Зафер Галибов: Фалшивите новини са вид вербален тероризъм

04.07.2017 /13:50 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Зафер Галибов. Снимка: Румяна Костадинова

Известният фотограф-художник разказва за новата си книга „Светлописите”, посветена на възрожденските фотографи, за пристрастията си в изкуствата, за избора си на професия, за силното социално послание на фотообраза

Роден на 2 март 1946 г. в София, Зафер Галибов е един от водещите фотограф-художници в България. Автор е на емблематични фотографии, между които и на Владимир Висоцки, събрани и издадени в чудесен албум още през далечната 1994 година.

Реализирал е над 20 изложби в чужбина – в Париж, Виена, Залцбург, Ерусалим, Тел Авив, Москва, Варшава, Копенхаген, Солун, както и на повече от 50 у нас. Носител е на множество награди. Участвал е в научните експедиции в Непал през 1987 г. и в Антарктида през 2000 г.

Има докторска степен по изкуствознание и изобразителни изкуства, както и магистратура по културология в Софиския университет „Св. Кл. Охридски”, и магистратура по електроинженерство в Техническия университет. Преподава фотография във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Преди няколко дни беше премиерата на книгата му „Светлописите“ - факти, събития и практики из историята на българската фотография /1839-1959/. Едно чудесно и необходимо издание в културния ни живот, което в 264 страници е събрало уникални фотографии и професионален текст, поднесен увклекателно и достъпно на читателите. Книгата е издадена и със съдейстието на Съюза на българските журналисти.

- Зафер, кое тe накара да напишеш тази книга?

- Написах я, защото у мен имаше едно силно недоволство, едно ядосване за това, че тези стари майстори –  възрожденските фотографи, не са отбелязани като автори на снимки, които те са направили.  И така, това недоволство ме мотивира да напиша моята книга. В „Светлописите“ реших да разкажа за живота на тези стари майстори и техните фамилии и творчество в снимки, около 300 на брой, като половината виждат „бял свят“ за пръв път. Има например една снимка на двама приятели, като единият поразително прилича на Левски...

- Кое те събра с фотографията и как тя стана твоя професия и съдба?

- Кварталът, в който живеех, Коньовица, беше пълен с различни хора – евреи,  арменци, цигани, турци, но бяхме будни деца. Правехме си различни технически приспособления, дори един фотоувеличител. По-късно завършихме техникуми и технически университети.

Бил съм 14-годишен, когато попаднах на гости у мой съученик, който имаше собствена фотолаборатория. Там видях как от прозрачната течност се ражда образът... И разбрах, че един ден ще се занимавам с това...

- Повечето от твоите „попадения“ са хора на изкуството. На какво се дължи любовта ти към театъра, музиката, изобразителното изкуство, киното? Кое е любимото ти изкуство?

- Представям фотографията като приложно изкуство и най-вече чрез връзката й с другите изкуства. Като се започне от музиката, премине се през изобразителното изкуство, театъра и се стигне до киното. Захари Жандов казва „Аз идвам от фотографията” и още преди да направи големите си филми, прави страхотни фотографски попадения. Той е най-успелият фотограф в областта на киното. Такива образци и примери има и в изобразителното изкуство. Например художникът Антон Митов прави живописните си творби и по... снимки.

За съжаление, у нас фотографията никога не е била възприемана като част от палитрата на изкуствата. Ролята на фотографията е и да отразява изкуствата и самостоятелно да бъде част от тях. Фотографията пресъздава движението и показва детайлите му. Когато Франция някога подарява на света фотографията, става ясно, че с нея по-лесно се правят портрети. Фотографията освободи художниците от класическите правила в пресъздаването на перспективата и отвори пътя към модернизма

- Кое е любимото ти изкуство, Зафер?

- Музиката, танцът, киното, литературата, а от изобразителните изкуства – скулптурата. При нея се работи със светлината по същия начин както и при фотографията.

- В годините си натрупал достатъчно опит, имаш ли го все още любопитството в професията си?

- Да! Животът поднася винаги повече изненади, отколкото ти можеш да очакваш.. Но когато нещо се случи случайно, то е пак част от рутината, Господ помага на търсещите.

- На какво учиш студентите си, какво ти носи общуването с младите?

- Говориш за Факултета по журналистика? Там има друга беда. Няма специалност фотожурналистика. Преподавам в школа, която покрива тази празнота. Старая се да им давам увереността, че те също могат да са артистични и неповторими като виждане. Да разкриват собствената си индивидуалност.

- Какво е мястото на медиите в живота на българина и какво е отношението ти към фалшивите новини?

- Не мога да се съглася и да призная, че времето на вестниците и списанията е отминало. Дори мисля,че намаляването на тиражите им води до тяхната по-голяма аристократичност, уникалност и енциклопедичност. Такъв пример са списания като „Осем“, „А- specto“ и други.

Иначе за фалшивите новини бих казал, че са вид вербален тероризъм. Те не рушат сгради, те рушат душите на хората! Интернет се роди като територия на свободна форма на волеизява... Откакто съществува реалният тероризъм, го има и вербалният. Това са фалшивите новини, от тях не можеш да изчислиш вредите. Говори се само за материалните щети.

- От кого се учиш и си се учил във фотографията?

- Мога да се похваля, че съм имал едни от най-добрите учители.  Започнах като фотолюбител в кръжок на читалище „Емил Шекерджийски”. Там имах прекрасен учител - д-р Стефан Мутафчиев! По-късно в списание „Българско фото“ се учих от  най-добрите, доайените. Винаги съм се стремял и досега се уча от образците на световните майстори на камерата в света.

- Можем ли да наречем фотографията изкуство?

- В много страни е доказано – тя е изкуство. У нас засега това не е регламентирано. В областта на модата и актовата фотография има определени образци на фотографско изкуство.

- Имаш ли предпочитания към черно-бялата фотография и какви са й предимствата пред цветната?

- Никога не съм изразявал предпочитания за цвят. Черно-бялата фотография е по-пестелива, по-действена и по-ударна... Всяка една – било черно-бялата или цветната – си има своето място и значение. Важна е психологическата нагласа към субекта и обекта – и, разбира се, майсторството.  Когато едно нещо е въздействащо и хубаво, със силно социално послание, то без значение е дали е цветно или черно-бяло. Това важи в пълна сила и за другите изкуства.

- Какво е твоето послание към читателите на нашия сайт?

- Да удържим творческото съдружие, за да се случват нещата в живота!...

 

Сподели в
 

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

18.01.2018/15:30

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

14.01.2018/12:57

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

04.01.2018/17:12

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

20.12.2017/08:07

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

18.12.2017/08:23

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

По повод празниците председателят на УС на СБЖ отправя благопожелания към цялата журналистическа колегия

22.12.2017 /20:11

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 37 гости

Бързи връзки