Начало
 
 

„Дневникът на машиниста” е с Голямата награда на „Златната липа”

10.06.2017 /08:28 | Автор : Мариана Енева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Международният фестивал за ново европейско кино „Златната липа” в петото си издание за пореден път показа едни от най-вълнуващите и награждавани ленти - 42 на брой от 17 държави на нашия континент, повечето от които бяха видени за пръв път и единствено в Стара Загора.

Потънал в зеленина, безупречно чист и слънчев, градът наскоро получи наградата „Най-добър град за живеене”.

Чувствах се празнично и гордо в моята гостолюбива Стара Загора - прочута с  липите, поетите, художниците и вече със седмото изкуство. Спокойствие, красота, бели мраморни сгради - на Старозагорската опера и Библиотеката „Захари Княжевски“, където бяха залите за кинопрожекции. За петте дни на фестивала успях да намеря „Златната липа“ на моята жадна за  европейско кино душа, кино с богата чувствителност, болезнен реализъм и извисен дух.

Директорът на фестивала - режисьорът Магдалена Ралчева,

още на пресконференцията осведоми журналистите: „Във филмите тази година преобладава един основен фокус, който въпреки културните и стилови различия ги обединява - и това е семейството.Ако светът днес се глобализира и границите започват да се размиват, а емоционалната несигурност все повече ни съпътства, то единственият пристан за всеки един от нас остава, семейството.”

Тръгна ни по вода… Едва успях да „доплувам” през пороите до Държавната опера, където официално беше открит Международният фестивал за ново европейско кино на 3-ти юни. Дори проливният дъжд, излял се като из ведро върху червения килим, точно когато трябваше да потегли мажоретното шествие с военната духова музика и актьорите, не спря стотиците почитатели на киното. Старозагорци препълниха залата до краен предел и на мнозина се наложи да останат правостоящи.

Преди това тържествен водосвет за здравето на всички участници и гости на фестивала отслужи лично Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприян в съслужение със свещеници от Старозагорската епархия.

Публиката посрещна с аплодисменти специалния гост на фестивала – голямата, най-усминахнатата българска актриса

Гинка Станчева, която получи престижната статуетка „Златна липа“ за цялостен принос в киното.

Преди тържественото връчване залата изгледа няколкоминутен клип с откъси от филми, сред които „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Бай Ганьо тръгва из Европа“, „Нощем с белите коне“.

Със заслужени овации бе приветствана Магдалена Ралчева, която основа този забележителен форум и успя само за 5 години да наложи Стара Загора като един от европейските градове – центрове на кинофестивали. Голяма изненада за нея беше официалното предложение на дамския местен клуб „Зонта“  - Магдалена Ралчева да получи званието почетен гражданин на Стара Загора, обявено на сцената от президента на организацията Надежда Чакърова.

Вълнуващите емоции продължиха с прожекцията на новия филм на Маги Ралчева „12 А“, който тя представи заедно със сценариста на лентата Николай Колев. След финалните надписи на историята за един клас пораснали ученици аплодисментите преминаха в продължителен бис.  

На другия ден в 12 часа специалният гост на събитието - любимката на поколения зрители, Гинка Станчева  откри своята звезда в Алеята на липите и посади липова фиданка.

И  с „пълен напред” потеглих към европейския киномаратон…

Селекцията на тазгодишната „Златна липа” бе много силна.

За да подбере 9-те филма в конкурсната програма, Магдалена Ралчева е изгледала на 300 нови европейски продукции. И така успя да провокира любопитството на зрителите към едно по-различно кино, да изгради вкус към качествената кинематография.

От всичките 9 ленти набелязах да видя 6. Двете с множество награди - „Слава” и „Комуната”, бях гледала. Обичам да казвам на близки, колеги и приятели кои филми са кинаджийски и са в моята класация преди мнението на компетентното жури. Сега искам да споделя с обич за публиката - и в двете зали никой не рупаше пуканки, не ядеше и не звънеше досадно. Благодаря ви, скъпи съграждани. За сетен път показахте възпитание, култура  и уважение към седмото изкуство.

С внимание и вълнение  следях филмите - наистина висши образци на киното. Направо без дъх ме остави „Дневникът на машиниста” на сръбския режисьор Милош Радович, а трогателната драма „Животът на Анна” от Грузия ме впечатли с реалната действителност и възхитителна режисура.

С нетърпение очаквахме пресконференцията за наградите. Председателят на Международното жури - известният актьор от киното, театъра и телевизията Владимир Пенев, сподели, че са подходили емоционално и са били единодушни в избора.

Ето и отличените:

главна мъжка роля - изключителният Стефан Денолюбов, кантонерът в „Слава”; главна женска роля - Трине Дирхолм,  Ана в „Комуната”; същият филм взе и приза на Съюза на българските кинематографисти; за режисура - на грузинката Нино Басилия за „Животът на Анна”; Голямата награда „Златната липа” отиде при „Дневникът на машиниста” - Сърбия, моят фаворит и безусловен победител.

Магдалена Ралчева връчи с признателност за добрата работа плакети на всеки един от членовете на журито. Самата тя получи диплом за принос в българо-руските отношения в областта на културата от Владимир Ястреба от Руския културно-информационен център в София.

Навярно вече сте разбрали от миналогодишни хроники, интервюта и репортажи, че много ценя и обичам сръбското кино - може би защото навремето завърших славянска филология - сърбохърватски език тогава, днес  вече сръбски, хърватски, босненски с различните им специфики.

При едно гостуване на „София Филм Фест” и обсъждане на филма „Кръгове” на известния режисьор Сърджан Голубович казах пред зрителите в залата, че „при сръбското кино празно няма”. Последваха аплодисменти - не за мен, а за киното на нашата съседка. И днес потвърждавам това свое мнение, обосновавала съм се десетки пъти.

Повече от 15 годинии наблюдавам киното на бивша Югославия, в случая - на Сърбия. Впечатляват ме силно темите, взети направо от живота, трагедията и болката в стремежа за оцеляване, достойнството и родолюбието, съхранени през времето. Истинските човешки истории са разказани увлекателно, топло и с любов .

Защо тези творци правят силно и добро кино, което масово се гледа? Отговорът е простичък: защото се осланят на обикновените хора, на рефлексията на обществото във времето.

Сръбското кино е омагьосващо, магнетично и преди всичко безкрайно ЧОВЕШКО!

Показва и разказва за всякакви съдби от действителността.

Дали е трагикомедия или черна комедия, всеки определя за себе си. Доколко се вписва в дефиницията на жанра, не е толкова съществено. Важното е, че зрителите бяха вперили поглед в екрана и реагираха на моментите, които ги вълнуват и хващат за гърлото.

Историята на „Дневникът на машиниста” е необичайна.

И както изкоментира актьорът Любо Чаталов, мой добър приятел: „Всеки има своите неволи и критични моменти в професията си, ама тука си е направо и тъжно, и страшно, и все пак смешно.”

Филм чудо е моето мнение и „един добър пример за особен жанр - балкански магически реализъм, съвсем по парадоксален начин”- добави Владо Пенев.

Сюжетът е драматичен с особен привкус на комичното, да разведрява. Човешки разказ за невинните убийци с болка и горчива усмивка. Дългогодишният потомствен машинист Илия - великолепният Лазар Ристовски, е вече пред пенсия. И баща му, и дядо му имат доста  убити и прегазени. Героят държи  рекорд със скандалната бройка 28 жертви по време на работа.

Усетих ритъма на филма в монотонното потракване на колелата,  с първите кадри влакът се носеше устремно с една тягостна, скрита тревожност. Докато веднъж Илия вижда момче на релсите и с усилия спира на метри пред него. Това се оказва детето Сима, изоставено в кашон за банани пред Дом за сираци, което впоследствие иска да се самоубие.

Илия го осиновява и Сима завършва специализирано училище, готов да поеме семейната традиция и да застъпи на локомотива... За да избегне съдбата, бащата отклонява сина от професията машинист и го изпраща в Пирот. Момчето не издържа, връща се и упорито се учи при чичо Любо.

Трагедията се прокрадва между житейските преживелици неумолимо.

Илия е сгазил детето на своите съседи - Седа  и колегата Драган, Саша се връщал с отбора мач, бил пиян. Любимата на машиниста Даница му маха за поздрав на отсрещната линия и я помита влак.

Въпреки злополуките всички живеят като едно голямо железничарско семейство, успокоява ги и закриля психоложката Ягода - блестящата сръбска звезда Миряна Каранович. Познаваме я от „Гърбавица” на Ясмила Жбанич, съвсем наскоро беше гост на 21-ия „София Филм Фест”, където във филма „Реквием за госпожа J” изпълни главна роля. Разговаряхме на родния й език и получих така желания автограф.

И така - Сима поема по пътя на Илия и се страхува да не се превърне в убиец. Разтревожен е, не спи през нощна и започва да пие. Дните минават, седмици, няколко месеца - все още никой не е прегазил. Напрежението става страшно и заплашително пагубно. Докато… бащата ляга на релсите, за да го прегази Сима.

Не бива главният герой да бъде жертван; човекът, който отглежда разкошна градина с бели  хризантеми и носи букети на гробовете на починалите… Е, Сима се справя - удря своя наставник чичо Любо, бързащ на бариерата. Сега момчето спира на метри от бащата - трогателно, нали? И виждаме двамата в кабината на машиниста.

В последните кадри отново се носи влак, а в него Илия и Ягода, те от години имат симпатии, пътуват за морето на почивка. Коментарът оставям за вас.

„Дневникът на машиниста” не може да се разкаже, трябва да се гледа и преживее с очите и сърцето! Довиждане до другата пролет - с благоуханието и процъфтяването на „Златната липа”- Международния фестивал за ново европейско кино.

Сподели в
 

На 21 август Министерството на транспорта организира информационен ден за представителите на местната власт, които искат да кандидатстват за един от ваучерите за безплатен Wi-Fi на стойност 20 000 евро, които ще раздава Европейската комисия.

21.08.2017/13:54

Книгата на френския президент Еманюел Макрон "Революция. Битката за Франция" излиза у нас на 18 август, съобщават издателите от "Слънце", цитирани от БТА.

18.08.2017/15:25

Плевен ще направи ремонт на паметниците от руско-турската освободителна война със собствени средства. За предстоящ в скоро време старт на строително-ремонтни дейности за реконструкция на знаковите паметници при входните шосета от София, Русе и Ловеч съобщи пред журналистите лично кметът Георг Спартански.

18.08.2017/09:53

В продължение на три дни - от 16 до 18 септември, в София ще можем да видим фестивала за култура и начин на живот, под мотото „кварталът на контрастите“.

16.08.2017/11:47

В Арт центъра в градската градина на Плевен е открита изложбата „140 години Плевенска епопея 1877 г.". Тя включва 37 картини от художествения фонд на Регионалния военноисторически музей в Плевен.

15.08.2017/22:01

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ние, в Съюза на българските журналисти, изразяваме нашата съпричастност към журналиста от БНТ Иво Никодимов, който бе обект на нападение и побой в Борисовата градина в София.

25.07.2017 /19:15

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017 /21:34

„Новинарският час” по програма „Хоризонт” на БНР представи организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на „Радио България” като „изпълнено обещание” на ръководството на националното радио да започне такава широка обществена дискусия. Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса

07.07.2017 /23:38

 Мнения

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017 /22:35 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки