Лъчезар Петров: Истината ще навлезе в човешките отношения, когато овладее сърцето

12.06.2017 /11:37 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Режисьорът Лъчезар Петров

Когато чуем, че българска творба е вдигнала шум в чужбина или е номинирана на някой престижен фестивал, се радваме, като че ли с нас се е случило това, защото знаем как днес се прави в България качествено изкуство и на какво са подложени творците, за да сътворят нещо качествено и забелязващо се.

Така стана и с лентата на режисьора Лъчезар Петров „6+1 НАУМ“. Тя получи четири номинации на престижния Международен кинофест в Ница в категориите "Най-добър чуждоезичен филм", "Най-добър сценарий на чуждоезичен филм" за Лъчезар Петров, "Най-добра главна женска роля в чуждоезичен филм" за Изабелла Върбанова и "Най-добра поддържаща женска роля в чуждоезичен филм" за Анастасия Левордашка.

Между другото, световната премиера на филма беше в Ница.Това обаче някак си мина почти незабелязано в медиите и в киносредите.  За други вдигаме шум до небето, само защото са споменати, че може би ще бъдат включени в някакви номинации, или…, а за този мълчание.  Един хубав филм, от един добър режисьор, с участието на млади, но за сметка на това носещи в себе си дарбата и таланта, дадени им от Бог, за да станат познати имена сред артистите.

И като за капак режисьорът, който направи лентата изключително със собствени средства, е „зарадван“ от вестта,че трябва да си плати и за да бъде излъчен филмът му. Нещо като че ли куца в нашата система, не само за киноразпространение, а и за реклама. Не ми е ясно как един филм, чиято световна премиера беше в Ница, у нас да не е желан.

А Лъчезар Петров е направил продукция, която младите биха гледали, ще използвам жаргона, като за световно. Сценарият се докосва до толкова важните житейски ценности, които като че ли хората, които сега тръгват да откриват света, притежават много повече от порасналите им родители и всички нас. Мисля си, че „6+1 НАУМ“ е филм, уцелил десетката за лятото, защото би се превърнал в любима лента на скучаещите младоци, които се чудят къде да отидат. Хем ще се насладят на хубав филм, хем ще понаучат нещо повече за себе си, за живота и неговите ценности, пардон за клишето.

Ще си позволя да цитирам един мой колега – Иван Върбанов, и неговото определение за лентата: „Приключения с мотори, преодоляване на много опасности, приятелства и предателства, интриги, страх, страст и изпепеляваща любов преживяват героите. "6 и 1 Наум" е филм-притча, посветен на Истината, който припомня и извежда философски и общочовешки обобщения и послания.“ Е, ако това не е тема за тийнейджъри?

Бих си позволила да препоръчам на колегите от екипа „Пътуващо лятно кино“ да се замислят дали да не го включат за този свой сезон в програмата си. Гаранция, че няма да загубят!  

За режисьора Лъчезар Петров казват, че е един Дон Кихот в киното, защото да правиш филми с лични средства си е достойно за респект и уважение. А той прави кино, само защото обича изкуството и иска да подари на хората чрез своите творби незабравимо пътешествие в един красив свят.

Зад гърба си майсторът на седмото изкуство има голям брой документални филми, разказващи несамо за красивите кътчета на България, а и за нейната история, хора и нещата от живота. Екологията е негова основна тема и на нея е посветил свои творби. Сред тях са „Лукас Маскиано между звездите и земята“, „Архангел Михаил“, „Брегове на надеждата“(правен по програма на ЕС), „У дома“(също по програма на ЕС), „Професия ромски медиатор“, поредицата му от екофилми е за изграждането на пречиствателни станции, една много болна тема за страната ни. А „Пей сърце“ е посветен на поп звездата Георги Христов.

Лъчезар Петров е снимал документалната лента „Св. 40 мъченици“, посветена на реставрацията на историческия храм във Велико Търново. Негови са и „Родопите разказват“, „Родопите – 200 км биоразнообразие и туризъм“ и „Заедно от двете страни на границата“, правени по програма на ЕС.

С него разговаряме за сайта на СБЖ по повод най-новата му лента „6+1 НАУМ“ за българското кино и какво е си режисьор в България.        

  

“6 + 1 НАУМ“ имаше 4 номинации на Международния кинофестивал в Ница, където се състоя и неговата световна премиера. Как си обяснявате факта, че там лентата ви беше забелязана и включена не в една, а в четири категории номинации, а тук не може да преодолее предизвикателствата – разпространение, реклама и големите медийни групи се правят на глухи и слепи, че ви има, г-н Петров?

Радваме са за селекцията и номинациите на „6 + 1 НАУМ“ на фестивала в Ница. Премиерната прожекция мина пред препълнен салон и много зрители, с които имахме възможност да общуваме в кулоарите.

„6 + 1 НАУМ“ е независима продукция. Зад нея не стои никой. В този смисъл реакцията на големите медии не ме изненадва. И все пак съм оптимист, че филмът ни ще бъде видян, защото изповядва философията на доброто, а тя рано или късно стига до сърцата на хората.

Защо се получава така – след високата международна оценка, тук пред вашата продукция се появява стена, която трудно се пробива? Докога ще се залъгваме с лафа „Никой не е пророк в собствената си страна“? Завист или все още не сме готови за алтернативни предложения?

Моделът, по който се финансира филмопроизводството у нас, обяснява тази ситуация. Няма да навлизам в подробности – фактът, че съм избрал пътя на независимата продукция, е достатъчно красноречив. Когато обществото боледува, болестта обхваща всички сфери. Особено тези, в които се разпределят държавни средства.

Как си обяснявате факта, че да правиш кино с инвестирани свои лични средства, само в името на мечтите и в името да покаже другия, различния, и при това красив свят на ценностите и красотата, се посреща с безразличие и мълчание? Това нашенските ни нрави ли са или има нещо друго?

Мога да кажа само за хората, гледали филма. Те не го посрещнаха с безразличие, а с чувство и размисъл. За мен това е главното.

Дошло ли е време у нас да се прави алтернативно независимо кино, без да се финансира от държавата, без рекламата да ти удари рамо?

Всеки, който има какво да каже, е свободен да избере начина, по който да го направи. В този смисъл – времето на независимото кино никога не е спирало.

Вашето обяснение на факта, че когато направиш нещо стойностно, трябва да си платиш, за да го види драгият зрител?

Дали един филм е стойностен или не, това при всички случаи определят зрителите. Не фестивалното жури, не някоя назначена комисия, не броят на закупените билети, който на 90% зависи от мащабността на рекламната кампания, не измисленият от рекламните агенции рейтинг, а тъкмо широката аудитория, която е гледала филма и е успяла да отнесе нещо от него в сърцето си. Е, тъкмо това невидимо „нещо“ е стойността на филма. То не може да бъде измерено и графично изобразено, но именно то променя света.

Аз финансирах този филм не за лична изява, а защото вярвам в Доброто и Истината.

Защо трябва творците да се обръщат в търговци? Та вие не продавате джапанки, а правите изкуство?

Не трябва. Във всички области на изкуството е необходима система, която да гарантира независимостта на твореца. Но първо трябва да изкараме търговията от сърцата си. Другото ще дойде само.

“6 + 1 НАУМ“. Какво се крие зад тази формула?

Може да се каже и така: 6 наяве и 1 скрито (главните действащи лица във филма са 6). Днешният свят е твърде отдаден на външното и материалното. Той е престанал да се самонаблюдава критично, да търси смисъла на съществуването си. Ограничава духовността си с фалшива религиозност и "модерни практики", с изкуство заради самото изкуство, отдавна превърнало се в нещо изкуствено. Много проблеми биха получили бързо решение, ако просто заменим въпроса "Какво е животът?" със "Защо е животът?". Нищо не съществува за себе си. Нищо не е самодостатъчно. Всичко има своето предназначение и това предназначение е свързано с Вечното, в което трябва да се научим да живеем.

"6 + 1 НАУМ" е филм за всекидневните лъжи в нашия живот и за опасностите, които крият. Те са онова "1", което тайничко пазим в сърцето си и крием зад фасадата на външността, но не подозираме, че е отровно.

Някъде прочетох, че това е филм за истината, която всички търсим. Но кой кого намира: ние нея, или тя нас?

Всеки е свободен да избере. Но едно е ясно – никой не може да избяга от Истината. Рано или късно ще трябва да се наведе за всяка лъжа, както създаващият пустини ще се наведе за всяка песъчинка. Ето стихът – мото на филма:

Ако ти не Я разпознаеш,

Тя ще те разпознае.

Едното е светла радост.

Другото –горчива сълза.

Определяте лентата си като филм-притча за всекидневните лъжи в нашия живот и за опасностите, които те крият. Докога така ще я караме само с притчи, без директно да си казваме това, което ни боли, радва, вълнува? Криенето зад притчите от страх ли го правим или…

Това е задачата на изкуството – чрез средствата и обобщенията си да тласне хората към промяна. Истината ще навлезе в човешките отношения, когато овладее сърцето. Засега там се шири егоизмът.

Притчата не крие нищо зад себе си. Тя не е нито дефинирана от страх пред директен изказ, нито е някакъв удобен параван. Притчата е чудесно средство да се вкара голямото в тесните дрехи на всекидневното. И да бъде разбрано.

Как се прави такъв филм като „“6 + 1 НАУМ“? Споделете преживяванията си по време на снимачния период. Как се работи с млади актьори и кой кого режисираше – вие тях, или те вас?

Наистина, във филма, с изключение на вече популярните Тончо Токмакчиев и Албена Колева, участват млади актьори - Йоанна-Изабелла Върбанова, Анастасия Левордашка, Мирела Карабанчева, Галин Найденов, Теодор Софрониев, Ахмед Юмер. Изборът ми не беше случаен - имах нужда от тяхната сила, физическа и духовна издръжливост и ентусиазъм. С млади актьори се работи чудесно. Ще продължа така и в бъдещите си проекти.

Точно такъв филм се снима трудно – главно поради сложността на терена. Независимо че поради липса на ресурс ми се наложи да се простя с много ефектни сцени още на етап сценарий, времето доста ни притискаше. Снимачният период беше четири седмици, като три от тях бяха посветени на работа в пет диви, нетуристически пещери. За избягване на инциденти, бяха прокарани въжета от пещерен екип. До снимачната площадка екипът и актьорите преодоляваха теснини, подземна река, кални и хлъзгави участъци... Нещо повече - залата, в която се снимаше главното действие, беше на втория етаж, до който всички трябваше да се покатерят. Графикът беше прост - влизане от 8.30 до 9.00 ч., снимки от 9.30 до 20.00 ч. при постоянна температура 8 градуса и 85 на сто влажност на въздуха, излизане от 20.00 до 20.30 ч., придвижване до хотела. И така три седмици.

"6 + 1 НАУМ" може да бъде определен и като приключенски, и като драма, и като фентъзи, но главното в него е общочовешкото послание, което се надяваме да стигне до зрителя и да го накара да се замисли. Не за големи неща - за всекидневните крачки, с които изминава живота си. Защото всички ние имаме нужда от промяна. А тя започва от нас.

През тези седмици разпространителите, рекламните агенции, медиите успяха ли да ви забележат, или все още за тях са актуални „Умирай трудно“, незнам си кой по ред епизод, претоплените нови версии на известни екшън и трилър сюжети, с които да запълват времето през лятото на драгия зрител в киносалоните?

Важното е, че всеки, който е гледал филма, ни забеляза.

Предъвканите стари с нови версии филми могат ли да накарат младите зрители да заобичат седмото изкуство и къде е мястото на българските филми в тази епична битка?

Мисля, че публиката у нас жадува за качествено българско кино. Дано успеем да отговорим на тази потребност.

И сега накъде, Лъчезар? Питам ви за „6 + 1 НАУМ“ и за вас самия? Между другото, как си обяснявате, че се говори само за едни до болка познати стари и млади творци, които вече не са чак дотам млади? Това инерция в българската журналистика ли е, или безразличие към появяващи се все повече български млади творци, на които не им се обръща внимание?

Накъде ли? Няма начин да объркам посоката. Много проекти чакат на опашката. Тази есен се надявам да започна снимките по трилогия от късометражни, идейно свързани филми: "Ангели", "Съновидеца" и "На Прага". Това е един доста по-евтин от "6+ 1 НАУМ" проект (като сложност на заснемане), но все още търся финансиране - за жалост нямам вече нищо за продан.

В края на 2018 г. ми се иска да започна следващ проект, за който ми е необходим чуждестранен партньор, тъй като двуезичието е част от сценария и целия сюжет.

За планираното през 2020 г. няма смисъл да говоря, защото е още далеч, а и проектът е гигантски, но, както казва един Учител от Изтока: "Не се страхувайте да планирате. Това е единственият начин да подредите мечтите си в Пространството и да разчитате на неговата подкрепа."

Не подценявам медиите. Знам техните възможности и сила. И все пак ще кажа: нито секунда от всекидневният ми труд не е насочен към тяхното внимание, а към вниманието, ума и главното – сърцето на зрителя.


Снимки Личен архив

Сподели в
 

С нашите колежки Феня и Искра Декало, които са журналистки от кореспондентския пункт на БНР в Израел, се срещнах при идването им в София. Разговаряхме за сайта на СБЖ за журналистиката и за това как в Обетованата земя гледат на нашего брата. Смятам, че няма нужда аз да ви разказвам кои са те, защото мнозина в гилдията ги познават и уважават. Четете, защото ще ви е интересно. Та ето как сестрите Декало се представили блога си, който водят успоредно с работата си на кореспонденти от Израел:

13.12.2017/21:03

На 11 декември от 11 ч. в пресклуб „Журналист“ в СБЖ ще бъде представена книгата „Един пояс, един път“ на Тодор Радев, работещ в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин. Тя е посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика.

08.12.2017/09:11

За него може да се каже, че от породата скромни и с нищо не парадиращи хора. И ако трябва да го асоциираме, най-вярно ще му пасне образът на голяма част от героите в прекрасните стихове на Борис Христов – онези, които са свити и които не блестят в светлината на самодоволството и пъченето. Но когато дребният на ръст Пенчо Чернаев се изправи пред аудитория, колкото и да е бъбрива залата, моментално замлъква и го слуша с интерес и респект.

01.12.2017/12:00

Според дъщерята на Че Гевара, гостувала наскоро у нас, журналистите често само преповтарят новините, разпространявани от големи центрове за доминиране на информацията, дори без да ги проверяват. Тя разказва също за баща си като журналист - как е пишел и защо е създал „Радио Ребелде” и агенция „Пренса Латина”

27.11.2017/19:37

Не е за вярване, че в пренаселения и шумен център на столицата все още може да има кът на спокойствие и предразполагаща атмосфера, за да се отдаде човек на мисли за култура и изкуство. Ще попитате къде е това райско кътче, на което веднага ще ви отвърна – офиса на портала „Култура“, приютил се в старинна софийска къща в уютно закътано дворче.

25.11.2017/13:52

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки