Георги Жерев се люшка между журналистика и литература

13.08.2017 /12:15 | Автор : Павел Шатев | Източник: Политика Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Георги Жерев - помним го

Hа 4 август писателят и журналист Георги Жерев трябваше да навърши 90. Съдбата реши друго и го въздигна в небесата 14 години по-рано. Но както той обичаше приживе да се шегува с приятелите си писатели, но и с най- близките си - не умираме, ние, Боже.

Така и озаглави един от седемте романа, които написа и издаде до 30 януари 2004 г., когато си отиде на 76-годишна възраст.

Автор е на романите‚ Редници”, „Сияние над Кресна”, „Не умираме ние, Боже”, „Карабашеви”, „Под игото 2000”. „Под игото 2000 и една лисича опашка” и др.

Както и на пиесите „Искри от слънцето” и „Родопска балада” (1973), която благоевградският драматичен театър „Никола Вапцаров” представи 117 пъти на сцената си, ненадминат рекорд досега. Автор е на непоставена досега пиеса за последните дни на Никола Вапцаров, както и на стотици репортажи, есета, фейлетони и разкази.

Георги Жерев е от онези български журналисти и писатели на 20-и век, които предпочитаха да не се блъскат в навалицата пред кабинетите на главни редактори и директори на издателства с ръкописи в ръце, а тихо, кротко и талантливо да пишат своите редове.

С присъщото си чувство за хумор, ирония и сарказъм към недъзите на времето, в което живееше, той получаваше своето творческо удовлетворение, но получаваше и съответната „награда” за това.

Роден е на 4 август 1927 г. в село Ковачевица, Неврокопско. След завършване на гимназията в Града, както и сега се изразяват в Неврокоп, днешен Гоце Делчев, Георги Жерев се установява през 1950 г. в Горна Джумая, днешен Благоевград.

Един от стожерите е на в. “Пиринско дело”, а от 1956 до 1970 г. е кореспондент на БТА за Благоевградски окръг. През 1978 г. се завръща в родното си гнездо Ковачевица, което е напуснал 11-годишен, и в остатъка от живота си се занимава с писателство, възраждане на обезлюденото си родно село и... гледане на телета.

Заспива на работа и го уволняват

Един ден през 1970 г. от ранна утрин Тодор Живков е на посещение в Благоевград. Прерязва лентата на новия завод за механични конструкции (ЗМК), после отиват на тютюневите ниви при работничките. Около обед Тато, домакините от ОК на БКП, както и няколкото журналисти са на обяд в тогавашния ресторант „Волга”.

Идва моментът Тодор Живков да се чукне с представителите на медиите: „А кой е човекът на БТА?”, пита Тодор Живков. „Той отиде да дремне малко, такъв му е навикът по обед, живее на 50 метра оттук”, отговарят му притеснено другите журналисти.

„А, значи доста сме изморили БТА днес с мероприятията си”, реагира иронично Тато и поглежда към местните ръководители на БКП Кръстьо Тричков и Петър Дюлгеров. Това е достатъчно. Те веднага пишат докладна до Лозан Стрелков, шефа на БТА. Един месец по-късно Георги Жерев е уволнен за „кореспондентския си сън”.

Приживе поетът Евтим Евтимов пише за приятеля си:

„За първи път - някъде в средата на 50-те години - срещнах името на Георги Жерев. Често пъти този автор публикуваше фейлетони и очерци на страниците на окръжния вестник “Пиринско дело”. Кой беше този Георги Жерев, който умело използваше силата на публицистичното слово и казваше неща, каквито някои известни автори не смееха да споделят.

Наскоро беше назначен като редактор във вестника и вече се усещаше неговото литературно присъствие. Подобни материали пишеха и други автори, но неговите се открояваха преди всичко със своята художественост.

Той пусна на бял свят първото ми стихотворение "Пиринска земя", после се появиха и други. Аз съм автор на много книги, получил съм немалко високи награди, но най-голямата ми бе отпечатването на това мое първо стихотворение. Благодаря му за подадената ръка!

Когато публикува романа си “Сияние над Кресна”, посветен на Кресненско-Разложкото въстание, изведнъж открихме съвсем друг Георги Жерев. Ние бяхме радостни за този успех. Той беше надминал всички представи за себе си и беше се наредил сред онези известни творци, които

знаят своето място и своята цена  

Аз съм щастлив, че след години през 1978-а, като директор на младежкото издателство, използвах 100-годишнината на това славно въстание и преиздадох романа. Книгата излезе в 25-хиляден тираж, а се оказа малък за големия интерес към нея. Наложи се да отпечатваме допълнителни бройки.

До ден-днешен никой не е написал такава книга за въстанието, каквато е "Сияние над Кресна". Само този роман да беше написал, му стига, за да остане в историята на българската литература. Тази книга е най-хубавият паметник, който писателят Георги Жерев сам си издигна със силата и магията на своето слово.”

Евтимов разказва и една щекотлива история: „Запознахме се през 1980 г. в Ковачевица, където той се беше върнал да живее и твори две години по-рано. Изживяваше някаква драма и тя нямаше нищо общо с терзаещото го безпаричие. Но не униваше, нито пък се оплакваше.

Свързваше двата края - отглеждаше телета в подника (б.а.- зимника) на 200-годишната си къща. Над вратата на обора с въглен беше написал СБП (б.а. - Съюз на българските писатели). Всяка година гледаше по 6 телета, които ги кръщаваше с имена на тогавашните ръководители на съюза. Отнасяше се уважително към телетата,

наричаше ги... Левчев, Голев и т.н.  

Косеше трева за изхранването им, картофи и боб. Припечелваше някой и друг лев от публикувани статии в печата и за участие в литературни четения”. „Безценен е приносът на писателя като член на Организационния комитет за възраждане на Ковачевица, за отпечатването на юбилейния вестник „500 години Ковачевица”.

Мечтата на Георги Жерев селото да се превърне в исторически и архитектурен резерват, във второ Боженци, става факт след Постановление № 89 на МС от 2 септември 1977 г. Съгласно него всички стари къщи са обявени за паметници на културата”, казва още Евтимов в своите спомени.

„През 1968 г. главният редактор на издателство “Народна младеж” Дамян Дамев, човек с особена заслуга да открива и подкрепя млади и неизвестни автори, прочете на един дъх ръкописа “Сияние над Кресна” и без особено колебание го препоръча за издаване”, разказва писателят Владимир Караманчев.

„Днес, от дистанцията на времето, виждам добрата съдба на тази книга, отредена не от критици и авторитети, а от читателите. Този роман и сега се откроява като смело начинание. Той е замислен, творчески наслагван и започнат в трудните години за българската кауза в Пиринския край.

Още не бяха преодолени напълно наглите скопски напъни да се оспори същината на Кресненското въстание като отчаян отпор срещу диктата на Берлинския конгрес да бъде откъсната жива плът от българското отечество.

„Сияние над Кресна” остава единствената значителна творба за второто от трите велики български въстания. На Георги съм му казвал няколко пъти: Завиждам ти най-добронамерено за телеграмата, която ти изпрати нашият учител Димитър Талев през 1965 година по повод излизането на „Редници”: „Честито ти име...”, припомня още Караманчев.


 

Сподели в
 

10 години от голямата учителска стачка от 2007 г. се отбелязват в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе с изложба от публикации, която се открива на 23 октомври от 10 часа в заемната на първия етаж.

23.10.2017/09:01

След успеха на психологическия роман „Кладенецът” този октомври Веселина Седларска ще ви изненада с пъстър букет от портрети и истории, всяка от които илюстрира многоликия и понякога неподдаващ се на обяснения свят на българина.

22.10.2017/16:55

Издателство СОНМ представя на български книгата на полския журналист Ришард Капушчински „Лапидарии IV-VI“ в превод от Милена Милева и Благовеста Лингорска, художник на корицата е Веселин Праматаров.

21.10.2017/12:12

Юбилейната стихосбирка за 80-годишнината на Петко Кицов – поет и журналист, трябваше да се появи тези дни. Съдбата обаче реши друго. Точно преди рождения си ден, на Петковден, поетът Петко Кицов се пресели в по-добрия свят.

19.10.2017/15:29

Денят на българския лекар - 19 октомври, когато се почита Св. Иван Рилски - ще бъде отбелязан във Враца с представяне на авторския филм на телевизионния журналист Ангел Бончев за Свети Лука Кримски - "Светителят хирург", съобщават от общинския пресцентър.

19.10.2017/09:02

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес известява в писмо до председателя на УС на СБЖ, че МФЖ и ЕФЖ са сезирали Платформата за защита на журналистиката на Съвета на Европа за случая с Виктор Николаев. Българското правителство ще бъде поканено за обяснения по поведението на вицепремиера Валери Симеонов

11.10.2017 /16:39

За пореден път сме свидетели на възмутително, арогантно и несъвместимо с демократичните норми поведение на властимащи спрямо журналист - откритите заплахи, отправени в ефир към телевизиониния водещ Виктор Николаев от депутата на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов.

08.10.2017 /13:06

СБЖ категорично осъжда заканите в ефир към телевизионния водещ Виктор Николаев, отправени от депутата на ГЕРБ Антон Тодоров и от вицепремиера Валери Симеонов. Подобно поведение е открито покушение срещу свободата на словото, а тя е фундамент на демокрацията

06.10.2017 /20:06

 Мнения

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”

08.10.2017 /17:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки