Георги Жерев се люшка между журналистика и литература

13.08.2017 /12:15 | Автор : Павел Шатев | Източник: Политика Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Георги Жерев - помним го

Hа 4 август писателят и журналист Георги Жерев трябваше да навърши 90. Съдбата реши друго и го въздигна в небесата 14 години по-рано. Но както той обичаше приживе да се шегува с приятелите си писатели, но и с най- близките си - не умираме, ние, Боже.

Така и озаглави един от седемте романа, които написа и издаде до 30 януари 2004 г., когато си отиде на 76-годишна възраст.

Автор е на романите‚ Редници”, „Сияние над Кресна”, „Не умираме ние, Боже”, „Карабашеви”, „Под игото 2000”. „Под игото 2000 и една лисича опашка” и др.

Както и на пиесите „Искри от слънцето” и „Родопска балада” (1973), която благоевградският драматичен театър „Никола Вапцаров” представи 117 пъти на сцената си, ненадминат рекорд досега. Автор е на непоставена досега пиеса за последните дни на Никола Вапцаров, както и на стотици репортажи, есета, фейлетони и разкази.

Георги Жерев е от онези български журналисти и писатели на 20-и век, които предпочитаха да не се блъскат в навалицата пред кабинетите на главни редактори и директори на издателства с ръкописи в ръце, а тихо, кротко и талантливо да пишат своите редове.

С присъщото си чувство за хумор, ирония и сарказъм към недъзите на времето, в което живееше, той получаваше своето творческо удовлетворение, но получаваше и съответната „награда” за това.

Роден е на 4 август 1927 г. в село Ковачевица, Неврокопско. След завършване на гимназията в Града, както и сега се изразяват в Неврокоп, днешен Гоце Делчев, Георги Жерев се установява през 1950 г. в Горна Джумая, днешен Благоевград.

Един от стожерите е на в. “Пиринско дело”, а от 1956 до 1970 г. е кореспондент на БТА за Благоевградски окръг. През 1978 г. се завръща в родното си гнездо Ковачевица, което е напуснал 11-годишен, и в остатъка от живота си се занимава с писателство, възраждане на обезлюденото си родно село и... гледане на телета.

Заспива на работа и го уволняват

Един ден през 1970 г. от ранна утрин Тодор Живков е на посещение в Благоевград. Прерязва лентата на новия завод за механични конструкции (ЗМК), после отиват на тютюневите ниви при работничките. Около обед Тато, домакините от ОК на БКП, както и няколкото журналисти са на обяд в тогавашния ресторант „Волга”.

Идва моментът Тодор Живков да се чукне с представителите на медиите: „А кой е човекът на БТА?”, пита Тодор Живков. „Той отиде да дремне малко, такъв му е навикът по обед, живее на 50 метра оттук”, отговарят му притеснено другите журналисти.

„А, значи доста сме изморили БТА днес с мероприятията си”, реагира иронично Тато и поглежда към местните ръководители на БКП Кръстьо Тричков и Петър Дюлгеров. Това е достатъчно. Те веднага пишат докладна до Лозан Стрелков, шефа на БТА. Един месец по-късно Георги Жерев е уволнен за „кореспондентския си сън”.

Приживе поетът Евтим Евтимов пише за приятеля си:

„За първи път - някъде в средата на 50-те години - срещнах името на Георги Жерев. Често пъти този автор публикуваше фейлетони и очерци на страниците на окръжния вестник “Пиринско дело”. Кой беше този Георги Жерев, който умело използваше силата на публицистичното слово и казваше неща, каквито някои известни автори не смееха да споделят.

Наскоро беше назначен като редактор във вестника и вече се усещаше неговото литературно присъствие. Подобни материали пишеха и други автори, но неговите се открояваха преди всичко със своята художественост.

Той пусна на бял свят първото ми стихотворение "Пиринска земя", после се появиха и други. Аз съм автор на много книги, получил съм немалко високи награди, но най-голямата ми бе отпечатването на това мое първо стихотворение. Благодаря му за подадената ръка!

Когато публикува романа си “Сияние над Кресна”, посветен на Кресненско-Разложкото въстание, изведнъж открихме съвсем друг Георги Жерев. Ние бяхме радостни за този успех. Той беше надминал всички представи за себе си и беше се наредил сред онези известни творци, които

знаят своето място и своята цена  

Аз съм щастлив, че след години през 1978-а, като директор на младежкото издателство, използвах 100-годишнината на това славно въстание и преиздадох романа. Книгата излезе в 25-хиляден тираж, а се оказа малък за големия интерес към нея. Наложи се да отпечатваме допълнителни бройки.

До ден-днешен никой не е написал такава книга за въстанието, каквато е "Сияние над Кресна". Само този роман да беше написал, му стига, за да остане в историята на българската литература. Тази книга е най-хубавият паметник, който писателят Георги Жерев сам си издигна със силата и магията на своето слово.”

Евтимов разказва и една щекотлива история: „Запознахме се през 1980 г. в Ковачевица, където той се беше върнал да живее и твори две години по-рано. Изживяваше някаква драма и тя нямаше нищо общо с терзаещото го безпаричие. Но не униваше, нито пък се оплакваше.

Свързваше двата края - отглеждаше телета в подника (б.а.- зимника) на 200-годишната си къща. Над вратата на обора с въглен беше написал СБП (б.а. - Съюз на българските писатели). Всяка година гледаше по 6 телета, които ги кръщаваше с имена на тогавашните ръководители на съюза. Отнасяше се уважително към телетата,

наричаше ги... Левчев, Голев и т.н.  

Косеше трева за изхранването им, картофи и боб. Припечелваше някой и друг лев от публикувани статии в печата и за участие в литературни четения”. „Безценен е приносът на писателя като член на Организационния комитет за възраждане на Ковачевица, за отпечатването на юбилейния вестник „500 години Ковачевица”.

Мечтата на Георги Жерев селото да се превърне в исторически и архитектурен резерват, във второ Боженци, става факт след Постановление № 89 на МС от 2 септември 1977 г. Съгласно него всички стари къщи са обявени за паметници на културата”, казва още Евтимов в своите спомени.

„През 1968 г. главният редактор на издателство “Народна младеж” Дамян Дамев, човек с особена заслуга да открива и подкрепя млади и неизвестни автори, прочете на един дъх ръкописа “Сияние над Кресна” и без особено колебание го препоръча за издаване”, разказва писателят Владимир Караманчев.

„Днес, от дистанцията на времето, виждам добрата съдба на тази книга, отредена не от критици и авторитети, а от читателите. Този роман и сега се откроява като смело начинание. Той е замислен, творчески наслагван и започнат в трудните години за българската кауза в Пиринския край.

Още не бяха преодолени напълно наглите скопски напъни да се оспори същината на Кресненското въстание като отчаян отпор срещу диктата на Берлинския конгрес да бъде откъсната жива плът от българското отечество.

„Сияние над Кресна” остава единствената значителна творба за второто от трите велики български въстания. На Георги съм му казвал няколко пъти: Завиждам ти най-добронамерено за телеграмата, която ти изпрати нашият учител Димитър Талев през 1965 година по повод излизането на „Редници”: „Честито ти име...”, припомня още Караманчев.


 

Сподели в
 

През 1985 г. когато вождовете на СССР Горбачов и Лигачов издадоха постановлението „О мерах по преодолению пьянства и алкоголизма и искоренению самогоноварения” (самогон - домашно приготвян алкохол), заминах за СССР с журналистическа задача.

21.08.2017/12:00

По най-странно съвпадение точно в деня, в който прокуратурата подгони дъщерята на бившия банкер Цветан Василев за пране на пари, стана ясно, че Върховният административен съд на последна инстанция е решил, че лицензите на телевизиите ТВ7 и ББТ е бил отнет незаконно от СЕМ преди една година.

20.08.2017/15:45

18 ценни снимки, правени преди 125 години, показват първото българско изложение в центъра на Пловдив. "На това място е открито през 1892 г. Събира се елитът на държавата и на града", отбеляза директорът на историческия музей Стефан Шивачев.

17.08.2017/18:52

Фотографска изложба „СЦЕНАТА В КАДЪР – 2 века, 2 поколения“ ще бъде подредена в пространството около Художествена галерия „Борис Денев“ във Велико Търново от 21 до 23 август.

15.08.2017/18:51

За началните десетина години на сп. "Родна реч" никой никога не се накани - или не бе поканен, да напише макар и няколко странички. Уви, все още жив свидетел (съучастник) на това събитие съм само аз.

14.08.2017/16:44

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ние, в Съюза на българските журналисти, изразяваме нашата съпричастност към журналиста от БНТ Иво Никодимов, който бе обект на нападение и побой в Борисовата градина в София.

25.07.2017 /19:15

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017 /21:34

„Новинарският час” по програма „Хоризонт” на БНР представи организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на „Радио България” като „изпълнено обещание” на ръководството на националното радио да започне такава широка обществена дискусия. Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса

07.07.2017 /23:38

 Мнения

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017 /22:35 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки