Д-р Ненад Живановски: Медиите ни да забравят езика на омразата

04.08.2017 /19:02 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ненад Живановски изнася доклад в Македонската академия на науките и изкуствата

След много години чакане беше подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. Много анализатори и журналисти се упражниха да предсказват какво ли не, дори някои подметнаха, че, видите ли, едва ли езикът на омразата ще бъде забравен от хората и медиите. Затова реших да се обърна към един от най-добрите специалисти в тази област - д-р Ненад Живановски, журналист и политически анализатор от Скопие.

Той вече е бил гост на сайта на СБЖ в края на миналата година, когато бе удостоен с наградата на Съюза в категорията документалистика, публицистика, научни изследвания в областта на журналистиката и медиите за своя труд „Езикът на омразата“. Освен това е и член на СБЖ и както самият казва, когато идва в София, не пропуска да се отбие там, за да се види с приятели.

Помислих си, че кой друг, освен Ненад би могъл най-вярно да сподели какво мисли и очакваслед подписването на двустранния договор и дали най-после езикът на омразата в отношенията ни ще отиде в историята. Между другото, македонският журналист и анализатор е с македонско и българско гражданство, но живее в Скопие. Д-р Ненад Живановски е завършил журналистика в Юридическия факултет в Скопие, има магистърска степен по европеистика от Българо-румънския университетски център „БРИЕ“ (Русе) и Европейския университет „Виадрина“ във Франкфурт с магистърска теза „Някои аспекти на кризата в Косово – Косово между историческите митове и реалния регионален проблем“. Докторската си дисертация на тема „Проекции на отношението към България в македонския политически дискурс: наличие или отсъствие на индикации за език на омраза в македонските медии“, защитава през 2013 г. в Русенския университет „Ангел Кьнчев“.

Като журналист е работил за македонски и чуждестранни медии, като „Млад борец“, „Фокус“, „А1 телевизия“, кореспондент от Македония за „Дневни телеграф“ и „Гражданин“ от Белград и, за „Вести“ от Франкфурт. Бил е изпълнителен директор на НПО Коалиция „Всички за справедлив съд“ в Скопие, ръководител на връзки с обществеността в представителството на „Каритас Есен – Национална секция Скопие“ и секретар–говорител на обществените местни радио и телевизии на РМ. Работил е и като професор–инструктор в курсове по журналистика, медии и международни отношения. Професионалната си квалификация е получил и в College of Communication в Лондон, в Radio Deutsche Welle в Кьолн, във Frankfurter Allgemeine Zeitung във Франкфурт и в PR службата на Novartis в Нюрнберг.

В последно време Ненад Живановски вече може да бъде слушан и гледан и в Българиа, тъй като е сътрудник - анализатор и кореспондент на БНР и тв канала BIT от Македония.Журналистът сътрудничи също и на други български медии.

В центъра на академичните и професионалните му изследвания е критичният анализ на политическия и медийния дискурс, анализ на медиите и журналистиката от теоретичен и емпиричен аспект, конфликти, политика и медии, геополитика на Балканите в по-новата история. Автор на статии, публикувани в македонски, български и международни научни списания, както и на книгите „Език на омразата“, която е издадена на македонски, английски и български език. Българското издание е на издателство „Рива“, а английското излиза в Германия и е достъпно чрез Amazon в целия свят. Другата книга на Живановски „Някои аспекти на косовската криза - Косово между историческите митове и реалния европейски проблем“, е издадена на английски език в Германия и също е достъпна чрез Amazon.

 

У нас, не знам как е при вас, г-н Живановски, но все повече се говори и се задава въпросът: дали след подписването на този важен документ ще спре вече езикът на омразата? Какво е вашето мнение и бихте ли го споделили за нашия сайт? Говоря несамо за езика на омразата в медиите, а изобщо.

Първо, мисля, че много повече еуфория по отношение на подписания договор има в България, в българските медии и сред обикновените граждани, отколкото в Македония. Тук на подписването на договора повече се гледа резервирано, за някои дори е „необходимо зло“. Крачката, която правителството на Македония трябваше да направи, за да отблокира евроатлантическите процеси и дали изобщо без тази необходимост би се стигнало до подписването. Скоростта, с която се развиваше целият процес - практически за два месеца се постигна това, което преди не се бе извършило за осем години - дава право за съмнение, че някой трети „елемент“или „фактор“ е изфорсирал цялата работа. Оста Брюксел-Берлин-Вашингтон със сигурност не е оставила София и Скопие сами да управляват целия процес, тъй като в този случай със сигурност не би се стигнало до този резултат.

Що се отнася до въпроса дали след подписването на този договор ще спре речта на омразата, моят отговор има две части. Първо, в македонския медиен дискурс не се използва реч на омразата към България, поне той не е доминиращ или релевантен участник на цялостния дискурс. Разбира се, че има изключения като публичните изяви на журналиста Миленко Неделковски, но той в момента е повечко изолиран случай, отколкото да е тенденция, която дефинира журналистиката в Македония. Ако е за утеха на гражданите в България, той използваше езика на омраза към всеки, за когото преценяваше, че е противник на доскорашното правителство на ВМРО-ДПМНЕ и Никола Груевски. Погледнато от този ракурс, много по-големи жертви на речта на омразата на Неделковски бяха доскорашната опозиция СДСМ и лидерът Зоран Заев, ЛГБТ популацията, неправителственият сектор, албанците в Македония, отколкото България и българите. Смяната на властта доведе до качествена промяна в тази част, медийният достъп на Неделковски е съвсем ограничен - той е прогонен от всички телевизии и публичните му изяви се ограничават до писане на статуси и постове във Facebook и блогове и портали, и практически е несъществен, за да има някакво влияние върху добрите българо-македонски отношения.

Той беше „дългата ръка“на миналото правителство на ВМРО-ДПМНЕ и Никола Груевски, пишеше какво мисли Груевски, и с тяхното минаване в опозиция, и Миленко Неделковски полека лека слезе от сцената.

Другият аргумент, че в Македония няма реч на омразата към България  (поне че той не е значим, за да има определена социологическо-политическа тежест) е и моята книга Език на омразата, публикувана и в България от издателство „Рива“, за която аз получих годишна награда на СБЖ, и в която направих анализ на повече от 650 македонски журналистически продукта, в които има писано за България, и само в 7 намерих екпслицитно използване на езика на омразата към България, което емпирично доказва, че словото на омразата към България е с маргинално и инцидентно проявление, а не съществен елемент на македонския медиен реалитет.

Въпреки това, вие сте права като разширявате въпроса и извън езика на омразата, защото пейоративният, „отрицателният“ език, въпреки че не е според определението реч на омраза и не е според закона наказуема категория, как присъства в македонските медии към България. В споменатото мое изследване от над 650-те новинарски продукта такава реч имаше в 380, докато само 214 изразяваха позитивно отношение, а останалите бяха неутрални. Това е лош баланс за професионализма на македонските медии,  когато пишат за България.

Затова вярвам и се надявам, че договорът ще изиграе своята роля за промяна на съзнанието и възприятието на двата народа в положителен смисъл, което ще рефлектира и в македонските медии да не пишат и гледат на България и българите с пренебрежение.

И още нещо ме интересува: как македонските медии отразяват постигнатата договорка и подписването на договора?

За разлика от това, което имам като впечатление за българските медии, македонските медии са поляризирани и отношението им към Договора зависи от това, дали са проправителствени или опозиционни. Проправителствените оценяват подписването на договора като исторически акт, докато опозиционните, контролирани от Никола Груевски и ВМРО-ДПМНЕ, го смятат за капитулански, че всъщност е ултиматум, а не договор, подписан е под натиск, че е асиметричен, който поставя българската страна на преференциална позиция. Някои медии предадоха и съобщението на ВМРО-ДПМНЕ, че когато се върне на власт, ще направи ревизия на договора. Имайки предвид тази твърда позиция на ВМРО-ДПМНЕ към документа, може да се запитаме: кой бе мотивът на премиера Бойко Борисов да отиде на посещение в кабинета на Никола Груевски, за да чуе, че той е против договора и няма да го подкрепят в парламента на Македония. Това посещение би имало смисъл, ако позицията на Груевски беше обратна.

И все пак, това добър знак ли е и за журналистиката и в македонските медии ще бъде ли забравен езикът на омразата към България?

До голяма степен вече отговорих на този въпрос, а тук бих добавил, че договорът сам по себе си е хартия и времето ще покаже дали ще бъде безполезна тази хартия, ако не отразява и промяната на съзнанието и възприемането на едни към други. Забележките, които идват от България към част от македонските медии и общественост, имат своя контратеза и в обратна посока, така че промяната и еволюцията на съзнанието трябва да бъде от двете страни на границата. Този договор дава възможност и е предпоставка това да стане, но не е гарант, че наистина такова нещо ще се случи. При подписването на договора премиерът на Македония Зоран Заев каза, че той иска да вижда, че чашата е полупълна, а не полупразна. По моето скромно мнение, аз в момента виждам само, че в чашата има вода, но за такъв кратък период от няколко дни все още не мога да преценя дали тя е полупълна или полупразна.

 

Снимки Личен архив

Сподели в
 

С нашите колежки Феня и Искра Декало, които са журналистки от кореспондентския пункт на БНР в Израел, се срещнах при идването им в София. Разговаряхме за сайта на СБЖ за журналистиката и за това как в Обетованата земя гледат на нашего брата. Смятам, че няма нужда аз да ви разказвам кои са те, защото мнозина в гилдията ги познават и уважават. Четете, защото ще ви е интересно. Та ето как сестрите Декало се представили блога си, който водят успоредно с работата си на кореспонденти от Израел:

13.12.2017/21:03

На 11 декември от 11 ч. в пресклуб „Журналист“ в СБЖ ще бъде представена книгата „Един пояс, един път“ на Тодор Радев, работещ в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин. Тя е посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика.

08.12.2017/09:11

За него може да се каже, че от породата скромни и с нищо не парадиращи хора. И ако трябва да го асоциираме, най-вярно ще му пасне образът на голяма част от героите в прекрасните стихове на Борис Христов – онези, които са свити и които не блестят в светлината на самодоволството и пъченето. Но когато дребният на ръст Пенчо Чернаев се изправи пред аудитория, колкото и да е бъбрива залата, моментално замлъква и го слуша с интерес и респект.

01.12.2017/12:00

Според дъщерята на Че Гевара, гостувала наскоро у нас, журналистите често само преповтарят новините, разпространявани от големи центрове за доминиране на информацията, дори без да ги проверяват. Тя разказва също за баща си като журналист - как е пишел и защо е създал „Радио Ребелде” и агенция „Пренса Латина”

27.11.2017/19:37

Не е за вярване, че в пренаселения и шумен център на столицата все още може да има кът на спокойствие и предразполагаща атмосфера, за да се отдаде човек на мисли за култура и изкуство. Ще попитате къде е това райско кътче, на което веднага ще ви отвърна – офиса на портала „Култура“, приютил се в старинна софийска къща в уютно закътано дворче.

25.11.2017/13:52

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки