Зафер Галибов: Фалшивите новини са вид вербален тероризъм

04.07.2017 /13:50 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Зафер Галибов. Снимка: Румяна Костадинова

Известният фотограф-художник разказва за новата си книга „Светлописите”, посветена на възрожденските фотографи, за пристрастията си в изкуствата, за избора си на професия, за силното социално послание на фотообраза

Роден на 2 март 1946 г. в София, Зафер Галибов е един от водещите фотограф-художници в България. Автор е на емблематични фотографии, между които и на Владимир Висоцки, събрани и издадени в чудесен албум още през далечната 1994 година.

Реализирал е над 20 изложби в чужбина – в Париж, Виена, Залцбург, Ерусалим, Тел Авив, Москва, Варшава, Копенхаген, Солун, както и на повече от 50 у нас. Носител е на множество награди. Участвал е в научните експедиции в Непал през 1987 г. и в Антарктида през 2000 г.

Има докторска степен по изкуствознание и изобразителни изкуства, както и магистратура по културология в Софиския университет „Св. Кл. Охридски”, и магистратура по електроинженерство в Техническия университет. Преподава фотография във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Преди няколко дни беше премиерата на книгата му „Светлописите“ - факти, събития и практики из историята на българската фотография /1839-1959/. Едно чудесно и необходимо издание в културния ни живот, което в 264 страници е събрало уникални фотографии и професионален текст, поднесен увклекателно и достъпно на читателите. Книгата е издадена и със съдейстието на Съюза на българските журналисти.

- Зафер, кое тe накара да напишеш тази книга?

- Написах я, защото у мен имаше едно силно недоволство, едно ядосване за това, че тези стари майстори –  възрожденските фотографи, не са отбелязани като автори на снимки, които те са направили.  И така, това недоволство ме мотивира да напиша моята книга. В „Светлописите“ реших да разкажа за живота на тези стари майстори и техните фамилии и творчество в снимки, около 300 на брой, като половината виждат „бял свят“ за пръв път. Има например една снимка на двама приятели, като единият поразително прилича на Левски...

- Кое те събра с фотографията и как тя стана твоя професия и съдба?

- Кварталът, в който живеех, Коньовица, беше пълен с различни хора – евреи,  арменци, цигани, турци, но бяхме будни деца. Правехме си различни технически приспособления, дори един фотоувеличител. По-късно завършихме техникуми и технически университети.

Бил съм 14-годишен, когато попаднах на гости у мой съученик, който имаше собствена фотолаборатория. Там видях как от прозрачната течност се ражда образът... И разбрах, че един ден ще се занимавам с това...

- Повечето от твоите „попадения“ са хора на изкуството. На какво се дължи любовта ти към театъра, музиката, изобразителното изкуство, киното? Кое е любимото ти изкуство?

- Представям фотографията като приложно изкуство и най-вече чрез връзката й с другите изкуства. Като се започне от музиката, премине се през изобразителното изкуство, театъра и се стигне до киното. Захари Жандов казва „Аз идвам от фотографията” и още преди да направи големите си филми, прави страхотни фотографски попадения. Той е най-успелият фотограф в областта на киното. Такива образци и примери има и в изобразителното изкуство. Например художникът Антон Митов прави живописните си творби и по... снимки.

За съжаление, у нас фотографията никога не е била възприемана като част от палитрата на изкуствата. Ролята на фотографията е и да отразява изкуствата и самостоятелно да бъде част от тях. Фотографията пресъздава движението и показва детайлите му. Когато Франция някога подарява на света фотографията, става ясно, че с нея по-лесно се правят портрети. Фотографията освободи художниците от класическите правила в пресъздаването на перспективата и отвори пътя към модернизма

- Кое е любимото ти изкуство, Зафер?

- Музиката, танцът, киното, литературата, а от изобразителните изкуства – скулптурата. При нея се работи със светлината по същия начин както и при фотографията.

- В годините си натрупал достатъчно опит, имаш ли го все още любопитството в професията си?

- Да! Животът поднася винаги повече изненади, отколкото ти можеш да очакваш.. Но когато нещо се случи случайно, то е пак част от рутината, Господ помага на търсещите.

- На какво учиш студентите си, какво ти носи общуването с младите?

- Говориш за Факултета по журналистика? Там има друга беда. Няма специалност фотожурналистика. Преподавам в школа, която покрива тази празнота. Старая се да им давам увереността, че те също могат да са артистични и неповторими като виждане. Да разкриват собствената си индивидуалност.

- Какво е мястото на медиите в живота на българина и какво е отношението ти към фалшивите новини?

- Не мога да се съглася и да призная, че времето на вестниците и списанията е отминало. Дори мисля,че намаляването на тиражите им води до тяхната по-голяма аристократичност, уникалност и енциклопедичност. Такъв пример са списания като „Осем“, „А- specto“ и други.

Иначе за фалшивите новини бих казал, че са вид вербален тероризъм. Те не рушат сгради, те рушат душите на хората! Интернет се роди като територия на свободна форма на волеизява... Откакто съществува реалният тероризъм, го има и вербалният. Това са фалшивите новини, от тях не можеш да изчислиш вредите. Говори се само за материалните щети.

- От кого се учиш и си се учил във фотографията?

- Мога да се похваля, че съм имал едни от най-добрите учители.  Започнах като фотолюбител в кръжок на читалище „Емил Шекерджийски”. Там имах прекрасен учител - д-р Стефан Мутафчиев! По-късно в списание „Българско фото“ се учих от  най-добрите, доайените. Винаги съм се стремял и досега се уча от образците на световните майстори на камерата в света.

- Можем ли да наречем фотографията изкуство?

- В много страни е доказано – тя е изкуство. У нас засега това не е регламентирано. В областта на модата и актовата фотография има определени образци на фотографско изкуство.

- Имаш ли предпочитания към черно-бялата фотография и какви са й предимствата пред цветната?

- Никога не съм изразявал предпочитания за цвят. Черно-бялата фотография е по-пестелива, по-действена и по-ударна... Всяка една – било черно-бялата или цветната – си има своето място и значение. Важна е психологическата нагласа към субекта и обекта – и, разбира се, майсторството.  Когато едно нещо е въздействащо и хубаво, със силно социално послание, то без значение е дали е цветно или черно-бяло. Това важи в пълна сила и за другите изкуства.

- Какво е твоето послание към читателите на нашия сайт?

- Да удържим творческото съдружие, за да се случват нещата в живота!...

 

Сподели в
 

През сезона на отпуските в РКИЦ, изглежда, не мислят за почивка. Там кипи усилен ремонт, за да може това огнище на руската култура, изкуство и наука да посрещне своите гости и приятели в една нова и много по-уютна обстановка. Главният двигател на тази „операция“ е Павел Журавльов, който освен ръководител на представителството на „Россотрудничество“ в България, е и директор на РКИЦ и първи секретар на посолството на РФ у нас.

07.09.2017/09:51

Публицистиката и поезията са били важни оръжия в освободителната борба на една от най-ярките и влиятелни личности на ХХ век. На 2 септември 1945 г. той провъзгласява суверенната Демократична република Виетнам

02.09.2017/15:25

„Журналистиката трябва да е обезпечена с пари, за да е независима, за да не е продажна,” казва един от най-изтъкнатите ни скулптори, който скоро ще украси София с още една своя творба - паметник на братята чехи Иржи и Теодор Прошек, точно срещу сградата на БНТ

24.08.2017/21:13

С Нейно Превъзходителство посланика на Азербайджан Наргиз Гурбанова се срещнахме и разговаряхме малко след отбелязването в нейната страна на Деня на националната преса (22 юли). Отдавна бяхме планирали това интервю за сайта на СБЖ, но поради многото ангажименти на г-жа Гурбанова се срещнахме в разгара на горещия отпускарски сезон.

16.08.2017/10:59

Гостувалият у нас първи латиноамериканец и човек с африкански корени, летял в Космоса, разказва за преживяванията си в орбита, за програмата „Интеркосмос”, за Кубинската революция, дала му крила, и за актуализацията на икономиката на Острова на свободата

16.08.2017/10:21

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Уважаеми колеги, в приложения текст изпращам Декларация на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и заявявам, че организациите, членуващи в Координационния съвет "България-Русия" подкрепят този текст.

15.09.2017 /17:16

В Деня на международната журналистическа солидарност 8 септември председателят на УС на СБЖ призовава да си спомним моралните послания на убития от нацистите на този ден през 1943 г. чешки антифашист и публицист Юлиус Фучик

08.09.2017 /09:36

Поредният случай с уволнението на журналистката Диляна Гайтанджиева, разкрила международна схема за незаконно въоръжаване на джихадисти в Сирия, прави още по-наложителни бързите законодателни действия за гарантиране на журналистическия труд и права, подчертава председателят на УС на СБЖ

27.08.2017 /14:29

 Мнения

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Есето за PR бизнеса можеше да бъде за петролната индустрия, автомобилостроенето, банковото дело, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. Работата е там, че тези бизнеси и дейности не засягат пряко сърцето на моята професия, докато „пиарът“ - техният агресивен посредник - е на път, според мен, да запуши с тромб журналистическата аорта

01.09.2017 /06:01 | Автор: Йосиф Давидов, Мадрид | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки