Начало
 
 

Проблемът за влошеното състояние на свободното слово в Турция

16.06.2017 /16:00 | Автор : Мехмед Юмер, главен редактор на двуезичния вестник „Седмичен обзор“ | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мехмед Юмер

В бъдеще историците може и да не са единодушни кога е възникнал авторитаризмът в Турция. Но със сигурност ще знаят как той се е утвърдил. Защото има огромно количество свидетелства, които го доказват.

В книгата си „Реджеп Таип Ердоган – Биография“ (издателство „Сиела”, 2017 г.) немската журналистка от турски произход Чийдем Акьол твърди, че в Турция страхът, че президентът лично ще те изправи на съд, расте и вече е твърде голям, а свободното слово – опасно.

Според Акьол само през първите четиринайсет месеца след като Реджеп Таип Ердоган поема президентския пост, са заведени 236 дела (към момента те са близо две хиляди) по обвинение „за обида срещу президента”. При доказване на вината за това престъпление се предвиждат четири години затвор. На сатира или критика, макар и невинна, президентът отвръща с мощен удар.

Достатъчни са обикновени баналности, за да попаднеш в полезрението на блюстителите на реда, например да сравниш Ердоган с героя от „Властелинът на пръстените” Ам-гъл, отбелязва Чийдем Акйол. Пак според нея президентът Ердоган успя да превърне Турция в страна на страха, където младежите се страхуват, че може да попаднат зад решетките заради някой критичен коментар по негов адрес.

През март 2016 година Европейският съюз и Турция отново потвърдиха ангажимента си за връщане на бежанците, които не са получили статут в държавите членки на Съюза. Така „Старата госпожа”, както е известна Европа, предпочете да си затваря очите за нарушаването на човешките права в южната ни съседка.

Институционалният европейски двоен стандарт е очевиден,

защото на нито една друга страна, която е в преговори за пълноправно членство, подобни злодеяния не биха били спестени, а преговорният процес би бил замразен незабавно. Според изследването „Глобъл пийс индекс” за 2016 г., относно мира в света Турция е на 145-то място от общо 163 страни. За сравнение България се намира на 29-то място.

След неуспешния опит за военен преврат на 15 юли м.г. в Турция беше обявено извънредно положение, което се удължава през три месеца и до днес. Така редица клаузи на Европейската конвенция за защита правата на човека бяха отменени.

По данни на „Амнести интернешънъл” за 2016-та и първата половина на 2017-та г. към онзи момент близо 90 хиляди души (вече са над сто хиляди), сред които са учители, полицаи, военни, лекари, съдии и прокурори, са уволнени с обвинението, че имат връзка с терористична организация или представляват заплаха за националната сигурност на страната.

За мнозина от освободените от длъжност властите твърдят, че имат връзка с нарочения от тях отговорник за преврата турския интелектуалец Фетхуллах Гюлен, който от осемнайсет години живее в САЩ. Но механизъм за обжалване на тези неправомерни решения няма, се отбелязва в доклада на „Амнести интернешънъл” и се допълва, че през цялата 2016-та г. свободата на мисълта и словото се е влошила драстично.

След обявяването на извънредно положение са задържани 118 журналисти (сега са над 200),

с цел да бъдат съдени и с декрети със силата на закон са закрити 184 медийни групи напълно произволно и окончателно. Така полето на опозиционните медии е рязко стеснено, са казва още в доклада на „Амнести интернешънъл”. Успоредно с това се увеличи и цензурата в интернет.

През ноември 2016 г. с декрет бяха затворени общо 375 неправителствени организации, сред които са дружества за защита правата на жените, адвокатски сдружения, благотворителни фондации, хуманитарни организации и др.

На 4 март 2016 г. в полунощ, в редакцията на вестника с най-голям тираж в Турция „Заман”, пред очите на света с полицейско насилие, сълзотворен газ и водни струи нахлуха трима синдици, назначени по чисто политически съображения, по обвинение за връзка с тероризъм, чието разследване дори не беше приключило. И тримата синдици бяха близки до управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Това стана, след като Шести специализиран съд в Истанбул незаконно назначи синдик в редакцията на вестник „Заман“, после и на информационна агенция „Джихан“. Така беше забит още един пирон в ковчега на свободната турска журналистика и свободното слово.

През месец май м.г. главният редактор на в-к „Джумхурийет” Джан Дюндар и анкарския представител на медията Ердем Гюл бяха арестувани. Обвинението срещу тях беше, че са публикували класифицирана информация.

Според материалите, публикувани във вестник „Джумхурийет“ се твърди, че турските власти тайно са направили опит за снабдяване с оръжия на въоръжената сирийска опозиция. Официална Анкара отрече това и заяви, че става въпрос за хуманитарна помощ за тюркмените в сирийската област Баир-Буджак. След това последва

арестът на Джан Дюндар и Ердем Гюл, които лежаха три месеца в затвора.

Когато Конституционният съд на Турция постанови освобождаването на двамата журналисти, президентът Реджеп Ердоган коментира решението на съда с думите: „Не зачитам това решение на КС и не го уважавам.“ С това изявление турският президент декларираше, че страната няма да се управлява със закони, а чрез указания отгоре.

Така Джан Дюндар получи присъда от пет години и десет месеца, а Ердем Гюл – пет години. Понастоящем Джан Дюндар се намира в Германия и администрира сайта „Йозгюрюз” (Свободни сме). Той е един от сто и двайсетте журналисти, които напуснаха страната, за да не попаднат в безмилостните лапи на авторитарния режим.

От друга страна, срещу учените, които се подписаха под декларацията за мирно решаване на кюрдския въпрос, инициирана от „Академици за мир”, беше започнато разследване и им бяха наложени наказателни санкции. По данни на „Амнести интернешънъл” към края на 2016-та 490 учени са били още разследвани, а 142-ма били освободени от длъжност. А след опита за преврат срещу хиляда и сто учени е било започнато разследване.

След опита за преврат на 15 юли в Европейския съд за правата на човека

най-много заведени дела има срещу Турция заради уволненията в публичния сектор.

Така Европейският съд за правата на човека направи промени във вътрешния си правилник, за да може да разглежда приоритетно жалбите, свързани със свободата на печата и правата на журналистите в Турция.

Като причина за това се споменават и жалбите, постъпващи от Русия и Азербайджан. По последни данни, изнесени в медиите, в Европейския съд за правата на човека срещу Турция са заведени 23 хиляди дела. Според източници от съда 17 хиляди 630 от тях са образувани след опита за преврат на 15 юли м.г.

В резултат на това Европейският съд за правата на човека реши да разглежда с код „спешен” жалбите, които са свързани пряко с нарушаване на правата, предвидени в Конвенцията за човешките права. Тези жалби ще се вписват в „първа категория”. Досега Европейският съд за правата на човека обработваше като „спешни” само онези случаи, в които има риск за живота и здравето на жалбоподателите.

След промените във вътрешния правилник на Европейския съд за правата на човека се очаква бързо придвижване на жалбите, подадени от турски журналисти, особено през последните месеци, след което ще бъде уведомена турската страна и ще се чака нейната аргументирана защита.

Медиите съобщават, че към момента 24,7 на сто от общо 93 хиляди 150 дела, заведени в Европейския съд за правата на човека са дошли от Турция, следвана от Украйна – 19 хиляди 50 дела, Унгария – 9 хиляди 950 дела, Румъния – 9 хиляди 200 дела, Русия – 7 хиляди 900 дела и Италия – 5 хиляди и 150 дела.

До края 2016-та Турция е била втора след Украйна, от която са постъпили жалби за нарушени права в Европейския съд за правата на човека.

........................................................

Предлаганият текст е от доклад,  прочетен на Първата национална конференция по медийна сигурност на тема „Медиите като обект и средство за натиск в Балканските страни“, 12 юни 2017 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Сподели в
 

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017/20:01

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017/11:58

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017/10:20

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”

08.10.2017/17:54

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017/16:38

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки