Олег Дроздов: Безродието е най-голямата трагедия на народа

17.06.2017 /18:08 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Олег Дроздов

Олег Дроздов е издател със солиден опит зад гърба си. Той поема щафетата от своите родители и се отдава на тази благородна дейност – да издава книгите на известни и млади, едва прохождащи в голямата литература автори от Мурманска област. Неговото издателство „Дроздов на Мурмане“ е вече с авторитет в този бранш и винаги присъства и се ползва с огромен интерес на редовните панаири на книгата в Москва.

Олег Валериевич е в България, за да представи пълните събрани съчинения на един от най-известните руски писатели и голям приятел на България Виталий Маслов, който е родоначалникът днес Русия да празнува 24 май. От него и от Мурманск се запалва искрата, която днес всяка година се разгаря все повече.

С Дроздов се срещаме в СБЖ, където се състоя софийската премиера на книгите на Маслов, и той сподели за сайта на СБЖ своите впечатления от поморския мъдрец и за това днес как се издържа човек с издателска дейност  

 

Как се решихте да издадете пълните събрани съчинения на Виталий Маслов в това толкова трудно време, отнасящо се несамо до финансирането, но и до това, че хората все по-малко четат, а пък младите предпочитат интернета пред книгата, Олег Валериевич?

Ако някой ме беше попитал преди три години, когато към мен се обърна вдовицата на писателя дали ще се съглася да издам пълните му събрани съчинения, то аз си мисля, че може би бих се изплашил. Но в момента, когато при мен дойде Валентина Устинова, а и аз познавах Виталий Семьонович и знаех каква огромна скала е той и едновременно прекрасен писател. Познавах го от онази страна, когато през 90-те години, когато нямаше пари за книгоиздаване и когато страната ни се разпадаше, той точно това правеше – обикаляше и търсеше пари, за да издаваме книгите на младите и нови писатели. След това поколение, което издаваше своите книги в Съветския съюз, дойде ново поколение и това не трябваше да прекъсва. През 90-те години не издаваха нищо на Виталий Маслов, а той пишеше много. Такава беше съдбата му и по време на Съветския съюз, защото той беше съвсем нестандартен и аз си мислех, че да се захвана да го издавам, няма да мога. Но по-късно започнахме да умуваме как да съберем средства, да се обърнем към властта да купи част от тиража. Нещо се получи, като 200 комплекта купи Мурманската научна библиотека, за да ги разпространи по останалите библиотеки в Мурманска област. 50 комплекта купиха от родния край на Маслов, а за останалата част от тиража организирахме абонамент, като разпратихме съобщения до всички, които го познаваха и четат, като им предложихме да платят в аванс. Две години ни трябваха да подготвим изданието и ето то вече е пред вас.

С какво това издание е уникално, както го наричате, и какви трудности срещнахте по време на работата върху него? И в какво се състои уникалното наследство на писателя Виталий Маслов?

Трябва да се знае какъв голям подвиг извърши Валентина Устинова, защото цялото творчество на писателя беше във вида преди компютрите и цифровизацията. Бяха написани на пишеща машина или ръкописно, или книги, които са издавани по стария начин на висок печат. Всичко това трябваше да се сканира, да се вкара в компютър, за което отидоха години. Валентина Устинова  започна да обработва архива му още в момента, когато той почина. Всъщност това беше наистина най-трудното и сложното. След това оформихме от всичките тези файлове томовете и така се получиха два и половина тома с проза, половината от третия том съдържа поезията на Виталий Маслов, която също беше разпиляна. Имайте предвид, че той е писал стихове от 1956 г. до смъртта си. А в четвърти том събрахме публицистиката му – статии, интервюта, писма, рецензии, т. е. всичко, което той е оставил, а това са много важни документи, защото на практика той беше активен общественик.

Казахте, че лично сте познавали Маслов. Какво запомнихте  от него?

Така се случи, че в началото аз знаех неговите книги,защото родителите ми също работеха в Мурманското издателство и носеха неговите книги вкъщи. Аз ги четях още от ученическите си години и знаех, че има такъв писател, но никога не съм си и помислял, че ще се запозная с него. Когато той дойде при мен, сякаш някакво сияние озари всичко. Един дядо с бяла брада като Дядо Мраз, който говореше с неговия си архангелски акцент. Словото му беше толкова руско и литературно, че той заразяваше всеки. Веднъж го посетих, когато лежеше болен в болницата, и той веднага взе да ми разправя, че трябва да напише книга за една жена – Татяна Агапова, която беше там, защото била изключителен човек и трябвало на всяка цена да се видя с нея. Такъв си беше той. И нещо друго ще ви споделя. Преди десет дни почина един от най-добрите поети в историята на Мурманска област и Заполярието - Николай Количев, когото наричаха нашия Есенин. Такива стихове като неговите никой не е писал. Той винаги е бил беден и нуждаещ се. През 1998 г. идва Количев с бележка от Маслов, в която той ни моли да отпечатаме стиховете му. Такъв си беше Виталий Маслов, той никога не мислеше за себе си, а гледаше да помага на всички. непрекъснато мислеше за хората, за паметника на славянската писменост. Раздаваше се на пълни обороти…

Мнозина го наричат светец, защото е пробудил духа на мурманчани към книжовното, а и заради организирания от него Славянски ход, за който казват, че е чиста проба православен. Освен това ние, българите, знаем, че Маслов организира и първото честване на славянската писменост и култура в Мурманск…

Разбира се, че мисля, че може да се приеме това, но мисля, че ако беше жив и някой му кажеше това, той не би се съгласил, защото си беше съветски човек. Знаете ли, той беше руски човек в истинския смисъл на думата.

Никой не се страхува да говори, че има възраждане на българския или на полския народ, но щом започнат да говорят за възраждането на руския народ, винаги все се прави опит да обвинят някой в шовинизъм. А това е много важно, че той беше велик руснак. Знаете ли в какво е нашият проблем? В това ,че преди 100 години рухна нашата държава и се прекъснаха връзките на цели поколения. Хората живееха на същите тези места, а не знаеха своите предци, а след това тази трагедия през 1917 г. преобърна цялата страна и като че ли на всички бяха изтръгнати корените и те забравиха откъде са,кои са. А Виталий Маслов се опитваше да върне всички нас назад към корените ни. Казваше ни, че може да достигнем чак до Космоса, но е много важно да знаем откъде сме. И в неговия Дом на паметта в родното му село Сьомжа той събра до девето поколение рода си, а това беше много важно. Безродието е най-голямата трагедия на нашия народ през ХХ в., когато загубихме своите корени, а той се опитваше да ги възроди.

Мислите ли, че днес делото на Маслов е забравено?

За съжаление, да! Но трябва да се знае, че ние живеем в една огромна страна, където хората не знаят какво се случва в съседната област или град. С Валентина Устиновна ние бяхме на Московския панаир на книгата във ВДНХ през есента на миналата година. В нашия павилион имаше цял стенд, посветен на Маслов. Аз се опитах да разкажа на московчани за него. Оказа се, че за тях Денят на славянската писменост е нещо, което някой си е решил да се празнува, и това е. А аз им разказвах, че този ден не е бил винаги, че е бил забраняван, и че благодарение на Виталий Маслов той се е възродил, и то в Мурманск. Оказа се, че за тях Мурманск и Магадан са на едно и също място. Оказва се, че те губят ориентация в своята си страна.

Трябва ли младите хора да го прочетат и какви послания отправя той към тях в творчеството си?

Смятам, че в творчеството му има много послания, философски размисли, най-вече неговите „Изповеди край огъня на моя грях“. Там има толкова много важни неща, които просто трябва всеки да ги цитира, както Библията. Маслов е голям поморски писател, защото съхрани Поморския говор и традиции. През 2032 г. ще се отбележи 1000 години откакто новгородци са се заселили на Кернския бряг. До революцията през 1917 г. на Колския полуостров населението е било два пъти повече. Имало е големи рибарски селища. Изобщо там рибарската промишленост се е развивала много добре. И поморското село Сьомжа, което е просъществувало 450 години, съветската власт го е разрушила като неперспективно.

Сега ми се иска да поговорим малко и за вас, Олег Валериевич. Вие сте несамо издател, но и политик. Как съвместявате тези така различни професии и политиката помага ли ви в издателската работа, или ви пречи?

Знаете ли, повече от 20 години аз се занимавам с типографска дейност, а през последните пет и с издателска. В политиката съм от 1994 г. , но става така, че като политик съм в постоянна опозиция. Най-забавното е, че като политици ние с Маслов се разминавахме, защото той беше държавник. Но пък от друга страна си допадахме за това, че държавата трябва да е за хората, а не хората да са за държавата. За съжаление днес държавата е над всичко, а това не е добро. И в Съветския съюз беше така. Маслов се опитваше да обърне нещата да са в името на човека. Но на мен това не ми пречи да разказвам за него и да издавам книгите му. Има такъв средновековен рицарски девиз: Прави това, което си длъжен, а ще бъде това, което трябва. И аз гледам да се придържам към него. Правя това, което смятам за нужно, което искат сърцето и съвестта ми.

Може би понякога политиката ми пречи. В Мурманск знаят как се отнасям към днешната власт и затова някои не ми помагат, на други им преча и не са им нужен и защо да му даваме средства за книги.

В България вие представяте несамо книгите на Виталий Маслов, но и на други мурмански автори. Кои са те?

Донесох да презентирам и книгата на Дмитрий Коржов. Това е роман биография на Виталий Маслов. С тази книга искам да започнем една серия „Животът на известните хора в Колския край и Заполярието“, за да не ги забравят. Донесъл съм пилотния брой на книгата, защото тя все още не е издадена, за да го покажа тук при нашите срещи.

Дмитрий Коржов е написал романа биография „Несмиренный живописец“, посветен на Виталий Маслов. За какво разказва в него авторът?

Тази книга започва от неговото рождение, разказва за житейския му път, за работата му на атомния ледоразбивач „Ленин“, как е станал писател, как се е захванал да възроди Деня на славянската писменост в Русия, за Славянския ход. Направил е и някои изводи как да съхраним Маслов.     

Трудно ли е днес да си издател, и то в град като Мурманск и как се решихте на това?

Вероятно не е чак така добре, вероятно не се печели от издаване на книги, но това за мен е много интересно. Но аз съм орисан да правя това, защото ако не съм аз, няма никой друг да се захване. Това е работа, която трябва да буташ напред, но това не е напразно.

Присъствате на всички представяния на книгите на Маслов? Какво ви питат хората?

О, питат ме за най-различни неща. Младото поколение не знае кой е Маслов, а когато започна да разказвам за него, какво е направил, какво е написал, за всички тях това е откритие и вдъхновява, и то най-вече, защото живеят в един край, където е живял велик човек. С Валентина Устиновна непрекъснато пътуваме и при срещите си с хората те непрекъснато питат какъв човек е бил Маслов, какъв съпруг, баща, как е възпитавал синовете си. Задават такива въпроси, защото освен че с творчеството си и с това, което е направил като велик човек, но същевременно е и много земен.

Как работихте със съпругата на писателя и каква беше нейната реакция, като разбра, че събраните съчинения на Маслов ще имат и своята българска премиера? Какво пожела тя да предадете на българските читатели?

Тя на първо място изпраща своите най-сърдечни поздрави за всички, които са познавали Маслов, и до всички писатели, които са участвали в Славянския ход. Също така и Дмитрий Коржов изпраща своите поздрави и пожелания до всички. И тя, и той се надяват, че България ще остане онзи възел, който свързва Русия и Европа.  

А Валентина Устиновна дойде при мен и ми предложи да издам събраните съчинения на Виталий Маслов. С нея да се работи беше интересно, но трудно. Две години работихме, защото тя все нещо откриваше или редактираше. И да ги има днес тези томове, това е благодарение на нея, а не на мен. А сега с нея обикаляме по покана на различни градове да представяме книгите. тя е неуморен човек и с много борбен дух. Още преди да издадем събраните съчинения, тя беше издала книгата „Живият огън“ и ние винаги я носим с нас.

А на 24 май, когато Мурманск се събира около паметника на св. св.Кирил и Методий, спомнят ли си за Маслов?

Разбира се, а как иначе! Винаги припомнят, че благодарение на Виталий Маслов и Виктор Тимофеев го има този празник. Че всичко е тръгнало от Мурманск. За властите това е важно да подчертаят че тук се е случило, та да се изтъкнат и те по този начин.

 

 

Снимки Иван Василев и архив

 

Сподели в
 

Германското издание на „Спутник“ публикува ексклузивно интервю с Дорис Шрьодер-Кьорф. Автор на интервюто e Матиас Вите. В настоящата си битност тя е втори мандат депутат от Ландтага (местния парламент) в Долна Саксония, където преди седмица спечели директен мандат от Социалдемократическата партия.

20.10.2017/10:05

Това са думи на невероятен наш съвременник - Джеймс Балог. Те изразяват същността му като човек и майстор на камерата, които може да се изразят с една дума: тревога! Неговите снимки не могат да се гледат спокойно, те действат като шок върху съзнанието и чувствата на днешния човек, прекалено задоволен от благата на неудържимата, и в крайна сметка гибелна, техническа революция. Шок от непознатата, наистина невиждана красота – и от това, което тя вещае...

17.10.2017/11:39

Леонид Млечин е един от водещите руски журналисти с богата творческа биография, която си има и своите последствия в авторитетните награди, с които са оценили журналистическата му дейност. Но преди всичко Леонид Михайлович е председател на УС на Международната академия за телевизия и радио и в качеството си на такъв преди дни беше в България във връзка с проведената у нас ХІІІ Международна конференция „Тероризмът и електронните медии.

04.10.2017/11:33

Емблематичният не само за германската, но и за световната журналистика разследващ репортер – Гюнтер Валраф – навършва днес 75 години. Носителят на редица международни награди за разследваща журналистика и на Международната Ботевска награда за 1986 година (заедно с Марио Бенедети от Уругвай, Нил Гилевич от Беларус и Дмитро Павличко от Украйна) не е фен на празнуването и шумните юбилей.

01.10.2017/13:24

През сезона на отпуските в РКИЦ, изглежда, не мислят за почивка. Там кипи усилен ремонт, за да може това огнище на руската култура, изкуство и наука да посрещне своите гости и приятели в една нова и много по-уютна обстановка. Главният двигател на тази „операция“ е Павел Журавльов, който освен ръководител на представителството на „Россотрудничество“ в България, е и директор на РКИЦ и първи секретар на посолството на РФ у нас.

07.09.2017/09:51

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес известява в писмо до председателя на УС на СБЖ, че МФЖ и ЕФЖ са сезирали Платформата за защита на журналистиката на Съвета на Европа за случая с Виктор Николаев. Българското правителство ще бъде поканено за обяснения по поведението на вицепремиера Валери Симеонов

11.10.2017 /16:39

За пореден път сме свидетели на възмутително, арогантно и несъвместимо с демократичните норми поведение на властимащи спрямо журналист - откритите заплахи, отправени в ефир към телевизиониния водещ Виктор Николаев от депутата на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов.

08.10.2017 /13:06

СБЖ категорично осъжда заканите в ефир към телевизионния водещ Виктор Николаев, отправени от депутата на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов. Подобно поведение е открито покушение срещу свободата на словото, а тя е фундамент на демокрацията

06.10.2017 /20:06

 Мнения

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”

08.10.2017 /17:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки