Гергина Дворецка: Журналистиката ни се хвърля по шумните, не по стойностните събития

08.06.2017 /14:52 | Автор : Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Сред уюта на фамилната фондация.

Професионалните ни пътища много често са се засичали с Гергина Дворецка. Още по времето, когато водеше предавания в програма „Христо Ботев“, а аз – в Радио „Свободна Европа". По-късно със съпруга й Владимир Дворецки списвахме в. „Новинар“. След години пак се оказахме в една медийна група - той в „Телеграф“, аз в „Монитор“.

И през всичките тези години често сме се засичали на литературни вечери, на театрални премиери, на концерти.

Преди време пак се срещнахме с Гергина – този път на церемонията за приза „Васа Ганчева“. И отново се заговорихме за журналистиката и за публицистиката, за младите и за творческите търсения. Тя вече беше издала последната си книга „Искрено ваша“ и аз много са зарадвах, че случаят ни събра, за да я поздравя за този пореден неин творчески успех. Тогава си обещахме да отделим време за един по-сериозен разговор.

И ето, че този момент дойде. Гергина ме покани във фамилната им къща, в центъра на столицата, приятно реновирана и артистично подредена с вкус, която е офисът на фондацията „Европа и светът“. Тя, фондацията, също е фамилна. Екипът е: Гергина, Владимир и синът им Богдан Дворецки. Затова и разговорът ни започва от там, от Фондацията:

- Гергина, как стигнахте до идеята да създадете неправителствена организация и сайт към нея? И то само вашето семейство?

- Поначало аз винаги съм обичала да общувам с повече хора. И затова съм член на много неправителствени организации. Оттам придобих опит в този вид комуникация -  в рамките на някаква организация. Защото това е нещо съвсем различно от една неформална компания – има си правила, които трябва да се спазват, и е добре да се спазват. Тези правила водят до по-добър вътрешен ред и на мен това ми допада – да можем да работим целенасочено, а не стихийно.

Затова в даден момент прецених, че е добре да имаме собствена организация на съмишленици, с които да развиваме дейности в областта на културата и образованието. Решихме, че такава организация може да бъде една семейна фондация. Аз няма да се спирам на горчивия опит, който съм имала при работата си в някои сдружения, защото се оказва, че където и да отиде човек, ако много работи, дразни хората. Въпреки че по никакъв начин не печели пари. Аз никога не съм работила за пари в някоя организация.

Има хора, които се дразнят от самия факт, че постигаш нещо, че се забелязва. И в един момент се оказва, че ти не си много симпатичен. Затова реших, че най-добрият вариант е да се работи с близки хора. Неслучайно и семейните фирми са печеливши, защото човек се опира на онези, на които винаги може да вярва. Знам много случаи, когато предприемачи са „изгаряли“ заради съдружниците си във фирмите. Аз с бизнес не мога да се занимавам, затова решихме да направим фондация, която в момента се самоиздържа.

Фондацията ни съществува вече от три години, имаме възможност да кандидатстваме с проекти за външно финансиране, но засега не сме го правили, защото искаме да видим как се функционира и така. От опита ми в други организации съм стигнала до извода, че може да се осъществяват проекти и с много малко пари. Стига човек да работи с енергия, да не го мързи и нещо да го движи, да има вътрешна мотивация и емоция.

- Когато човек влезе в сайта на „Европа и светът“, веднага личи журналистическият дух.

- Радвам се, че е така, защото ние решихме на първо място да наблегнем на журналистическата работа – основно аз се занимавам с нашия сайт, който създадохме към фондацията. Целта ни е да популяризираме талантливи хора от различни възрасти, както и стойностни прояви, които остават встрани от вниманието на другите медии. Не разчитаме на реклама, защото мисля, че в един сайт за култура, образование и връзки със света не е подходящо да ти се появяват реклами, които те разсейват.

Оформихме и своя малка общност от приятели, които се вълнуват от проблемите на културата и изкуството, и се събираме в нашата къща, където е офисът на фондацията ни. Помещенията в нея не са големи, и те самите ни подсказаха в какъв формат да се събираме – обикновено до петнайсетина човека. Това е много хубава форма на общуване и обменяне на мнения, защото тогава никой не остава незабелязан.

Ако съберете много хора в голяма зала, колкото и да е интересно, в един момент може да се окаже, че на някого му доскучава. Това в по-малък кръг от хора се забелязва и водещият ще прецени как да включи и скучаещия в разговора. Или може някой да иска да каже нещо, а му е неудобно пред по-голяма аудитория… Докато тук, когато се съберем в по-малобройна група и обсъждаме книга или интересна тема от културния живот, всеки може да се изкаже. След това аз представям накратко обсъжданията ни в нашия сайт.

- Това прави впечатление от пръв поглед – на сайта може да се прочете за стойностни прояви, за културни събития, които другите медии пропускат.

- Такава е и целта ни: да популяризираме стойностни прояви. Представяли сме книги, отделни преводачи – например, Анета Данчева-Манолова – много добра наша преводачка от нидерландски. Направихме специална вечер за нея, след като тя се върна от творческа командировка в Амстердам, и се получи много хубав разговор не само за холандската литература, която е преведена на български, а и за работата на преводача. Този формат на нашата организация е една много перспективна форма, защото хората са зажаднели за такова общуване в по-малки културни общности.

В дейността на фондацията ни сме заложили да развиваме и връзките между бизнеса, културата и образованието, но за момента се оказа много трудно да се срещне бизнесът с културата, защото още няма закон за меценатството. Скоро щяло да има и тогава ще можем по-лесно да осъществим идеите си в тази посока.

- В този ред на мисли, вярно ли е според теб усещането, че днес журналистиката ни се плъзга по едни и същи теми, повърхностно, не търси същината, не говори за дълбочината на процесите, на проблемите?

- Често става така. Тъй като аз съм работила дълги години в БНР и то в програма „Христо Ботев“, неведнъж съм казвала, че това, което съм правила в „Христо Ботев“, го пренасям в нашия сайт.

Много уважавам работата и на колегите от „Хоризонт“. Знам каква беше репортерската задача на журналиста от „Хоризонт“- идва, вижда кои официални лица присъстват на събитието, стои в началото и бърза, за да си предаде информацията. Не мога да го обвинявам, защото той трябва след това да отиде на друго място и пак да повтори същия ритуал – да види кои са официалните лица и да бърза да си предаде информацията.

Докато един журналист от програма „Христо Ботев“ обикновено не е принуден да бърза, може да  проследи събитието до края и да обобщи същината му. Така че аз имам тази хубава практика от програма „Христо Ботев“, която пренесох и в сайта ни.

Моите впечатления са, че сега журналистиката се насочва към по-шумни събития. Отразява се присъствието на някакви важни личности. Обикновено, докато тези важни личности откриват някоя конференция, залата е претъпкана, има много колеги журналисти. В един момент, когато си тръгват официалните лица, повечето журналисти се изнизват заедно с тях, наобикалят ги в коридора и ги питат по злободневни теми, а не по темата на току-що откритата конференция. В залата остават само хора, които наистина се интересуват от конкретното събитие. Това е жалко. И си мисля, че има ниша за журналисти като нас, които отделят внимание на качествени прояви, подминавани от други медии.

- Раздели се с БНР. Трудно ли ти е?

- В началото си мислех, че ще ми бъде много мъчно за радиото, че то ще ми липсва. Затова бях решила, че няколко месеца след като напусна Националното радио, ще започна да правя интернет радио. Бях проучила всичко, за да оборудваме студио в една от стаите на къщата, където е офисът ни. Обаче в един момент си дадох сметка, че аз 39 години съм работила под час – знам в колко часа, в коя минута трябва да съм пред микрофона. Когато напуснах радиото, се оказа, че свободата, която ми дава един сайт, е била жадувана от мен.

Затова засега съм замразила идеята за интернет радио. В сайта публикуваш, когато си готов, при това можеш да се връщаш към публикацията си, да внасяш в нея допълнителни корекции. Случва ми се да го правя, защото все си мисля, че нещо е могло да бъде изразено и по по-добър начин.

- Сънуваш ли радиото? Сънуваш ли, че закъсняваш за предаване, или че не е дошъл събеседникът?

- О, да. Сънувам го. Даже съвсем скоро сънувах, че отивам в студиото и нямам сценарий. Аз съм от поколението, което се движеше със сценарий, макар че той е само една схема, в него пише кога звучи музика, кога кой запис се излъчва  - сценарият е много важен за екипа. Този сън беше кошмар.

- В момента в БНР има сериозен проблем – генералният директор Александър Велев обяви закриването на Радио България. Как гледаш на това?

- Нашата фондация „Европа и светът“ е сред организациите, подписали отвореното писмо в подкрепа на Радио България. Мисля, че е огромна грешка да се заличава програма, чрез която хората зад граница получаваха информация за страната ни от първа ръка. Писах за това и в личния си блог и този мой текст беше публикуван в сайта на СБЖ.

Винаги съм мислила, че не бива да се руши с лека ръка. В случая не е като да отсечеш дърво в частния си двор. Тук става дума за обществена медия, на която генералният директор само временно е ръководител. Следващият, който ще заеме този пост, може да мисли по съвсем различен начин за значението на Радио България. Разрушеното обаче трудно се възстановява.

Да се надяваме, че гласовете, които се надигнаха, ще възпрат нанасянето на съкрушителния удар върху програмата, защото иначе ще излезе, че генералният директор на БНР може да направи какво ли не, ако има твърд характер и не позволява да му се противоречи. Ще бъде ли нормално ръководителят на една обществена медия да не се съобразява с общественото мнение?

- Твоят съпруг Владимир Дворецки работи в една много тежка особено в последните години област – международната журналистика. Не се ли сблъскват интересите ви?

- Така той е далече от злобата на деня. Това, което става по света, наистина е много драматично в момента, но мъжът ми поне остава извън вътрешнополитическите ежби. Което не означава, че не се интересуваме от всичко, което става у нас – точно обратното. Това, което избягваме да правим, е да пишем за политика в нашия сайт.  Никога не сме го правили. За религии също не пишем. Това са деликатни теми. Така запазваме абсолютен неутралитет.

Продължавам да се занимавам с темата за евроинтеграцията, защото водих такова предаване близо 25 години по програма „Христо Ботев“.

- Ще поговорим и за това, но нека да те попитам: мислиш ли, че в обществените медии  липсват образователни предавания, предавания за култура, за наука?

- За съжаление не са много тези предавания. И аз се радвам на програма „Христо Ботев“, защото тя оцеля през годините – преди време се говореше, че може да бъде закрита, или приватизирана, но, слава Богу, тя устоя. Само че наистина не са много такива програми. Това е много жалко, защото културна нация се възпитава чрез повече предавания, в които показваш, че събитието на деня е излизането на една книга, или постановката на една пиеса, а не само онова, което се е случило на политическата сцена.

- Виж колко елементарно се плъзгаме по „Под игото“ на шльокавица. Това беше жалък акцент от Базара на книгата. Не мислиш ли?

- Жалко се получи. Аз никак не симпатизирам на този експеримент, на тази провокация с цел самореклама на едно издателство. Само че вместо да изпишат вежди, избодоха очи, защото не се получи това, което очакваха. Не бива толкова непремислено да  се правят експерименти със светини. Говорим за опазване на културното наследство, а литературното си наследство го подлагаме на експерименти. Слава Богу, че повече хора реагираха отрицателно.

- Да се върнем на темата за евроинтеграцията. Ето Председателството на България чука. Готови ли сме за догодина?

- Струва ми се, че не. Аз наблюдавам отстрани. Може би хората, които се занимават отвътре с подготовката, ще кажат, че сме готови. Няма да се спирам на приоритетите на нашето председателство, които вече до голяма степен са уточнени, а ще говоря за културата. Мисля, че отдавна трябваше да има стройна програма какво ще се прави в България и в чужбина, за да се популяризира българската култура, да се възползваме пълноценно от възможностите, които ни дава шестмесечното ротационно председателство на ЕС. Засега само се говори…

За съжаление българинът като че ли не обича да спазва правила. Това е Андрешковщината – да не се подчиняваш на установения ред, да си на страната на този, който не си е платил данъка. И досега такива хора са му по-симпатични на българина. Но така не се гради държава, нито каквото и да било.

Може ли да остават няколко месеца до председателството и ние да правим този голям ремонт в НДК, да не знаем как ще приключи той, защото в момента там е едно бойно поле и това попречи до голяма степен на добрата организация на Пролетния базар на книгата. Аз наистина не знам как точно ще представи България своята култура по време на председателството.

- Гергина, разкажи ми за сина ви Богдан? За него малко се знае. Знам, че е завършил Първа английска гимназия и че е магистър по скандинавистика в Софийския университет.

- Богдан се грижи за техническата част на сайта ни и е перфектен редактор, веднага улавя и най-малката буквена или стилистична грешка. Той преподава норвежки език в Софийския университет, но не е на щат там. От няколко години работи с норвежки в една фирма. Обича да пее. За него музиката е нещо много важно. Участва в Академичен хор „Св. Параскева“, който е към Националната художествена академия. За него е важно да посвещава голяма част от свободното си време на музиката. Още от дете пише стихове и разкази, но още не е решил да ги издава.

- Искам отново да те поздравя с успеха на последната ти книга „Искрено ваша“. Вече си издала осем книги с поезия и проза. С какво ще ни зарадваш в скоро време?

- Романът, който издадох миналата година - „Искрено ваша“, до голяма степен отразява част от моите преживявания в радиото, макар че има и художествена измислица. Вече съм готова с един сборник разкази, но не бързам веднага да ги издам, защото ми се струва някак неприлично човек непрекъснато да издава книги. Освен това съм много самокритична. Романът ми беше готов две години преди да излезе от печат, но го препрочитах няколко пъти, откривах неща, които да поправя в него. Оставях го да отлежи. Обичам да изпипвам нещата докрай. 

Новата ми книга се казва “Островът Уикенд“. Поставила съм това заглавие през 2011 г., когато започнах да  пиша първите разкази от този сборник. Междувременно излязоха поне две книги от други автори, които имат думата „Остров…“ в заглавието си.  Аз няма да пожертвам моето заглавие, защото за мен уикендът наистина е един остров, на който отхвърлям всички служебни ангажименти. Това е моят остров, на който се занимавам с неща, далечни от делничния шум.

- Учила ли си творческо писане? Как гледаш на тази мода?

- Не и, честно казано, аз лично  се чудя защо ги правят тези курсове по творческо писане. Според мен винаги си проличава кой е минал през такъв курс, участниците в него са слушали едни и същи напътствия и, когато се придържат към тях, със сигурност започват да си приличат. Оказва се, че имало и компютърни програми, които могат да разработят интригата в книгата ти. Например, ако романът е криминале – програмата ти казва на коя страница трябва да стане първото убийство. Ами тогава авторът ще се превърне в робот!

Аз съм против курсовете по творческо писане. Всеки трябва да си пише, както му идва отвътре. Това не е занаят, на който да се учиш. Това си е някакво вдъхновение, някаква искрица, която ти имаш, и сам най-добре усещаш как да се усъвършенстваш.

 

 

Сподели в
 

С нашите колежки Феня и Искра Декало, които са журналистки от кореспондентския пункт на БНР в Израел, се срещнах при идването им в София. Разговаряхме за сайта на СБЖ за журналистиката и за това как в Обетованата земя гледат на нашего брата. Смятам, че няма нужда аз да ви разказвам кои са те, защото мнозина в гилдията ги познават и уважават. Четете, защото ще ви е интересно. Та ето как сестрите Декало се представили блога си, който водят успоредно с работата си на кореспонденти от Израел:

13.12.2017/21:03

На 11 декември от 11 ч. в пресклуб „Журналист“ в СБЖ ще бъде представена книгата „Един пояс, един път“ на Тодор Радев, работещ в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин. Тя е посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика.

08.12.2017/09:11

За него може да се каже, че от породата скромни и с нищо не парадиращи хора. И ако трябва да го асоциираме, най-вярно ще му пасне образът на голяма част от героите в прекрасните стихове на Борис Христов – онези, които са свити и които не блестят в светлината на самодоволството и пъченето. Но когато дребният на ръст Пенчо Чернаев се изправи пред аудитория, колкото и да е бъбрива залата, моментално замлъква и го слуша с интерес и респект.

01.12.2017/12:00

Според дъщерята на Че Гевара, гостувала наскоро у нас, журналистите често само преповтарят новините, разпространявани от големи центрове за доминиране на информацията, дори без да ги проверяват. Тя разказва също за баща си като журналист - как е пишел и защо е създал „Радио Ребелде” и агенция „Пренса Латина”

27.11.2017/19:37

Не е за вярване, че в пренаселения и шумен център на столицата все още може да има кът на спокойствие и предразполагаща атмосфера, за да се отдаде човек на мисли за култура и изкуство. Ще попитате къде е това райско кътче, на което веднага ще ви отвърна – офиса на портала „Култура“, приютил се в старинна софийска къща в уютно закътано дворче.

25.11.2017/13:52

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки