Начало
 
 

Даниела Константинова: Липсва диалог и стратегия за бъдещето на „Радио България”

15.06.2017 /03:40 | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Даниела Константинова даде много интервюта за медиите при старта на протеста пред БНР в защита на "Радио България". Снимка: Къдринка Къдринова

Институциите само наблюдават и не вземат отношение за закриването ни, казва председателят на редколегията в структурата на БНР, която излъчва радиопродукция за чужбина от 81 години

Даниела Константинова, която е председател на редколегията на „Радио България” и е част от неговата Английска редакция, изтъкна в интервю пред Павлета Давидова от в. „Дума” аргументи в защита на структурата на БНР, представяща България пред света с емисии на чужди езици от 1936 г. насам. Генералният директор на БНР Александър Велев обяви в началото на юни намерението си да я закрие.

- Г-жо Константинова, от няколко месеца Радио България има само изпълняващ длъжността директор. Успявате ли да влезете в някакъв диалог, как протича комуникацията с ръководството с БНР?
- Да, аз не съм административен ръководител, имаме и.д. директор, с когото обаче не сме се срещали. Комуникацията е трудна. С това ръководство се срещахме есента, когато се обсъждаха варианти за бъдещето на „Радио България”. Сред възможностите имаше и съкращения - най-различни, но тогава директорът на БНР г-н Александър Велев заяви, че има волята да не съкращава хората, а само да трансформира „Радио България” така, че всички те да реализират своя потенциал. Ние сме чуждоезикови редактори, става въпрос за хора, които владеят достатъчно добре 9 чужди езика, за да създават програма на тях.
За съжаление като цяло диалогът не е добър. Точно това ни притеснява. Това обаче е тенденция и от други ръководства, не можем да хвърлим персонално вината само на г-н Велев. Той е на този пост само от една година, а процесът тече вече 7-8 години. През това време станахме свидетели на пренебрежително отношение към нашата работа. Освен това се прави опит да се огласи една реформа чрез нас, тъй като ние сме сектор, който е по-малко видим в България.
- Какво прави „Радио България” уникално?
- Нашата цел е да покажем България навън - в добра светлина като дестинация за туризъм, за инвестиции, като добро място за живеене. Да я представим като държава на духа. Целта ни е да я представим в чужбина на девет езика. Допълнително предаваме и на български език специално за българските общности зад граница. Те сами по себе си са много специфична целева група, тъй като са най-различни - има и стари, и нови общности. Наистина се изисква селективен подход към съдържанието, за да се представи то най-адекватно както за чужденците, така и за българите, които са откъснати от България.
- Защо се стигна до закриването на радиото? Обосновани ли са мотивите, които бяха изтъкнати?
- Специално аргументът, че едно радио не може да съществува само онлайн, е доста странен. Веднъж вече се реформирахме след закриването на късите вълни през 2012 г., след това бяхме чудесно оборудвани в интернет. „Радио България” и нашето съдържание бяха в основата на първия сайт на БНР още през 2004 г. Говорим за сайт, награждаван на международни форуми. Още тогава нашето радио се адаптира първо към реалностите. Това не е случайно, все пак сме ориентирани към чужбина. Трябваше първи да отговорим на потребността от интернет и го направихме. Адаптирахме се и когато в ефира остана само турският, а всички останали езици минаха в интернет.
Има интернет-радио с аудио, с видео, с много материали, истинска мултимедия. Решението, което предшестваше закриването на езици, беше да се махне аудиопрограмата. Имаме всекидневна аудиопрограма...
Малко странно е човек да влезе в сайт на БНР, да отвори „Радио България” и да не открие аудио, да няма звук! Остана единствено аудиото като илюстрация, има музика, но не и като цялостни предавания. Специално в английската секция получихме много въпроси заради това орязване, питаха ни каква е целта...
Радио чрез интернет е идеалната и нискобюджетна платформа, която за нашите цели е чудесна.
- Каква алтернатива ви предлагат, след като закриват радиото?
- Само да уточня, че ще бъдат съкратени или ще се съгласят доброволно да напуснат редакциите колегите на част от езиците - гръцки, албански, сръбски, френски, немски и испански, както и служителите от българската редакция за чужбина. Тези колеги бяха поканени, ако искат, да подпишат споразумения с работодателя за доброволно напускане на медията, в замяна на което получават от 4 до 6 заплати накуп и излизат на борсата. Останалите, които откажат това споразумение, ще подлежат на съкращение.
Редакциите на английски, турски и руски формално не са застрашени. Те ще останат, но проблемът е в това, че няма да останат като медия с автономно съдържание, изграждано специално за чужбина. Те ще бъдат ползвани като специалисти, които да разработват съдържание за сайта на БНР, който е за България.
Трябва да уточня, че имаме изключителни професионалисти в „Хоризонт" и „Христо Ботев", но те работят целенасочено - с акцент, насочен към българската аудитория. За чуждестранната, включително и българите в чужбина, има специфични изисквания. Тези, които оставаме, се боим, че работата ни няма да бъде ефективна. Не съм сигурна колко ще е ползотворно, когато аз работя само като преводач на сайт.
- Какво очаквате да постигнете с този протест?
- Даваме си сметка, че нашата медия е малко позната в България. Целта ни е да покажем, че има нещо, което би могло да бъде полезно за България и нейния имидж навън.
Разбира се, искаме да има и дискусия, искаме дебат. Различните институции са запознати с нас и нашите проблеми, но все пак - нека да кажат своето мнение. Очакваме позициите на външно министерство, на президентската администрация, на парламентарните комисии, които са пряко свързани с нашата продукция... Изпратили сме писмо до тях, включително и до Европейския парламент. Смятаме, че те трябва да имат думата, необходимо е и становище от СЕМ като медиен регулатор.
- Намеси ли се Съветът за електронни медии по някакъв начин?
- До момента - не. Имаше съвещание на СЕМ, свързано с лицензията на „Радио България”, но тя се отнася единствено към ефира и турския език, което е малко встрани от темата.
За съжаление този регулаторен орган досега само наблюдава, също както и другите институции. Смятаме, че тази позиция не е логична. Институциите трябва да бъдат по-активни. Не изключваме възможността някои от тях да подкрепят решението на ръководството на БНР, но нека да видим как ще се осъществява този преход.
Засега дори това не е ясно - досега не сме видели написана стратегия. Когато човек прави промени, трябва да ги оформи стратегически. Освен това, в концепцията, с която г-н Велев кандидатства за директор и с която спечели конкурса в СЕМ, е изрично описано, че по отношение на броя на езиците той смята да съгласува концепцията си с външно министерство, медийната комисия в парламента и президентската администрация. Не сме чули това да се е случвало до момента.
Трябва да има повече прозрачност, повече аргументи за такава сериозна стъпка като закриването на медия с дългогодишна история и добър обществен имидж.

Сподели в
 

Напоследък сме свидетели на експоненциална прогресия в нарастването на фалшивите новини. Цунами от лъжи, клевети, полуистини, клюки, мълви и всякакви словесни глупотевини заливат предимно електронните медии, но уви, и редица печатни медии.

18.08.2017/17:28

От време на време в българското уеб пространство се изсипва някоя толкова гнусна фалшива новина, че дори хората, които нямат проблем да четат и споделят редовно кафяви медии, изведнъж откриват "идеалното" решение.

07.08.2017/17:06

Днес мисля не само за будещите отвращение прояви на непредизвикана с нещо агресия, а и за журналистическата професия. Цяла сутрин по различни телевизионни канали беше коментирано вчерашното възмутително нападение над колегата от БНТ Иво Никодимов. Самият той неведнъж се включи на живо по телефона в разговорите в студиото – поне аз го чух по две телевизии.

26.07.2017/15:20

Кой координира и кой контролира пиар дейностите на различните власти в корпорацията "Българска държава", пита в своята статия "ПР.БГ" в блога си Bodil.bg журналистът Димитър Събев. Предлагаме тук публикацията заради важните проблеми, които повдига

12.07.2017/12:24

Предлагаме статията на живеещата в Холандия колежка Христина Карагеоргиева, която преди години е работила за „Радио България”. Авторката се спира важни подробности около предизвикалия силен обществен отзвук казус с чуждоезиковите програми на БНР, като съсредоточава фокуса върху хората, работещи там. Статията е изпратена специално за сайта на СБЖ

04.07.2017/11:57

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ние, в Съюза на българските журналисти, изразяваме нашата съпричастност към журналиста от БНТ Иво Никодимов, който бе обект на нападение и побой в Борисовата градина в София.

25.07.2017 /19:15

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017 /21:34

„Новинарският час” по програма „Хоризонт” на БНР представи организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на „Радио България” като „изпълнено обещание” на ръководството на националното радио да започне такава широка обществена дискусия. Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса

07.07.2017 /23:38

 Мнения

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017 /22:35 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки