Начало
 
 

Отиде си Алексей Баталов – последният интелигент в руското кино

17.06.2017 /12:51 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Наричаха Алексей Баталов епоха в руското кино

Да се срещнеш и разговаряш с Алексей Баталов беше може би най-големият късмет за един журналист. Актьорът легенда, когото всички с уважение и респект наричаха последния интелигент в руското кино, умееше да владее аудиторията и събеседниците си.

Имах голямото щастие на няколко пъти да общувам с него и да правя интервюта за изданието, в което работех тогава. И до днес пазя тези спомени, никога няма да забравя неговия кадифено спокоен глас и удоволствието, с което отговаряше на въпросите ми, а аз го слушах и попивах всяка негова дума. Няма да забравя, когато го попитах как трябва да го запомнят хората, а той ми отвърна: „Никак не е малко да те запомнят с добро“.  Думи на мъдрец.

Започвам се тези думи, защото няма смисъл да разказвам биографията на Алексей Баталов, която всички знаят. Неговите филми са оставили дълбока следа в съветското и руското кино. Достатъчно е само да споменем „Летят жерави“, „Девет дни от една година“ или пък лентата, която всички знаем наизуст, а и пеем и песните от нея - „Москва не вярва на сълзи“. Но във всеки филм, където Алексей Владимирович изпълняваше главните роли, оставаше неговият аристократичен и дълбоко незабравим почерк.

За него съветникът по културата при президента на Русия Владимир Толстой казва, че това е един от последните истински руски интелигенти. „Това е една много тъжна вест – казва Толстой по повод кончината на Алексей Баталов. – Той беше страхотно удивителен, и то не само като актьор. Баталов пренасяше благородното отношение към живота и в работата си и по време на лекции пред студентите във ВГИК, а и в своето отношение към хората. Такива като него са единици. Беше последният мохикан.“

В това се убедих и когато го срещнах преди години

Беше удивително, че той пристигна през ноември 2005 г., за да посрещне тук рождения си ден. Спомних си тогава, че само две години преди това се беше скрил чак в Париж от руските журналисти, за да празнува там своя личен празник, а сега беше избрал нашата страна. Пристигна със съпругата си Гитана Аркадиевна и дъщеря си Мария, един прекрасен писател. Следях отблизо неговите срещи със старите му приятели Стефан Данаилов и вече покойния Коста Цонев. С него той беше играл във филма „Изгори, за да светиш“. А през 2008-ма той избра отново България, за да отбележи своята 80-годишнина.

Баталов е цяла енциклопедия от събития, имена, истории, трагедии, роли… Филмите му „Делото Румянцев“, „Летят жерави“, „Дамата с кученцето“, „Девет дни от една година“, „Москва не вярва на сълзи“ критиците определят за най-добрите. И до днес не може да бъде преборен рекордът от 84 милиона зрители, гледали „Москва не вярва на сълзи“, а в неговия герой Гоша се бяха влюбили хиляди момичета. Той се беше превърнал в кумир за своите студенти. Ако трябва с няколко думи да го определим кой е Алексей Баталов, това са откровен, умен и интелигентен до мозъка на костите, умеещ да общува с хората непринудено и със своите „мили“ и „мила“ да ги накара да се чувстват като негови стари приятели.

Такава се почувствах и аз при своите срещи с Алексей Владимирович.

Ще си позволя в негова памет да цитирам откъси от първото интервю, което взех през 2005 г. от него за в. „Русия днес“. След това последваха още няколко срещи с великия актьор, които ще пазя като скъпоценен спомен.Общувал е със знакови имена на руската култура и спомените му за тях са автентични и безценни.

Поразителна е вашата съдба, Алексей Владимирович. Тя ви е дарила с щастието да се срещнете с много велики имена в литературата, театъра, киното… Едно от тях обаче граничи с легендата и това е поетесата Анна Ахматова. Моля ви да споделите за вашето приятелство с нея.

Анна Андреевна бе прекрасен човек. Тя беше приятелка на моята майка и втория ми баща Виктор Ардов. Когато пристигаше от Ленинград, тя винаги отсядаше у нас на ул. „Ординка“, защото вратите на нашия дом бяха гостоприемно отворени. Бях седемгодишен, когато я видях за първи път. И моята стая ставаше нейна, щом дойдеше. Тогава спяхме двамата там. Тя стана моят най-близък човек.

И знаете ли, Анна Андреевна не се чувстваше нещастен, осъден от съдбата човек, а напротив, гледаше да успокоява хората, които се нуждаеха от това. Мама беше редом с нея до последния й дъх.

Имам един много трогателен спомен, който и до днес пазя. През 1953 г. се уволних от армията. радостта ми беше огромна, защото най-после щях да се отдам напълно на театъра. Пристигайки у дома, Анна Андреевна изведнъж ми спомена, че иска да ми даде пари, за да си подменя гардероба. Когато преброих парите, оказа се, че с тях можех да си купя кола. Вероятно тя не е предполагала този факт. Без да казвам някому, отидох до „Разгуляй“, където имаше магазин, и така станах собственик на лека кола. Спрях под прозореца на дома ни и я показах на Ахматова. За моя най-голяма изненада тя каза „Прекрасна покупка!“ Този „Москвич“ след това ми служи дълго време.

Както казах, майка ми и всички ние бяхме до нея до смъртта й. Дори аз лично сложих на гроба й първия кръст – голям и дървен, който докарах в багажника на същата тази кола, която купих с нейните пари.

Освен нея в дома ни идваха и други „забранени“ хора, за които днес казваме, че са представители на Сребърния век на руската култура. Самата Ахматова също беше „забранена“ с постановление на ЦК на родната партия. Сред тези, които имах щастието да познавам, беше Борис Пастернак – у нас той прочете ръкописа на своя голям роман „Доктор Живаго“, който винаги носеше в чантата си. Приятели ни бяха младите Бродски и Фалк – за тях казваха, че са от т. нар. прокълнати художници. Раневска, вдовицата на Манделщам, и още много други, за които няма да ми стигне времето да изброя…..

Ако „Москва не вярва на сълзи“, то вие в какво вярвате и в какво не искате да вярвате“?

Старая се да вярвам в Бог, защото той единствен не се преустройва и си остава постоянен. Виждал съм много перестройки, а Бог е сигурен. Макар да съм лош мирянин, той е единственият, на когото мога да се осланям.

……

Г-н Баталов, чувствате ли се звезда?

Не, не бих казал, че се чувствам звезда. Но може би целта на моя живот – на „човек от неандерталската епоха, както обичам да казвам, е да изпитавам необходимостта да помагам на хората. Повярвайте ми, единственото, което си струва, е точно това, а не да се фукам с някаква си известност и слава и да боледувам от звездомания. Трябва да помагам не на някакви абстрактни младежи или старци, а на конкретни бедняци, болни или възрастни жени, които вместо галоши са увили краката си с найлонови пликове. С годините разбрах, че работата не е в лаврите и спечеленото, а в това да помагаш на хората. Мога да кажа за себе си, че изживях живота си добре. Не съм богат, нямам големи излитания в кариерата, но за сметка на това не съм оскърбил или обидил някого. Има хора, които ме помнят с добро, а това никак не е малко.

И ние ще помним винаги Алексей Баталов – великия актьор със сърце, богато с любов, благородство и доброта!

Почивай в мир, Алексей!

Сподели в
 

За него и враг, и свой без да се замисли казва, че той е изключителна личност, истински демократ, патриарх на думите! И това е така, защото Стефан Продев, както самият той признава, цял живот е писал по поръчка, но поръчката винаги си я е задавал само той. В свой девиз той превърна „Свободата на печата е майка на всички свободи!“

14.12.2017/19:03

Конкурсът в памет на Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес се организира със съдействието на СБЖ и на Roca и отличава журналистика, сближаваща България и испаноезичния свят, спазваща принципите на професионалната и гражданска етика, разпространяваща култура и отговорност към обществото и природата

13.12.2017/19:19

„Винаги съм искал да се зарадвам с автора на сполуката му, да му стисна с благодарност ръката, да го посоча на читателите. Тогава изпитвам удовлетворение и радост. За какво ми е на мен литературна критика, ако това не мога да кажа и да направя“ – е изповядал журналистът и литературен критик Пенчо Чернаев, на чийто 90-годишен юбилей се събраха и препълниха залата на пресклуб „Журналист“ негови приятели и колеги, и то предколедно и в най-краткия ден на годината.

13.12.2017/14:38

Хасковлийка дари на Регионалния исторически музей екземпляр от издадения през 1938 г. от Григор Пасков фотоалбум, озаглавен „България. Нашата Родина”.

11.12.2017/21:04

Едно събитие, свързано с Поднебесната, се състоя в СБЖ, където беше представена книгата на журналиста от Радио Китай за чужбина в Пекин Тодор Радев „Един пояс, един път“, посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика. Книгата се появява на българския книжен пазар благодарение на издателство „Ентропи 1“ и неговия издател Станислава Пекова, която заедно с Петър Красимиров са нейни редактори

11.12.2017/18:48

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки