Начало
 
 

Смут в БНР от идеята на Александър Велев да спре предаванията за чужбина

31.05.2017 /18:20 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Решението да има или да няма продукция на чужди езици на БНР, или на колко и кои езици да бъде тя, не е административен прерогатив на поредното мандатно ръководство на БНР, а въпрос на външната политика на България, както и на нейната сигурност в дългосрочен план, сочи колегията на Радио „България” в отворено писмо

В СБЖ се получи отворено писмо от колегията на Радио „България” в БНР, повечето от чиито чуждоезични редакции предстои да бъдат закрити по идея на генералния директор на общественото радио Александър Велев, който смята, че те били „отживелица от комунизма и студената война”. Това решение поражда многобройни и тревожни въпроси.

Още когато по инициатива на същото ръководство преди няколко месеца бе закрита Арабска редакция на Радио „България”, СБЖ вече напомни специалната роля за международната позиция на България, която играят излъчванията на БНР за чужбина. Изразихме също така и ясното становище, че такива решения трябва да се взимат много внимателно, с цялата отговорност към деликатната и сложна ситуация в света, в Европа и в нашия регион.

С оглед на факта, че БНР е обществено радио, тоест право на мнение и глас за взиманите там решения има всеки данъкоплатец, смятаме, че и въпросът за съдбата на Радио „България” трябва да се реши само след широк обществен дебат.

Предлагаме пълния текст на отвореното писмо от колегията на Радио „България”:

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

 

До Президентството на Република България

До Парламентарната комисия по културата и медиите

До Съвета за електронни медии

До Съюза на българските журналисти

До КТ „Подкрепа“

До КНСБ

 

Копие до Управителния съвет на БНР

 

 

Уважаеми Дами и Господа,

 

Генералният директор на Българското национално радио Александър Велев обяви публично намерението си да закрие продукцията на чужди езици на медията, изготвяна от Главна редакция „Радио България”, определяйки я като отживелица от времето на комунизма и студената война.

В действащия в момента Правилник за структурата и организацията на дейността на БНР обаче е записано, че Главна редакция „Радио България” днес „изпълнява мисията … да представя образа на България, културната и национална идентичност на страната в световното медийно пространство на чуждестранната аудитория и българските общности в чужбина”. В Правилника е определено също, че „Радио България” представя ежедневно, в текст и звук по интернет, актуална информация от България за чужбина на 11 езика: български, английски, френски, немски, испански, руски, сръбски, гръцки, турски, албански и арабски. Правилникът е одобрен от сегашния Управителен съвет, чийто председател е г-н Александър Велев.

В разрез с гореспоменатия Правилник, през декември миналата година Управителният съвет на БНР закри сайта на арабски език, което предизвика недоумение предвид ситуацията около бежанската криза имигрантския натиск по границата на България с Турция.

На 30 май т.г. генералният директор на БНР Александър Велев покани на среща журналистите от „Радио България”, за да им съобщи устно, също в разрез с Правилника, че структурата предстои да бъде ликвидирана поради това, че е пропагандна отживелица от времената на комунизма. Господин Александър Велев заяви, че ще се запази медийнатапродукция единствено на турски, руски и английски език.

По думите му, закриването на „Радио България” трябва да приключи към първи септември т.г. В тази връзка предложи, считано от първи юни т.г. до първи август т.г., всеки журналист от „Радио България”, който доброволно реши да представи молба за напускане, да бъде възнаграден с четири брутни месечни заплати, да му бъде изплатен неползваният отпуск и да има право да получава обезщетение от борсата на труда, предвидено по закон. Тези, които не неправят това, ще бъдат съкратени, считано от първи септември, без право на въпросните четири брутни месечни заплати.

Това развитие на ситуацията около „Радио България” събужда някои въпроси.

Защо генералният директор Александър Велев обяви намеренията си за закриване на „Радио България”, когато все още се провеждат преговори за приемане, с няколкомесечно закъснение, на Колективния трудов договор в БНР, който осигурява синдикална защита на работещите в медията?

Ако е „отживелица” от времето на студената война да се изготвят програми на чужди езици, защо днес обществените радиа на редица държави, сред които „Гласът на Америка”, „Гласът на Турция”, „Радио Ватикана”, „Радио Китай”, изготвят програми на десетки чужди езици и ги насочват към съответната аудитория не само чрез радиовълни, но и чрез сателити и интернет сайтове?

По какви критерии се определят приоритетните чужди езици, на които да се изготвя продукция в системата на БНР?

Уважаеми Дами и Господа, считаме, че решението да има или да няма продукция на чужди езици на БНР, или на колко и кои езици да бъде тя, не е административен прерогатив на поредното мандатно ръководство на БНР, а въпрос на външната политика на България, както и на нейната сигурност, в дългосрочен план.

През първото полугодие на 2018 г. предстоѝ България да поеме ротационното председателство на ЕС. Продукцията на чужди езици на „Радио България”, която има утвърдена аудитория в чужбина, е, в тази връзка, изключително важен канал за информация. Това е мисия на „Радио България” свързана пряко с външната политика на страната ни. Закриването на продукция на основни европейски езици, като например френски, немски и испански, буди в този контекст недоумение.

Считаме, че решението за ликвидиране на „Радио България” е недалновидно и самоцелно. Ежедневно неговият сайт е посещаван от хиляди чужденци и българи по света. Голяма част от публикуваните материали впоследствие се мултиплицират в социалните мрежи.

Предлагаме, намеренията на ръководството на БНР в тази връзка да бъдат подложени на дебат и оценка, за да не се допуснат управленски решения, които да имат вредни последствия за имиджа на страната ни.

От колегията на Радио "България"

Българско Национално Радио

 

Сподели в
 

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021/16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021/15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021/08:00

Сбогуването с Веселин Константинов ще е на 30 октомври от 12.00 ч. в храма „Света София”. Вечна памет и дълбок поклон!

21.10.2021/13:31

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

14.10.2021/16:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021 /21:24 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 61-годишна възраст в Мадрид след трудна битка с рака си отиде една от най-знаковите авторки в съвременната испанска литература и постоянна коментаторка на най-големия испански вестник „Ел Паис” и на радиоверигата SER Алмудена Грандес, която винаги открито отстояваше и левите си убеждения. Нейните романи върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, свързани с антифранкистката съпротива.

28.11.2021 /21:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки