Начало
 
 

Даниела Константинова: Липсва диалог и стратегия за бъдещето на „Радио България”

15.06.2017 /03:40 | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Даниела Константинова даде много интервюта за медиите при старта на протеста пред БНР в защита на "Радио България". Снимка: Къдринка Къдринова

Институциите само наблюдават и не вземат отношение за закриването ни, казва председателят на редколегията в структурата на БНР, която излъчва радиопродукция за чужбина от 81 години

Даниела Константинова, която е председател на редколегията на „Радио България” и е част от неговата Английска редакция, изтъкна в интервю пред Павлета Давидова от в. „Дума” аргументи в защита на структурата на БНР, представяща България пред света с емисии на чужди езици от 1936 г. насам. Генералният директор на БНР Александър Велев обяви в началото на юни намерението си да я закрие.

- Г-жо Константинова, от няколко месеца Радио България има само изпълняващ длъжността директор. Успявате ли да влезете в някакъв диалог, как протича комуникацията с ръководството с БНР?
- Да, аз не съм административен ръководител, имаме и.д. директор, с когото обаче не сме се срещали. Комуникацията е трудна. С това ръководство се срещахме есента, когато се обсъждаха варианти за бъдещето на „Радио България”. Сред възможностите имаше и съкращения - най-различни, но тогава директорът на БНР г-н Александър Велев заяви, че има волята да не съкращава хората, а само да трансформира „Радио България” така, че всички те да реализират своя потенциал. Ние сме чуждоезикови редактори, става въпрос за хора, които владеят достатъчно добре 9 чужди езика, за да създават програма на тях.
За съжаление като цяло диалогът не е добър. Точно това ни притеснява. Това обаче е тенденция и от други ръководства, не можем да хвърлим персонално вината само на г-н Велев. Той е на този пост само от една година, а процесът тече вече 7-8 години. През това време станахме свидетели на пренебрежително отношение към нашата работа. Освен това се прави опит да се огласи една реформа чрез нас, тъй като ние сме сектор, който е по-малко видим в България.
- Какво прави „Радио България” уникално?
- Нашата цел е да покажем България навън - в добра светлина като дестинация за туризъм, за инвестиции, като добро място за живеене. Да я представим като държава на духа. Целта ни е да я представим в чужбина на девет езика. Допълнително предаваме и на български език специално за българските общности зад граница. Те сами по себе си са много специфична целева група, тъй като са най-различни - има и стари, и нови общности. Наистина се изисква селективен подход към съдържанието, за да се представи то най-адекватно както за чужденците, така и за българите, които са откъснати от България.
- Защо се стигна до закриването на радиото? Обосновани ли са мотивите, които бяха изтъкнати?
- Специално аргументът, че едно радио не може да съществува само онлайн, е доста странен. Веднъж вече се реформирахме след закриването на късите вълни през 2012 г., след това бяхме чудесно оборудвани в интернет. „Радио България” и нашето съдържание бяха в основата на първия сайт на БНР още през 2004 г. Говорим за сайт, награждаван на международни форуми. Още тогава нашето радио се адаптира първо към реалностите. Това не е случайно, все пак сме ориентирани към чужбина. Трябваше първи да отговорим на потребността от интернет и го направихме. Адаптирахме се и когато в ефира остана само турският, а всички останали езици минаха в интернет.
Има интернет-радио с аудио, с видео, с много материали, истинска мултимедия. Решението, което предшестваше закриването на езици, беше да се махне аудиопрограмата. Имаме всекидневна аудиопрограма...
Малко странно е човек да влезе в сайт на БНР, да отвори „Радио България” и да не открие аудио, да няма звук! Остана единствено аудиото като илюстрация, има музика, но не и като цялостни предавания. Специално в английската секция получихме много въпроси заради това орязване, питаха ни каква е целта...
Радио чрез интернет е идеалната и нискобюджетна платформа, която за нашите цели е чудесна.
- Каква алтернатива ви предлагат, след като закриват радиото?
- Само да уточня, че ще бъдат съкратени или ще се съгласят доброволно да напуснат редакциите колегите на част от езиците - гръцки, албански, сръбски, френски, немски и испански, както и служителите от българската редакция за чужбина. Тези колеги бяха поканени, ако искат, да подпишат споразумения с работодателя за доброволно напускане на медията, в замяна на което получават от 4 до 6 заплати накуп и излизат на борсата. Останалите, които откажат това споразумение, ще подлежат на съкращение.
Редакциите на английски, турски и руски формално не са застрашени. Те ще останат, но проблемът е в това, че няма да останат като медия с автономно съдържание, изграждано специално за чужбина. Те ще бъдат ползвани като специалисти, които да разработват съдържание за сайта на БНР, който е за България.
Трябва да уточня, че имаме изключителни професионалисти в „Хоризонт" и „Христо Ботев", но те работят целенасочено - с акцент, насочен към българската аудитория. За чуждестранната, включително и българите в чужбина, има специфични изисквания. Тези, които оставаме, се боим, че работата ни няма да бъде ефективна. Не съм сигурна колко ще е ползотворно, когато аз работя само като преводач на сайт.
- Какво очаквате да постигнете с този протест?
- Даваме си сметка, че нашата медия е малко позната в България. Целта ни е да покажем, че има нещо, което би могло да бъде полезно за България и нейния имидж навън.
Разбира се, искаме да има и дискусия, искаме дебат. Различните институции са запознати с нас и нашите проблеми, но все пак - нека да кажат своето мнение. Очакваме позициите на външно министерство, на президентската администрация, на парламентарните комисии, които са пряко свързани с нашата продукция... Изпратили сме писмо до тях, включително и до Европейския парламент. Смятаме, че те трябва да имат думата, необходимо е и становище от СЕМ като медиен регулатор.
- Намеси ли се Съветът за електронни медии по някакъв начин?
- До момента - не. Имаше съвещание на СЕМ, свързано с лицензията на „Радио България”, но тя се отнася единствено към ефира и турския език, което е малко встрани от темата.
За съжаление този регулаторен орган досега само наблюдава, също както и другите институции. Смятаме, че тази позиция не е логична. Институциите трябва да бъдат по-активни. Не изключваме възможността някои от тях да подкрепят решението на ръководството на БНР, но нека да видим как ще се осъществява този преход.
Засега дори това не е ясно - досега не сме видели написана стратегия. Когато човек прави промени, трябва да ги оформи стратегически. Освен това, в концепцията, с която г-н Велев кандидатства за директор и с която спечели конкурса в СЕМ, е изрично описано, че по отношение на броя на езиците той смята да съгласува концепцията си с външно министерство, медийната комисия в парламента и президентската администрация. Не сме чули това да се е случвало до момента.
Трябва да има повече прозрачност, повече аргументи за такава сериозна стъпка като закриването на медия с дългогодишна история и добър обществен имидж.

Сподели в
 

Представяте ли си, че Бетина Жотева може да продължи да раздава "правосъдие" от стола си в СЕМ, законът не предвиждал основание някой да я мръдне оттам. А кажете ми, кой закон защитава журналиста да не е гол пред своеволията на властоблечените, на работодателя, на рекламодателя?

26.06.2017/11:19

Авторката на сайта „Глаасове” коментра казуса със заплахите, отправени от член на СЕМ към журналист заради зададен въпрос

24.06.2017/17:09

Жалка, колко жалка метаморфоза претърпя хубавата говорителка Бетина Жотева във властта!Тя заплаши журналистката Къдринка Къдринова, уважавана, неопетнена и внимателна професионалистка, че нямало да прокопса, ако й задава въпроси.

23.06.2017/21:33

Кой трябва да разполага със златото в Трън? Държавата, на която принадлежи ресурсът, или местните, които би трябвало да търпят последствията от усвояването му? И каква е връзката между Трън и Тръмп? Предлагаме размислите на Ивайло Дичев, публикувани от „Дойче Веле”.

20.06.2017/19:05

Институциите само наблюдават и не вземат отношение за закриването ни, казва председателят на редколегията в структурата на БНР, която излъчва радиопродукция за чужбина от 81 години

15.06.2017/03:40

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Комисията по журналистическа етика на СБЖ излезе със становище по повод изложението на отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, сезирала Комисията за заплахи, отправени към нея от члена на СЕМ Бетина Жотева по време на заседание на Комисията по културата и медиите към Народното събрание на 15 юни 2017 г.

23.06.2017 /15:56

„Интеграцията ни в ЕС изисква комуникация, а не изолация. Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България”.” Това заяви държавният глава на среща с журналисти от предванията на БНР за чужбина. Александър Велев спря реформата си и обеща "обществена дискусия"

16.06.2017 /17:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова изпрати писмо до председателите на журналистическите дружества на СБЖ, в което са описани възможностите за почивка на съюзните членове в Международния дом на журналистите във Варна през 2017 г.

16.06.2017 /17:10

 Мнения

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

Последният медиен скандал, при който член на Съвета за електронни медии (СЕМ) без всякакви задръжки заплаши публично журналист, е сериозно доказателство, че отреденото ни от класацията на „Репортери без граници“ 109-о място по свобода на словото е реално. Както се казва, и това ни е много.

23.06.2017 /20:16 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 41 гости

Бързи връзки