Начало
 
 

Диляна Гайтанджиева: Никой не ми обясни защо ме уволниха

31.08.2017 /10:34 | Източник: Front News Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Диляна Гайтанджиева в Сирия

В интервю за News Front журналистката, разкрила международна схема за снабдяване с оръжие на джихадистите в Сирия, разказва какво са я разпитвали в ДАНС, как са прекратили трудовия й договор и има ли независима журналистика в България

Предлагаме текста на интервюто на Диляна Гайтанджиева, излязло на 26 август в руската версия на електронното издание News Front.

Българската журналистка Диляна Гайтанджиева, която стана широко известна с разследванията си, свързани с оръжейните доставки на САЩ и Саудитска Арабия за терористите в Сирия, е била уволнена от вестник „Труд” точно в навечерието на поредното си пътуване до Сирия, където е трябвало да продължи разследванията си.

News Front успя да зададе на Диляна редица въпроси по оформилия се скандал с уволнението и с политическите претенции към журналистката.

NF:  Диляна, вие сте провеждали журналистическо разследване относно оръжейни доставки от европейски страни в Сирия и само няколко дни преди поредното ви пътуване дотам с цел да продължите работата си, сте били увалнена от заеманата длъжност във вестник „Труд”. Нещо повече, разпитвали са ви в българската Държавна агенция за национална сигурност относно вашите източници на информация. Какво стана всъщност?

ДГ: Преди няколко дни ми се обадиха от ДАНС и ме помолиха да отида при тях, без да уточняват каквито и да е причини за разпита. Вчера посетих офиса им, където ме разпитваха за моите източници на информация и, както разбрах, те са задвижили разследване за изтичане на документите, сочещи, че в оръжейните доставки за терористите са замесени Азербайджан, САЩ, Саудитска Арабия, България и много други европейски страни.

Стана ми ясно, че българските правоохранителни органи не разследват съдържанието на тези документи. Те разследват как съм ги получила аз. Няколко часа, след като разпитът там приключи, ми се обади секретарката на вестника, в който работех до вчера. Тя каза, че трябва да отида в офиса на „Труд” и да подпиша молба за напускане. Никой нищо не ми обясни и аз и досега не знам причината да вземат това решение - юридически казано, да прекратят моя договор.

NF: Смятате ли, че това може да е пряко свързано с властите след вашия разпит в агенцията по сигурността?

ДГ: Да си призная, това не е неочаквано за мен. Аз работя в България и тук... Това, разбира се, е местен проблем, но хората трябва да знаят откъде започва тази история. В България няма независима журналистика. Има корпоративни медии, има медии на мейнстрийма, които следват прамителствения дневен ред, и за разследващия журналист е крайно трудно да намери трибуна.

Говоря сега не само за мен, а за журналистиката като цяло. Този въпрос засяга конфликтите по цял свят. И доставките на оръжия за терористите по цял свят. Не става дума за мен, а за това, как се отнасят към разследващите журналисти, които се занимамат с проучване на този въпрос, на тази криминална схема. Те не могат свободно да работят, не им позволяват да работят независио.

Много съм благодарна на вашата агенция за това, че ми е предоставена възможност да кажа истината пред хората. Както е известно, в България няма такова понятие като свободна преса.

NF: Срещали ли сте някакви проблеми по време на вашата работа по разследването?

ДГ: Не, буквално преди няколко седмици има среща с главния редактор.  Обсъждахме командировката ми в Сирия. Той каза, че ме подкрепят и си струда да продължа моето разследване. Обсъдихме плановете по продължаване на работата, по пътуването. И аз действително се канех да замина, но не очаквах, че станалото ще се случи именно сега. Защото - как мога да продължавам работата си, ако договорът ми е спрян? И съм загубила работата си. При това без да получа никакво обяснение за случващото се. Разбира се, аз си имам мои предположения по този повод, но те официално не казаха нито дума.

NF: Очаквате ли някакви обяснения от ластите по-нататък?

ДГ: Преди няколко месеца, когато открих и заснех склад с българско тежко оръжие, влястите казаха, че нямат нищо общо и че България като държава няма отношение към тези оръжейни доставки. Никой не разследва как това оръжие се е оказало при терористите в Сирия. Те просто го отминаха, отричаха всички обвинения за българско оръжие навсякаде, не само в Сирия. Това е забранена тема в България. Никой не иска да задава въпроси и да отговаря на тези въпроси. Затова аз досега не съм получила обяснения от българските власти.

Честно казано, след вчерашния ми разпит аз знам, че нито агенцията за сигурност, нито прокуратурата ще направят каквото и да е, за да се доберат до истината. Те не искат да разследват, на тях само им трябват моите източници и това плаши, това е заплаха за свободата на словото. Не само в България, а и изобщо.

Познавам много чуждестранни журналисти, които работят в същите условия като мен. Имам предвид как запушват устата на журналистите. Но аз съм убедена, че рано или късно ще стигна до истината, защото смятам да продължа разследването за оръжейните доставки не само в Сирия, но и в Пакистан, Афганистан, Йемен.

Защото войната в Сирия скоро ще свърши и всички тези терористи скоро ще се прехвърлят или в Африка, или в Афганистан, или в Пакистан. Затова аз съм убедена, че олъжейните доставки ще продължават и ще попадат в ръцете на терористите. Затова а ще ги следвам. Няма значение къде. Ще продължавам работата си.

NF: Вие вършите наистина прекрасна работа. Няма никакво съмнение, че органите на властта и въоръжението са неразривно свързани едни с други.

ДГ: Оръжието - това са пари, затова проблемът според мен е в това, че властите печелят от това въоръжение, затваряйки си очите пред всичко останало.

NF: Кажете, получавали ли сте преки заплахи след всичко случило се?

ДГ: Не, преки заплахи не съм получавала, макар да има много начини на сплашване - закани, обвинения. Но на мен такива неща не ми действат. Не ме е страх и нямам какво да губя.

NF: Не се ли боите да продължавате работата си, разследването си? Да посещавате горещи точки?

ДГ: Това ми звучи като повик всеки път, когато ми задават такъв въпрос. Трудно ми е да обясня, но когато веднъж си видял войната в очите на дете, когато се сблъскваш с такава ситуация, ти искаш да направиш правилния избор, за да решиш този конфликт, този проблем. Искаш светът да научи истината, защото нали има такова твърдение - „Първата жертва на войната е истината”. И нашата мисия е в това, истината да достигне до хората. Дори и бидейки под подозрение, дори и уволнена от вестник „Труд”, аз няма да изоставя работата си, тъй като това е призванието ми в живота. Така го чувствам.

Може би това звучи прекалено шаблонно, но не е така, защото ти плащаш висока цена, за да си военен кореспондент. Това е много тежко емоционално натоварване. Освен физическото натоварване, което можеш да изпитваш, и освен физическия риск, можеш да изживяваш и кошмари нощем, да се чувстваш безпомощен.

Честно казано, ако не бяха думите на подкрепа от цял свят, които получих, аз щях да продължа да се чувствам безпомощна, защото знам, че доставките на оръжие продължават и днес, в този момент, когато говоря това, снарядите убиват деца в Сирия, в Йемен. И аз нищо не мога да направя, на мен не ми е разрешено да предприемам каквито и да е мерки в моята страна, защото върху журналистите се оказва силен натиска. В България не ми е разрешено да изказвам мнението си, но аз ще го правя.

Няма да спра и няма да мълча, защото превителството на България трябва да предприеме мерки за прекратяване на оръжейните доставки. Това е бизнес, построен върху смъртта. Бизнес, който носи смърт на деца. Ние трябва да направим така, че за този проблем да разберат всички. Надявам се, че журналистическата общност няма да си затвори очите и, както вие вече казахте, ще окаже подкрепа и този проблем ще бъде разгласен.

NF: Тук се сблъскваме с очевидно престъпление в забраната на свободата на журналистическото слово. Та свободата на словото е важна съставна част от нашата работа. Надявам се вие да продължите работата си и разследването си. Желая ви успех във вашата работа, вие сте много силна жена и много се радвам, че имах възможност да пообщувам с вас.

ДГ: Беше ми много приятно да общуваме, още веднъж благодаря за вашия интерес и подкрепа, тъй като този проблем засяга не само мен, този проблем засяга всички нас и всички журналисти като цяло. Благодаря ви и ви желая успех!

 

Сподели в
 

Тази моя реакция бе предизвикана от едно мнение, изказано във Фейсбук от уважавания колега Валери Найденов. По повод на разразилите се дебати след нелепото и обидно за България изявление на говорителка на Руското външно министерство колегата, В. Найденов, пише:

06.11.2017/13:12

Премиерата на документалния филм „Донбаска пролет“ въпреки всичко се състоя, благодарение само на реакцията на зрители, журналисти и творци

01.11.2017/18:49

Съобщение във Фейсбук от екипа на репортажния филм – Екатерина Митринова, Александър Николов, Стефан Петров, поставя въпроси относно изненадващия отказ на „Евросинема” да излъчи документалната им творба на обявената предварително дата - 31 октомври, от 19:30 ч.

29.10.2017/19:43

Предлагаме коментара на известната журналистка Любослава Русева, публукиван в сайта reduta.bg, по повод последните сътресения в българската медийна среда

10.10.2017/20:39

Право на всеки журналист е да задава въпроси, свързани с дневния ред на българското общество, особено когато са неудобни за политиците. Откровените заплахи в ефир противоречат на принципите за свобода на словото и внушават намерение за саморазправа и злоупотреба с власт, са написали колегите във Фейсбук

06.10.2017/19:49

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки