Бойка Велкова: Българската култура е все още до стената като за разстрел

31.07.2017 /08:15 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Бойка Велкова се готви за премиерата на постановката си си през октомври

Известната актриса, а отскоро вече и режисьор, разказва за новата си постановка „Цветът на дълбоките води”, чиято премиера ще е през октомври в Народния театър „Иван Вазов”

Бойка Велкова е една от най-красивите и талантливи български актриси. Известна е и като и неразделната половинка на виртуозния кавалджия Теодосий Спасов, с когото имат 23-годишен син Теодор - студент в Шотландия.

Бойка е завършила НАТФИЗ и Театралния институт „Ли Страсбърг“ в Ню Йорк. А през 2015 г. завършва и режисура при проф. Красимир Спасов и проф. Чавдар Кръстев. За кратко специализира и при големия руски режисьор Кама Гинкас в Санкт Петербург.

Носителка е на множество награди и в театъра, и в киното, между които и престижните два „Аскеер“-а, както и два „Икар“-а.

На 13 и 14 октомври в Народния театър „Иван Вазов“ ще бъде премиерата на постановката на Бойка Велкова „Цветът на дълбоките води“. Това е режисьорският дебют на актрисата вече с доста по-голям екип. В постановката играят самата Бойка Велкова, Емануела Шкодрева, Вяра Табакова, Ева Данаилова, Явор Вълканов и Павел Иванов. Костюмите и сценографията са дело на Тита Димова. Оригиналната авторска музика е на Теодосий Спасов.

Разговаряхме с Бойка броени дни преди семейната й отпуска, но думата нямаше как да не тръгне от новото й режисьорско амплоа.

- Бойке, след 35 години на сцена и изиграни близо сто роли кое те накара да застанеш от другата страна на рампата? Ти все още си активно играеща актриса ...

- Реших да се занимавам с режисура, защото като че ли ролите за мен свършиха. Избрах да уча, да се развивам и да продължа да работя. Исках да се разпределям в роли по мой избор и вкус, когато трябва, разбира се, Не че винаги искам да играя в моите постановки, а само когато имам нужда. По този начин станах независима, защото актьорската професия е изключително зависима. Зависиш от режисьорите, от външния си вид, от годините, които носиш - всичко това е част от професията.

Не се сърдя. Когато това ме връхлетя, реших да поставям спектакли аз. Другата причина е, че работата ми досега с най-големите български режисьори ме научи да мисля и по-режисьорски. Това ми помогна много.

- След моноспектакъла ти „Пътят към Афродита“, поставен по текстове на Исабел Алиенде и твои лични усещания и преживявания, ти се насочи към пиесата на Оля Стоянова „Цветът на дълбоките води“. Кое те провокира в нея и се реши да поставиш творба на български автор?

- Много е хубаво да има нови български пиеси, защото без тях не може да има истински български театър. Оля Стоянова е изключително талантлива, изгражда чудесен диалог...

Това е пиеса по поръчка. С моята колежка Емануела Шкодрева искахме да играем нещо заедно. Мислех за пиесата на Шилер за Елизабет Първа и Мария Стюарт, но тя е остаряла. Така че естествено дойде идеята ми да поръчам пиеса на Оля Стоянова. Тя се съгласи и с удоволствие и ентусиазъм тръгна към това предизвикателство. Получи се много елегантна творба с чувство за хумор и трагичност, с голямо словесно богатство. Благодарна съм й,че ми я подари.

- В разпределението на ролите ти си се спраля на кралица Елизабет Първа за твоя героиня. Крие ли този образ за теб риск ?

- Всяка нова роля крие риск и е предизвикателство. Самата Оля каза, че чува моя глас в героинята си докато пише пиесата и така дойде избора ми за Елизабет.

- Какво е творческото и житейското верую на една талантлива и красива жена като теб?

- Благодаря за хубавите думи! Моята професия и театърът са една Вселена и затова искам да продължавам да се изразявам, да работя още и още и да продължавам да се уча. Съвсем не мисля, че знам и мога всичко. Моженето е процес. Искам да го удължа доколкото мога.

- Какво те огорчава в нашето общество?

-Човек трябва да започне от себе си.  Да се променяме и да се стремим да работим в положителна посока, да тръгнем от малкото към голямото. Иначе всеки си върви по пътя, получава си уроците, ако има сетива да ги види, и това е чудесно. Ако ли не – продължава до следващия път, нататък. Приемам живота такъв, какъвто е - с всичките му предизвикателства. А това е благодатен извор за добри роли в моята професия, театърът е отражение на всичко около нас, на обществото, в което живеем...

Не ми харесва несправедливостта на нашия свят. Не ми харесва, че българската култура и досега е до стената като за разстрел! Че нямаме достойно заплащане, че мизерията руши иначе талантливи хора... Но вместо да се оплаквам, предпочитам да продължавам да работя, защото е по-важно.

- Как виждаш мястото на българската журналистика в тази житейска среда? Къде е е според теб мястото на медиите в културния ни пейзаж ?

- Понякога медиите истински могат да подкрепят един проект, друг път – да го провалят. Могат да извисяват, но и да принизяват. Могат да са полезни, но и да вредят. Не се сърдя на критиките, те дори са по-важни от хвалбите. Стига да са компетентни. Критиката е полезна.  Човек всекидневно се оглежда в медиите.

Пожелавам повече специалисти, хора с позиция, вкус и квалификация да пишат за театър, за изкуство и култура. Тогава нещата си тежат на мястото.

- Така е, но все по-малко издания има за култура ...

- Това е тъжно и жалко. Една нация се измерва по ръста на културата й.

- Как се отнасяш към фалшивите новини и ти самата ставала ли си тяхна жертва?

- Уви, неведнъж! Това не е добре. Не съм искала да съдя авторите им, дори съм им простила на тези журналисти, но съзнавам, че те нямат смисъл в живота, нямат ценностна система и човещина. Има твои колеги, които ровят в личния живот на популярните личности и от това правят сензации. Фалшивите новини са отражение на обществото ни - щом ги има, значи нещо не е наред в него!

Всеки трябва да започне от себе си и да си разчисти оборите...

- Каква е рецептата за едно чудесно артистично и звездно семейство като вашето с Теодосий ?

- Нямам и не следвам рецепти. Просто правя нещата така, както ги усещам. Опитвам се да съм себе си и да отстоявам принципите си. Изцяло съм отдадена и на театъра, и на семейството си – гледам да са в равновесие. Мисля, че везните са изравнени и това ме прави много щастлива. Не съм болезнено амбициозна и не се взимам толкова насериозно. Не жертвам едното заради другото. Опитвам се да намеря моята си ниша и да съществувам почтено !

-Какво би пожелала на читателите на сайта на СБЖ?

- Пожелавам им здраве, любов, любов и пак любов. Да прощават, да обичат повече. Да обичат театъра! Да заповядат на нашите представления, на водещата сцена в България – Народния театър „Иван Вазов“, където има много добри актьори и режисьори.

 

Сподели в
 

С нашите колежки Феня и Искра Декало, които са журналистки от кореспондентския пункт на БНР в Израел, се срещнах при идването им в София. Разговаряхме за сайта на СБЖ за журналистиката и за това как в Обетованата земя гледат на нашего брата. Смятам, че няма нужда аз да ви разказвам кои са те, защото мнозина в гилдията ги познават и уважават. Четете, защото ще ви е интересно. Та ето как сестрите Декало се представили блога си, който водят успоредно с работата си на кореспонденти от Израел:

13.12.2017/21:03

На 11 декември от 11 ч. в пресклуб „Журналист“ в СБЖ ще бъде представена книгата „Един пояс, един път“ на Тодор Радев, работещ в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин. Тя е посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика.

08.12.2017/09:11

За него може да се каже, че от породата скромни и с нищо не парадиращи хора. И ако трябва да го асоциираме, най-вярно ще му пасне образът на голяма част от героите в прекрасните стихове на Борис Христов – онези, които са свити и които не блестят в светлината на самодоволството и пъченето. Но когато дребният на ръст Пенчо Чернаев се изправи пред аудитория, колкото и да е бъбрива залата, моментално замлъква и го слуша с интерес и респект.

01.12.2017/12:00

Според дъщерята на Че Гевара, гостувала наскоро у нас, журналистите често само преповтарят новините, разпространявани от големи центрове за доминиране на информацията, дори без да ги проверяват. Тя разказва също за баща си като журналист - как е пишел и защо е създал „Радио Ребелде” и агенция „Пренса Латина”

27.11.2017/19:37

Не е за вярване, че в пренаселения и шумен център на столицата все още може да има кът на спокойствие и предразполагаща атмосфера, за да се отдаде човек на мисли за култура и изкуство. Ще попитате къде е това райско кътче, на което веднага ще ви отвърна – офиса на портала „Култура“, приютил се в старинна софийска къща в уютно закътано дворче.

25.11.2017/13:52

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки