ за авангардно изкуство през далечната 1986 г. Изтъкнат живописец, майстор на поетичния експресионизъм, той вече 25 години преподава живопис в Катедра „Мода“ на Националната художествена академия. Негови произведения красят много колекции по света и у нас, както частни, така музейни.

Женен е за културоложката Жана Дамянова, имат дъщеря Ина, на 32 години.

Силно чувствителна натура, повече от необходимото в сегашното бездушно време, Греди усеща болезнено негативната енергия на обществото. През 2010 г. оглавява Националния дарителски фонд „13 века България“, но след пет години е освободен от поста със заповед на бившия министър на културата Вежди Рашидов - обидно и несправедливо отношение от колега към колега, нещо, което стана практика у нас. Греди не съжалява за поста, а за незавършените проекти и идеи, които е имал за фонда.

Интервюто ни сега тръгва от най-близката творческа изява, която му предстои.

-Греди, на 31 май в столичната галерия „Ракурси“ откриваш изложбата си „Пресечни точки“. Какво е посланието й, какво те провокира няколко месеца след „Нещо като автобиография“ да покажеш нови творби пред публика ?

-С новата ми поредица от близо тридесет картини търся пресечните точки между минало и настояще, между традицията и автентичното и съвремието ни, нашата идентичност, между пейзажа и фолклора, носията и нашата история.

Досега не съм правил такава експозиция. Искам да покажа, че корените ни са нашата същност. Те ни дават силата и куража да преминем през реката на времето, през различни етапи от живота ни. Автентичността днес е особено важна в тези разместени пластове на заобикалящия ни свят. Не бива да се равняваме само по Балканите, тук, на наша територия, а да се мерим и по европейските ценности, да гледаме напред и нагоре и то мащабно.

-Какво са за теб учителите в живота ?

-Нещо много важно. Трябва да попаднеш на учител, който първо, наистина, обича работата си. Не само изкуството, а обича и учениците. Много е важно да бъде и приятел, и съмишленик, на само педагог. 

Пример за учител е моят професор Никола Гелов във Великотърновския университет. Той ме научи не само на изобразителен изказ, да рисувам и живописвам, а и на нещата от живота. От него и заради него заобичах Родопите, тази магическа планина. Беше много всеотдаен човек.

От него ми остана и любовта към родопската песен, ритъма й. Когато имахме часове, определяше кое харесва и кое не с думите: „Това ми пее, това не ми пее...“ . За съжаление, моят учител си отиде твърде рано от нас.

-Срещна ли в живота по-късно друг подобен човек, учител ?

-По-късно се учих само от художниците, от големите. Постепенно натрупвах опит и умения и стигнах до извода, че за да има уникалност една творба, едно произведение на изкуството, трябва да има сила и спокойствие едновременно...

-Да се върнем малко назад и да изясним все пак онзи казус с Национален дарителски фонд „13 века България“. Какво стана тогава?

-Не ми се говори много по този въпрос. С една дума, моят идеализъм и чувство за мисия явно не съвпадна с проекциите на другите. Когато чувството ти за мисия ти е опорна и отправна точка, това дразни някои. Направих много неща, но останаха незавършени проекти, за което най-много съжалявам.

Нито Иван Вукадинов, нито Теофан Сокеров, нито Крум Дамянов, нито Величко Минеков – все големи български имена - нямаха каталог. Аз ги направих. Как можеш да нямаш памет за големите художници, как можеш да растеш, ако не гледаш големите дървета, които ти дават сила, сянка и спокойствие...! Не разбирам това. Можеш да имаш бъдеще, но трябва да знаеш миналото си.

Направих мултимедия за Владимир Димитров-Майстора. Правех и мои лични дарения от картини, рисунки, какво ли не още...

Остана ми незавършен проектът за Панчо Владигеров, за Кольо Фичето. Не трябва да се забравят големите художници, творци - Дечко Узунов, Ненко Балкански, Бенчо Обрешков, Вера Недкова, все европейски личности... Имах честта, гордостта и щастието лично да познавам Вера Недкова. Тя е истински интелектуален дух! Толкова неща ми е казвала за моята живопис...

-Изкушен ли си и от словото, от магията на писането?

-Въртят ми се идеи в главата, но пък чак за книги не съм мислил. Виж някакви тетрадки, или справочник на въображението за мои мисли, хрумки, попадения би могло да напиша... Но нека не звучат изкуствоведчески, а като на художник, преживял много неща, с образното мислене, който е решил да го сподели с другите.

Все пак образът, цветът, линията много повече ме вълнуват от словото. В писането не бива да се взимам насериозно, а с ирония и доза сарказъм. Засега имам личен авторски текст, написан за 60-годишнината ми, за юбилейната ми изложба „През пустинята“. Той бе публикуван в каталога, едно мое откровение за моята лична пустиня, през която съм преминал, едва равносметка.

-Вълнува ли те политическият живот у нас? И какво мислиш за днешната българска журналистика - справя ли се с обществената си мисия?

- Все по-малко ме вълнува политическия живот у нас. Отразявам го в картините си с моя езоповски език, ако се разбере... Неминуемо го правя, отразявам времевия период, в който живеем. Картините ми са рожба на моето верме, а не моментни снимки на живота.

А що се отнася до журналистиката... Има чудесни български журналисти! Изключителни професионалисти. Възхищавам им се за техните сондажни пробиви и попадения по дадени теми и събития, въпреки че това им коства много. Но има и други журналисти, които си остават конюнктурни, в сферата на пожеланията, не изказват категорично мнението и позицията си. А журналистът трябва да е пъпната връв на обществото ни, тънката и понякога неуловима граница между живота, събитията и обществото.

-Имал си възможността да останеш в чужбина. Защо и ти, и дъщеря ти сте все още в България ?

-През 90-те години заедно с жена ми ни поканиха на работа в Бостън, САЩ, но ние се отказахме. И досега помня думите на баща ми, лека му пръст: целият български народ ни е спасил, и царят, и църквата, затова трябва да рисувам за България! Рисувам и за чужбина, правя там изложби, но тук ми е мястото...!

-Вече четвърт век преподаваш в Националната художествена академия. Какво ти дават младите и на какво ги учиш ти ?

-Уча ги на вкус! Вкусът е и културата на художника. Другото е интуицията, инстинкта, рефлексът да бъдат честни пред белия лист. И отговорни. Да останат докрай себе си и истински, да се обичат и да си помагат, после ще дойде конкуренцията... А те ми дават енергия и ме захранват, държат ме в контекста на събитията.

-Какво е за теб славата, популярността ?

-Славата е нещо много мимолетно. Преди време видях в Хамбург една инсталация с часовник.  На него само секундарникът работеше – това е и славата. Малък отрязък от време, после отминава. Едно е да си популярен, друго е да си признат, трето е да си световноизвестен... Хубаво е да си вярваш, това те крепи. Важното е да отстояваш себе си и да се трудиш! Активността е важното.

-Смяташ ли се за продаваем художник ?

-Имам известен успех, отгатвам някои неща. Правиш нещо, някой го харесва, това е страшно важно. Но по-важното е да не се взимаш насериозно.

-На какво учиш дъщеря си Ина, която върви по твоите стъпки, завършила е много престижни колежи и школи в Париж, Лондон, Ню Йорк?

-Дъщеря ми е изключително трудолюбива като мен, целенасочена е. От университетите, в които е завършила в чужбина, тя е култивирала достатъчно добри качества. Уча я на последователност, да не се отказва на никаква цена от започнатото и от идеите си. Уча я да върви по най-прекия, най-краткия път, без да лъкатуши, да бъде себе си... Най-краткият път до целта е най-верният винаги!

Сподели в
 

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

13.11.2017/19:01

Наричат я с много любов един от символите на Москва, град в града, пътя до седмото небе и с още много други ласкави имена… Но тя си остава тв кулата „Останкино“, откъдето тръгват всички новини по света и Русия и която е приютила много телевизионни канали и радиа. Достатъчно е само да споменем Първи канал и НТВ, а другите се равняват по тях.

08.11.2017/11:23

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

24.10.2017/19:22

Със Златния глас на Родопите Валя Балканска се срещаме преди известно време, този път пред фонтаните на Народния театър. Пътят от служебния вход на театъра до сцената се изминава само за пет минути време, а на нас ни отне повече от половин час, защото почти на всяка крачка ни спираха хора от различна възраст, но като че ли май повечето бяха млади, които й целуваха ръка или нея самата, или пък искаха да се снимат с нея.

24.10.2017/15:24

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки