Олег Дроздов: Безродието е най-голямата трагедия на народа

17.06.2017 /18:08 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Олег Дроздов

Олег Дроздов е издател със солиден опит зад гърба си. Той поема щафетата от своите родители и се отдава на тази благородна дейност – да издава книгите на известни и млади, едва прохождащи в голямата литература автори от Мурманска област. Неговото издателство „Дроздов на Мурмане“ е вече с авторитет в този бранш и винаги присъства и се ползва с огромен интерес на редовните панаири на книгата в Москва.

Олег Валериевич е в България, за да представи пълните събрани съчинения на един от най-известните руски писатели и голям приятел на България Виталий Маслов, който е родоначалникът днес Русия да празнува 24 май. От него и от Мурманск се запалва искрата, която днес всяка година се разгаря все повече.

С Дроздов се срещаме в СБЖ, където се състоя софийската премиера на книгите на Маслов, и той сподели за сайта на СБЖ своите впечатления от поморския мъдрец и за това днес как се издържа човек с издателска дейност  

 

Как се решихте да издадете пълните събрани съчинения на Виталий Маслов в това толкова трудно време, отнасящо се несамо до финансирането, но и до това, че хората все по-малко четат, а пък младите предпочитат интернета пред книгата, Олег Валериевич?

Ако някой ме беше попитал преди три години, когато към мен се обърна вдовицата на писателя дали ще се съглася да издам пълните му събрани съчинения, то аз си мисля, че може би бих се изплашил. Но в момента, когато при мен дойде Валентина Устинова, а и аз познавах Виталий Семьонович и знаех каква огромна скала е той и едновременно прекрасен писател. Познавах го от онази страна, когато през 90-те години, когато нямаше пари за книгоиздаване и когато страната ни се разпадаше, той точно това правеше – обикаляше и търсеше пари, за да издаваме книгите на младите и нови писатели. След това поколение, което издаваше своите книги в Съветския съюз, дойде ново поколение и това не трябваше да прекъсва. През 90-те години не издаваха нищо на Виталий Маслов, а той пишеше много. Такава беше съдбата му и по време на Съветския съюз, защото той беше съвсем нестандартен и аз си мислех, че да се захвана да го издавам, няма да мога. Но по-късно започнахме да умуваме как да съберем средства, да се обърнем към властта да купи част от тиража. Нещо се получи, като 200 комплекта купи Мурманската научна библиотека, за да ги разпространи по останалите библиотеки в Мурманска област. 50 комплекта купиха от родния край на Маслов, а за останалата част от тиража организирахме абонамент, като разпратихме съобщения до всички, които го познаваха и четат, като им предложихме да платят в аванс. Две години ни трябваха да подготвим изданието и ето то вече е пред вас.

С какво това издание е уникално, както го наричате, и какви трудности срещнахте по време на работата върху него? И в какво се състои уникалното наследство на писателя Виталий Маслов?

Трябва да се знае какъв голям подвиг извърши Валентина Устинова, защото цялото творчество на писателя беше във вида преди компютрите и цифровизацията. Бяха написани на пишеща машина или ръкописно, или книги, които са издавани по стария начин на висок печат. Всичко това трябваше да се сканира, да се вкара в компютър, за което отидоха години. Валентина Устинова  започна да обработва архива му още в момента, когато той почина. Всъщност това беше наистина най-трудното и сложното. След това оформихме от всичките тези файлове томовете и така се получиха два и половина тома с проза, половината от третия том съдържа поезията на Виталий Маслов, която също беше разпиляна. Имайте предвид, че той е писал стихове от 1956 г. до смъртта си. А в четвърти том събрахме публицистиката му – статии, интервюта, писма, рецензии, т. е. всичко, което той е оставил, а това са много важни документи, защото на практика той беше активен общественик.

Казахте, че лично сте познавали Маслов. Какво запомнихте  от него?

Така се случи, че в началото аз знаех неговите книги,защото родителите ми също работеха в Мурманското издателство и носеха неговите книги вкъщи. Аз ги четях още от ученическите си години и знаех, че има такъв писател, но никога не съм си и помислял, че ще се запозная с него. Когато той дойде при мен, сякаш някакво сияние озари всичко. Един дядо с бяла брада като Дядо Мраз, който говореше с неговия си архангелски акцент. Словото му беше толкова руско и литературно, че той заразяваше всеки. Веднъж го посетих, когато лежеше болен в болницата, и той веднага взе да ми разправя, че трябва да напише книга за една жена – Татяна Агапова, която беше там, защото била изключителен човек и трябвало на всяка цена да се видя с нея. Такъв си беше той. И нещо друго ще ви споделя. Преди десет дни почина един от най-добрите поети в историята на Мурманска област и Заполярието - Николай Количев, когото наричаха нашия Есенин. Такива стихове като неговите никой не е писал. Той винаги е бил беден и нуждаещ се. През 1998 г. идва Количев с бележка от Маслов, в която той ни моли да отпечатаме стиховете му. Такъв си беше Виталий Маслов, той никога не мислеше за себе си, а гледаше да помага на всички. непрекъснато мислеше за хората, за паметника на славянската писменост. Раздаваше се на пълни обороти…

Мнозина го наричат светец, защото е пробудил духа на мурманчани към книжовното, а и заради организирания от него Славянски ход, за който казват, че е чиста проба православен. Освен това ние, българите, знаем, че Маслов организира и първото честване на славянската писменост и култура в Мурманск…

Разбира се, че мисля, че може да се приеме това, но мисля, че ако беше жив и някой му кажеше това, той не би се съгласил, защото си беше съветски човек. Знаете ли, той беше руски човек в истинския смисъл на думата.

Никой не се страхува да говори, че има възраждане на българския или на полския народ, но щом започнат да говорят за възраждането на руския народ, винаги все се прави опит да обвинят някой в шовинизъм. А това е много важно, че той беше велик руснак. Знаете ли в какво е нашият проблем? В това ,че преди 100 години рухна нашата държава и се прекъснаха връзките на цели поколения. Хората живееха на същите тези места, а не знаеха своите предци, а след това тази трагедия през 1917 г. преобърна цялата страна и като че ли на всички бяха изтръгнати корените и те забравиха откъде са,кои са. А Виталий Маслов се опитваше да върне всички нас назад към корените ни. Казваше ни, че може да достигнем чак до Космоса, но е много важно да знаем откъде сме. И в неговия Дом на паметта в родното му село Сьомжа той събра до девето поколение рода си, а това беше много важно. Безродието е най-голямата трагедия на нашия народ през ХХ в., когато загубихме своите корени, а той се опитваше да ги възроди.

Мислите ли, че днес делото на Маслов е забравено?

За съжаление, да! Но трябва да се знае, че ние живеем в една огромна страна, където хората не знаят какво се случва в съседната област или град. С Валентина Устиновна ние бяхме на Московския панаир на книгата във ВДНХ през есента на миналата година. В нашия павилион имаше цял стенд, посветен на Маслов. Аз се опитах да разкажа на московчани за него. Оказа се, че за тях Денят на славянската писменост е нещо, което някой си е решил да се празнува, и това е. А аз им разказвах, че този ден не е бил винаги, че е бил забраняван, и че благодарение на Виталий Маслов той се е възродил, и то в Мурманск. Оказа се, че за тях Мурманск и Магадан са на едно и също място. Оказва се, че те губят ориентация в своята си страна.

Трябва ли младите хора да го прочетат и какви послания отправя той към тях в творчеството си?

Смятам, че в творчеството му има много послания, философски размисли, най-вече неговите „Изповеди край огъня на моя грях“. Там има толкова много важни неща, които просто трябва всеки да ги цитира, както Библията. Маслов е голям поморски писател, защото съхрани Поморския говор и традиции. През 2032 г. ще се отбележи 1000 години откакто новгородци са се заселили на Кернския бряг. До революцията през 1917 г. на Колския полуостров населението е било два пъти повече. Имало е големи рибарски селища. Изобщо там рибарската промишленост се е развивала много добре. И поморското село Сьомжа, което е просъществувало 450 години, съветската власт го е разрушила като неперспективно.

Сега ми се иска да поговорим малко и за вас, Олег Валериевич. Вие сте несамо издател, но и политик. Как съвместявате тези така различни професии и политиката помага ли ви в издателската работа, или ви пречи?

Знаете ли, повече от 20 години аз се занимавам с типографска дейност, а през последните пет и с издателска. В политиката съм от 1994 г. , но става така, че като политик съм в постоянна опозиция. Най-забавното е, че като политици ние с Маслов се разминавахме, защото той беше държавник. Но пък от друга страна си допадахме за това, че държавата трябва да е за хората, а не хората да са за държавата. За съжаление днес държавата е над всичко, а това не е добро. И в Съветския съюз беше така. Маслов се опитваше да обърне нещата да са в името на човека. Но на мен това не ми пречи да разказвам за него и да издавам книгите му. Има такъв средновековен рицарски девиз: Прави това, което си длъжен, а ще бъде това, което трябва. И аз гледам да се придържам към него. Правя това, което смятам за нужно, което искат сърцето и съвестта ми.

Може би понякога политиката ми пречи. В Мурманск знаят как се отнасям към днешната власт и затова някои не ми помагат, на други им преча и не са им нужен и защо да му даваме средства за книги.

В България вие представяте несамо книгите на Виталий Маслов, но и на други мурмански автори. Кои са те?

Донесох да презентирам и книгата на Дмитрий Коржов. Това е роман биография на Виталий Маслов. С тази книга искам да започнем една серия „Животът на известните хора в Колския край и Заполярието“, за да не ги забравят. Донесъл съм пилотния брой на книгата, защото тя все още не е издадена, за да го покажа тук при нашите срещи.

Дмитрий Коржов е написал романа биография „Несмиренный живописец“, посветен на Виталий Маслов. За какво разказва в него авторът?

Тази книга започва от неговото рождение, разказва за житейския му път, за работата му на атомния ледоразбивач „Ленин“, как е станал писател, как се е захванал да възроди Деня на славянската писменост в Русия, за Славянския ход. Направил е и някои изводи как да съхраним Маслов.     

Трудно ли е днес да си издател, и то в град като Мурманск и как се решихте на това?

Вероятно не е чак така добре, вероятно не се печели от издаване на книги, но това за мен е много интересно. Но аз съм орисан да правя това, защото ако не съм аз, няма никой друг да се захване. Това е работа, която трябва да буташ напред, но това не е напразно.

Присъствате на всички представяния на книгите на Маслов? Какво ви питат хората?

О, питат ме за най-различни неща. Младото поколение не знае кой е Маслов, а когато започна да разказвам за него, какво е направил, какво е написал, за всички тях това е откритие и вдъхновява, и то най-вече, защото живеят в един край, където е живял велик човек. С Валентина Устиновна непрекъснато пътуваме и при срещите си с хората те непрекъснато питат какъв човек е бил Маслов, какъв съпруг, баща, как е възпитавал синовете си. Задават такива въпроси, защото освен че с творчеството си и с това, което е направил като велик човек, но същевременно е и много земен.

Как работихте със съпругата на писателя и каква беше нейната реакция, като разбра, че събраните съчинения на Маслов ще имат и своята българска премиера? Какво пожела тя да предадете на българските читатели?

Тя на първо място изпраща своите най-сърдечни поздрави за всички, които са познавали Маслов, и до всички писатели, които са участвали в Славянския ход. Също така и Дмитрий Коржов изпраща своите поздрави и пожелания до всички. И тя, и той се надяват, че България ще остане онзи възел, който свързва Русия и Европа.  

А Валентина Устиновна дойде при мен и ми предложи да издам събраните съчинения на Виталий Маслов. С нея да се работи беше интересно, но трудно. Две години работихме, защото тя все нещо откриваше или редактираше. И да ги има днес тези томове, това е благодарение на нея, а не на мен. А сега с нея обикаляме по покана на различни градове да представяме книгите. тя е неуморен човек и с много борбен дух. Още преди да издадем събраните съчинения, тя беше издала книгата „Живият огън“ и ние винаги я носим с нас.

А на 24 май, когато Мурманск се събира около паметника на св. св.Кирил и Методий, спомнят ли си за Маслов?

Разбира се, а как иначе! Винаги припомнят, че благодарение на Виталий Маслов и Виктор Тимофеев го има този празник. Че всичко е тръгнало от Мурманск. За властите това е важно да подчертаят че тук се е случило, та да се изтъкнат и те по този начин.

 

 

Снимки Иван Василев и архив

 

Сподели в
 

Преди малко повече от седмица за пореден път се разчу, че български журналист е бил бит. Това се случи в Червен бряг и пострадалият колега е Христо Гешов, който е известен със своите разследващи материали, разкриващи корупция и нарушения на закона. СБЖ не закъсня и публикува декларация на УС на Съюза, в която защити правата и работата на журналиста.

18.05.2018/14:31

Признавам, че съм от късметлиите, на които им върви да се срещат с интересни хора. В това се уверих, за пореден път, когато срещу моя диктофон седна не кой да е, а известният като Сладкодумец Храбър топ радиожурналист Еди Емирян.

16.05.2018/20:21

Иракският колега Мунтазар аз-Зайди, който сега се кандидатира за депутат в родината си, разговаря с отговорния редактор на сайта на СБЖ по време на участие в международен форум във Венецуела миналата есен

12.05.2018/21:25

Популярната водеща на новинарски емисии по БНТ-1 е убедена, че никой не бива да се самозабравя. Тя смята за задължителни в работата си самообладанието, добрата информираност, бързата реакция при извънредни ситуации, острата мисъл

12.05.2018/20:10

Проф. Вера Ганчева е сред много уважаваните и ценени български интелектуалци. За нея вероятно не би трябвало да се говори много, защото приносите са тези, които правят хората, а нейните достойни дела са не едно или две. Тя е от онзи тип хора, с които винаги е интересно да седнеш и да разговаряш, защото няма да си тръгнеш „празен“, а обогатен и научил нещо, което винаги да си спомняш.

08.05.2018/19:58
?>

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

По повод нападението над разследващия журналист Христо Гешов Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява своето възмущение и осъжда този акт на насилие.

15.05.2018 /14:37

На 3 май 2018 година – Световния ден на свободата на пресата (World Press Freedom Day), УС на Съюза на българските журналисти организира журналистическа дискусия на тема: „Кризата в медиите - криза в журналистиката!”. По този повод до участниците във форума отправи специално приветствие вицепрезидентът на Международната федерация на журналистите ДЖИМ БЮМЕЛА.

03.05.2018 /18:05

 Мнения

Стотици, хиляди столичани утре ще се отправят за Борисовата година, за да отпразнуват 1 май, а заедно с това и Деня на вестник „Дума” и на левия печат.

30.04.2018 /18:12 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки