Начало
 
 

Иво Атанасов: „Радио България” – само на турски?

05.06.2017 /10:52 | Автор : Иво Атанасов | Източник: ivoatanasov.info/СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иво Атанасов

Членът на СЕМ изтъква в своя публикаця на сайта си важни детайли за „ефектния слалом” между изискванията на закона, който упражнява генералният директор на БНР Александър Велев в устрема си да закрие „Радио България” и да спре чуждоезичните излъчвания за чужбина

Заглавието не е подвеждащо. То отразява едно съществуващо повече от  пет години положение. А въпросителният знак е необходим, тъй като СЕМ все още не е, така да се каже, узаконил реалността. Въпреки че от 14 март насам на няколко свои заседания разгледа подаденото от БНР заявление за изменение на лицензията за „Радио България”.

Решение все още няма, но не защото съществуват законови пречки регулаторът  да измени лицензията на основание на чл. 32, ал. 1, т. 9 от Закона за радиото и телевизията. А заради недостатъчната яснота как БНР ще продължи да изпълнява

задълженията си по чл. 49, ал. 1 от същия закон да произвежда предавания за чужбина.

Това смущава някои от членовете на регулатора, сред  които и моя милост, и те не бързат да гласуват исканото изменение.

В началото на 2012 г. по решение на тогавашния си управителен съвет БНР е преустановило излъчването на емисиите на „Радио България” на къси вълни. Преценено е било, че това е неоправдано скъпо и неефективно. Късовълновите предаватели са изведени от употреба и нарязани за скрап, което прави невъзможно връщането към този вид разпространение.

БНР е прехвърлило предаванията си за чужбина в интернет, единствено предаванията на турски език и до днес се осъществяват по ефир. И сега генералният директор на общественото радио

Александър Велев настоява лицензията на „Радио България” да бъде изменена

така, че да стане в съответствие с фактическото положение.

Това означава да отпадне  задължението на „Радио България” да излъчва на албански, английски, гръцки, испански, немски, руски, сръбски, френски и български език, както и за етнически групи в България. Да остане задължението за разпространяване по ефир само на програми на турски език, а в интернет, но вече не като задължение - на турски, а както стана ясно в последните дни – и на руски и английски.

Изваждането от употреба на късовълновите предаватели е единственият сериозен, и то – много сериозен, аргумент за заявеното изменение на лицензията.

Другите доводи са несъстоятелни, а някои от тях дори обидни за интелигентността

както на членовете на СЕМ, така и на радиоаудиторията. Като например твърдението на г-н Велев, че предаванията за чужбина били създадени по време на Студената война, за да пропагандират постиженията на социализма. А истината е, че националното радио ги излъчва вече повече от 80 години. Във Великобритания никога не е имало социализъм, пък БиБиСи излъчваше и продължава и след падането на „желязната” завеса да излъчва на много езици.

СЕМ не е синдикална  организация, но въпреки това

не ми е безразлично какво ще стане с работещите в Радио България няколко дузини  квалифицирани  специалисти. 

На повечето от тях им се предлага сами да  подадат заявления за напускане, срещу което да бъдат освободени по параграф, който да им позволи  в течение на няколко месеца да получават обезщетение за беззработица. Поне за мен това е неприемливо.

Генералният директор на БНР се опитва с ефектен слалом между законовите  текстове да се освободи от задължението

да създава предавания за чужбина и да получи правото сам, респективно чрез управителния съвет, да решава как да действа след евентуалното изменение на лицензията.

С подаденото заявление и с уточненнията в последвалите разговори  той практически казва на СЕМ следното: „Мое право е да искам изменение на лицензията и вие в СЕМ няма къде да мърдате, по закон трябва да вземете това решение”. Когато обаче го питаме кои от езиците ще останат за разпространение в интернет, той отговаря: „СЕМ не регулира интернет, така че БНР само ще си прецени на кои езици да продължи да работи.”

И се получава поредният омагьосан кръг!

От СЕМ се иска да освободи БНР от законовото задължение да излъчва предавания за чужбина, с изключение само на един от езиците. Срещу какво? Срещу уверението, че БНР ще разпространява предавания на някои, не на всички, от досегашните езици, по интернет. Но ако СЕМ стори това, той ще освободи  БНР въобще от задължението да изготвя предавания за чужбина, тъй като Законът за радиото и телевизията се отнася само за програмите,  разпространявани по  ефир, кабел и сателит.

Наред  с това, СЕМ ще лиши и самия себе си от правото и задължението да осъществява надзор върху изготвяните от БНР предавания за чужбина, защото не е предвидено по закон да регулира интернет.

Така една важна зона от дейността на БНР остава неподлежаща на надзор, което, меко казано, е абсурдно.

Ето как заглавието „Радио България – само на турски?” не е фантастика, а реалност. Която при това може съвсем скоро да бъде узаконена,  доколкото  СЕМ не може безкрайно дълго да отлага решението си. Както и да  се  погледне, звучи неприемливо, поне за мен. И акцентът ми въобще не е върху  турския език, а че ще се излъчва по ефир само на един-единствен език.

 

Авторът на горния текст Иво Атанасов цитира и някои от изказванията си по същия  въпрос в СЕМ:

От заседанието на 3 май:

Иво Атанасов: Аз бих се съгласил да поискаме обосновка, но, ако няма да я поискаме и се стигне до гласуване днес, ще гласувам „против”. Тъкмо за това ще изкажа няколко аргумента. Наистина нямаме цялостно виждане какво се случва, след като се закрият 10 редакции.

Първо, нямаме виждането на БНР какво става със задълженията по чл. 49 - да произвежда предавания за чужбина. Оказва се, че ще има предавания само на турски език. Не е ясно дали за чужбина или само за турскоговорящите в България. Член 49 казва „предавания за чужбина”.

Не е ясно какво става със специалистите, които сега работят в редакциите. Ако няма къси вълни, не е ясно какъв е проблемът да има по двама души в редакция и да правят предавания, които да бъдат излъчвани по интернет, ако късите вълни вече ги няма и предавателите са отишли за скрап, както наистина се е случило.

Не е ясно какво е становището на Министерство на външните работи. Беше казано от г-н Велев, че са имали някакви контакти, но писмено ние нямаме нищо, ние не знаем становището на МВнР. Това е елемент от външната политика и не знаем дали Министерство на външните работи е съгласно на такъв ход.

Пред нас г-н Велев се аргументира с това, че „Радио България” е създадено в предишното време, за да се пропагандират успехите на социализма, а сега, като няма социализъм, нямало нужда от него. Но например във Великобритания, където никога не е имало социализъм, защо ВВС предава на чужди езици? Защо Дойче Веле предава на чужди езици? Можеше да се направи една справка в страните от бившия Източен блок, където също вече няма социализъм. Радио Букурещ предава ли на чужди езици? Радио Будапеща прави ли предавания за чужбина? Радио Варшава? Радио Прага? Или само Радио София ще се откаже от законовото задължение да предава за чужбина.

Това са моите аргументи, с които няма да подкрепя изменението на лицензията, ако днес се гласува. Но ако ще искаме обосновка, не бих казал допълнителна, тъй като ние нямаме сериозна обосновка от БНР по исканото изменение на лицензията, ще гласувам “за” да се изиска такава обосновка.

От заседанието на 16 май:

Иво Атанасов: Вие знаете моето становище още от предишните заседания. В случая г-н Велев лавира между това, че за ефирно излъчване е необходима по закон лицензия, която той иска да промени, а за интернет излъчване не е необходима лицензия. И иска от нас да му изменим лицензията, но без да се интересуваме дали ще прехвърли тези предавания за излъчване по интернет.

Допускам, че ще ни вкара в един обяснителен режим, в който не ми се иска да влизаме като регулатор. Ще припомня преди две години на какъв натиск бяхме подложени, когато дадохме лицензия за регионална програма на БНР в Кърджали, където да се излъчва и на турски, а сега се стига до ситуация, в която „Радио България” да излъчва само на турски. Не мога да го приема за нормално. Това е моето мнение и е много твърдо. Нас ще ни направят на „нищо” за това, че сме допуснали една програма, която се казва „Радио България”, да излъчва само на един език. 

 

Сподели в
 

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

В публикувана в e-vestnik.bg поредица от три кореспонденции, преброждащи времена и пространства, известният журналист и дипломат Енчо Господинов разказва за свои репоретрски истории във Виетнам, Афганистан и САЩ, за да измери през тях и днешната температура на "горещите точки".

14.09.2021/20:35

WikiLeaks ни предоставя истински новини за тези, които ни управляват и ни пращат на война, а не предварително подготвените и повтарящи се изявления, които пълнят вестниците и телевизионните екрани. Това е истинска журналистика. И за престъплението на истинската журналистика Асанж прекара по-голямата част от последното десетилетие в една или друга форма на затвор, пише в своя статия известният австралийски журналист Джон Пилджър.

25.08.2021/18:36

ГЕРБ поискаха от президента вчера да спре репресията срещу свободното слово, олицетворявано от колегата Петьо Блъсков. Министърът на културата искал да изгони вестника му „Труд“ от държавната сграда, защото не си плащал наема.

14.08.2021/19:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021 /21:24 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 61-годишна възраст в Мадрид след трудна битка с рака си отиде една от най-знаковите авторки в съвременната испанска литература и постоянна коментаторка на най-големия испански вестник „Ел Паис” и на радиоверигата SER Алмудена Грандес, която винаги открито отстояваше и левите си убеждения. Нейните романи върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, свързани с антифранкистката съпротива.

28.11.2021 /21:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки