Бойка Велкова: Българската култура е все още до стената като за разстрел

31.07.2017 /08:15 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Бойка Велкова се готви за премиерата на постановката си си през октомври

Известната актриса, а отскоро вече и режисьор, разказва за новата си постановка „Цветът на дълбоките води”, чиято премиера ще е през октомври в Народния театър „Иван Вазов”

Бойка Велкова е една от най-красивите и талантливи български актриси. Известна е и като и неразделната половинка на виртуозния кавалджия Теодосий Спасов, с когото имат 23-годишен син Теодор - студент в Шотландия.

Бойка е завършила НАТФИЗ и Театралния институт „Ли Страсбърг“ в Ню Йорк. А през 2015 г. завършва и режисура при проф. Красимир Спасов и проф. Чавдар Кръстев. За кратко специализира и при големия руски режисьор Кама Гинкас в Санкт Петербург.

Носителка е на множество награди и в театъра, и в киното, между които и престижните два „Аскеер“-а, както и два „Икар“-а.

На 13 и 14 октомври в Народния театър „Иван Вазов“ ще бъде премиерата на постановката на Бойка Велкова „Цветът на дълбоките води“. Това е режисьорският дебют на актрисата вече с доста по-голям екип. В постановката играят самата Бойка Велкова, Емануела Шкодрева, Вяра Табакова, Ева Данаилова, Явор Вълканов и Павел Иванов. Костюмите и сценографията са дело на Тита Димова. Оригиналната авторска музика е на Теодосий Спасов.

Разговаряхме с Бойка броени дни преди семейната й отпуска, но думата нямаше как да не тръгне от новото й режисьорско амплоа.

- Бойке, след 35 години на сцена и изиграни близо сто роли кое те накара да застанеш от другата страна на рампата? Ти все още си активно играеща актриса ...

- Реших да се занимавам с режисура, защото като че ли ролите за мен свършиха. Избрах да уча, да се развивам и да продължа да работя. Исках да се разпределям в роли по мой избор и вкус, когато трябва, разбира се, Не че винаги искам да играя в моите постановки, а само когато имам нужда. По този начин станах независима, защото актьорската професия е изключително зависима. Зависиш от режисьорите, от външния си вид, от годините, които носиш - всичко това е част от професията.

Не се сърдя. Когато това ме връхлетя, реших да поставям спектакли аз. Другата причина е, че работата ми досега с най-големите български режисьори ме научи да мисля и по-режисьорски. Това ми помогна много.

- След моноспектакъла ти „Пътят към Афродита“, поставен по текстове на Исабел Алиенде и твои лични усещания и преживявания, ти се насочи към пиесата на Оля Стоянова „Цветът на дълбоките води“. Кое те провокира в нея и се реши да поставиш творба на български автор?

- Много е хубаво да има нови български пиеси, защото без тях не може да има истински български театър. Оля Стоянова е изключително талантлива, изгражда чудесен диалог...

Това е пиеса по поръчка. С моята колежка Емануела Шкодрева искахме да играем нещо заедно. Мислех за пиесата на Шилер за Елизабет Първа и Мария Стюарт, но тя е остаряла. Така че естествено дойде идеята ми да поръчам пиеса на Оля Стоянова. Тя се съгласи и с удоволствие и ентусиазъм тръгна към това предизвикателство. Получи се много елегантна творба с чувство за хумор и трагичност, с голямо словесно богатство. Благодарна съм й,че ми я подари.

- В разпределението на ролите ти си се спраля на кралица Елизабет Първа за твоя героиня. Крие ли този образ за теб риск ?

- Всяка нова роля крие риск и е предизвикателство. Самата Оля каза, че чува моя глас в героинята си докато пише пиесата и така дойде избора ми за Елизабет.

- Какво е творческото и житейското верую на една талантлива и красива жена като теб?

- Благодаря за хубавите думи! Моята професия и театърът са една Вселена и затова искам да продължавам да се изразявам, да работя още и още и да продължавам да се уча. Съвсем не мисля, че знам и мога всичко. Моженето е процес. Искам да го удължа доколкото мога.

- Какво те огорчава в нашето общество?

-Човек трябва да започне от себе си.  Да се променяме и да се стремим да работим в положителна посока, да тръгнем от малкото към голямото. Иначе всеки си върви по пътя, получава си уроците, ако има сетива да ги види, и това е чудесно. Ако ли не – продължава до следващия път, нататък. Приемам живота такъв, какъвто е - с всичките му предизвикателства. А това е благодатен извор за добри роли в моята професия, театърът е отражение на всичко около нас, на обществото, в което живеем...

Не ми харесва несправедливостта на нашия свят. Не ми харесва, че българската култура и досега е до стената като за разстрел! Че нямаме достойно заплащане, че мизерията руши иначе талантливи хора... Но вместо да се оплаквам, предпочитам да продължавам да работя, защото е по-важно.

- Как виждаш мястото на българската журналистика в тази житейска среда? Къде е е според теб мястото на медиите в културния ни пейзаж ?

- Понякога медиите истински могат да подкрепят един проект, друг път – да го провалят. Могат да извисяват, но и да принизяват. Могат да са полезни, но и да вредят. Не се сърдя на критиките, те дори са по-важни от хвалбите. Стига да са компетентни. Критиката е полезна.  Човек всекидневно се оглежда в медиите.

Пожелавам повече специалисти, хора с позиция, вкус и квалификация да пишат за театър, за изкуство и култура. Тогава нещата си тежат на мястото.

- Така е, но все по-малко издания има за култура ...

- Това е тъжно и жалко. Една нация се измерва по ръста на културата й.

- Как се отнасяш към фалшивите новини и ти самата ставала ли си тяхна жертва?

- Уви, неведнъж! Това не е добре. Не съм искала да съдя авторите им, дори съм им простила на тези журналисти, но съзнавам, че те нямат смисъл в живота, нямат ценностна система и човещина. Има твои колеги, които ровят в личния живот на популярните личности и от това правят сензации. Фалшивите новини са отражение на обществото ни - щом ги има, значи нещо не е наред в него!

Всеки трябва да започне от себе си и да си разчисти оборите...

- Каква е рецептата за едно чудесно артистично и звездно семейство като вашето с Теодосий ?

- Нямам и не следвам рецепти. Просто правя нещата така, както ги усещам. Опитвам се да съм себе си и да отстоявам принципите си. Изцяло съм отдадена и на театъра, и на семейството си – гледам да са в равновесие. Мисля, че везните са изравнени и това ме прави много щастлива. Не съм болезнено амбициозна и не се взимам толкова насериозно. Не жертвам едното заради другото. Опитвам се да намеря моята си ниша и да съществувам почтено !

-Какво би пожелала на читателите на сайта на СБЖ?

- Пожелавам им здраве, любов, любов и пак любов. Да прощават, да обичат повече. Да обичат театъра! Да заповядат на нашите представления, на водещата сцена в България – Народния театър „Иван Вазов“, където има много добри актьори и режисьори.

 

Сподели в
 

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

Германското издание на „Спутник“ публикува ексклузивно интервю с Дорис Шрьодер-Кьорф. Автор на интервюто e Матиас Вите. В настоящата си битност тя е втори мандат депутат от Ландтага (местния парламент) в Долна Саксония, където преди седмица спечели директен мандат от Социалдемократическата партия.

20.10.2017/10:05

Това са думи на невероятен наш съвременник - Джеймс Балог. Те изразяват същността му като човек и майстор на камерата, които може да се изразят с една дума: тревога! Неговите снимки не могат да се гледат спокойно, те действат като шок върху съзнанието и чувствата на днешния човек, прекалено задоволен от благата на неудържимата, и в крайна сметка гибелна, техническа революция. Шок от непознатата, наистина невиждана красота – и от това, което тя вещае...

17.10.2017/11:39

Леонид Млечин е един от водещите руски журналисти с богата творческа биография, която си има и своите последствия в авторитетните награди, с които са оценили журналистическата му дейност. Но преди всичко Леонид Михайлович е председател на УС на Международната академия за телевизия и радио и в качеството си на такъв преди дни беше в България във връзка с проведената у нас ХІІІ Международна конференция „Тероризмът и електронните медии.

04.10.2017/11:33

Емблематичният не само за германската, но и за световната журналистика разследващ репортер – Гюнтер Валраф – навършва днес 75 години. Носителят на редица международни награди за разследваща журналистика и на Международната Ботевска награда за 1986 година (заедно с Марио Бенедети от Уругвай, Нил Гилевич от Беларус и Дмитро Павличко от Украйна) не е фен на празнуването и шумните юбилей.

01.10.2017/13:24

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес известява в писмо до председателя на УС на СБЖ, че МФЖ и ЕФЖ са сезирали Платформата за защита на журналистиката на Съвета на Европа за случая с Виктор Николаев. Българското правителство ще бъде поканено за обяснения по поведението на вицепремиера Валери Симеонов

11.10.2017 /16:39

За пореден път сме свидетели на възмутително, арогантно и несъвместимо с демократичните норми поведение на властимащи спрямо журналист - откритите заплахи, отправени в ефир към телевизиониния водещ Виктор Николаев от депутата на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов.

08.10.2017 /13:06

СБЖ категорично осъжда заканите в ефир към телевизионния водещ Виктор Николаев, отправени от депутата на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов. Подобно поведение е открито покушение срещу свободата на словото, а тя е фундамент на демокрацията

06.10.2017 /20:06

 Мнения

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”

08.10.2017 /17:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки