Начало
 
 

Проблемът за влошеното състояние на свободното слово в Турция

16.06.2017 /16:00 | Автор : Мехмед Юмер, главен редактор на двуезичния вестник „Седмичен обзор“ | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мехмед Юмер

В бъдеще историците може и да не са единодушни кога е възникнал авторитаризмът в Турция. Но със сигурност ще знаят как той се е утвърдил. Защото има огромно количество свидетелства, които го доказват.

В книгата си „Реджеп Таип Ердоган – Биография“ (издателство „Сиела”, 2017 г.) немската журналистка от турски произход Чийдем Акьол твърди, че в Турция страхът, че президентът лично ще те изправи на съд, расте и вече е твърде голям, а свободното слово – опасно.

Според Акьол само през първите четиринайсет месеца след като Реджеп Таип Ердоган поема президентския пост, са заведени 236 дела (към момента те са близо две хиляди) по обвинение „за обида срещу президента”. При доказване на вината за това престъпление се предвиждат четири години затвор. На сатира или критика, макар и невинна, президентът отвръща с мощен удар.

Достатъчни са обикновени баналности, за да попаднеш в полезрението на блюстителите на реда, например да сравниш Ердоган с героя от „Властелинът на пръстените” Ам-гъл, отбелязва Чийдем Акйол. Пак според нея президентът Ердоган успя да превърне Турция в страна на страха, където младежите се страхуват, че може да попаднат зад решетките заради някой критичен коментар по негов адрес.

През март 2016 година Европейският съюз и Турция отново потвърдиха ангажимента си за връщане на бежанците, които не са получили статут в държавите членки на Съюза. Така „Старата госпожа”, както е известна Европа, предпочете да си затваря очите за нарушаването на човешките права в южната ни съседка.

Институционалният европейски двоен стандарт е очевиден,

защото на нито една друга страна, която е в преговори за пълноправно членство, подобни злодеяния не биха били спестени, а преговорният процес би бил замразен незабавно. Според изследването „Глобъл пийс индекс” за 2016 г., относно мира в света Турция е на 145-то място от общо 163 страни. За сравнение България се намира на 29-то място.

След неуспешния опит за военен преврат на 15 юли м.г. в Турция беше обявено извънредно положение, което се удължава през три месеца и до днес. Така редица клаузи на Европейската конвенция за защита правата на човека бяха отменени.

По данни на „Амнести интернешънъл” за 2016-та и първата половина на 2017-та г. към онзи момент близо 90 хиляди души (вече са над сто хиляди), сред които са учители, полицаи, военни, лекари, съдии и прокурори, са уволнени с обвинението, че имат връзка с терористична организация или представляват заплаха за националната сигурност на страната.

За мнозина от освободените от длъжност властите твърдят, че имат връзка с нарочения от тях отговорник за преврата турския интелектуалец Фетхуллах Гюлен, който от осемнайсет години живее в САЩ. Но механизъм за обжалване на тези неправомерни решения няма, се отбелязва в доклада на „Амнести интернешънъл” и се допълва, че през цялата 2016-та г. свободата на мисълта и словото се е влошила драстично.

След обявяването на извънредно положение са задържани 118 журналисти (сега са над 200),

с цел да бъдат съдени и с декрети със силата на закон са закрити 184 медийни групи напълно произволно и окончателно. Така полето на опозиционните медии е рязко стеснено, са казва още в доклада на „Амнести интернешънъл”. Успоредно с това се увеличи и цензурата в интернет.

През ноември 2016 г. с декрет бяха затворени общо 375 неправителствени организации, сред които са дружества за защита правата на жените, адвокатски сдружения, благотворителни фондации, хуманитарни организации и др.

На 4 март 2016 г. в полунощ, в редакцията на вестника с най-голям тираж в Турция „Заман”, пред очите на света с полицейско насилие, сълзотворен газ и водни струи нахлуха трима синдици, назначени по чисто политически съображения, по обвинение за връзка с тероризъм, чието разследване дори не беше приключило. И тримата синдици бяха близки до управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Това стана, след като Шести специализиран съд в Истанбул незаконно назначи синдик в редакцията на вестник „Заман“, после и на информационна агенция „Джихан“. Така беше забит още един пирон в ковчега на свободната турска журналистика и свободното слово.

През месец май м.г. главният редактор на в-к „Джумхурийет” Джан Дюндар и анкарския представител на медията Ердем Гюл бяха арестувани. Обвинението срещу тях беше, че са публикували класифицирана информация.

Според материалите, публикувани във вестник „Джумхурийет“ се твърди, че турските власти тайно са направили опит за снабдяване с оръжия на въоръжената сирийска опозиция. Официална Анкара отрече това и заяви, че става въпрос за хуманитарна помощ за тюркмените в сирийската област Баир-Буджак. След това последва

арестът на Джан Дюндар и Ердем Гюл, които лежаха три месеца в затвора.

Когато Конституционният съд на Турция постанови освобождаването на двамата журналисти, президентът Реджеп Ердоган коментира решението на съда с думите: „Не зачитам това решение на КС и не го уважавам.“ С това изявление турският президент декларираше, че страната няма да се управлява със закони, а чрез указания отгоре.

Така Джан Дюндар получи присъда от пет години и десет месеца, а Ердем Гюл – пет години. Понастоящем Джан Дюндар се намира в Германия и администрира сайта „Йозгюрюз” (Свободни сме). Той е един от сто и двайсетте журналисти, които напуснаха страната, за да не попаднат в безмилостните лапи на авторитарния режим.

От друга страна, срещу учените, които се подписаха под декларацията за мирно решаване на кюрдския въпрос, инициирана от „Академици за мир”, беше започнато разследване и им бяха наложени наказателни санкции. По данни на „Амнести интернешънъл” към края на 2016-та 490 учени са били още разследвани, а 142-ма били освободени от длъжност. А след опита за преврат срещу хиляда и сто учени е било започнато разследване.

След опита за преврат на 15 юли в Европейския съд за правата на човека

най-много заведени дела има срещу Турция заради уволненията в публичния сектор.

Така Европейският съд за правата на човека направи промени във вътрешния си правилник, за да може да разглежда приоритетно жалбите, свързани със свободата на печата и правата на журналистите в Турция.

Като причина за това се споменават и жалбите, постъпващи от Русия и Азербайджан. По последни данни, изнесени в медиите, в Европейския съд за правата на човека срещу Турция са заведени 23 хиляди дела. Според източници от съда 17 хиляди 630 от тях са образувани след опита за преврат на 15 юли м.г.

В резултат на това Европейският съд за правата на човека реши да разглежда с код „спешен” жалбите, които са свързани пряко с нарушаване на правата, предвидени в Конвенцията за човешките права. Тези жалби ще се вписват в „първа категория”. Досега Европейският съд за правата на човека обработваше като „спешни” само онези случаи, в които има риск за живота и здравето на жалбоподателите.

След промените във вътрешния правилник на Европейския съд за правата на човека се очаква бързо придвижване на жалбите, подадени от турски журналисти, особено през последните месеци, след което ще бъде уведомена турската страна и ще се чака нейната аргументирана защита.

Медиите съобщават, че към момента 24,7 на сто от общо 93 хиляди 150 дела, заведени в Европейския съд за правата на човека са дошли от Турция, следвана от Украйна – 19 хиляди 50 дела, Унгария – 9 хиляди 950 дела, Румъния – 9 хиляди 200 дела, Русия – 7 хиляди 900 дела и Италия – 5 хиляди и 150 дела.

До края 2016-та Турция е била втора след Украйна, от която са постъпили жалби за нарушени права в Европейския съд за правата на човека.

........................................................

Предлаганият текст е от доклад,  прочетен на Първата национална конференция по медийна сигурност на тема „Медиите като обект и средство за натиск в Балканските страни“, 12 юни 2017 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Сподели в
 

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020/19:39

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020/16:20

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател в Катедра „Радио и телевизия” на Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки