Зафер Галибов: Фалшивите новини са вид вербален тероризъм

04.07.2017 /13:50 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Зафер Галибов. Снимка: Румяна Костадинова

Известният фотограф-художник разказва за новата си книга „Светлописите”, посветена на възрожденските фотографи, за пристрастията си в изкуствата, за избора си на професия, за силното социално послание на фотообраза

Роден на 2 март 1946 г. в София, Зафер Галибов е един от водещите фотограф-художници в България. Автор е на емблематични фотографии, между които и на Владимир Висоцки, събрани и издадени в чудесен албум още през далечната 1994 година.

Реализирал е над 20 изложби в чужбина – в Париж, Виена, Залцбург, Ерусалим, Тел Авив, Москва, Варшава, Копенхаген, Солун, както и на повече от 50 у нас. Носител е на множество награди. Участвал е в научните експедиции в Непал през 1987 г. и в Антарктида през 2000 г.

Има докторска степен по изкуствознание и изобразителни изкуства, както и магистратура по културология в Софиския университет „Св. Кл. Охридски”, и магистратура по електроинженерство в Техническия университет. Преподава фотография във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Преди няколко дни беше премиерата на книгата му „Светлописите“ - факти, събития и практики из историята на българската фотография /1839-1959/. Едно чудесно и необходимо издание в културния ни живот, което в 264 страници е събрало уникални фотографии и професионален текст, поднесен увклекателно и достъпно на читателите. Книгата е издадена и със съдейстието на Съюза на българските журналисти.

- Зафер, кое тe накара да напишеш тази книга?

- Написах я, защото у мен имаше едно силно недоволство, едно ядосване за това, че тези стари майстори –  възрожденските фотографи, не са отбелязани като автори на снимки, които те са направили.  И така, това недоволство ме мотивира да напиша моята книга. В „Светлописите“ реших да разкажа за живота на тези стари майстори и техните фамилии и творчество в снимки, около 300 на брой, като половината виждат „бял свят“ за пръв път. Има например една снимка на двама приятели, като единият поразително прилича на Левски...

- Кое те събра с фотографията и как тя стана твоя професия и съдба?

- Кварталът, в който живеех, Коньовица, беше пълен с различни хора – евреи,  арменци, цигани, турци, но бяхме будни деца. Правехме си различни технически приспособления, дори един фотоувеличител. По-късно завършихме техникуми и технически университети.

Бил съм 14-годишен, когато попаднах на гости у мой съученик, който имаше собствена фотолаборатория. Там видях как от прозрачната течност се ражда образът... И разбрах, че един ден ще се занимавам с това...

- Повечето от твоите „попадения“ са хора на изкуството. На какво се дължи любовта ти към театъра, музиката, изобразителното изкуство, киното? Кое е любимото ти изкуство?

- Представям фотографията като приложно изкуство и най-вече чрез връзката й с другите изкуства. Като се започне от музиката, премине се през изобразителното изкуство, театъра и се стигне до киното. Захари Жандов казва „Аз идвам от фотографията” и още преди да направи големите си филми, прави страхотни фотографски попадения. Той е най-успелият фотограф в областта на киното. Такива образци и примери има и в изобразителното изкуство. Например художникът Антон Митов прави живописните си творби и по... снимки.

За съжаление, у нас фотографията никога не е била възприемана като част от палитрата на изкуствата. Ролята на фотографията е и да отразява изкуствата и самостоятелно да бъде част от тях. Фотографията пресъздава движението и показва детайлите му. Когато Франция някога подарява на света фотографията, става ясно, че с нея по-лесно се правят портрети. Фотографията освободи художниците от класическите правила в пресъздаването на перспективата и отвори пътя към модернизма

- Кое е любимото ти изкуство, Зафер?

- Музиката, танцът, киното, литературата, а от изобразителните изкуства – скулптурата. При нея се работи със светлината по същия начин както и при фотографията.

- В годините си натрупал достатъчно опит, имаш ли го все още любопитството в професията си?

- Да! Животът поднася винаги повече изненади, отколкото ти можеш да очакваш.. Но когато нещо се случи случайно, то е пак част от рутината, Господ помага на търсещите.

- На какво учиш студентите си, какво ти носи общуването с младите?

- Говориш за Факултета по журналистика? Там има друга беда. Няма специалност фотожурналистика. Преподавам в школа, която покрива тази празнота. Старая се да им давам увереността, че те също могат да са артистични и неповторими като виждане. Да разкриват собствената си индивидуалност.

- Какво е мястото на медиите в живота на българина и какво е отношението ти към фалшивите новини?

- Не мога да се съглася и да призная, че времето на вестниците и списанията е отминало. Дори мисля,че намаляването на тиражите им води до тяхната по-голяма аристократичност, уникалност и енциклопедичност. Такъв пример са списания като „Осем“, „А- specto“ и други.

Иначе за фалшивите новини бих казал, че са вид вербален тероризъм. Те не рушат сгради, те рушат душите на хората! Интернет се роди като територия на свободна форма на волеизява... Откакто съществува реалният тероризъм, го има и вербалният. Това са фалшивите новини, от тях не можеш да изчислиш вредите. Говори се само за материалните щети.

- От кого се учиш и си се учил във фотографията?

- Мога да се похваля, че съм имал едни от най-добрите учители.  Започнах като фотолюбител в кръжок на читалище „Емил Шекерджийски”. Там имах прекрасен учител - д-р Стефан Мутафчиев! По-късно в списание „Българско фото“ се учих от  най-добрите, доайените. Винаги съм се стремял и досега се уча от образците на световните майстори на камерата в света.

- Можем ли да наречем фотографията изкуство?

- В много страни е доказано – тя е изкуство. У нас засега това не е регламентирано. В областта на модата и актовата фотография има определени образци на фотографско изкуство.

- Имаш ли предпочитания към черно-бялата фотография и какви са й предимствата пред цветната?

- Никога не съм изразявал предпочитания за цвят. Черно-бялата фотография е по-пестелива, по-действена и по-ударна... Всяка една – било черно-бялата или цветната – си има своето място и значение. Важна е психологическата нагласа към субекта и обекта – и, разбира се, майсторството.  Когато едно нещо е въздействащо и хубаво, със силно социално послание, то без значение е дали е цветно или черно-бяло. Това важи в пълна сила и за другите изкуства.

- Какво е твоето послание към читателите на нашия сайт?

- Да удържим творческото съдружие, за да се случват нещата в живота!...

 

Сподели в
 

„Обществото сякаш си „отмъщава" за наистина слабия интерес на държавата към културата и изкуството. Публиката у нас показва пристрастеност към всякакъв вид духовни прояви - от сцени до галерии. И така доказва, че духът на извисения човек въпреки всичко намира благодат от красотата,” казва тазгодишната носителка на „Икар”

17.04.2018/20:42

Текстът е предоставен на сайта на СБЖ от Здравка Михайлова, дъщеря на наскоро напусналата ни изтъкната журналистка-международничка и преподавателка. Пенка Караиванова се е срещала с много от ярките личности на ХХ век, които е увековечила в книгите си. Нейните вълнуващи свидетелства и днес са непреходен образец за най-висок професионализъм в журналистиката.

16.04.2018/08:17

Многообичаният кинопразник „София филм фест“ подари не само на любителите на седмото изкуство хубави преживявания, но към него се присъедини и галерия „Синтезис“ и Дома на киното. Организаторите се включиха в Дните на легендата Сергей Параджанов със свои фотоизложби. В галерия „Синтезис“ бе представена „Сергей Параджанов: HOMO LIBER“ на грузинския фотограф Юрий Мечитов, когото съвсем заслужено наричат легендарен.

13.03.2018/19:50

Първата чуждестранна делегация в Двора на Кирилицата, водена от зам.-министъра на културата на Република Северна Осетия Чермен Дудаев, известен осетински поет, и талантливият скулптор Ибрахим Хаев, чиито деди са участвали в освободителните боеве на връх Шипка, присъстваха на откриването в Алеята на писателите на бюст паметник на основоположника на осетинската литература Коста Хетагуров. Той присъства в Двора на кирилицата защото създава великолепните си творби на свещените писмена на двамата братя св.св. Кирил и Методий.

12.03.2018/17:13

„Като бях малка, имаше един период, когато не ми разказваха за произхода на семейството ни, но винаги съм усещала, че към България сме имали специално отношение" – ми сподели Олга Николаевна Чевска, праправнучка на големия дипломат и приятел на България граф Николай Игнатиев.

07.03.2018/18:40
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова е категорична, че е недопустимо доминиращите глобални медии да се използват не само за нагнетяване на международната ескалация, но и като инструмент за производство на претекст за прибягване до санкции и военни действия. Гьобелсовската пропаганда на сто пъти повторени лъжи, поднасяни като истина, е удар и по професията ни, и по интелигентността на човечеството, и по съдбата на планетата

18.04.2018 /14:21

Фокусът е върху прозрачността в собствеността, организацията и финансирането на медиите. Обръща внимание също, че интернет-посредниците придобиват все по-голям контрол върху потока, наличността, намирането и достъпността на информация и друго онлайн съдържание. Изтъква се важната роля на обществените медии

13.04.2018 /10:54

По случай големия православен празник българският патриарх Неофит изпраща до СБЖ саморъчно подписана илюстрирана картичка с неговите поздравления за Великден. Текстът гласи:

08.04.2018 /08:01

 Мнения

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018 /08:09 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки