Зафер Галибов: Фалшивите новини са вид вербален тероризъм

04.07.2017 /13:50 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Зафер Галибов. Снимка: Румяна Костадинова

Известният фотограф-художник разказва за новата си книга „Светлописите”, посветена на възрожденските фотографи, за пристрастията си в изкуствата, за избора си на професия, за силното социално послание на фотообраза

Роден на 2 март 1946 г. в София, Зафер Галибов е един от водещите фотограф-художници в България. Автор е на емблематични фотографии, между които и на Владимир Висоцки, събрани и издадени в чудесен албум още през далечната 1994 година.

Реализирал е над 20 изложби в чужбина – в Париж, Виена, Залцбург, Ерусалим, Тел Авив, Москва, Варшава, Копенхаген, Солун, както и на повече от 50 у нас. Носител е на множество награди. Участвал е в научните експедиции в Непал през 1987 г. и в Антарктида през 2000 г.

Има докторска степен по изкуствознание и изобразителни изкуства, както и магистратура по културология в Софиския университет „Св. Кл. Охридски”, и магистратура по електроинженерство в Техническия университет. Преподава фотография във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Преди няколко дни беше премиерата на книгата му „Светлописите“ - факти, събития и практики из историята на българската фотография /1839-1959/. Едно чудесно и необходимо издание в културния ни живот, което в 264 страници е събрало уникални фотографии и професионален текст, поднесен увклекателно и достъпно на читателите. Книгата е издадена и със съдейстието на Съюза на българските журналисти.

- Зафер, кое тe накара да напишеш тази книга?

- Написах я, защото у мен имаше едно силно недоволство, едно ядосване за това, че тези стари майстори –  възрожденските фотографи, не са отбелязани като автори на снимки, които те са направили.  И така, това недоволство ме мотивира да напиша моята книга. В „Светлописите“ реших да разкажа за живота на тези стари майстори и техните фамилии и творчество в снимки, около 300 на брой, като половината виждат „бял свят“ за пръв път. Има например една снимка на двама приятели, като единият поразително прилича на Левски...

- Кое те събра с фотографията и как тя стана твоя професия и съдба?

- Кварталът, в който живеех, Коньовица, беше пълен с различни хора – евреи,  арменци, цигани, турци, но бяхме будни деца. Правехме си различни технически приспособления, дори един фотоувеличител. По-късно завършихме техникуми и технически университети.

Бил съм 14-годишен, когато попаднах на гости у мой съученик, който имаше собствена фотолаборатория. Там видях как от прозрачната течност се ражда образът... И разбрах, че един ден ще се занимавам с това...

- Повечето от твоите „попадения“ са хора на изкуството. На какво се дължи любовта ти към театъра, музиката, изобразителното изкуство, киното? Кое е любимото ти изкуство?

- Представям фотографията като приложно изкуство и най-вече чрез връзката й с другите изкуства. Като се започне от музиката, премине се през изобразителното изкуство, театъра и се стигне до киното. Захари Жандов казва „Аз идвам от фотографията” и още преди да направи големите си филми, прави страхотни фотографски попадения. Той е най-успелият фотограф в областта на киното. Такива образци и примери има и в изобразителното изкуство. Например художникът Антон Митов прави живописните си творби и по... снимки.

За съжаление, у нас фотографията никога не е била възприемана като част от палитрата на изкуствата. Ролята на фотографията е и да отразява изкуствата и самостоятелно да бъде част от тях. Фотографията пресъздава движението и показва детайлите му. Когато Франция някога подарява на света фотографията, става ясно, че с нея по-лесно се правят портрети. Фотографията освободи художниците от класическите правила в пресъздаването на перспективата и отвори пътя към модернизма

- Кое е любимото ти изкуство, Зафер?

- Музиката, танцът, киното, литературата, а от изобразителните изкуства – скулптурата. При нея се работи със светлината по същия начин както и при фотографията.

- В годините си натрупал достатъчно опит, имаш ли го все още любопитството в професията си?

- Да! Животът поднася винаги повече изненади, отколкото ти можеш да очакваш.. Но когато нещо се случи случайно, то е пак част от рутината, Господ помага на търсещите.

- На какво учиш студентите си, какво ти носи общуването с младите?

- Говориш за Факултета по журналистика? Там има друга беда. Няма специалност фотожурналистика. Преподавам в школа, която покрива тази празнота. Старая се да им давам увереността, че те също могат да са артистични и неповторими като виждане. Да разкриват собствената си индивидуалност.

- Какво е мястото на медиите в живота на българина и какво е отношението ти към фалшивите новини?

- Не мога да се съглася и да призная, че времето на вестниците и списанията е отминало. Дори мисля,че намаляването на тиражите им води до тяхната по-голяма аристократичност, уникалност и енциклопедичност. Такъв пример са списания като „Осем“, „А- specto“ и други.

Иначе за фалшивите новини бих казал, че са вид вербален тероризъм. Те не рушат сгради, те рушат душите на хората! Интернет се роди като територия на свободна форма на волеизява... Откакто съществува реалният тероризъм, го има и вербалният. Това са фалшивите новини, от тях не можеш да изчислиш вредите. Говори се само за материалните щети.

- От кого се учиш и си се учил във фотографията?

- Мога да се похваля, че съм имал едни от най-добрите учители.  Започнах като фотолюбител в кръжок на читалище „Емил Шекерджийски”. Там имах прекрасен учител - д-р Стефан Мутафчиев! По-късно в списание „Българско фото“ се учих от  най-добрите, доайените. Винаги съм се стремял и досега се уча от образците на световните майстори на камерата в света.

- Можем ли да наречем фотографията изкуство?

- В много страни е доказано – тя е изкуство. У нас засега това не е регламентирано. В областта на модата и актовата фотография има определени образци на фотографско изкуство.

- Имаш ли предпочитания към черно-бялата фотография и какви са й предимствата пред цветната?

- Никога не съм изразявал предпочитания за цвят. Черно-бялата фотография е по-пестелива, по-действена и по-ударна... Всяка една – било черно-бялата или цветната – си има своето място и значение. Важна е психологическата нагласа към субекта и обекта – и, разбира се, майсторството.  Когато едно нещо е въздействащо и хубаво, със силно социално послание, то без значение е дали е цветно или черно-бяло. Това важи в пълна сила и за другите изкуства.

- Какво е твоето послание към читателите на нашия сайт?

- Да удържим творческото съдружие, за да се случват нещата в живота!...

 

Сподели в
 

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

13.11.2017/19:01

Наричат я с много любов един от символите на Москва, град в града, пътя до седмото небе и с още много други ласкави имена… Но тя си остава тв кулата „Останкино“, откъдето тръгват всички новини по света и Русия и която е приютила много телевизионни канали и радиа. Достатъчно е само да споменем Първи канал и НТВ, а другите се равняват по тях.

08.11.2017/11:23

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

24.10.2017/19:22

Със Златния глас на Родопите Валя Балканска се срещаме преди известно време, този път пред фонтаните на Народния театър. Пътят от служебния вход на театъра до сцената се изминава само за пет минути време, а на нас ни отне повече от половин час, защото почти на всяка крачка ни спираха хора от различна възраст, но като че ли май повечето бяха млади, които й целуваха ръка или нея самата, или пък искаха да се снимат с нея.

24.10.2017/15:24

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки