Кога може и кога не може да се договаря нов изпитателен срок

29.05.2017 /21:46 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Андрей Александров e доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

В кои случаи между едни и същи страни по трудовото правоотношение може да се договаря нов срок за изпитване и кога това е забранено?

ОТГОВОР:

В чл. 70 от КТ е предвидена възможността страните по трудовия договор да включат в него изпитателен срок с максимална продължителност от 6 месеца. Най-често този срок се договоря в полза на работодателя, за да прецени дали наетият работник или служител е подходящ за съответната работа. Макар и по-рядко на практика, не е изключено и договарянето на изпитателен срок в полза на служителя. При липса на изрично указание в договора, изпитателният срок се счита за определен в полза и на двете страни.

До изтичането на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Тъй като за работодателите това е едно съществено облекчение в сравнение с „общия ред“ за прекратяване на трудовото правоотношение, те се стремят да включват в трудовите договори максимално продължителен срок на изпитване, а по възможност и да го удължават с допълнителни споразумения. Законът обаче установява изрична забрана за повторно договаряне на изпитателен срок между същите страни и за същата работа (чл. 70, ал. 5 КТ). Логиката на това законодателно решение се извлича от целите на изпитателния срок – работодателят да провери годността на служителя за изпълняваната работа, а работникът или служителят – дали тази работа е подходяща за него. Подобна проверка е безсмислена, когато между страните вече е съществувало трудово правоотношение за същата работа.

В практиката като че ли се срещат два основни типа нарушения на посоченото ограничение.

Не са редки случаите, при които – в пряко нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ – се сключват допълнителни споразумения към трудови договори, удължаващи изпитателния срок над максимално допустимия размер от 6 месеца. Тук нарушението е очевидно, а последиците му – лесно предвидими. Ако работникът или служителят оспори по съдебен ред уволнение на основание чл. 71 КТ, извършено след изтичане на срока, уволнението ще бъде отменено като незаконно.
По-чести са опитите за заобикаляне на забраната за повторно договаряне на изпитателен срок чрез изменение на длъжността. По този начин работата вече не е „същата“, което оправдава необходимостта от нова проверка на годността на служителя да я изпълнява. Трябва да се има предвид обаче, че при евентуален спор обект на съдебен контрол ще бъде дали изменението на длъжността е действително или фиктивно. Ако например служител е назначен на длъжност „технически сътрудник“, а след шест месеца е подписано допълнително споразумение за промяна на длъжността на „офис асистент“ с нов изпитателен срок, е твърде вероятно съдът да обяви повторно договорената клауза за изпитване за недействителна, тъй като длъжностите са сходни.

Ако трудовата функция е изменена по същество, и новият изпитателен срок би бил оправдан. Такъв ще е например случаят, когато длъжността се променя от чисто изпълнителска на управленска. Нормално е работодателят да си запази възможността да провери дали служителят притежава необходимите качества за изпълнение на ръководни правомощия спрямо останалата част от екипа. Такава договорка ще е действителна и евентуалното прекратяване на трудовия договор за втората длъжност на основание чл. 71 КТ би било законосъобразно.

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

28.02.2017/20:25

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Комисията по журналистическа етика на СБЖ излезе със становище по повод изложението на отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, сезирала Комисията за заплахи, отправени към нея от члена на СЕМ Бетина Жотева по време на заседание на Комисията по културата и медиите към Народното събрание на 15 юни 2017 г.

23.06.2017 /15:56

„Интеграцията ни в ЕС изисква комуникация, а не изолация. Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България”.” Това заяви държавният глава на среща с журналисти от предванията на БНР за чужбина. Александър Велев спря реформата си и обеща "обществена дискусия"

16.06.2017 /17:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова изпрати писмо до председателите на журналистическите дружества на СБЖ, в което са описани възможностите за почивка на съюзните членове в Международния дом на журналистите във Варна през 2017 г.

16.06.2017 /17:10

 Мнения

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

Последният медиен скандал, при който член на Съвета за електронни медии (СЕМ) без всякакви задръжки заплаши публично журналист, е сериозно доказателство, че отреденото ни от класацията на „Репортери без граници“ 109-о място по свобода на словото е реално. Както се казва, и това ни е много.

23.06.2017 /20:16 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки