Лъчезар Петров: Истината ще навлезе в човешките отношения, когато овладее сърцето

12.06.2017 /11:37 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Режисьорът Лъчезар Петров

Когато чуем, че българска творба е вдигнала шум в чужбина или е номинирана на някой престижен фестивал, се радваме, като че ли с нас се е случило това, защото знаем как днес се прави в България качествено изкуство и на какво са подложени творците, за да сътворят нещо качествено и забелязващо се.

Така стана и с лентата на режисьора Лъчезар Петров „6+1 НАУМ“. Тя получи четири номинации на престижния Международен кинофест в Ница в категориите "Най-добър чуждоезичен филм", "Най-добър сценарий на чуждоезичен филм" за Лъчезар Петров, "Най-добра главна женска роля в чуждоезичен филм" за Изабелла Върбанова и "Най-добра поддържаща женска роля в чуждоезичен филм" за Анастасия Левордашка.

Между другото, световната премиера на филма беше в Ница.Това обаче някак си мина почти незабелязано в медиите и в киносредите.  За други вдигаме шум до небето, само защото са споменати, че може би ще бъдат включени в някакви номинации, или…, а за този мълчание.  Един хубав филм, от един добър режисьор, с участието на млади, но за сметка на това носещи в себе си дарбата и таланта, дадени им от Бог, за да станат познати имена сред артистите.

И като за капак режисьорът, който направи лентата изключително със собствени средства, е „зарадван“ от вестта,че трябва да си плати и за да бъде излъчен филмът му. Нещо като че ли куца в нашата система, не само за киноразпространение, а и за реклама. Не ми е ясно как един филм, чиято световна премиера беше в Ница, у нас да не е желан.

А Лъчезар Петров е направил продукция, която младите биха гледали, ще използвам жаргона, като за световно. Сценарият се докосва до толкова важните житейски ценности, които като че ли хората, които сега тръгват да откриват света, притежават много повече от порасналите им родители и всички нас. Мисля си, че „6+1 НАУМ“ е филм, уцелил десетката за лятото, защото би се превърнал в любима лента на скучаещите младоци, които се чудят къде да отидат. Хем ще се насладят на хубав филм, хем ще понаучат нещо повече за себе си, за живота и неговите ценности, пардон за клишето.

Ще си позволя да цитирам един мой колега – Иван Върбанов, и неговото определение за лентата: „Приключения с мотори, преодоляване на много опасности, приятелства и предателства, интриги, страх, страст и изпепеляваща любов преживяват героите. "6 и 1 Наум" е филм-притча, посветен на Истината, който припомня и извежда философски и общочовешки обобщения и послания.“ Е, ако това не е тема за тийнейджъри?

Бих си позволила да препоръчам на колегите от екипа „Пътуващо лятно кино“ да се замислят дали да не го включат за този свой сезон в програмата си. Гаранция, че няма да загубят!  

За режисьора Лъчезар Петров казват, че е един Дон Кихот в киното, защото да правиш филми с лични средства си е достойно за респект и уважение. А той прави кино, само защото обича изкуството и иска да подари на хората чрез своите творби незабравимо пътешествие в един красив свят.

Зад гърба си майсторът на седмото изкуство има голям брой документални филми, разказващи несамо за красивите кътчета на България, а и за нейната история, хора и нещата от живота. Екологията е негова основна тема и на нея е посветил свои творби. Сред тях са „Лукас Маскиано между звездите и земята“, „Архангел Михаил“, „Брегове на надеждата“(правен по програма на ЕС), „У дома“(също по програма на ЕС), „Професия ромски медиатор“, поредицата му от екофилми е за изграждането на пречиствателни станции, една много болна тема за страната ни. А „Пей сърце“ е посветен на поп звездата Георги Христов.

Лъчезар Петров е снимал документалната лента „Св. 40 мъченици“, посветена на реставрацията на историческия храм във Велико Търново. Негови са и „Родопите разказват“, „Родопите – 200 км биоразнообразие и туризъм“ и „Заедно от двете страни на границата“, правени по програма на ЕС.

С него разговаряме за сайта на СБЖ по повод най-новата му лента „6+1 НАУМ“ за българското кино и какво е си режисьор в България.        

  

“6 + 1 НАУМ“ имаше 4 номинации на Международния кинофестивал в Ница, където се състоя и неговата световна премиера. Как си обяснявате факта, че там лентата ви беше забелязана и включена не в една, а в четири категории номинации, а тук не може да преодолее предизвикателствата – разпространение, реклама и големите медийни групи се правят на глухи и слепи, че ви има, г-н Петров?

Радваме са за селекцията и номинациите на „6 + 1 НАУМ“ на фестивала в Ница. Премиерната прожекция мина пред препълнен салон и много зрители, с които имахме възможност да общуваме в кулоарите.

„6 + 1 НАУМ“ е независима продукция. Зад нея не стои никой. В този смисъл реакцията на големите медии не ме изненадва. И все пак съм оптимист, че филмът ни ще бъде видян, защото изповядва философията на доброто, а тя рано или късно стига до сърцата на хората.

Защо се получава така – след високата международна оценка, тук пред вашата продукция се появява стена, която трудно се пробива? Докога ще се залъгваме с лафа „Никой не е пророк в собствената си страна“? Завист или все още не сме готови за алтернативни предложения?

Моделът, по който се финансира филмопроизводството у нас, обяснява тази ситуация. Няма да навлизам в подробности – фактът, че съм избрал пътя на независимата продукция, е достатъчно красноречив. Когато обществото боледува, болестта обхваща всички сфери. Особено тези, в които се разпределят държавни средства.

Как си обяснявате факта, че да правиш кино с инвестирани свои лични средства, само в името на мечтите и в името да покаже другия, различния, и при това красив свят на ценностите и красотата, се посреща с безразличие и мълчание? Това нашенските ни нрави ли са или има нещо друго?

Мога да кажа само за хората, гледали филма. Те не го посрещнаха с безразличие, а с чувство и размисъл. За мен това е главното.

Дошло ли е време у нас да се прави алтернативно независимо кино, без да се финансира от държавата, без рекламата да ти удари рамо?

Всеки, който има какво да каже, е свободен да избере начина, по който да го направи. В този смисъл – времето на независимото кино никога не е спирало.

Вашето обяснение на факта, че когато направиш нещо стойностно, трябва да си платиш, за да го види драгият зрител?

Дали един филм е стойностен или не, това при всички случаи определят зрителите. Не фестивалното жури, не някоя назначена комисия, не броят на закупените билети, който на 90% зависи от мащабността на рекламната кампания, не измисленият от рекламните агенции рейтинг, а тъкмо широката аудитория, която е гледала филма и е успяла да отнесе нещо от него в сърцето си. Е, тъкмо това невидимо „нещо“ е стойността на филма. То не може да бъде измерено и графично изобразено, но именно то променя света.

Аз финансирах този филм не за лична изява, а защото вярвам в Доброто и Истината.

Защо трябва творците да се обръщат в търговци? Та вие не продавате джапанки, а правите изкуство?

Не трябва. Във всички области на изкуството е необходима система, която да гарантира независимостта на твореца. Но първо трябва да изкараме търговията от сърцата си. Другото ще дойде само.

“6 + 1 НАУМ“. Какво се крие зад тази формула?

Може да се каже и така: 6 наяве и 1 скрито (главните действащи лица във филма са 6). Днешният свят е твърде отдаден на външното и материалното. Той е престанал да се самонаблюдава критично, да търси смисъла на съществуването си. Ограничава духовността си с фалшива религиозност и "модерни практики", с изкуство заради самото изкуство, отдавна превърнало се в нещо изкуствено. Много проблеми биха получили бързо решение, ако просто заменим въпроса "Какво е животът?" със "Защо е животът?". Нищо не съществува за себе си. Нищо не е самодостатъчно. Всичко има своето предназначение и това предназначение е свързано с Вечното, в което трябва да се научим да живеем.

"6 + 1 НАУМ" е филм за всекидневните лъжи в нашия живот и за опасностите, които крият. Те са онова "1", което тайничко пазим в сърцето си и крием зад фасадата на външността, но не подозираме, че е отровно.

Някъде прочетох, че това е филм за истината, която всички търсим. Но кой кого намира: ние нея, или тя нас?

Всеки е свободен да избере. Но едно е ясно – никой не може да избяга от Истината. Рано или късно ще трябва да се наведе за всяка лъжа, както създаващият пустини ще се наведе за всяка песъчинка. Ето стихът – мото на филма:

Ако ти не Я разпознаеш,

Тя ще те разпознае.

Едното е светла радост.

Другото –горчива сълза.

Определяте лентата си като филм-притча за всекидневните лъжи в нашия живот и за опасностите, които те крият. Докога така ще я караме само с притчи, без директно да си казваме това, което ни боли, радва, вълнува? Криенето зад притчите от страх ли го правим или…

Това е задачата на изкуството – чрез средствата и обобщенията си да тласне хората към промяна. Истината ще навлезе в човешките отношения, когато овладее сърцето. Засега там се шири егоизмът.

Притчата не крие нищо зад себе си. Тя не е нито дефинирана от страх пред директен изказ, нито е някакъв удобен параван. Притчата е чудесно средство да се вкара голямото в тесните дрехи на всекидневното. И да бъде разбрано.

Как се прави такъв филм като „“6 + 1 НАУМ“? Споделете преживяванията си по време на снимачния период. Как се работи с млади актьори и кой кого режисираше – вие тях, или те вас?

Наистина, във филма, с изключение на вече популярните Тончо Токмакчиев и Албена Колева, участват млади актьори - Йоанна-Изабелла Върбанова, Анастасия Левордашка, Мирела Карабанчева, Галин Найденов, Теодор Софрониев, Ахмед Юмер. Изборът ми не беше случаен - имах нужда от тяхната сила, физическа и духовна издръжливост и ентусиазъм. С млади актьори се работи чудесно. Ще продължа така и в бъдещите си проекти.

Точно такъв филм се снима трудно – главно поради сложността на терена. Независимо че поради липса на ресурс ми се наложи да се простя с много ефектни сцени още на етап сценарий, времето доста ни притискаше. Снимачният период беше четири седмици, като три от тях бяха посветени на работа в пет диви, нетуристически пещери. За избягване на инциденти, бяха прокарани въжета от пещерен екип. До снимачната площадка екипът и актьорите преодоляваха теснини, подземна река, кални и хлъзгави участъци... Нещо повече - залата, в която се снимаше главното действие, беше на втория етаж, до който всички трябваше да се покатерят. Графикът беше прост - влизане от 8.30 до 9.00 ч., снимки от 9.30 до 20.00 ч. при постоянна температура 8 градуса и 85 на сто влажност на въздуха, излизане от 20.00 до 20.30 ч., придвижване до хотела. И така три седмици.

"6 + 1 НАУМ" може да бъде определен и като приключенски, и като драма, и като фентъзи, но главното в него е общочовешкото послание, което се надяваме да стигне до зрителя и да го накара да се замисли. Не за големи неща - за всекидневните крачки, с които изминава живота си. Защото всички ние имаме нужда от промяна. А тя започва от нас.

През тези седмици разпространителите, рекламните агенции, медиите успяха ли да ви забележат, или все още за тях са актуални „Умирай трудно“, незнам си кой по ред епизод, претоплените нови версии на известни екшън и трилър сюжети, с които да запълват времето през лятото на драгия зрител в киносалоните?

Важното е, че всеки, който е гледал филма, ни забеляза.

Предъвканите стари с нови версии филми могат ли да накарат младите зрители да заобичат седмото изкуство и къде е мястото на българските филми в тази епична битка?

Мисля, че публиката у нас жадува за качествено българско кино. Дано успеем да отговорим на тази потребност.

И сега накъде, Лъчезар? Питам ви за „6 + 1 НАУМ“ и за вас самия? Между другото, как си обяснявате, че се говори само за едни до болка познати стари и млади творци, които вече не са чак дотам млади? Това инерция в българската журналистика ли е, или безразличие към появяващи се все повече български млади творци, на които не им се обръща внимание?

Накъде ли? Няма начин да объркам посоката. Много проекти чакат на опашката. Тази есен се надявам да започна снимките по трилогия от късометражни, идейно свързани филми: "Ангели", "Съновидеца" и "На Прага". Това е един доста по-евтин от "6+ 1 НАУМ" проект (като сложност на заснемане), но все още търся финансиране - за жалост нямам вече нищо за продан.

В края на 2018 г. ми се иска да започна следващ проект, за който ми е необходим чуждестранен партньор, тъй като двуезичието е част от сценария и целия сюжет.

За планираното през 2020 г. няма смисъл да говоря, защото е още далеч, а и проектът е гигантски, но, както казва един Учител от Изтока: "Не се страхувайте да планирате. Това е единственият начин да подредите мечтите си в Пространството и да разчитате на неговата подкрепа."

Не подценявам медиите. Знам техните възможности и сила. И все пак ще кажа: нито секунда от всекидневният ми труд не е насочен към тяхното внимание, а към вниманието, ума и главното – сърцето на зрителя.


Снимки Личен архив

Сподели в
 

Преди малко повече от седмица за пореден път се разчу, че български журналист е бил бит. Това се случи в Червен бряг и пострадалият колега е Христо Гешов, който е известен със своите разследващи материали, разкриващи корупция и нарушения на закона. СБЖ не закъсня и публикува декларация на УС на Съюза, в която защити правата и работата на журналиста.

18.05.2018/14:31

Признавам, че съм от късметлиите, на които им върви да се срещат с интересни хора. В това се уверих, за пореден път, когато срещу моя диктофон седна не кой да е, а известният като Сладкодумец Храбър топ радиожурналист Еди Емирян.

16.05.2018/20:21

Иракският колега Мунтазар аз-Зайди, който сега се кандидатира за депутат в родината си, разговаря с отговорния редактор на сайта на СБЖ по време на участие в международен форум във Венецуела миналата есен

12.05.2018/21:25

Популярната водеща на новинарски емисии по БНТ-1 е убедена, че никой не бива да се самозабравя. Тя смята за задължителни в работата си самообладанието, добрата информираност, бързата реакция при извънредни ситуации, острата мисъл

12.05.2018/20:10

Проф. Вера Ганчева е сред много уважаваните и ценени български интелектуалци. За нея вероятно не би трябвало да се говори много, защото приносите са тези, които правят хората, а нейните достойни дела са не едно или две. Тя е от онзи тип хора, с които винаги е интересно да седнеш и да разговаряш, защото няма да си тръгнеш „празен“, а обогатен и научил нещо, което винаги да си спомняш.

08.05.2018/19:58
?>

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

По повод нападението над разследващия журналист Христо Гешов Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява своето възмущение и осъжда този акт на насилие.

15.05.2018 /14:37

На 3 май 2018 година – Световния ден на свободата на пресата (World Press Freedom Day), УС на Съюза на българските журналисти организира журналистическа дискусия на тема: „Кризата в медиите - криза в журналистиката!”. По този повод до участниците във форума отправи специално приветствие вицепрезидентът на Международната федерация на журналистите ДЖИМ БЮМЕЛА.

03.05.2018 /18:05

 Мнения

Стотици, хиляди столичани утре ще се отправят за Борисовата година, за да отпразнуват 1 май, а заедно с това и Деня на вестник „Дума” и на левия печат.

30.04.2018 /18:12 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки