Начало
 
 

Даниела Константинова: Липсва диалог и стратегия за бъдещето на „Радио България”

15.06.2017 /03:40 | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Даниела Константинова даде много интервюта за медиите при старта на протеста пред БНР в защита на "Радио България". Снимка: Къдринка Къдринова

Институциите само наблюдават и не вземат отношение за закриването ни, казва председателят на редколегията в структурата на БНР, която излъчва радиопродукция за чужбина от 81 години

Даниела Константинова, която е председател на редколегията на „Радио България” и е част от неговата Английска редакция, изтъкна в интервю пред Павлета Давидова от в. „Дума” аргументи в защита на структурата на БНР, представяща България пред света с емисии на чужди езици от 1936 г. насам. Генералният директор на БНР Александър Велев обяви в началото на юни намерението си да я закрие.

- Г-жо Константинова, от няколко месеца Радио България има само изпълняващ длъжността директор. Успявате ли да влезете в някакъв диалог, как протича комуникацията с ръководството с БНР?
- Да, аз не съм административен ръководител, имаме и.д. директор, с когото обаче не сме се срещали. Комуникацията е трудна. С това ръководство се срещахме есента, когато се обсъждаха варианти за бъдещето на „Радио България”. Сред възможностите имаше и съкращения - най-различни, но тогава директорът на БНР г-н Александър Велев заяви, че има волята да не съкращава хората, а само да трансформира „Радио България” така, че всички те да реализират своя потенциал. Ние сме чуждоезикови редактори, става въпрос за хора, които владеят достатъчно добре 9 чужди езика, за да създават програма на тях.
За съжаление като цяло диалогът не е добър. Точно това ни притеснява. Това обаче е тенденция и от други ръководства, не можем да хвърлим персонално вината само на г-н Велев. Той е на този пост само от една година, а процесът тече вече 7-8 години. През това време станахме свидетели на пренебрежително отношение към нашата работа. Освен това се прави опит да се огласи една реформа чрез нас, тъй като ние сме сектор, който е по-малко видим в България.
- Какво прави „Радио България” уникално?
- Нашата цел е да покажем България навън - в добра светлина като дестинация за туризъм, за инвестиции, като добро място за живеене. Да я представим като държава на духа. Целта ни е да я представим в чужбина на девет езика. Допълнително предаваме и на български език специално за българските общности зад граница. Те сами по себе си са много специфична целева група, тъй като са най-различни - има и стари, и нови общности. Наистина се изисква селективен подход към съдържанието, за да се представи то най-адекватно както за чужденците, така и за българите, които са откъснати от България.
- Защо се стигна до закриването на радиото? Обосновани ли са мотивите, които бяха изтъкнати?
- Специално аргументът, че едно радио не може да съществува само онлайн, е доста странен. Веднъж вече се реформирахме след закриването на късите вълни през 2012 г., след това бяхме чудесно оборудвани в интернет. „Радио България” и нашето съдържание бяха в основата на първия сайт на БНР още през 2004 г. Говорим за сайт, награждаван на международни форуми. Още тогава нашето радио се адаптира първо към реалностите. Това не е случайно, все пак сме ориентирани към чужбина. Трябваше първи да отговорим на потребността от интернет и го направихме. Адаптирахме се и когато в ефира остана само турският, а всички останали езици минаха в интернет.
Има интернет-радио с аудио, с видео, с много материали, истинска мултимедия. Решението, което предшестваше закриването на езици, беше да се махне аудиопрограмата. Имаме всекидневна аудиопрограма...
Малко странно е човек да влезе в сайт на БНР, да отвори „Радио България” и да не открие аудио, да няма звук! Остана единствено аудиото като илюстрация, има музика, но не и като цялостни предавания. Специално в английската секция получихме много въпроси заради това орязване, питаха ни каква е целта...
Радио чрез интернет е идеалната и нискобюджетна платформа, която за нашите цели е чудесна.
- Каква алтернатива ви предлагат, след като закриват радиото?
- Само да уточня, че ще бъдат съкратени или ще се съгласят доброволно да напуснат редакциите колегите на част от езиците - гръцки, албански, сръбски, френски, немски и испански, както и служителите от българската редакция за чужбина. Тези колеги бяха поканени, ако искат, да подпишат споразумения с работодателя за доброволно напускане на медията, в замяна на което получават от 4 до 6 заплати накуп и излизат на борсата. Останалите, които откажат това споразумение, ще подлежат на съкращение.
Редакциите на английски, турски и руски формално не са застрашени. Те ще останат, но проблемът е в това, че няма да останат като медия с автономно съдържание, изграждано специално за чужбина. Те ще бъдат ползвани като специалисти, които да разработват съдържание за сайта на БНР, който е за България.
Трябва да уточня, че имаме изключителни професионалисти в „Хоризонт" и „Христо Ботев", но те работят целенасочено - с акцент, насочен към българската аудитория. За чуждестранната, включително и българите в чужбина, има специфични изисквания. Тези, които оставаме, се боим, че работата ни няма да бъде ефективна. Не съм сигурна колко ще е ползотворно, когато аз работя само като преводач на сайт.
- Какво очаквате да постигнете с този протест?
- Даваме си сметка, че нашата медия е малко позната в България. Целта ни е да покажем, че има нещо, което би могло да бъде полезно за България и нейния имидж навън.
Разбира се, искаме да има и дискусия, искаме дебат. Различните институции са запознати с нас и нашите проблеми, но все пак - нека да кажат своето мнение. Очакваме позициите на външно министерство, на президентската администрация, на парламентарните комисии, които са пряко свързани с нашата продукция... Изпратили сме писмо до тях, включително и до Европейския парламент. Смятаме, че те трябва да имат думата, необходимо е и становище от СЕМ като медиен регулатор.
- Намеси ли се Съветът за електронни медии по някакъв начин?
- До момента - не. Имаше съвещание на СЕМ, свързано с лицензията на „Радио България”, но тя се отнася единствено към ефира и турския език, което е малко встрани от темата.
За съжаление този регулаторен орган досега само наблюдава, също както и другите институции. Смятаме, че тази позиция не е логична. Институциите трябва да бъдат по-активни. Не изключваме възможността някои от тях да подкрепят решението на ръководството на БНР, но нека да видим как ще се осъществява този преход.
Засега дори това не е ясно - досега не сме видели написана стратегия. Когато човек прави промени, трябва да ги оформи стратегически. Освен това, в концепцията, с която г-н Велев кандидатства за директор и с която спечели конкурса в СЕМ, е изрично описано, че по отношение на броя на езиците той смята да съгласува концепцията си с външно министерство, медийната комисия в парламента и президентската администрация. Не сме чули това да се е случвало до момента.
Трябва да има повече прозрачност, повече аргументи за такава сериозна стъпка като закриването на медия с дългогодишна история и добър обществен имидж.

Сподели в
 

В отговор на надигналата се вълна от възмушение срещу спирането на предаването й „Честно казано” по телевизия Би Ай Ти известната журналистка благодари във Фейсбук за подкрепата и я тълкува като знак, че обществото е „наясно какво означава отстрелът на още един журналист, открито несъгласен с настъплението на организирания мафиотски модел, известен като модела КОЙ”

26.11.2017/20:33

Тази моя реакция бе предизвикана от едно мнение, изказано във Фейсбук от уважавания колега Валери Найденов. По повод на разразилите се дебати след нелепото и обидно за България изявление на говорителка на Руското външно министерство колегата, В. Найденов, пише:

06.11.2017/13:12

Премиерата на документалния филм „Донбаска пролет“ въпреки всичко се състоя, благодарение само на реакцията на зрители, журналисти и творци

01.11.2017/18:49

Съобщение във Фейсбук от екипа на репортажния филм – Екатерина Митринова, Александър Николов, Стефан Петров, поставя въпроси относно изненадващия отказ на „Евросинема” да излъчи документалната им творба на обявената предварително дата - 31 октомври, от 19:30 ч.

29.10.2017/19:43

Предлагаме коментара на известната журналистка Любослава Русева, публукиван в сайта reduta.bg, по повод последните сътресения в българската медийна среда

10.10.2017/20:39

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки