Начало
 
 

Отиде си Алексей Баталов – последният интелигент в руското кино

17.06.2017 /12:51 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Наричаха Алексей Баталов епоха в руското кино

Да се срещнеш и разговаряш с Алексей Баталов беше може би най-големият късмет за един журналист. Актьорът легенда, когото всички с уважение и респект наричаха последния интелигент в руското кино, умееше да владее аудиторията и събеседниците си.

Имах голямото щастие на няколко пъти да общувам с него и да правя интервюта за изданието, в което работех тогава. И до днес пазя тези спомени, никога няма да забравя неговия кадифено спокоен глас и удоволствието, с което отговаряше на въпросите ми, а аз го слушах и попивах всяка негова дума. Няма да забравя, когато го попитах как трябва да го запомнят хората, а той ми отвърна: „Никак не е малко да те запомнят с добро“.  Думи на мъдрец.

Започвам се тези думи, защото няма смисъл да разказвам биографията на Алексей Баталов, която всички знаят. Неговите филми са оставили дълбока следа в съветското и руското кино. Достатъчно е само да споменем „Летят жерави“, „Девет дни от една година“ или пък лентата, която всички знаем наизуст, а и пеем и песните от нея - „Москва не вярва на сълзи“. Но във всеки филм, където Алексей Владимирович изпълняваше главните роли, оставаше неговият аристократичен и дълбоко незабравим почерк.

За него съветникът по културата при президента на Русия Владимир Толстой казва, че това е един от последните истински руски интелигенти. „Това е една много тъжна вест – казва Толстой по повод кончината на Алексей Баталов. – Той беше страхотно удивителен, и то не само като актьор. Баталов пренасяше благородното отношение към живота и в работата си и по време на лекции пред студентите във ВГИК, а и в своето отношение към хората. Такива като него са единици. Беше последният мохикан.“

В това се убедих и когато го срещнах преди години

Беше удивително, че той пристигна през ноември 2005 г., за да посрещне тук рождения си ден. Спомних си тогава, че само две години преди това се беше скрил чак в Париж от руските журналисти, за да празнува там своя личен празник, а сега беше избрал нашата страна. Пристигна със съпругата си Гитана Аркадиевна и дъщеря си Мария, един прекрасен писател. Следях отблизо неговите срещи със старите му приятели Стефан Данаилов и вече покойния Коста Цонев. С него той беше играл във филма „Изгори, за да светиш“. А през 2008-ма той избра отново България, за да отбележи своята 80-годишнина.

Баталов е цяла енциклопедия от събития, имена, истории, трагедии, роли… Филмите му „Делото Румянцев“, „Летят жерави“, „Дамата с кученцето“, „Девет дни от една година“, „Москва не вярва на сълзи“ критиците определят за най-добрите. И до днес не може да бъде преборен рекордът от 84 милиона зрители, гледали „Москва не вярва на сълзи“, а в неговия герой Гоша се бяха влюбили хиляди момичета. Той се беше превърнал в кумир за своите студенти. Ако трябва с няколко думи да го определим кой е Алексей Баталов, това са откровен, умен и интелигентен до мозъка на костите, умеещ да общува с хората непринудено и със своите „мили“ и „мила“ да ги накара да се чувстват като негови стари приятели.

Такава се почувствах и аз при своите срещи с Алексей Владимирович.

Ще си позволя в негова памет да цитирам откъси от първото интервю, което взех през 2005 г. от него за в. „Русия днес“. След това последваха още няколко срещи с великия актьор, които ще пазя като скъпоценен спомен.Общувал е със знакови имена на руската култура и спомените му за тях са автентични и безценни.

Поразителна е вашата съдба, Алексей Владимирович. Тя ви е дарила с щастието да се срещнете с много велики имена в литературата, театъра, киното… Едно от тях обаче граничи с легендата и това е поетесата Анна Ахматова. Моля ви да споделите за вашето приятелство с нея.

Анна Андреевна бе прекрасен човек. Тя беше приятелка на моята майка и втория ми баща Виктор Ардов. Когато пристигаше от Ленинград, тя винаги отсядаше у нас на ул. „Ординка“, защото вратите на нашия дом бяха гостоприемно отворени. Бях седемгодишен, когато я видях за първи път. И моята стая ставаше нейна, щом дойдеше. Тогава спяхме двамата там. Тя стана моят най-близък човек.

И знаете ли, Анна Андреевна не се чувстваше нещастен, осъден от съдбата човек, а напротив, гледаше да успокоява хората, които се нуждаеха от това. Мама беше редом с нея до последния й дъх.

Имам един много трогателен спомен, който и до днес пазя. През 1953 г. се уволних от армията. радостта ми беше огромна, защото най-после щях да се отдам напълно на театъра. Пристигайки у дома, Анна Андреевна изведнъж ми спомена, че иска да ми даде пари, за да си подменя гардероба. Когато преброих парите, оказа се, че с тях можех да си купя кола. Вероятно тя не е предполагала този факт. Без да казвам някому, отидох до „Разгуляй“, където имаше магазин, и така станах собственик на лека кола. Спрях под прозореца на дома ни и я показах на Ахматова. За моя най-голяма изненада тя каза „Прекрасна покупка!“ Този „Москвич“ след това ми служи дълго време.

Както казах, майка ми и всички ние бяхме до нея до смъртта й. Дори аз лично сложих на гроба й първия кръст – голям и дървен, който докарах в багажника на същата тази кола, която купих с нейните пари.

Освен нея в дома ни идваха и други „забранени“ хора, за които днес казваме, че са представители на Сребърния век на руската култура. Самата Ахматова също беше „забранена“ с постановление на ЦК на родната партия. Сред тези, които имах щастието да познавам, беше Борис Пастернак – у нас той прочете ръкописа на своя голям роман „Доктор Живаго“, който винаги носеше в чантата си. Приятели ни бяха младите Бродски и Фалк – за тях казваха, че са от т. нар. прокълнати художници. Раневска, вдовицата на Манделщам, и още много други, за които няма да ми стигне времето да изброя…..

Ако „Москва не вярва на сълзи“, то вие в какво вярвате и в какво не искате да вярвате“?

Старая се да вярвам в Бог, защото той единствен не се преустройва и си остава постоянен. Виждал съм много перестройки, а Бог е сигурен. Макар да съм лош мирянин, той е единственият, на когото мога да се осланям.

……

Г-н Баталов, чувствате ли се звезда?

Не, не бих казал, че се чувствам звезда. Но може би целта на моя живот – на „човек от неандерталската епоха, както обичам да казвам, е да изпитавам необходимостта да помагам на хората. Повярвайте ми, единственото, което си струва, е точно това, а не да се фукам с някаква си известност и слава и да боледувам от звездомания. Трябва да помагам не на някакви абстрактни младежи или старци, а на конкретни бедняци, болни или възрастни жени, които вместо галоши са увили краката си с найлонови пликове. С годините разбрах, че работата не е в лаврите и спечеленото, а в това да помагаш на хората. Мога да кажа за себе си, че изживях живота си добре. Не съм богат, нямам големи излитания в кариерата, но за сметка на това не съм оскърбил или обидил някого. Има хора, които ме помнят с добро, а това никак не е малко.

И ние ще помним винаги Алексей Баталов – великия актьор със сърце, богато с любов, благородство и доброта!

Почивай в мир, Алексей!

Сподели в
 

Докато протестите пред БНР продължават ежедневно с настояване за отговорно и разширено развитие на чуждоезиковите програми за чужбина, от различни държави продължават да прииждат писма на подкрепа и на тревога да не би този жив културен мост към страната ни да бъде разрушен

22.06.2017/22:14

След журналистически въпрос, насочен към члена на СЕМ Бетина Жотева по време на заседание на комисията по културата и медиите в НС във връзка с казуса около „Радио България”, отговорната редакторка на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова стана обект на отправени от Жотева заплахи.

22.06.2017/12:03

На главния редактор на берлинския "Тагесцайтунг" Георг Льориш му се наложи веднага да се извини за проявата на провокативно лош вкус с първата страница от седмичното издание на вестника – „Таz am Sonntag“.

22.06.2017/08:14

„СБЖ твърдо стои в подкрепа на колегите и каузата "Радио България". Следим ежедневно, отблизо и със загриженост всички аспекти на процеса на разрешаване на ситуацията, като ще отстояваме защитата на журналистите, запазването на езиковото многообразие на БНР и съхраняването на "Радио България". Не се поддавайте на спекулации и не допускайте компромиси с каузата - "Радио България". Така се обърна към протестиращите пред БНР в защита на „Радио България” главният секретар на СБЖ Иван Върбанов, потвърждавайки пълната подкрепа на Съюза.

21.06.2017/20:41

В писмото се потвърждава подкрепата на президента Румен Радев за запазване на продукцията на чужди езици на БНР и е посочено, че държавният глава и екипът му „следят с внимание и ангажирано процесите, свързани с бъдещето на „Радио България”.

20.06.2017/20:51

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Комисията по журналистическа етика на СБЖ излезе със становище по повод изложението на отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, сезирала Комисията за заплахи, отправени към нея от члена на СЕМ Бетина Жотева по време на заседание на Комисията по културата и медиите към Народното събрание на 15 юни 2017 г.

23.06.2017 /15:56

„Интеграцията ни в ЕС изисква комуникация, а не изолация. Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България”.” Това заяви държавният глава на среща с журналисти от предванията на БНР за чужбина. Александър Велев спря реформата си и обеща "обществена дискусия"

16.06.2017 /17:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова изпрати писмо до председателите на журналистическите дружества на СБЖ, в което са описани възможностите за почивка на съюзните членове в Международния дом на журналистите във Варна през 2017 г.

16.06.2017 /17:10

 Мнения

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

Последният медиен скандал, при който член на Съвета за електронни медии (СЕМ) без всякакви задръжки заплаши публично журналист, е сериозно доказателство, че отреденото ни от класацията на „Репортери без граници“ 109-о място по свобода на словото е реално. Както се казва, и това ни е много.

23.06.2017 /20:16 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 41 гости

Бързи връзки