Бойка Велкова: Българската култура е все още до стената като за разстрел

31.07.2017 /08:15 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Бойка Велкова се готви за премиерата на постановката си си през октомври

Известната актриса, а отскоро вече и режисьор, разказва за новата си постановка „Цветът на дълбоките води”, чиято премиера ще е през октомври в Народния театър „Иван Вазов”

Бойка Велкова е една от най-красивите и талантливи български актриси. Известна е и като и неразделната половинка на виртуозния кавалджия Теодосий Спасов, с когото имат 23-годишен син Теодор - студент в Шотландия.

Бойка е завършила НАТФИЗ и Театралния институт „Ли Страсбърг“ в Ню Йорк. А през 2015 г. завършва и режисура при проф. Красимир Спасов и проф. Чавдар Кръстев. За кратко специализира и при големия руски режисьор Кама Гинкас в Санкт Петербург.

Носителка е на множество награди и в театъра, и в киното, между които и престижните два „Аскеер“-а, както и два „Икар“-а.

На 13 и 14 октомври в Народния театър „Иван Вазов“ ще бъде премиерата на постановката на Бойка Велкова „Цветът на дълбоките води“. Това е режисьорският дебют на актрисата вече с доста по-голям екип. В постановката играят самата Бойка Велкова, Емануела Шкодрева, Вяра Табакова, Ева Данаилова, Явор Вълканов и Павел Иванов. Костюмите и сценографията са дело на Тита Димова. Оригиналната авторска музика е на Теодосий Спасов.

Разговаряхме с Бойка броени дни преди семейната й отпуска, но думата нямаше как да не тръгне от новото й режисьорско амплоа.

- Бойке, след 35 години на сцена и изиграни близо сто роли кое те накара да застанеш от другата страна на рампата? Ти все още си активно играеща актриса ...

- Реших да се занимавам с режисура, защото като че ли ролите за мен свършиха. Избрах да уча, да се развивам и да продължа да работя. Исках да се разпределям в роли по мой избор и вкус, когато трябва, разбира се, Не че винаги искам да играя в моите постановки, а само когато имам нужда. По този начин станах независима, защото актьорската професия е изключително зависима. Зависиш от режисьорите, от външния си вид, от годините, които носиш - всичко това е част от професията.

Не се сърдя. Когато това ме връхлетя, реших да поставям спектакли аз. Другата причина е, че работата ми досега с най-големите български режисьори ме научи да мисля и по-режисьорски. Това ми помогна много.

- След моноспектакъла ти „Пътят към Афродита“, поставен по текстове на Исабел Алиенде и твои лични усещания и преживявания, ти се насочи към пиесата на Оля Стоянова „Цветът на дълбоките води“. Кое те провокира в нея и се реши да поставиш творба на български автор?

- Много е хубаво да има нови български пиеси, защото без тях не може да има истински български театър. Оля Стоянова е изключително талантлива, изгражда чудесен диалог...

Това е пиеса по поръчка. С моята колежка Емануела Шкодрева искахме да играем нещо заедно. Мислех за пиесата на Шилер за Елизабет Първа и Мария Стюарт, но тя е остаряла. Така че естествено дойде идеята ми да поръчам пиеса на Оля Стоянова. Тя се съгласи и с удоволствие и ентусиазъм тръгна към това предизвикателство. Получи се много елегантна творба с чувство за хумор и трагичност, с голямо словесно богатство. Благодарна съм й,че ми я подари.

- В разпределението на ролите ти си се спраля на кралица Елизабет Първа за твоя героиня. Крие ли този образ за теб риск ?

- Всяка нова роля крие риск и е предизвикателство. Самата Оля каза, че чува моя глас в героинята си докато пише пиесата и така дойде избора ми за Елизабет.

- Какво е творческото и житейското верую на една талантлива и красива жена като теб?

- Благодаря за хубавите думи! Моята професия и театърът са една Вселена и затова искам да продължавам да се изразявам, да работя още и още и да продължавам да се уча. Съвсем не мисля, че знам и мога всичко. Моженето е процес. Искам да го удължа доколкото мога.

- Какво те огорчава в нашето общество?

-Човек трябва да започне от себе си.  Да се променяме и да се стремим да работим в положителна посока, да тръгнем от малкото към голямото. Иначе всеки си върви по пътя, получава си уроците, ако има сетива да ги види, и това е чудесно. Ако ли не – продължава до следващия път, нататък. Приемам живота такъв, какъвто е - с всичките му предизвикателства. А това е благодатен извор за добри роли в моята професия, театърът е отражение на всичко около нас, на обществото, в което живеем...

Не ми харесва несправедливостта на нашия свят. Не ми харесва, че българската култура и досега е до стената като за разстрел! Че нямаме достойно заплащане, че мизерията руши иначе талантливи хора... Но вместо да се оплаквам, предпочитам да продължавам да работя, защото е по-важно.

- Как виждаш мястото на българската журналистика в тази житейска среда? Къде е е според теб мястото на медиите в културния ни пейзаж ?

- Понякога медиите истински могат да подкрепят един проект, друг път – да го провалят. Могат да извисяват, но и да принизяват. Могат да са полезни, но и да вредят. Не се сърдя на критиките, те дори са по-важни от хвалбите. Стига да са компетентни. Критиката е полезна.  Човек всекидневно се оглежда в медиите.

Пожелавам повече специалисти, хора с позиция, вкус и квалификация да пишат за театър, за изкуство и култура. Тогава нещата си тежат на мястото.

- Така е, но все по-малко издания има за култура ...

- Това е тъжно и жалко. Една нация се измерва по ръста на културата й.

- Как се отнасяш към фалшивите новини и ти самата ставала ли си тяхна жертва?

- Уви, неведнъж! Това не е добре. Не съм искала да съдя авторите им, дори съм им простила на тези журналисти, но съзнавам, че те нямат смисъл в живота, нямат ценностна система и човещина. Има твои колеги, които ровят в личния живот на популярните личности и от това правят сензации. Фалшивите новини са отражение на обществото ни - щом ги има, значи нещо не е наред в него!

Всеки трябва да започне от себе си и да си разчисти оборите...

- Каква е рецептата за едно чудесно артистично и звездно семейство като вашето с Теодосий ?

- Нямам и не следвам рецепти. Просто правя нещата така, както ги усещам. Опитвам се да съм себе си и да отстоявам принципите си. Изцяло съм отдадена и на театъра, и на семейството си – гледам да са в равновесие. Мисля, че везните са изравнени и това ме прави много щастлива. Не съм болезнено амбициозна и не се взимам толкова насериозно. Не жертвам едното заради другото. Опитвам се да намеря моята си ниша и да съществувам почтено !

-Какво би пожелала на читателите на сайта на СБЖ?

- Пожелавам им здраве, любов, любов и пак любов. Да прощават, да обичат повече. Да обичат театъра! Да заповядат на нашите представления, на водещата сцена в България – Народния театър „Иван Вазов“, където има много добри актьори и режисьори.

 

Сподели в
 

Май беше краят на юни миналата година, Евгений Станчев се обади, че за ден-два е в София, та да се видим, преди пак да си замине за Годеч, където прекарваше от април до декември.

02.02.2018/16:45

Причините са финансови, твърдят издателите. Прочутият с разследванията си разкрепостен седмичник се сбогува с читателите, повтаряйки в последния си брой своята емблематична корица от 1976 г. с голата Марисол-Пепа Флорес - кинозвезда, изгряла в невръстна възраст по времето на франкизма, а при прехода към демокрация станала комунистическа активистка

31.01.2018/13:53

Георги Ганев е автор на романи, сборници разкази и политическа сатира. Член на СБЖ и на СБП. От двадесетина години живее в Аризона, САЩ. През 2017 г. получи годишната „Априлова награда“ на община Габрово за последния си роман-бурлеска „Ангелът и Яков“.

30.01.2018/09:55

Вървенето по дирите на една изгубена снимка ме срещна с един изключително интересен и благ човек. Моят съпруг тръгна да търси един свой изгубен портрет, който преди десетилетия му направил един от класиците във фотожурналистиката Тодор Славчев. Той намери координатите на неговата внучка, която е подхванала изключително благородното дело да съхрани и дигитализира огромния фотоархив на своя дядо, което прави вече много години.

27.01.2018/17:03

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

18.01.2018/15:30

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

Българските данъкоплатци ще трябва да платят от джоба си за дързостта на един водещ да размахва среден пръст от екрана на националната телевизия

15.02.2018 /18:38 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

Няма съмнение, че поведението на Емил Кошлуков в петъчното издание на „Още от деня“ е укоримо. Едва ли има някой, колкото и пристрастен да е, който би защитил демонстрирането на неприлични жестове от телевизионния екран. Особено когато става дума за Националната телевизия, която би трябвало да е еталон за журналистически стандарти.

13.02.2018 /18:22 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки