Славчо Велков: Медиите невинаги обслужват интереса на националната сигурност

06.07.2017 /21:01 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Славчо Велков

Славчо Велков е един от най-търсените топ експерти по националната сигурност и проблемите с тероризма. Той е полковник от резерва, който е бил на специални мисии зад граница, като многократно е сред тези, които участват в разплитаните на заплетени казуси, свързани с наши сънародници.

Добър познавач на процесите в арабския свят и непогрешим в своите анализи на случващото се днес в Близкия Изток, Европа и далечни точки на планетата. Участвал е в много тайни мисии, като една от тях е свързана със заложническата криза с двама български граждани в Малайзия, осъдени на смърт. Известно е, че е бил в екипа на президента Първанов по освобождаването на българските медици  в Либия.

Днес той споделя своя опит в областта на тероризма и националната сигурност със студентите си в НБУ, като междувременно е и депутат.

С него се срещаме в парламента, за да си говорим за сайта на СБЖ за национална сигурност, тероризъм и дали медиита могат да са полезни.

Както изглежда, г-н Велков, човечеството като че е орисано да не може без да се тревожи и да живее с темата войни. Дори веднага след най-страшната в историята – Втората световна, когато още димяха пепелищата на Европа, политиците заговориха за нова, макар и „студена“. Тогава един американски журналист направил със Сталин най-краткото интервю – по-малко от десет реда. На въпроса „Сега войната по-близо ли е?“, получава отговор от три думи: „Не, на е!“ Вие как бихте отговорили с днешна дата на този въпрос – той така или иначе витае в публичното пространство?

Бих отговорил по следния начин: студената война не е приключила. Това, което наблюдаваме като противопоставяне между основните играчи в глобалното пространство, особено в горещите точки, на практика представлява нейно продължение. Особено с онази наскоро възобновена надпревара във въоръжаването. Ще дам пример: събитията в района на Близкия Изток и Персийския залив; огромните сделки за оръжие сключени от САЩ със Саудитска Арабия; претенцията за създаването на т. нар. ислямско НАТО само от сунитски държави, което противопоставя сунитския ислямски свят на останалите арабски държави, където без съмнение е най-силната шиитска държава – Иран. Но като се има предвид, че зад тези държави стоят от едната страна САЩ, а от другата – Русия, можем да кажем,че понякога военните сблъсъци в тези региони са на косъм. Както беше случаят със свалянето на руския бомбардировач от турските ВВС и впоследствие няколко други инцидента. Така че аз бих ви отговорил на зададения въпрос: Да, считам, че войната е наблизо, но не в глобален мащаб, а в регионален план. Най-вероятно в районите, за които ви говоря, но че тези сблъсъци могат да прераснат и в глобален сблъсък. Особено като отчетем и повишената активност на Северна Корея в областта на придобиване и изпробване на нови ракетни въоръжения.

Така че не можем да кажем, че в момента светът е най-сигурното място.

Медиите и войните, медиите и националната сигурност – това са не само военните кореспонденти от горещите точки. Темата е неотменна и от нашето ежедневие. Как оценявате тази връзка и какви са различните й аспекти и ролята в обществото?

Ще кажа, че ненапразно в близкото минало наричахме медиите средства за масова информация или масово осведомяване, са си спечелили прозвището четвърта власт. Особено в този век на глобализация, и най-вече след създаването на социалните мрежи и възможностите за общуване на милиарди хора чрез интернет, би могло да се каже, че медиите се превърнаха в едно много мощно оръжие както за водене на идеологическа и пропагандна борба, така и за внушение. Не бива да забравяме фразата на Йозеф Гьобелс, че една лъжа, изречена хиляда пъти, се превръща в истина. Така че значението на медиите, особено като „мек способ“, в смисъл - без да се използват горещи форми: нападателни и отбранителни оръжия, - е много голямо и във всички случаи не бих могъл да си представя съвременните общества без медии.

И за националната сигурност медиите имат огромно значение, тъй като тя има своите политически, икономически, идеологически, етнорелигиозни, здравни, социални и какви ли не още измерения. А чрез медиите ние научаваме какво се случва в тези направления. Така че бих казал: медиите имат решаващо значение за националната ни сигурност. Да вземем законодателната, изпълнителната и независимата съдебна власт. И трите власти имат пряко отношение към процесите на националната сигурност, но обществото не би могло да научи как го правят или дали го правят ефективно, ако не са медиите. За съжаление медиите активно отразяват и скандалите, и неверните неща и могат да формират, особено в недостатъчно осведомения ползвател или потребител на информация, неправилно схващане и виждане по кардинални въпроси. Така че ролята им е много голяма.

Припомнихте, че навремето медиите ги наричаха средства за масова информация или масово осведомяване. Тогава също се говореше и за идеологическа диверсия, а днес пък говорим за хибридни войни в журналистиката. Какво е различното или общото?

Аз съм леко скептичен към понятието или категорията хибридни войни. По принцип хибрида е съчетание най-малко между два способа в използването, независимо в каква област. Когато говорим за хибридни войни, трябва да знаем, че сами по себе си не съществуват само хибридни способи. Няма такива. Те винаги са съчетание от някакви други. Да кажем: в истинския смисъл на войната – гореща война с използване на оръжия – настъпателни и отбранителни, както и използването на онова, което наричаме пропаганда, дезинформация, контрадезинформация, идеологическа диверсия. Тогава вече можем да кажем,че войната е хибридна. За съжаление у нас разбирането за хибридните войни е малко по-различно, и то се наложи особено след присъединяването на Крим към Русия. Започна да се говори, че това е една хибридна война, в която жертви няма, а всъщност е овладяна територия. А на практика хибридната война там беше съчетание между едните и другите способи – присъствието на войски, много добро разузнаване, информационно осигуряване, внушение и т. н.

И друг един горещ картоф, който се подхвърля последно време между медии, власт, общество, са фалшивите новини, или както ги наричат още - фейк новините. Те имат ли нещо общо с националната сигурност и могат ли да окажат влияние върху нея?

Разбира се, че имат, тъй като разпространението на фалшиви новини по принцип, ако е направено майсторски, може да манипулира обществото и да внуши неща, които са дълбоко неверни. Оттам нататък, вследствие на фалшиви новини, могат да последват остри действия. Има много ваши колеги, които хвърлят „бомби“ в медиите. Ще дам пример с предаване в една електронна медия, в което участвах, и се изненадах, че едни ваши колеги са написали „Славчо Велков и неговият опонент се хванаха за гушите“, което е дълбоко невярно. Ако човек не е гледал предаването, може да си помисли, че наистина това се е случило, но това е най-дребното нещо. Когато фалшивата новина се отнася до въпроси, които засягат националната сигурност, нещата могат да придобият много по-сериозен характер. Между другото, в историята на войните по принцип фалшивите новини, тогава са ги наричали разпространяване на дезинформация, са вършили много голяма работа, защото тя обърква онзи, за когото е предназначена самата новина.

Все повече се говори в последно време, че трябва да се изработи нова стратегия за националната ни сигурност. В нея има ли място журналистиката? Как тя може да се окаже полезна или опасна за нея?

В сега съществуващата стратегия за национална сигурност, която без съмнение следва или да се преработи основно, или да се направи нова, няма определено място за ролята на журналистиката. Лично аз смятам, и го споделям в нашата парламентарна група „БСП за България“, че следва да се създаде нова стратегия за национална сигурност, която да отговаря на съвременните предизвикателства и рисковете и заплахите за сигурността на страната ни, тъй като тази, макар и на сравнително малко години, вече не може да обслужва предизвикателствата и заплахите. През последните десетина години те коренно се промениха. В нашата стратегия за национална сигурност никъде не можете да видите заплахата, наричана тероризъм от градски тип, или на вълците единаци. Към документа има и постановление № 181, в което са разписани стратегическите дейности и обекти на сигурността. Но там има всички останали, но няма спортните зали, местата за събиране на много хора, стадионите. А това, което се случи в зала „Батаклан“ в Париж  или в „Арена Манчестър“, показва, че тези места са привлекателни за терористите и те там постигат целите си.

Така че при всички случаи ние имаме отношение и нужда от промяна на стратегията ни за национална сигурност, и то по възможност нова, и напълно съм съгласен в нея да се намери подобаващото място и за журналистиката, като структура, която правдиво отразява онова, което се случва и не внушава страх.

Споменахте тероризма. В момента и това е една от тежките болести за света. В борбата с тероризма какво е мястото на медиите и могат ли те да бъдат полезни или пък пречат?

Терористичната практика и особено събитията, които се развиват около терористичен акт, да кажем със заложническа драма, или непосредствено след него, показват, че медиите могат както да бъдат полезни, тъй като те подпомагат до голяма степен, особено разследващата журналистика, онези, които провеждат разследването, но могат да бъда и вредни. И то тогава, когато внушават неверни неща или пък публикуват верни неща, но те са дадени в аванс и терористите ги научават. По този начин те разбират какво се готви и какво трябва да направят, за да го избегнат.

А къде е границата, г-н Велков, между свободата на словото и правото на обществото да бъде напълно информирано и строгите изисквания на националната сигурност? Винаги ли медиите трябва да се съобразяват с тях и какви са последствията?

Времето, в което живеем, като че ли най-сетне трябва да отговори на въпроса: какво искаме? Повече свобода, в това число и свобода на словото, или повече сигурност? Защото има стара максима, която казва, че който си купува евтина сигурност, си купува ядове. Така че обществата трябва да избират, но трябва да знаем,че при всички случаи прекалената, пълната сигурност е непостижима. Но засилените мерки за сигурност могат да доведат във всички случаи до ограничаване на права и свободи. Това е демокрацията. Времето е такова, че има държави ,които са изконно демократични, като една Франция, но те са в най-висока степен на готовност и все още са в извънредно положение – Белгия,Великобритания, която е в много висока степен на терористична опасност. В такива моменти се ограничават определени свободи, включително и свободата на словото, и никой не бива да се сърди, тъй като ситуацията е такава.

При зачестилите атентати в Европа и по света, тяхното отразяване в медиите като чели стана рутинно. Това не води ли до обезличаването и подценяването на тази все повече разрастваща се опасност?

Не споделям подобна позиция. Добре е медиите постоянно да говорят за заплахите, без да ги преекспонират чрез лъжливи новини. Добре е, обаче, да не показват жестокостите, защото това плаши хората, а основната цел на терористите е публичният ефект, всяването на страх и ужас. Има терористични актове, които се отразяват почти наживо. Когато чрез медиите или социалните мрежи светът научава на секундата какво се е случило, се радват терористите, защото това е тяхната цел. Но ако те не са отразени и никой не пише за тях, ако не показват техните жертви, те са загубени. Така че трябва да си даваме много ясна сметка когато отговаряме на този въпрос, защото той е изключително важен за терористичната дейност и за това, как тя е отразявана в медиите.    

В този контекст се сещам да ви попитам и вас по една такава тема. На годишния конкурс на World Press Photo връчиха първа награда на турски колега, заснел убийството на посланика на Русия в Турция по време на откриване на изложба. Освен нея награди получиха и други снимки с подобни кървави сюжети от други краища на света. Приемате ли сюжети от такъв род да бъдат отличавани с най-големите награди?  

Не бих казал, че приемам, но смятам, че ако някой ваш колега журналист по стечение на обстоятелствата е успял да фиксира подобен акт, поради това, че е присъствал там, за да отрази събитието, това, което е успял да направи, може да ползва само онези, които разследват случая, а не да е многократно показвано, защото това показва и слабостите на системата за сигурност. Следващите, които готвят терористичен акт или някаква подобна дейност, ще използват всичко това, което са видели. Затова ще кажа, че медиите невинаги обслужват интереса на националната сигурност, особено когато искат да продадат добре продукта си.

Нашествието на бежанци в Европа все повече ни обръща към написаното от Ориана Фалачи, че идва моментът, когато Европа ще стане Еврабия. Днес има ли имена като нея в медиите, които да отстояват тези виждания, или тя вече е старомодно явление? А и „вредно“ ли е според общоевропейските ценности?

Има един, който винаги казва каквото мисли, и той стои срещу вас и се казва Славчо Велков. Но все пак ми се ще да кажа, че Ориана Фалачи е име легенда, но тя не е пророк. Просто се задълбочава в процесите, които се зараждат, и е видяла какво ще стане в бъдеще.

Сега и аз мога да кажа, че бежанският проблем е огромен и това, което се случва, е нищо пред онова, което ще последва в следващите 40 – 50 години, когато огромни маси хора от Африка ще тръгнат за Европа, предвид на психологията си, че тя им дължи нещо, което дълги години е изсмуквала соковете им с колониалната си политика. Тогава ние ще имаме много големи проблеми, говоря за маси от хора, които са между 50 – 60 до 100 милиона души. Така че чест й прави на Ориана Фалачи, но този мащаб, който тя е прозряла в бъдещето, е малък в сравнение с онова, което ще се случи впоследствие.

В края на разговора ни ми се ще да ви попитам: може ли и с какво медиите да са полезни на политиците за овладяването на терористичните заплахи и кризата с бежанците? И това личен проблем на журналиста ли е, или е отговорност на професията?

По принцип медиите могат да бъдат много полезни на политиците при условие, че не им слугуват. За съжаление, и това се вижда, когато определени или повечето медии обслужват интересите на една или друга политическа партия. Но всички онези, които обслужват личен, корпоративен, икономически или партиен интерес, за сметка на националния интерес, носят вреда, а не полза. Така че, казвам: да, могат да бъдат полезни, включително и при противодействие на съвременния тероризъм, но могат и да вредят.        

Снимки Иван Василев

Сподели в
 

Светлана Савицка е писател, журналист, д-р по философия, президент на Сдружението за литературни организации и учредител на Националната литературна награда „Златно перо на Русия“. Наред с многото теми, които я вълнуват, се оказа, че и един период от нашата история се е превърнал в нейна любима и важна тема. И това е Руско-турската война 1877-1878 и Освобождението на България. На нея е посветила и новата си книга.

23.11.2017/09:54

Любимият на много поколения актьор харесва професията ни и адмирира всички смели журналисти, които са на най-горещите точки. Не вярва в независимата журналистика, но знае, че неподкупни журналисти има и те са нашата съвест.

22.11.2017/07:18

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

13.11.2017/19:01

Наричат я с много любов един от символите на Москва, град в града, пътя до седмото небе и с още много други ласкави имена… Но тя си остава тв кулата „Останкино“, откъдето тръгват всички новини по света и Русия и която е приютила много телевизионни канали и радиа. Достатъчно е само да споменем Първи канал и НТВ, а другите се равняват по тях.

08.11.2017/11:23

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

24.10.2017/19:22

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 39 гости

Бързи връзки