В Плиска отвори порти крепостта „Кирилица“

29.07.2017 /18:19 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дъщерята на Родопа планина Валя Балканска откри празника при освещаването на крепостта "Кирилица"

Навръх празника Св. Седмочисленици се състоя едно събитие, което може с ръка на сърцето да наречем несамо културно, но и духовно и знаково за България. На този ден в Първопрестолна Плиска отвори порти крепостта „Кирилица“, въздигната от създателя на „Двора на Кирилицата“ Карен Алексанян, а заедно с нея беше открита и стена с 14 барелефа на известни писатели от 10 националности, творили на кирилица.

Негово преосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан и свещеници от енорията отслужиха тържествен водосвет, а гости на тържеството бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, дипломати, кметове, областни управители, известни интелектуалци. Сред гостите,  за които комплексът „Стара Плиска“ се оказа тесен, беше и родопският космически глас Валя Балканска, която бе посрещната с бурни аплодисменти и много любов. А когато тя подхвана „Хубава си, моя горо“, всички запяха вкупом с нея. С дъщерята на Родопа бяха пристигнали и 100 гайдари, които с изпълненията си допринесоха българският глас да се разлее и чуе надалеч.

Именно на нея и на вицепрезидента се положи честта да срежат лентата на крепостта „Кирилица“. Както винаги, Илияна Йотова с много емоция и любов се обърна към всички дошли да уважат поредната благородна идея на Карен Алексанян и им припомни: „Ние сме държава на повече от 13 века и народ, който е единно цяло, с достойнство, славно минало и бъдеще.”

Крепостта „Кирилица“ е издигната по проект лично на Карен Алексанян, който в България откри своята втора родина. Пристигнал от далечна Армения преди години, Карен се влюбва в нашата история и решава да възроди нейната слава. Така първо на бял свят се появи един кът на българщината, наречен „Дворът на Кирилицата“, в който се възвисяват букви, изработени в родината му от характерния за там камък червен туф.

Те са излезли изпод ръката на известния художник Рубен Налбандян, човека, изработил от същия камък арменските букви. Когато Карен му възлага да изсече ръчно и нашето А, Б, той приема задачата много отговорно и присърце. Зарадвал се, че е избран от Господ да пресъздаде от вечния камък две свещени азбуки.

Много бързо Дворът става любимо място и за млади, и за стари. От цялата страна започват да идват и да се докоснат до този превърнал се в кът за поклонение ученици, учени, обикновени хора. Непрекъснато мястото се оглася от детски гласове, дори вече и младите, които се вричат във вярност за цял живот, не пропускат да дойдат и да сложат цвете пред паметниците на светите брата Кирил и Методий и на св. цар Борис Първи Покръстител, чиито фигури се издигат в Двора и са дело на Бехчет Данаджъ.

Но както е писал великия ни поет Вазов, „манастирът тесен за мойта душа е“, така и за Карен стореното е малко и решава да въздигне крепостта. И всичко това прави с увереността и идеята да възкреси блясъка на Аспаруховата столица. Той желае нашата история да стане достъпна и разбираема, като заедно с това и да вълнува всяко българско сърце и да го кара да се гордее.

Ще ми се да цитирам как стопаните на културно-исторически комплекс "Двор на Кирилицата" в Плиска виждат своето дело: „А крепостната постройка с внушителната кула във вътрешната му част символизира сигурността и непревземаемия дух на народа ни, защитен от вярата и писмеността. „Крепост“ означава твърдина, устойчивост, здравина. Именно тези качества помагат на българите в 1300-годишната им история да опазят културната си идентичност и да продължават да бъдат. Името „Кирилица“ пък подсказва, че точно азбуката ни се превръща в непобедим страж на вековното ни съществуване.“

Няма да пропусна да спомена, че за строежа на Крепостта са използвани масивни каменни блокове от стари къщи в град Плиска. Така, събрано на едно място, миналото получава нов живот и нов смисъл. Като прототипи на постройката са използвани запазените автентични образи на цитаделите от първите години на царуването на Симеон, когато Плиска все още е столица на България.   

Аз обаче няма да се спирам подробно на това какво крие в себе си новоиздигнатата цитадела, защото помолих самият Карен Алексанян да разкаже за сайта на СБЖ защо продължава да възражда българския славен дух. Ще спомена само, че "Дворът на Кирилицата" вече се е превърнал в емблема на града. И много ми се ще нашите държавници да бъдат повече българи като Карен Алексанян и всички, които са съпричастни към неговото родолюбиво дело и милеят за нашето славно минало, и повече да помагат то да се възражда, защото както е казала една мъдра жена: Народ без история, той не е народ!“

А не само когато им дойдат гости от Европа да се хвалят с нашите древни и нови светини, а да дадат и своята лепта, за да ги има.

 

ЦЕЛТА Е ДА СЕ ПОКАЖЕ ВЕЛИЧИЕТО, ИНТЕРНАЦИОНАЛНОСТТА НА СВЕЩЕНАТА АЗБУКА СЪЗДАДЕНА В БЪЛГАРИЯ

Кога и как се роди у теб идеята, Карен, за крепостта "Кирилица" и стената с 14 барелефи на писатели от над 10 народности?

Още от първите дни на отваряне на вратите на “Двора на Кирилицата” каменните букви предизвикаха огромен интерес. Много родолюбиви учители по своя инициатива започнаха да водят големи групи ученици за връчване на свидетелства за грамотност по случай научаването на азбуката и свидетелства за завършване на учебната година. Много често Дворът се оказваше тесен да поеме всички желаещи. Така се роди идеята да се направи крепост „Кирилица“, в която на първия етаж да разположим зала „Създаване школа на Кирилицата” с изкусно резбовани дървени пана на тема Кирилица и Глаголица. Буквите са дело на най-добрия български майстор уста Дарин Божков. На подиума в залата са разположени силиконовите фигури на първоучителите Климент, Наум и Ангеларий. Композицията показва техния огромен упорит труд за преработване на свещените богослужебни книги от глаголица на кирилица. Залата може да бъде ползвана за заседателна, представяне на книги на писатели, за провеждане на големи събития, детски и патриотични мероприятия, театрални постановки. Разполага с минимум 400 седящи места и най-съвременно техническо оборудване – мултимедия, ръчно изработена катедра и президиум.

И понеже се намираме в първопрестолна Плиска и комплексът се казва „Стара Плиска”, на втория етаж на крепостта разположих зала „Българска слава“. В нея са изложени фигури на най-значимите български владетели от времето, когато Плиска е била столица на страната, а България - световна сила. Освен владетелите в Плиска, в залата присъства фигурата и на хан Кубрат в знак на почит към родоначалника на българската династия, завещал ни завета за единство и неделимост на народа.

Дълбоката символика в крепостта на Кирилицата се състои, в това че върху всички експонати в продължение на една година усърдно работиха най-прочутите български скулптори и резбари със своите екипи.Всички дървени пана са ръчно резбовани под ръководството на уста Дарин Божков. Уникалното при тях е, че орнаментите на всяко едно са неповторими, своеобразни и разбираеми за всички, дори за  най-малките дечица. Гениалността е в това, че индивидуалните дърворезби заедно изграждат божествена композиция на свещената азбука.

Фигурите на владетелите и първоучителите са направени с голяма любов от група талантливи български скулптори под ръководството на международно известния творец Борис Борисов. В процеса на създаването им изискваше голямо майсторство и къртовски труд.  Косъм по косъм са поставени  брадите, веждите, мустаците, миглите. Облеклата и бойните снаряжения на владетелите са ръчно изработени с голяма прецизност от естествени материали. Броните и доспехите са изработени индивидуално за всеки владетел. Те са съобразени с исторически извори от епохата.

А на кои писатели са барелефите и ще продължиш ли тази идея да попълваш стената? И защо пък на писатели?

Отдавна мечтая в комплекса да има алея на писатели от всички народности, творили на Кирилица. Когато оформихме постаментите за бюстовете на писателите пред крепостта, забелязах красотата на каменните стени, обрамчващи алеята на творците, тогава се роди идеята да се направи стена с барелефи на предимно детски писатели. Стената ще се попълва постоянно, като засега те са 14 на брой, сред които се открояват на трима български творци - Ран Босилек, Леда Милева, Севда Севан - първия посланик на Армения в България. Поставихме още барелефи на творци от Русия,  Беларус, Украйна, Молдова, Казахстан, Монголия. Интересно е, че един от руските писатели, Сергей Михалков,е автор на химна на Съветския съюз и Руската федерация и е баща е на световно известните режисьори Никита Михалков и Андрей Кончаловски. Румънският поет Константин Негруци е живял в средата на ХІХ век, когато в страната се пишело на Кирилица.

Есента ще започне поставянето на бюстове на писатели. Първият ще бъде на великия български поет и воевода Пейо Яворов. Съюзът на арменците в Европа изяви желание да подари на комплекса, на българския народ и на кирилския свят бюста на твореца. Ще бъдат изработени бюстовете и на Христо Ботев и Иван Вазов.

Алеята ще се попълва с писатели от всички националности, творящи на кирилица. Целта е да се покаже величието, интернационалността и мултирелигиозността на свещената азбука, създадена в България, на която днес пишат около 500 милиона души от близо 200 народности. 

Какво следва оттук нататък, Карен? Че ще има „следва продължение“ предчувствам, но какво ще е то?

Обидно ми е, че миналото величие на първопрестолния град днес по нищо не личи. Сигурен съм, че всички граждани на България, независимо, къде се намират, без значение от религиозна и партийна принадлежност, обичат Плиска и искат възвръщането на старото величие на първата българска столица. Убеден съм и вярвам, че българското правителство ще направи всичко възможно,  за да върне на Плиска достойното културно-историческо и духовно място на картата на Европа.

Голямата базилика – първият център на православието, все още не е възстановена. Самият град, който е сред най-малките в страната, има спешна нужда от държавно финансиране за изграждане на инфраструктура, за да се превърне Плиска в животуптящо сърце на българския дух и център на туризма.

Комплексът е съграден в Плиска, за да напомня за ролята на първопрестолния град и делото на цар св. Борис Първи Покръстител за създаването, налагането и разпространението на Кирилицата.

Моята мечта е да превърнем Първопрестолна Плиска в културната столица на България.

От този човек - Карен Алексанян, има много да се учим! Той ни показва как трябва да съхраним българското и историята си.

 

Снимки Личен архив на Карен Алексанян

Сподели в
 

С нашите колежки Феня и Искра Декало, които са журналистки от кореспондентския пункт на БНР в Израел, се срещнах при идването им в София. Разговаряхме за сайта на СБЖ за журналистиката и за това как в Обетованата земя гледат на нашего брата. Смятам, че няма нужда аз да ви разказвам кои са те, защото мнозина в гилдията ги познават и уважават. Четете, защото ще ви е интересно. Та ето как сестрите Декало се представили блога си, който водят успоредно с работата си на кореспонденти от Израел:

13.12.2017/21:03

На 11 декември от 11 ч. в пресклуб „Журналист“ в СБЖ ще бъде представена книгата „Един пояс, един път“ на Тодор Радев, работещ в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин. Тя е посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика.

08.12.2017/09:11

За него може да се каже, че от породата скромни и с нищо не парадиращи хора. И ако трябва да го асоциираме, най-вярно ще му пасне образът на голяма част от героите в прекрасните стихове на Борис Христов – онези, които са свити и които не блестят в светлината на самодоволството и пъченето. Но когато дребният на ръст Пенчо Чернаев се изправи пред аудитория, колкото и да е бъбрива залата, моментално замлъква и го слуша с интерес и респект.

01.12.2017/12:00

Според дъщерята на Че Гевара, гостувала наскоро у нас, журналистите често само преповтарят новините, разпространявани от големи центрове за доминиране на информацията, дори без да ги проверяват. Тя разказва също за баща си като журналист - как е пишел и защо е създал „Радио Ребелде” и агенция „Пренса Латина”

27.11.2017/19:37

Не е за вярване, че в пренаселения и шумен център на столицата все още може да има кът на спокойствие и предразполагаща атмосфера, за да се отдаде човек на мисли за култура и изкуство. Ще попитате къде е това райско кътче, на което веднага ще ви отвърна – офиса на портала „Култура“, приютил се в старинна софийска къща в уютно закътано дворче.

25.11.2017/13:52

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки