Георги Чапкънов: Всички искат да стават вождове на тази печална България

24.08.2017 /21:13 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Георги Чапкънов-Чапа в ателието си

„Журналистиката трябва да е обезпечена с пари, за да е независима, за да не е продажна,” казва един от най-изтъкнатите ни скулптори, който скоро ще украси София с още една своя творба - паметник на братята чехи Иржи и Теодор Прошек, точно срещу сградата на БНТ

Един от най-добрите съвременни български художници и скулптори, Георги Чапкънов-Чапа е роден на 24 януари 1943 г. във Вълчи дол, Варненска област. Обичан, дори обожаван от мнозина, но и критикуван от някои, Чапа остава недокоснат от тези аномалии на времето. И с гениалността си на творец, и с добротата си на човек той остава уникален вече толкова години. Негови емблематични произведения стоят гордо на знакови места в столицата, в страната и по света.

Носител на много престижни наши и международни награди, Чапа получи  преди две години и орден „Св. Св. Кирил и Методий“ за особени заслуги за изкуството и културата на България. Той е и горд дядо на осем внука от тримата си синове.

Разговорът ни с него тръгна от последния му проект, който ще има своята премиера през септември. Предстои откриване на паметник на братята Иржи и Теодор Прошек пред сградата на Българската национална телевизия. Още една творба на Герги Чапкънов ще краси градската среда на София...

- Чап, какво ново при теб? Разкажи на читателите на нашия сайт за новата си творба и защо се спря на тези двама братя чехи?

- Както е знайно, точно срещу БНТ беше бирената фабрика на братята Прошек. Те са уникални личности. Влюбили се в България и дори се преименували с български имена – Георги и Богдан. Удивителни хора, които остават до края на живота си в нашата страна и тук умират. Създатели са не само на тази фабрика, много голяма и модерна за времето си, но и на Лъвов и Орлов мост.

Почти никой не знае за голямата им заслуга към нашия народ. Редно беше да има един знак, една пластична благодарност към тях, с който да се напомня на софиянци, на българите, кои са те и какво са направили за нас. Дори има важен, любопитен момент в тяхната биография - по-големият брат е бил близък с Левски.

- Какво представлява скулптурата в тяхна памет?

- Това е кръгла маса виенски стил и пет стола около нея. На двата стола са седнали братята Прошек, с по една халба бира, а на останалите може да заповяда всеки, който иска да бъде в тяхната компания. На едно пано зад тях  ще бъде написано какво за направили тези братя за българите.

- На какъв етап е творбата ти?

- Всичко е вече готово и се лее от бронз. До края на септември ще е готова. Мой архитект е Станислав Константинов, помагат ми синът ми Константин и снаха ми Станислава, които също са художници.

- Какво е твоето мнение за вече бившия паметник „1300 години България“ пред НДК? Много се изписа и изговори за това, имаше и съпротива срещу премахването му от група интелектуалци.

- Най сме силни да рушим, а не да съзидаваме! Дойде ли времето да се съзидава, няма пари, няма това, няма онова. Или се направи и после се руши... Малко хора знаят за предисторията на проекта на Вальо Старчев – паметника „1300 години България“. Преди да бъде построен, той седя година и половина в ЦК на БКП. После бе построен скоропостижно за един от конгресите на партията и естествено започна да се руши бързо... Това беше обаче една стопроцентова скулптура. Като цяло стоеше идеално!
Като наближат избори, веднага някои искат да се махне и паметника на Съветската армия. Той, слава Богу, е здраво направен и нищо му няма. Но като факт, който ознаменува част от нашата идиотска история, той трябва да остане.

Глупост беше и събарянето на Мавзолея. За да се съхрани историческата ни памет, нищо не трябва да се руши. Независимо какви позорни истории и тъжни факти ги свързват тези паметници, те трябва да останат за поколенията.

- Къде са изкуството и културата днес в нашето общество, след като за култура се заделят позорно малко средства от държавния бюджет?

- Виждаш какво вълнение предизвикват изборите, какво чудо! А зад всичката тази демагогия и драматургия се пилеят страшно много пари. Първо, 240 депутата са много за нас. Всички налитат да стават вождове, да управляват тази печална България !... Да продължават да я скубят... Но нито един, нито веднъж, нито една партия, фракция или вожд не е споменал думата култура – тази дума не съществува в речника им. Като си помислиш – Радичков беше в парламента, за малко, но напусна, защото нормалният, свестният човек не може да понесе каквото става там...

- А за днешната българска журналистика какво мислиш?

- Горката журналистика! Не може по-голямата част от изданията и медиите у нас да се командват от Делян Пеевски. Как така ?!

- Не всички са му подвластни...

- По-голямата част обаче са. И тъпчат хората със сензации, клюки, глупости... Журналистиката трябва да е обезпечена с пари, за да е независима, за да не е продажна. А не просто да съществува.

- Как гледаш на проблема с фалшивите новини?

- Категоричен съм – трябва да има сериозни санкции, може би не чак затвор, но санкции за всеки, който е написал или тиражирал фалшива новина. Отнякъде се чуло, отнякъде се разбрало, как така?! Ние сме една шепа хора тук, познаваме се и на всеки е ясно какво вършат всички. Нека не се лъжем глупаво.

- Канили са те да живееш и работиш в чужбина. Какво те задържа тук все още и теб, и децата ти?

- Страната, не държавата! Двете нямат нищо общо помежду си.

- Ти си творец с доказано ярко присъствие в културния ни живот. Имаш ли свои ученици и последователи ?

- За нещастие, толкова одъртях, че и моите ученици започнаха да си отиват от този свят...Имам, не един, не двама... Духовно ме следват мнозина. Имам последователи и ученици в този смисъл, които не само ме обичат, но и ме обожават. Нито съм го искал, нито съм ги карал за такова отношение. Но съм горд и благодаря Богу, че има толкова млади хора, които ме обичат искрено. Защото, както е знайно, у нас властва омразата. Сърцето ми се разтапя от тази обич.

- Какво би пожелал на читателите на нашия сайт ?

- Преди всичко да могат да понесат тази мизерия, в която съществуват, със святата надежда, че това няма да е за дълго и ще се промени най-сетне един прекрасен ден! Да са здрави и да им е сладка ракийката ...

 

Сподели в
 

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

18.01.2018/15:30

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

14.01.2018/12:57

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

04.01.2018/17:12

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

20.12.2017/08:07

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

18.12.2017/08:23

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

По повод празниците председателят на УС на СБЖ отправя благопожелания към цялата журналистическа колегия

22.12.2017 /20:11

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 37 гости

Бързи връзки