Начало
 
 

Обсъждане в СБЖ: „Радио България” остава и ще се развива. Как и накъде?

07.07.2017 /08:35 | Автор : Къдринка Къдринова, Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


По време на дискусията в СБЖ. Снимка: Мари Каналян

Организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на насоченото към чужбина „Радио България” даде възможност за широк обмен на мнения, както конкретно за проблемите и перспективите пред чуждоезиковата продукция на БНР, така и по наложителното обновление на закона за радиото и телевизията

Верен на своите ключови принципи за защита на журналистите, на техния труд и на обществения интерес в медийната сфера, СБЖ стана инициатор и домакин на среща-разговор за бъдещето на фокусиралото напоследък повишено внимание „Радио България”, което подготвя продукция за чужбина на чужди езици, представяйки страната ни пред света. Обсъждането се състоя на 6 юли 2017 г. в Пресклуб „Журналист” на СБЖ.

Нека припомним защо бе необходима такава дискусия и каква е предисторията.

Предаванията за чужбина стратират още през 1936 г., като сред бащите-основатели на този културен мост между България и света е и Петър Увалиев. От 1992 г. структурата към БНР, осъществяваща тази мисия, се нарича „Радио България”.

През 2012 г., когато бюджетът на БНР е намален със 7 млн. лв., е спряно ефирното излъчване на програмите за чужбина, а предавателите на къси вълни са нарязани на скрап. Програмите на албански, английски, арабски, гръцки, испански, немски, руски, сръбски, френски и български (за сънародниците в чужбина) отиват изцяло в интернет, с ефирно излъчване отава само турският.

Тази ситуация още тогава вкарва БНР в противоречие с предписваното му от закона задължение да произвежда и излъчва предавания за чужбина, за което получава и съответстващата субсидия. Това е залегнало и в лицензията на „Радио България”, която 5 години остава непроменена.

Настоящият генерален директор на БНР Александър Велев настоява Съветът за електронни медии да гласува промяна в лицензията на „Радио България”, за да приведе нормативната страна на въпроса в съответствие с фактическото положение. Но СЕМ не бърза, защото иска първо да получи концепция какво ще стане с чуждоезиковата продукция на БНР. Ръководството на обществената медия обаче репликира, че тази продукция вече е само онлайн, а контролът на СЕМ не се разпросттира върху интернет.

Всъщност

и трите последни ръководства на БНР не проявяват заинтересованост

от развитието на „Радио България”, което от години е неглижирано. При напускане или пенсиониране на работещи там не се назначават нови хора, не се осигурява подобаващо заплащане на висококвалифицирания труд, не се извършва необходимата техническа оптимизация на чуждоезиковите сайтове.

В края на 2016 г. е закрита Арабска редакция, където е работел един човек. Редколегията на „Радио България” алармира, че това е неприемливо решение, особено в разгара на бежанската криза.

В края на май 2017 г. генералният директор на БНР Александър Велев обявява, че от 1 юни спира качването на аудиофайлове в чуждоезиковите сайтове на БНР поради ниската им посещаеомост, че предстои ликвидиране и на самите сайтове на албански, гръцки, испански, немски, сръбски и френски, че излъчването на турски остава, както и досега, а Английска и Руска редакция ще правят атглийска и руска версии на сайта на БНР. На работещите в „Радио България” се предлага да прекратяват трудовите си договори по взаимно съгласие срещу компенсации от 6 заплати.

Следва

отворено писмо на редколегията на „Радио България”

до медии и институции за неприемливостта на това решение и за необходимостта от съхраняване на чуждоезиковата продукция, особено в навечерието на българското председателство на ЕС и с оглед ситуацията на Балканите.

Тази позиция бе подкрепена от СБЖ, който заедно с още пет обществени и творчески организации също изготви общо писмо и го разпрати до водещи държавни институции. СБЖ подкрепи и започналите протести на колегите от „Радио България”.

На състоялите се обсъждания на казуса в две парламентарни комисии - за политиките за българите в чужбина и за културата и медиите, депутати от различни политически сили единодушно се обявяват за съхраняване и развитие на „Радио България” и за изработване на ефективна концепция за функционирането му чрез широка обществена дискусия. С такава позиция излиза и президентът Румен Радев след среща с представители на редколагията на „Радио България”.

След този категоричен знак от институциите генералният директор на БНР обявява стопиране на процеса и започва диалог с редколегията на „Радио България” с оглед съвместно търсене на варианти за модернизацията му и за изработването на ефективна концепция за развитието на чуждоезиковата продукция.

Стремейки се да съдейства именно на този процес, СБЖ в лицето на своя председател Снежана Тодорова стана инициатор и на провеждането на среща-разговор за бъдещето на „Радио България”, състояла се на 6 юли 2017 г. в Пресклуб „Журналист” на СБЖ.

„Важно е да чуем докъде е стигнал разговорът между работодатели и журналисти и какви идеи има за по-нататъшното присъствие на „Радио България” в нашето медийно пространство.

Поканени бяха всички страни. Микрофонът в СБЖ е свободната трибуна

на българската журналистика,” подчерта при откриването на дискусията председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

Тя отбеляза, че покана е била изпратена и лично на генералния директор на БНР Александър Велев, но той не е могъл да дойде поради други поети ангажименти. Официалната позиция на БНР се очаква да изрази програмният директор на общественото радио Мартин Минков, който е сред присъстващите.

Снежана Тодорова посочи, че наред с представители на журналистическата гилдия на срещата-разговор са дошли и представители на академичната и медийната общност. В залата са и колеги от „Радио България”, изпълнителният директор на Съюза на издателите в България Мехти Меликов, членът на СЕМ Иво Атанасов, преподаватели от факултетите на СУ „Св. Кл. Охридски” по журналистика и масови комуникации и по класически и нови филологии и т.н.

Пръв взе думата

Атанас Ценов, председател на дружеството на СБЖ в „Радио България”.

На втората среща между ръководството на БНР и редколегията на „Радио България” Атанас Ценов е бил предложен за главен редактор на Главна редакция „Радио България”. До момента на провеждането на срещата-разговор в СБЖ официалното му назначаване на тази позиция все още не бе факт, но бе обявено, че е постигнато съгласие.

Атанас Ценов обясни, че вече са се състояли две срещи с ръководството на БНР, като първите и най-належащи искания на редколегията са били удволетворени. „Трябва да се пристъпи към т.нар реанимация на Радио България. Ще започне дискусия за модернизирането на нашите програми”, отбеляза той.

Поет е ангажимент да се възстанови Арабска редакция. А бюджетът за хонорари, предвиден до края на годината, ще бъде изтеглен до края на август, за да може при намаления вследствие на сътресенията редакционен състав недостигът на хора да се компенсира с външни сътрудници. Назначенията на нови колеги ще започнат от септември. Ще бъдат върнати и звуковите файлове в чуждоезиковите сайтове. Диалогът продължава.

Атанас Ценов съобщи също така, че на 5 юли в БНР е бил подписан новият колективен трудов договор. „Синдикатите на радиото и ръководството се договориха за исторически надграждания на колективния трудов договор. Вдигнат е процентът за прослужени години до 1,1% – изискване, което винаги е било поставяно към ръководството, но никога досега не е било постигано,” подчерта Ценов.

За нов и устойчив устройствен закон за БНР и БНТ се изказа

доц. д-р Светлана Божилова от Факултета по журналистика и масови комуникации

на СУ „Св. Кл. Охридски”. Тя посочи: „При всеки избор на генерален директор на БНР и БНТ става трус в медийната среда. Защото не е нормално чрез концепция от десет или двайсет страници да се преструктурират и реформират медии, които работят в обществен интерес и със средства от данъкоплатците и директно от държавния бюджет в размер за двете медии някъде около 150 милиона лева.”

Доц. Божилова опдчерта още: „Радио България трябва да стъпи реформирано в медийното пространство от гледна точка на публичността в ЕС и глобализацията на медийната среда”.

Преподавателката обърна внимание и на следното: „Днес за пореден път поставям въпроса: защо и след избора на Янкулов, защо и сега непрекъснато има брожения и конфликти вътре в самата медия. Подобни процеси има и в БНТ. Законът за радио и телевизия, който се явява устройствен за националното радио и телевизия, е за съжаление с много празноти, с много луфтове, свързани както с финансирането, така и с избора на ръководство... Генералният директор, след като бъде избран, е нещо като еднолично държавно ООД. Управителният съвет, който е колективен орган, е функция от избора на генералния директор и това е

парадокс за Европа

и не само. В Съвета на Европа многократно поставяха въпроса за ревизия на закона за радио и телевизия, където управителните съвети да се конституират по квоти, да има квота на работещите вътре в медията, на научни и културни институти, на самия СЕМ”

Доц. Божилова наблегна и на другия проблем - с финансирането, като посочи примери от съседни страни, в които е била въведена макар и минимална (еквивалента на 2 лв.) такса на домакинство за достъп до радио и телевизия. са бюджетите. „В България има около 2 милиона и 400 хиляди домакинства, това е сегашният бюджет. Защо още не е създаден фонд „Радио и телевизия”? Това е жив популизъм от страна на политиците, за да може медиите да не гледат към гражданското общество, а да гледат към политическите институции,” каза доц. Божилова.

На свой ред

Мехти Меликов, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България и на Националния съвет за журналистическа етика

изтъкна: „Ситуацията с Радио България е много особена, защото не става дума за един журналист, а за цяла програма, за това, какво прави БНР, с какви средства, къде го пише и кой избира. Да премахнеш цяла програма по собствено желание е абсолютно несъвместимо с обсъдената публична мисия на обществената медия. При това тази мисия е обвързана с финансиране. Няма как да изрежеш една програма и да ползваш парите за нещо друго. „Радио България” ще оцелее, но трябва на хартия да се напише каква е същността на „Радио България” и че то ще остане в БНР.

Мехти Меликов припомни и конфликта между БНР и „Музикаутор”. Той попита може ли генералният директор да бъде принуждаван да плаща 3-4 пъти повече за права, взимайки от обществения ресурс, предоставен му да прави радио, и да няма той защита от страна на министерството на финансите в това свое усилие.

„За мен темата с мисията на „Радио България” не е изчерпана, нека да разпишем какво прави радиото, за кого го прави и какви пари получава за това.Много е лесно да говорим за гласа на България пред света, но ако никой не го чува, ако това е остаряла платформа, за какво го правим. Това е публичен ресурс,” посочи още Меликов.

Главният секретар на СБЖ Иван Върбанов

изрази радостта на СБЖ от започналия диалог между ръководството на БНР и колегиата на „Радио България”, но припомни и началото на казуса - обявяването на Александър Велев, че от 1 юни премахва аудиофайловете на шест европейски езика. „Извървян е един път, в който СБЖ като журналисти и като синдикат заставаме и винаги гледаме през очите на нашите колеги... Кризата, която започна в навечерието на европейското председателство, беше абсурдна и  немислима,” каза Иван Върбанов.

Той изтъкна: „Нека да напомним, че се намираме в

СБЖ, най-голямата творческа и синдикална организация, която защитава журналистите.

Всички ние и в присъствието си при кризисни ситуации и на оградата на БНР, с нашите реакции и декларации, видимо го правим с любовта към Българското национално радио - най-старата електронна медия в България вече 82 години, най-големият продуцент на българска култура, уникална медия. Мисията на „Радио България”, която сега е главна редакция, е много добле описана в Правилника за структурата и организацията на БНР: Представя образа на България, културната и националната идентичност на страната в световното медийно пространство за чуждестранната аудитория и българските общности в чужбина… В Закона за радио и телевизия чл. 42 е уреден също въпросът. Т.е документите са достатъчно конкретни”.

Иван Върбанов подкани да се изкаже и присъстващия

програмен директор на БНР и член на СБЖ Мартин Минков,

който откликна и излезе на микрофона, заявявайки: „Радвам се, че е организирана тази дискусия, но може би трябваше да има по-широк кръг от националното радио”.

Мартин Минков припомни за орязването на бюджета на БНР със 7 млн. лв., довело до спирането и унищожаването на предавателите през 2012 г. и до прехвърлянето на „Радио България” изцяло в интернет. Относно провеждащия се в момента диалог между ръководството на БНР и колегията на „Радио България” той посочи: „Много бързо не само намерихме общ език, а в един подчертано конструктивен тон и загриженост, се състояха тези две срещи. Първата - на 26 юни, другата - на 3 юли. Те очертаха пътя, по който ще се движим.

Колегите от „Радио България” ще дадат концептуалното си виждане

за това, как да се развие радиото, да станат много по-актуални, и по-атрактивни сайтовете, да се повиши интересът към тях. Има потенциал за това. Консенсусът, че Главна редакция „Радио България” и многоезичните сайтове ще се развиват, е налице”.

Програмният директор на БНР подчерта отново: „Имаше кризисен момент, но той е преодолян, движим се напред.” Той апелира също така България да не се сравнява с размаха на чуждоезиковите си емисии със страни като Великобритания, Германия, Русия или Китай.

На реплики от място от страна на колеги от „Радио България” да погледнем Румъния (11 чуждоезикови емисии) или Гърция (10 чуждоезикови емисии), Мартин Минков предложи дискусиите от този вид да се водят вътре в БНР, а сега да се чуят представителите на другите медии и на академичните среди.

На въпрос на Иван Върбанов относно

начина, по който се оползотворява в БНР субсидията от 1 300 000 лв. за производство на чуждоезикови програми,

Мартин Минков каза, че не е запознат в детайли с въпроса и че щом ще се засягат такива теми, е било редно да се покани икономическия директор на БНР.

Със своя реплика отново се включи и Атанас Ценов, който потвърди, че наистина кризата е преодоляна и трябва да се върви напред. Той отбеляза обаче, че не е редно да се подценява „Радио България”, защото е само в интернет, а напротив, трябва да се оптимизират максимално именно модерните форми за разпространение на информация.

Зам.-председателят на редколегията на „Радио България” Дарина Григорова призова то да не се разглежда изолирано от общите данни за влизания в различните предавания и програми на БНР. Тя посочи, че именно материал на „Радио България” за траките с регистрирани 105 000 влизания е първенец сред цялата продукция на БНР.

Изказа се и членът на Съвета за електронни медии Иво Атанасов.  

Той посочи: „СЕМ в случая с „Радио България” прояви характер по отношение на изменение на лицензията. За нас, трима членове на СЕМ, не беше безразлично какво ще се прави с това радио. Поискахме да има цялостна концепция за развитието на Радио България, не ни беше безразлично каква ще бъде съдбата на тези висококвалифицирани творчески работници. Радвам се, че СБЖ реагира, нещата стигнаха до парламента и се видя, че не са толкова еднозначни. Да, предавателите ги няма, но може да се намери друг начин за разпространение на това, което „Радио България” има да каже на своите слушатели.”

Иво Атанасов каза, че Александър Велев в началото не е разбирал каква е задачата на „Радио България” и е смятал, че то е насочено към българските граждани.

„Не приемам управленски решения от типа: паметниците се рушат, дайте да ги съборим или програмите не се слушат, да ги закрием. Ами направете така, че да има повече слушатели,” каза Иво Атанасов. Той подкрепи изразеното от Светлана Божилова мнение, че е назряла промяна по същество в закона за радиотото и телевизията.

Розита Попова, член на УС на СБЖ и председател на комисията по организационните въпроси

наблегна върху разликите между комерсиалните и обществените медии. И ако мантрата „няма пари” е приемлива в първия случай, във втория повтарянето й като оправдание влиза в разрез с изискванията на данъкоплатците да се поддържат качествени предавания.

Розита Попова обърна внимание и върху начина на избиране не генерални директори на БНР и БНТ от СЕМ:  „Освен квотния принцип в СЕМ има и доста лобистки принципи, чийто продукт се явява всъщност генералният директор. Лошото на лобитата е, че в един момент, като видят малко по-напечена ситуация, те си зарязват протежето. И токава той се опъва срещу всички...

Аз се потресох, когато чух, че закриването на Радио България се свързва с финансите. Ами нали в рамката, с която е заявен бюджетът на радиото, е  влизало и „Радио България”. Нали като го закриеш, губиш и парите. Да се чуди човек на липсата на елементарна логика!”

„Радиото още от създаването си е част от интгралната българска култура. И всичко, което се прави, трябва да има този общ знаменател,” изтъкна също Розита Попова.

Гергина Дворецка, автор и създател на сайта „Европа и светът”,

посочи, че работата на генералния директор на БНР е да даде основната концепция за развитието на „Радио България”. Тя поздрави колегите от предаванията за чужбина, че са устояли на изкушението да си отидат срещу 6 заплати: „Поздравявам ви, че оставате срещу невисоки заплати. Това е апостолска работа”.

Не само качеството на предаванията е от значение, за да се посещават чуждоезиковите сайтове, важен е и администраторът, който се занимава с тях, за да осигури технически предпоставки те да са по-търсени. Включването на такива специалисти е мениджърска работа на ръководството на БНР, изтъкна Гергина Дворецка.

Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ,

отбеляза ролята на СБЖ за привличане на общественото и институционално внимание към казуса с „Радио България”, което в крайна сметка е довело и до днешния по-конструктивен курс към решаване на проблемите.

„Обществото ни няма как да приеме точно в навечерието на европейското председателство едно тъй недалновидно решение да накара България да онемее пред света, както беше написал един слушател от Валенсия,” посочи Къдринова. Тя наблегна, че колегите от „Радио България” апостолски поддържат контакти със слушателите си в чужбина през социалните мрежи, че „Радио България” има силата да влияе на общественото мнение в страни като Германия, Франция, Испания и т.н.

Обобщавайки дискусията, Снежана Тодорова подчерта, че започналият диалог за бъдещето на „Радио България” трябва да продължи конструктивно и че СБЖ ще продължи да следи процесите там с обичайния си принципен подход.

Пълният аудиозапис на дискусията е качен на сайта на СБЖ и може да се чуе на следния линк:

http://sbj-bg.eu/index.php?t=36131

Снимки: Мари Каналян и Майя Любомирска

Сподели в
 

Уважаеми колеги, в приложения текст изпращам Декларация на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и заявявам, че организациите, членуващи в Координационния съвет "България-Русия" подкрепят този текст.

15.09.2017/17:16

В Деня на международната журналистическа солидарност 8 септември председателят на УС на СБЖ призовава да си спомним моралните послания на убития от нацистите на този ден през 1943 г. чешки антифашист и публицист Юлиус Фучик

08.09.2017/09:36

Поредният случай с уволнението на журналистката Диляна Гайтанджиева, разкрила международна схема за незаконно въоръжаване на джихадисти в Сирия, прави още по-наложителни бързите законодателни действия за гарантиране на журналистическия труд и права, подчертава председателят на УС на СБЖ

27.08.2017/14:29

Ние, в Съюза на българските журналисти, изразяваме нашата съпричастност към журналиста от БНТ Иво Никодимов, който бе обект на нападение и побой в Борисовата градина в София.

25.07.2017/19:15

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017/21:34

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Уважаеми колеги, в приложения текст изпращам Декларация на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и заявявам, че организациите, членуващи в Координационния съвет "България-Русия" подкрепят този текст.

15.09.2017 /17:16

В Деня на международната журналистическа солидарност 8 септември председателят на УС на СБЖ призовава да си спомним моралните послания на убития от нацистите на този ден през 1943 г. чешки антифашист и публицист Юлиус Фучик

08.09.2017 /09:36

Поредният случай с уволнението на журналистката Диляна Гайтанджиева, разкрила международна схема за незаконно въоръжаване на джихадисти в Сирия, прави още по-наложителни бързите законодателни действия за гарантиране на журналистическия труд и права, подчертава председателят на УС на СБЖ

27.08.2017 /14:29

 Мнения

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Есето за PR бизнеса можеше да бъде за петролната индустрия, автомобилостроенето, банковото дело, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. Работата е там, че тези бизнеси и дейности не засягат пряко сърцето на моята професия, докато „пиарът“ - техният агресивен посредник - е на път, според мен, да запуши с тромб журналистическата аорта

01.09.2017 /06:01 | Автор: Йосиф Давидов, Мадрид | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки