Посланик Наргиз Гурбанова: Медиите в Азербайджан се радват на солидна подкрепа

16.08.2017 /10:59 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Посланикът на Азербайджан Н. Пр. Наргиз Гурбанова

С Нейно Превъзходителство посланика на Азербайджан Наргиз Гурбанова се срещнахме и разговаряхме малко след отбелязването в нейната страна на Деня на националната преса (22 юли). Отдавна бяхме планирали това интервю за сайта на СБЖ, но поради многото ангажименти на г-жа Гурбанова се срещнахме в разгара на горещия отпускарски сезон.

Наргиз Гурбанова е извънреден и пълномощен посланик на своята родина от малко повече от година време у нас. Тя е от онези млади дипломати, които веднага спечелват хората несамо със своята източна красота, но и с начетеността, активността и откровеността си. При нея няма фрази, облечени в униформата на онази изплъзваща се дипломация, която не казва нищо, а напротив – Наргиз Гурбанова бързо спечелва приятели и съмишленици със своята откритост и готовност да изслуша или пък да сподели своето мнение.

Но все пак, кой е представителят на

една от красивите и пълни с легенди страни, каквато е Азербайджан?

Тя е доктор на философските науки и е назначена за посланик в България на 12 януари 2016 г.,като връчва своите акредитивни писма на тогавашния президент Плевнелиев на 24 февруари същата година.

Преди Азербайджан да я изпрати като свой посланик в България, Наргиз Гурбанова заема длъжността директор на дирекция „Икономическо сътрудничество и развитие” при Министерство на външните работи на Република Азербайджан и отговаря за насърчаването на икономическия дневен ред на страната в чужбина, за партньорството с глобални и регионални икономически организации, за сътрудничеството с Европейския съюз, както и за укрепването на двустранните икономически връзки и регионалното икономическо сътрудничество. В качеството си на заместник-шерпа(личен представител на лидерите на Г-20 по време на срещите на върха.Бел. Р. Е.) д-р Гурбанова допринесе за първото по рода си участие на Азербайджан като страна-гост в работата на Г-20 по време на турското председателство през 2015 година.

Кариерата си в Министерство на външните работи Наргиз Гурбанова започва през 2001 г. като заема различни позиции в дирекция „Икономическо сътрудничество и развитие”. Дипломатическата си кариера тя гради в посолството на Азербайджан в Австрия (2004 - 2007) и в посолството на страната в САЩ, където е съветник, временно управляващ и заместник-ръководител на мисията в периода 2010 – 2013-та.

Докторската си степен по философски науки защитава и получава в Университета във Виена през 2009 година. Академичната й степен включва бакалавърска и магистърска степен по международни отношения от Бакинския държавен университет в Азербайджан (1997), а е магистър по Международен мениджмънт от Западния университет, Азербайджан (1999). Г-жа Гурбанова е учила също и международен бизнес в Международното бизнес училище Йоншопинг в Швеция (2000) и международно право в Университета в Ница, Франция.

Ваше превъзходителство, моля Ви да разкажете кои структури се занимават с медиите в Азербайджан? Доколкото знам, съществува Азербайджански съвет по пресата. Какви са неговите функции?

Първо, искам да отбележа, че тази година азербайджанската преса отбелязва 142 години. Историята на медиите в Азербайджан започва през 1875 г. На 22 юли 1875 г. азербайджанският учен, преподавател и просветител Хасан бей Зардаби основава първия печатен орган в страната – вестник  "Екинчи".

Въпреки че излиза от 22 юли 1875  до септември 1877 г. в общо 56 броя, "Екинчи"играе незаменима роля във формирането и развитието на националния азербайджански печат. По своята същност той има просветителска мисия и за кратко време става много популярен сред образованите слоеве на обществото, както  и сред обикновените хора. Не е случайно, че изтъкнатите преподаватели и писатели от онова време сътрудничат на вестника и редовно публикуват статиите си в него.

С Указ на Президента на Република Азербайджан от 5 юли 1991 г. 22 юли - деня на излизането на първия брой на вестник "Екинчи",  е обявен за Ден на националната преса.

След връщането на Независимостта през 1991 г., в Азербайджан са създадени всички условия да се гарантира свободата на словото и печата, формирането на демократична и плуралистична преса и установяването на правна и регулаторна база, за да се осигури икономическата й независимост.

Днес в подкрепа на медиите действат Фондът за развитие на средствата за масова информация към Президента на Република Азербайджан, Съветът по пресата (СП) и други структури. Искам да отбележа, че Съветът по пресата се явява саморегулиращ се орган. Той е създаден на 15 март 2003 г. по време на първия конгрес на азербайджанските журналисти, с участието на 180 водещи медии.

Целта на Съвета по пресата е реализацията на обществен контрол на журналистите при изпълнение на техните професионални функции, в съответствие с изискванията на законодателството и професионалните им принципи; укрепване на връзките и доверието на пресата с държавните органи, обществеността; създаване на по-големи възможности за свободата на словото, мнението и информацията. Съветът осъществява възможностите за досъдебно разрешаване на конфликти в сферата на дейността на медиите, приема жалби за поведението на сътрудниците в редакциите, разследва ги и взема решения по въпроса. Основната задача на Съвета по пресата е да разследва жалбите.

От 2005 г. Съветът по пресата е член на Световната асоциация на съветите по печата (World Association of  Press Councils) и на Съюза на европейските съвети по пресата (Union of  European Press Councils).

Основният източник за финансиране на дейността на тази структура е годишният членски внос на организациите, които са в Съвета по пресата. Освен това Съветът осъществява проекти с финансовата подкрепа на различни чуждестранни фондове, посолства, представителства на международни организации в Азербайджан, както и с подкрепата на Правителствения фонд за поддържане на развитието на средствата за масова информация към Президента.

Съществува ли в Азербайджан организация, подобна на Съюза на българските журналисти? Ако да, моля, разкажете ни за нея.

Трябва да отбележа, че Организацията на обединените азербайджански журналисти (ООЖА) съществува от 1995 г. Тя е обществена и творческа организация, която включва около 3000 журналисти, обединени от идеята за единство, независимост, свобода. Те работят в повече от 1000 вестника и списания, 25 телевизионни и радио компании, 20 информационни агенции и около 40 издателства.

Целта на сдружението - формиране на общественото мнение и обединение на усилията на журналистите да го изразят. ООЖА се занимава също и със защитата на правата на журналистите и насърчава развитието на СМИ, свободата на словото, плурализма и демокрацията, води борба за приемане на нови прогресивни закони за печата, организира срещи, семинари, провежда конкурси. Всяка година ООЖА определя победители сред талантливите журналисти на страната в 12 категории и на 22 юли, в Деня на националната преса, ги награждава с премия на името на  Г.Б.Зардаби.

ООЖА оказва помощ на журналисти, които са бежанци или разселници по принуда в резултат на Азербайджанско-арменския конфликт; на редакциите на вестници на азербайджанските територии, окупирани от въоръжените сили на Армения; на служители на печата и представители на медиите, които са пенсионери.

Кой защитава синдикалните права на журналистите във Вашата страна?

Профсъюзната организация на азербайджанските журналисти (ПОАЖ), създадена през 1997 г., в съответствие с Устава си защитава социалните, икономическите и трудовите права на работещите в СМИ, а също и допринася за свободата на словото и печата. За да се постигне тази цел, организацията провежда различни семинари, конференции, ако е необходимо се намесва в конфликти в СМИ за тяхното разрешаване. В момента тя , състояща се от 125(?) члена, поддържа тесни връзки с организациите на журналисти в други страни.

За постигането на горепосочените цели ПОАЖ си сътрудничи  както с правителствени структури, така и с неправителствени организации. От 1998 г. организацията реализира различни проекти, които представляват значителен принос за развитието на свободата на словото в Азербайджан. ПОАЖ публикува годишен отчет за социалното положение на журналистите и събитията, които са се появили в пресата. Докладът се изготвя въз основа на проучване, проведено сред журналисти, работещи в различните СМИ.

Необходимо е да се отбележи, че Профсъюзната организация на азербайджанските журналисти е член на Международната федерация на журналистите (International Federation of journalists) и на Федерацията на европейските журналисти (European Federation of journalists). Също така Организацията е един от учредителите на Съвета по печата.

А кой контролира дейността на медиите?

В глобализиращия се свят, в информационната ера пресата, независимо от свободата и силата й, е обект на голямо влияние. От тази гледна точка е необходимо да се отстранят препятствията, които ограничават свободата на изразяване и информиране, както и да се създадат условия за развитие на свободната преса.

Конституцията на Република Азербайджан гарантира свободата на масово информиране, забранява  цензура, наложена от Правителството на средствата за масова комуникация, включително и на печата. За първи път в границите на ОНД през 1998 г., е отменена цензурата в страната, Азербайджан отказа държавния контрол върху пресата.

Днес в Азербайджан се формират съответстващи на международните стандарти, свободни, плуралистични медии. Държавата е създала всички необходими условия за независимото и всеобхватно развитие на СМИ. Без каквато и да е вътрешна намеса или създаване на такава от външна страна,  средствата за масова комуникация събират необходимата информация и я представят на вниманието на обществеността. Специално внимание от страна на правителството се оказва на независимата преса и журналисти. По този начин, с президентския Указ от 30 юли 2008 г., се утвърди  "Концепция за държавна подкрепа за развитие на средствата за масова комуникация в Република Азербайджан". В Концепцията, наред с други въпроси, се предвижда  развитието на свободата на мнението, словото и информацията, както и подкрепата за независимост на средствата за масова информация.

Именно в резултат на тази политика Република Азербайджан заема водеща позиция сред страните от ОНД и Източна Европа по количеството и качеството на средствата за масова информация. В Азербайджан функционират повече от 5000 печатни СМИ, около 300 онлайн медии.

Създадените медии принадлежат към организации с различни политически и обществени позиции, частни структури и физически лица. В страната се издават около 40 ежедневника, повече от 200 седмични и месечни вестника. Публикуват се повече от 80 списания, които обхващат научни и практически, политически, социални и икономически въпроси, проблеми на жените и децата, както и списания с развлекателен характер. В Азербайджан около 20 информационни агенции редовно разпространяват разнообразна информация за събитията, които стават в страната и по света. В регионите излизат около 100 вестника и списания.

След 1998 г. в Азербайджан се откриха нови частни телевизионни и радио канали, а покритието на кабелната телевизия през последните години се увеличи. В момента в Азербайджан се излъчват 9 национални, 14 регионални, 14 кабелни телевизии, 1 сателитна телевизия, 14 радиа. През 2005 г. на основата на Азербайджанската национална телевизия се създаде акционерното дружество "Телевизионни и радиопрограми на Азербайджан". През същата година, на базата на втория национален канал, се учреди и започна да действа "Обществена телевизионна радиопредавателна компания". Взеха са всички необходими мерки за  материално–техническото осигуряване и реалната й дейност. Съгласно постановление на Кабинета на министрите от 2001 г., на територията на  страната започна преминаването към цифрово радиоизлъчване, което завърши през 2014 г.

В Азербайджан са регистрирани повече от 50 журналистически организации, около 30 от тях са активно ангажирани в отстояването на свободата на словото и информацията и в засилването на икономическата независимост на медиите, защитата на правата на журналистите, разширяването на възможностите за получаване на  информация, регулирането на отношенията между медиите и обществото и на други въпроси. Увеличава се броят на независимите търговски дружества, занимаващи се с разпространението на медиите в страната. В момента в столицата и регионите функционират 23 такива фирми.

Каква е ситуацията с финансирането на медиите?

В Азербайджан, с цел гарантиране на свободата на словото и информацията, укрепването на материално-техническата база на медиите и засилването на социалната защита на журналистите, последователно се взеха решения, подкрепени със съответните укази и заповеди. В края на 1998 г., с цел подобряване на материално-техническата база на СМИ, вестниците бяха освободени от данък добавената стойност. В Данъчния кодекс се предвидиха изгодни условия за насърчаване на развитието на медиите, за да се подобри финансовото им състояние и укрепването на материално-техническата база. С Президентски указ "За допълнителни мерки за повишаване на обществената загриженост за Средствата за масова информация в Република Азербайджан" от 20 юли 2001 г. се отмени таксата мито върху вноса на вестникарска хартия в страната и се взе решение да се предоставят на вестниците дългосрочни и изгодни заеми. С разпореждане на Президента от 5 септември 2002 г., от Националния фонд за подпомагане на предприемачеството за финансиране на проекти в областта на СМИ бяха отпуснати 600 хиляди долара. С Указ на Президента на Азербайджан от 9 януари 2003 г. дълговете на вестникарското издателство "Азербайджан" бяха замразени за период от 3 години, а през март 2006 г. бе решено те да се изплатят в размер на 450 хиляди долара от държавния бюджет.

Следва да се отбележи, че от 2000 -та г. Денят на азербайджанската национална преса се празнува на национално ниво. През 2005 г. и 2010 г., стотици журналисти получиха почетни звания и държавни отличия. Всяка година на водещите вестникарски издателства и новинарски агенции се дава еднократна финансова помощ.

Като се има предвид важната роля на СМИ в процеса на формиране на гражданското общество, основната цел на "Концепцията за държавна подкрепа за развитие на средствата за масова информация в Азербайджан" е да се подобрява механизмът за оказване на помощ на редакциите, да се насърчава използването на нови комуникационни технологии в информационния сектор, да се разширява  ползотворното сътрудничество между обществото и медиите, да се създават условия за повишаване на професионализма и отговорността на журналистите; да се засилва социалната защита и продуктивното използване на потенциала на средствата за масова информация в решаването на проблемите, приоритетни за държавата и обществото.

В съответствие с изискванията на Концепцията, на 3 април 2009 г. беше създаден Държавен фонд за подкрепа на развитието на средствата за масова информация към Президента на Република Азербайджан. Основната задача на Фонда е осъществяването на предвидените в Концепцията предложения за развитие на свободата на словото и информацията, а също така и финансиране на програми към СМИ, проекти и други дейности. Фондът е независим орган и неговата дейност се контролира от Надзорния съвет, който е представен от институциите на гражданското общество. През изминалия период, започнал от 2009 г., за финансиране на медийните проекти от държавния бюджет на Фонда бяха отпуснати 40 млн маната.

С разпореждане на Президента от 22 юли 2010 г. "За мерките за засилване на социалната защита на служителите в медиите в Азербайджан", са отделени 5 млн. маната (приблизително 3 млн. долара) за изграждане на жилищна сграда за журналисти. На 22 юли 2013 г. сградата бе открита и в нея бяха осигурени 156 апартамента за работещи в медиите. На същия ден, в съответствие с Разпореждането на Президента "За допълнителни мерки за засилване на социалната защита на служителите на медиите в Азербайджан"се поставиха основите на нова сграда от 255 апартамента за журналисти.

Преди няколко дни Президентът на Република Азербайджан, във връзка с Деня на националната преса, присъства при предаването на тези апартаменти на новодомците. По време на церемонията Президентът на Азербайджан заяви, че скоро ще бъдат поставени основите на третата жилищна сграда от 255 апартамента.

Съществува ли в Азербайджан медийно законодателство?

През декември 1998 г. беше приет Закон "За средствата за масова информация". С приетото от Милли Меджлиса на 28 декември 2001 г. ново издание на закона е напълно гарантирана свободата на словото и информацията, независимостта на медиите и журналистите. Новият закон забранява използването на каквито и да било мерки, ограничаващи свободата на пресата. Днес за учредяването на печатен орган е нужно само да се подадат необходимите документи в Министерството на правосъдието и след 7 дни  може да започне издаването му.

През 2002 г. и 2004 г., в сътрудничество със Съвета на Европа бяха разработени и впоследствие одобрени законите "За телевизионното и радио излъчване“ и "За общественото телевизионно и радио излъчване". А през 2003 г., в качеството си на независим обществен орган, беше създаден Националният съвет за радио и телевизия, който регулира дейността на електронните медии.

За пълното осъществяване на свободата на журналистите да получават информация, по Разпореждане на Президента от 30 септември 2005 г. беше утвърден закон "За получаване на информация". При разработването му участваха големи медийни организации, както и експерти от Съвета на Европа. В резултат законопроектът получи висока оценка от местни и чуждестранни експерти, а сега се смята за най-прогресивният законодателен акт в европейското пространство. След приемането на закона "За получаване на информация" в правителствените органи започнаха  да се оформят управления, свързани пряко с обществото и пресслужбите. Всички притежатели на информация, установена със закон, създадоха информационни ресурси в интернет и в момента провеждат последователни мероприятия за подобряване използването на тези ресурси.

С цел подобряване на прозрачността на дейността на държавните органи, осигуряване на отчетност, разширяване на участието на обществеността и използване на нови технологии, с Разпореждане на Президента на Азербайджан от 5 септември 2012 г. беше одобрен "Национален план за действие за насърчаване на правителството за 2012-2015 г.“ В документа беше предвидено опростяването на получената информация, редовното информиране на обществеността от държавните власти за своите дейности, подобряването дейността на единна електронна база данни на нормативно-правни актове, разширяването на участието на обществеността в управлението, усъвършенстването на електронните услуги, осъществяващи изпълнението на образователни дейности и създаването на сътрудничество в областта на насърчаването на откритото управление.

Каква е целта на Азербайджанския медиен център?

Медиен център Баку е една нова и иновативна компания в областта на медиите в Азербайджан, която функционира от 2013 г. За изминалия период, по поръчение не само на държавните институции, но също така и на различни организации, се използваха най-съвременни технологии, компанията продуцира и издаде множество аудио и видео материали.

При заснемането и излъчването на Първите европейски игри, на 30-ия Европейски шампионат по художествена гимнастика, състезанието Формула 1, които се превърнаха в традиционни турнири "Tour d'Azerbaijan", IV-те ислямски игри на солидарност, Медиен център Баку си сътрудничи с европейски компании, имащи голям опит в тези области.

През юни тази година влезе в експлоатация новия офис на организацията. Построена в оригинален стил, сградата на Медиен център Баку беше изградена в рамките на 2 години. В сградата бяха създадени бази за демонстрация и съхранение на оборудването, павилиони за фото и видеозаснемане. Стаите за монтаж, звукозаписното студио и архивът на Центъра също са снабдени с модерно техническо оборудване.

Удостоен с редица награди от международни конкурси, Медиен център Баку представи на публиката интересни документални филми, заснети по поръчка на Фондацията  „Гейдар Алиев“. Документалният филм "Целта - Баку. Как Хитлер загуби битката за нефт", изготвен съвместно с френската компания C&C преди няколко години, беше показан на 26 езика по световноизвестния канал "National Geographic" по целия свят и успя да създаде доста ясна представа за ролята на азербайджанския петрол през Втората световна война. Документално-художественият филм "Пътуване към вечността", който разказва за тежката съдба на делегацията на Азербайджанската Демократична Република, изпратена на Парижката мирна конференция начело с Алимардан бей Топчибашев, спечели големите симпатии на зрителите. Филмът "Под едно слънце", посветен на Годината на мултикултурализма в Азербайджан и преведен на 6 езика, разказва на европейската аудиторията за азербайджанския модел на мултикултурализма.

 

Снимки Иван Василев и личен архив

Сподели в
 

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

13.11.2017/19:01

Наричат я с много любов един от символите на Москва, град в града, пътя до седмото небе и с още много други ласкави имена… Но тя си остава тв кулата „Останкино“, откъдето тръгват всички новини по света и Русия и която е приютила много телевизионни канали и радиа. Достатъчно е само да споменем Първи канал и НТВ, а другите се равняват по тях.

08.11.2017/11:23

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

24.10.2017/19:22

Със Златния глас на Родопите Валя Балканска се срещаме преди известно време, този път пред фонтаните на Народния театър. Пътят от служебния вход на театъра до сцената се изминава само за пет минути време, а на нас ни отне повече от половин час, защото почти на всяка крачка ни спираха хора от различна възраст, но като че ли май повечето бяха млади, които й целуваха ръка или нея самата, или пък искаха да се снимат с нея.

24.10.2017/15:24

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки