Начало
 
 

Ивайло Дичев: От златото на Трън до климата на Тръмп

20.06.2017 /19:05 | Автор : Ивайло Дичев | Източник: Дойче Веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ивайло Дичев

Кой трябва да разполага със златото в Трън? Държавата, на която принадлежи ресурсът, или местните, които би трябвало да търпят последствията от усвояването му? И каква е връзката между Трън и Тръмп? Предлагаме размислите на Ивайло Дичев, публикувани от „Дойче Веле”.

Аматьор съм в екологическата тематика. Позволявам си обаче да поразсъждавам по нея, защото човечеството смята, че притежава природата. Постепенно свикнахме, че някой може да огради общинските пасища, да приватизира болниците, да национализира дейци от миналото - но ако научим, че някоя корпорация се готви да ни продава въздух за дишане, ще има сериозна битка. Аз се спирам на два скорошни сюжета: един ултра-локален и един мега-глобален.

Трънският сюжет

Въпреки обещанията за икономически растеж, 3500 трънчани с огромно мнозинство отхвърлиха възможността за ново отваряне на златната мина. Аргументите „за" бяха следните: златодобивът ще привлече капитал и ще отвори работни места в запустелия край. Аргументите „против": златопроизводството е свързано с опасни химикали, има и подозрение за наличие на уран в рудата.

И така от едната страна имаме индустрия и развитие, от другата - туризъм и китна природа. Златото се брани от неолибералните мислители, а природата, то се знае, от екозащитниците. По стар български обичай не липсват и персоналните нападки: фирмата „Асарел-Медет" е обвинявана за замърсяване в Панагюрище, някои обаче твърдят, че тя всъщност е офшорна и трудно може да носи отговорност за това, което е извършила. Кафявите медии пък представят природозащитниците като платени емисари, а екологията - като доходен бизнес.

Сблъскват се и юридически аргументи: кой има правото да разполага с природния ресурс? Държавата, на която той принадлежи, или местните хора, които ще търпят последствията от усвояването му? Същият сблъсък се разразява всеки път, когато някой реши да строи сметище, магистрала, бежански център; английския израз за това е NIMBY (not-in-my-backyard, в превод: не в моя заден двор).

Ситуацията е и идеологически патова. От една страна нашите медии, политици и граждани дружно плачат за това, че няма индустрия, само че индустрията задължително идва със замърсяването. Реалистично ли е да очакваме в Трън внезапен бум на екотуризма? Е да, ама индустриалците май също са пленници на фантазията за тежка индустрия, завещана от социализма. Днес мръсните производства се изнасят в третия свят, а чистата природа рискува да се превърне в ресурс, много по-ценен от всякакво злато.

Няма да е много сериозно да казвам, че на мен, софиянеца, ще ми е приятно да се разхождам из диви природни кътчета. Въпросът трябва да бъде решен от хората, които евентуално ще пият арсен и ще дишат уранови прашинки.

Но защо толкова страсти около подобни теми? Ето защо: гражданите смятат, че природата им принадлежи. Не юридически, а защото са част от нея, защото са родени на планетата Земя. Съвсем другояче би стояла дилемата, ако парите, идващи от концесията, влизаха в общината и се насочваха за местно развитие – тогава трънчани щяха да си направят сметка какво печелят и какво губят от мината. Сега тази сметка е малко безкръчмарска.

Другата уловка тук е експертизата. Как разбират местните, че цените на жилищата им ще спаднат заради замърсяването, а няма да се вдигнат заради притока на инженери и специалисти? Кой им обяснява колко химикали ще попаднат в природата, при това преди още да има направена експертиза?

Лесната версия е, че експертите са платени, но почакайте, въпросът е много по-дълбок. Ние, невъоръжените с колби и епруветки граждани няма как да установяваме концентрации, а когато кажем, че много хора са почнали да умират от рак, изразяваме повече психологическото си състояние, отколкото някакъв обективен факт.

Какво знаем за Е-тата, които поглъщаме с храните, защо се обиждаме за различното им качество тук и в Европа, откъде ни хрумна да ядем хляб без глутен? Живеем с ужаса от митични вещества и замърсители, тъй както предците ни с вещици и демони. Защото битката за последното общо нещо, природата, не може да е сериозна без общо знание за тази природа. А как е възможно това в един комерсиален, фрагментиран свят? Сложен въпрос.

Глобалният сюжет

Тук стигам и до втората тема - климата. Не сте учудени, че алтернативната десница в лицето на Тръмп нарече климатичната тема измама за милиарди - приглася му и нашият министър на околната среда, когото възприемам като израз на специфично чувство за хумор на г-н Борисов.

Това не е страничен въпрос, а самият център на новата идеология. Алтернативно-дясното мисли природата като колония за плячкосване - така, както я мислеше и съветският комунизъм, оставил след себе си страшни поражения. Да изпомпаме бързо колкото може по-голяма печалба, да се напечелим докато не ни е преварил конкурентът – pereat mundus!

Заявката на Тръмп, че САЩ се кани да излезе от споразумението за климата не просто възмути планетата и накара Макрон да покани американските климатолози във Франция. Тя формулира едно ново политическо деление между тези, които гледат само непосредствения си интерес, и тези, които мислят за общото благо, природата.

Не знам как да го формулирам, може би: егоисти и холисти. Но това деление със сигурност ще измести в бъдеще много от сегашните ни ляво-десни или либерално-консервативни деления. Всеки за себе си или всеки – част от някакво по-голямо цяло.

Разбира се, нямаме стопроцентово знание за климатичните промени. Климатът се променя и да отричаш това е все едно да спориш с термометъра. Има едно малцинство учени, които смятат, че не човекът е причина за промените и това е сериозна теза. Но дори и тя да е вярна, трябва да се подготвим за онова, което ни чака: климатични крайности, масови миграции, заливането от океаните на крайбрежните градове.

Най-доброто при Парижкото споразумение е това, че създава икономически мотив бизнесът да развива екологични технологии: дори да не предотвратят страшните промени, те със сигурност ще ни помогнат да се адаптираме към последиците им. Не подценявайте и ролята на екологичното съзнание; оттук нататък няма да има сфера, която да не е белязана от екологическо измерение.

Огледайте се: всяка година е най-гореща в историята, всеки валеж е рекорден. И какво прави държавата ни? Трима идиоти с ножове, нападнали минувачи на другия край на света, предизвикват съвети по национална сигурност, но настъплението на климатичните промени не трогва никого.

А България е селскостопанска и туристическа страна: две индустрии, пряко зависими от климата. Какви по-устойчиви култури да сеем, къде да изпратим туристите, ако няма сняг и слънце, какви болести рискуват да се появят, какво става с реките… Въпроси колкото искате. А с климатичния преход, който се случва пред очите ни, май няма да се справим чрез приватизация, нали?

 

Оригиналът на статията може ба бъде видян на сайта на "Дойче Веле".

Сподели в
 

Под горното иронично заглавие във в. "Сега" излезе анализ на колегата Светослав Терзиев за нерадостната политико-медйна картина у нас, който предлагаме и тук поради обществената значимост на темата. Подзаглавието уточнява относно "отишлата" си мафия - "остави ни медийния тоталитаризъм, който да почисти последните спомени за нея"

14.02.2018/17:35

Възможно ли е да има независими медии у нас, пита в анализа си в e-vestnik журналистът Иван Бакалов. Предлагаме статията му, която повдига важни за журналистическата гилдия проблеми

12.02.2018/14:35

По повод спора около „Денят започва с култура“ е добре да знаем, че културата е територия на всички. А не само за избрани от нас самите. Свободата на словото е двустранен процес.

30.01.2018/18:50

Сигурно вече сте чули кой какво казва в този сюжет. Журналистите твърдят, че програмният директор им казва как да си представят гостите и какви въпроси да им задават, а програмният директор твърди, че иска висок рейтинг и че няма да се обяснява пред други медии по този въпрос.

24.01.2018/10:44

В интервю за сайта klinklin.bg Николай Драганов, автор на статия в сайта „Барикада”, заради която ексдепутата от ГЕРБ Антон Тодоров съди този сайт, говори за свободата на словото и за (липсващата) журналистическа солидарност

19.01.2018/16:55

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018 /08:09 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки