Хо Ши Мин, създателят на независим Виетнам, е бил майстор на словото и перото

02.09.2017 /15:25 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Хо Ши Мин пише поредната си статия

Публицистиката и поезията са били важни оръжия в освободителната борба на една от най-ярките и влиятелни личности на ХХ век. На 2 септември 1945 г. той провъзгласява суверенната Демократична република Виетнам

Дългата и героична битка на Виетнам за свобода и независимост, породила възхищението на цял свят, е неразривно свързана с приноса на будителя и водача на виетнамския народ Хо Ши Мин, всепризнат като една от най-ярките и влиятелни личности на ХХ век.

Съвсем закономерно той става и първият ръководител на суверенната Демократична република Виетнам, която провъзгласява на 2 септември 1945 г. Това е и националният празник на страната, която днес, след обединението на Севера и Юга през 1976 г., носи името Социалистическа република Виетнам.

Много се знае за борческия живот на „чичо Хо”, както с обич го нарича виетнамскят народ. Но

поне у нас слабо се познава журналистическата му дейност,

талантът му на публицист и поет, майсторството му със словото и перото. А това са били ключови оръжия в неговата борба за свободен и независим Виетнам.

Преди да се спрем на тази страна от личността му, е добре да припомним накратко основните моменти от биографията му.

Нека първо отбележим, че виетнамската традиция дава на хората възможност да сменят имената си в различните етапи на своето битие. Така че онзи, когото цял свят помни като Хо Ши Мин, всъщност се ражда на 19 май 1890 г. като Нгуен Шин Кунг в село Ким Лиен, провинция Нге Ан, Централен Виетнам - или Анан, както районът се е наричал в онези времена на френското колониално владичество.

Израства в семейство на учител, получава добро образование в тогавашния главен виетнамски град Хюе, още като ученик научава и китайски, и френски.

21-годишен потегля да опознава света - първоначално като корабен готвач. Живее и работи най-различни неща (от чистач до помощник-фотограф) в САЩ, Великобритания, Франция. Научава английски, усъвършенства френския.

Приема за своя мисия борбата както срещу колониализма, така и против класовото неравенство.

В този период името му е Нгуен Ай Куок („Патриотът”).

Става социалист, после комунист. През 20-те и 30-те години на ХХ век националноосвободителните движения са тясно свързани с комунистическите идеи. Тази симбиоза става определяща и в дейността на Хо Ши Мин, който години наред е първият и основен деец на Коминтерна от Югоизточна Азия. В московския си период научава и руски.

Многократно арестуван и преследван от колониалната власт, в началото на 40-те той вече ръководи Лигата за независим Виетнам (Виетмин), в която, следвайки идеите за единния фронт на приятеля си от Коминтерна Георги Димитров, е обединил най-широки кръгове от виетнамското общество. Това е периодът, когато избира вече за свое има Хо Ши Мин ( „Волевият”).

Лигата воюва срещу японската окупация на страната през Втората световна война и така става част от антихитлеристката коалиция. Августовската революция от 1945-та завършва с превземането на Ханой от бойците на Виетмин. На 2 септември с.г. пред 500-хиляден митинг на площад „Ба Дин” Хо Ши Мин провъзгласява независима Демократична република Виетнам (ДРВ). Четири месеца по-късно е избран парламент, който определя Хо Ши Мин за президент.

Следват още дълги десетилетия изпитания – сражения със завърналата се с колониални претенции Франция, която е разбита след историческата битка край Диен Биен Фу през 1954 г., разделение на страната по 17-ия паралел, налагане на проамерикански режим в Южен Виетнам, сформиране там на партизански Фронт за освобождение, подпомагане на бойците му от страна на ДРВ, пряка военна намеса на САЩ...

В онези години легендарна става т.нар. „пътека на Хо Ши Мин” ”

- тайните планински и горски пътища, по които от Северен Виетнам към Южен е вървял потокът от оръжие и друга екипировка за бойците от Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам в годините на войната. Въпреки жестоките бомбардировки и тоновете химически отрови, изсипани над джунглите, американците така никога и не успяват да прекъснат тази жива нишка.

Жестоката Виетнамска война се превръща в най-дългия и драматичен „локален” конфликт на ХХ век, разпалил и мощно антивоенно движение включително в самите САЩ. Американците са принудени да сключат мирните Парижки споразумения през 1973-а и да се оттеглят, но войната продължава до 30 април 1975 г., когато е освободен Сайгон и Виетнам най-после се обединява. През 1976 г. официалното име на страната става Социалистическа република Виетнам.

Хо Ши Мин не доживява това щастливо време. Той умира навръх националния празник - на 2 септември 1969 г., когато войната още не е свършила. Но след победата и обединяването на Виетнам град Сайгон е преименуван в негова чест в град Хо Ши Мин.

Най-важното духовно наследство на този истински баща на виетнамската независимост е непобедимят и свободолюбив дух, който носи в себе си всеки виетнамец. Личният пример на изключително скромния Хо Ши Мин, който и като държавен ръководител е предпочитал да живее в почти аскетични условия, също е сред големите вдъхновения на виетнамците.

Висока почит и дълбоко уважение по цял свят буди дейността му на пословично почтен политик, изцяло отдаден на каузата за освобождението и независимостта на страната си. Ето например какво казва през 1970 г. току-що избраният тогава за президент на Чили социалист Салвадор Алиенде в отговор на журналистически въпрос кои световни личности са образец за него и какви техни качества би желал да притежава:

Целеустремеността, човечността и величествената скромност на Хо Ши Мин”.

Важен дял от борбата на бащата на свободен Виетнам е неговото творчество, въплътено с перо и слово в многобройните му статии, стихове, речи и интервюта от годините на нелегалната борба и на дългите войни с Франция и САЩ. В тях се разкрива яркият му таланат на публицист, журналист и поет.

Една от първите му прояви на този важен фронт е неговото пламенно послание до държавите, подписващи Версайския договор през 1919 г. В него е отправен вълнуващ призив за освобождаване на народите на Индокитай от колониализма.

Тези идеи, допълнени вече и с устрема към борба за социална справедливост, вдъхновяват и статиите, които младият виетнамец започва да публикува в началото на 20-те вече с новото си име - Нгуен Ай Куок („Патриотът”), във вестник „Парий”, печатния орган на Съюза на народите от френските колонии, чийто съучредител е. Пишещите за „Парий” не получават хонорари - напротив, заделят от оскъдните си средства, спечелени с тежък труд, за да може да излиза вестникът.

Интересен епизод, свързан с журналистиката, е интервюто, което пристигналият през 1923 г. в Москва 33-годишен Нгуен Ай Куок дава на съветското списание „Огоньок”, чийто главен редактор по онова време е легендарният журналист Михаил Колцов.

Младият виетнамец е в съветската столица като делегат за Международна конференция на селскостопанските труженици, въз основа на която по-късно ще бъде учреден и Селският интернационал, побратим на Коминтерна. Самият Нгуен Ай Куок вече е коминтерновски активист.

Михаил Колцов изпраща не кого да е, а работещия като репортер в „Огоньок” голям поет Осип Манделщам да направи интервю с някой по-интересен участник в конференцията. И Манделщам се спира на най-екзотичния - единствения виетнамец.

Интервюто, което е първото в живота на бъдещия Хо Ши Мин, излиза в брой 39 на „Огоньок” за 1923 г.

Ето как Манделщам описва виетнамеца: „Той е като момченце, слаб и гъвкав, облечен е в плетена жилетка. Говори френски - езика на поробителите, но френските думи при него звучат матово, като приглушена камбана на родната му реч, като океански шепот на всемирното бартство... В големите му очи има тежка вода. Погледът му вижда и невидимото.”

Гостът, който явно не отстъпва по образен изказ на интервюиращия, му разказва: „Нашите селяни живеят, потопени в дълбока, тъмна нощ - никакви вестници, никаква представа за ставащото по света. Нощ, истинска нощ”.

Нгуен Ай Куок посочва будителската роля на вестник „Парий”, за който пише. Нарича братя всички колонизирани народи и е убеден, че борбата им е обща - заедно с всички класово потиснати и в страните на колонизаторите. Според Манделщам „тръпка на почти физическо отвращение” преминава през виетнамския делегат, когато описва впечатленията си от проведени във Франция избори, при които „буржоазните политици се поливаха с кал един друг”.

Репортерът на „Огоньок” отбелязва още, че от младия виетнамец

„лъха вроден такт и деликатност, лъха култура, но не европейска, а култура на бъдещето”.

През 1926 г., когато бъдещият Хо Ши Мин полага основите на организираното комунистическо движение не само във Виетнам, а в цял в Индокитай, той издава ключовата си брошура „Пътищата на революцията”, в която с характерния си достъпен, лагоничен, концентриран и заразителен публицистичен стил чертае пътя на освободителното движение в целия район.

Още много статии и обръщения от онези години са пропити от силата на словото му. Той умее да се изразява и да пише с изискана простота и достъпност, но в същото време и с колорита на народната реч, а и с дълбоки идейни послания, често облечени в типичен за източния свят символизъм, в силно въздействаща поетика.

Като ярък образец на поетичната дарба на Хо Ши Мин, вдъхновена от силния заряд на освобидетлната борба, се откроява т.нар. „Затворнически дневник” - поредица от стихотворения, които той съчинява, докато в периода 1942-1943 г. е хвърлен в китайски затвор от режима на Чан Кай Ши. Заловен е, когато влиза на китайска територия, за да търси връзка с местни революционери, но властите го хващат като „шпионин”.

Докато е зад решетките или е прехвърлян от зандан в зандан в изключително тежки условия, лидерът на виетнамската съпротива написва този свой емблематичен

поетично-публицистичен „Затворнически дневник” - истински манифест и зов за борба,

разпалващ бунтовния дух на народа. Накрая китайските му другари успяват да го измъкнат на свобода и той се връща във Виетнам, за да продължи борбата.

Въздействието на словото и перото на Хо Ши Мин се дължи и на неговата висока образованост, която той през целия си живот допълва и разширява с много четене на философска, художествена и специалзирана литература, на вестници, на политически и научни анализи и т.н.

Да не забравяме и владеенето на няколко езика - китайски (кантонски, мандарин и една от старите му класически версии, използвана в литаретурата), френски, руски, английски, плюс родния виетнамски. Отлично е познавал също културата, традициите и народопсихологията на своя народ, което винаги му е отключвало пътя към сърцата на хората.

Много важен за харзматичното му въздействие на околните е бил и неговият позитивен и ведър дух, неговият останал млад и до дълбока старост характер, енергията, чувството за хумор.

Всъщност още по време на Първата индокитайска война с французите (1946-1954 г.) Хо Ши Мин вече е бил в достатъчно зряла възраст - 56-64-годишен. Но това не му е пречело да води походния и нелек партизански живот наравно с останалите бойци - с дълги планински преходи, често в непроходими шубраци. Казват, че дори когато имало възможност по онова време да пътува на каруца или кола, той отказвал, защото това било по-важно за раненине.

В партизанския лагер край Диен Биен Фу живее в обикновена бамбукова колиба с покрив от палмови листа, с рогозка за спане на пръстения път и с грубо скована ряботна маса, на която е единственото му съкровище - стара пишеща машина. Там го интервюира известният съветски кинодокументалист Роман Кармен, пред когото казва:

„Пет минути са ми достатъчни, за да се приготвя за следващия поход”.

А на въпроса колко часа работи и колко почива, отговаря: „Будят ме птиците, а си лягам, когато на небето изгреят звездите”.

Хо Ши Мин отделя специално внимание на ролята на пресата при изграждането на свободен Виетнам. По негово напътствие още през 1951 г. е създаден днешният орган на Виетнамската комунистическа партия вестник „Нян Зан” („Народ”). Макар вече да е държавен ръководител, „чичо Хо” остава верен на своята публицистическа тръпка и до края на живота си написва за вестника общо около 1200 статии. Но тъй като не иска да злоупотребява с влиянието на поста си, задължително се подписва само с псевдоними - използва около 30 на брой. Въпреки това е трудно да не се разпознае характерния му стил, за който в съвременната виетнамска журналистика е въведен и специалния термин „журналистическата култура на Хо Ши Мин”.

Има много крилати фрази, изречени или написани от бащата на независим Виетнам, които и до днес са любими на виетнамците. Ето някои от тях:

„Мъдрата птица пази перата си. Мъдрият човек - думите си”.

„Революционното движение е подобно на прилив, а надеждните активисти са като опорите, които устояват срещу тинята, когато водата спадне.”

 „Ако си убеден, че ще издържиш, изправи се срещу вятъра”.

„Войната на лошо въоръжената армия срещу снабдената с най-модерно оръжие е подобна на битката на тигъра със слона. Ако тигърът спре, слонът ще го смаже с могъщия си хобот. Но тигърът денем се крие в джунглата, появява се само нощем. Скача върху слона, разкъсва гърба му с нокти, а после пак изчезва в джунглата”.

„Правото дърво умира без да се огъва”.

„С каквото и да се занимаваш, първо мисли не за себе си, а за сънародниците, за целия народ. Върви в първите редици, когато е трудно, и остани последен, когато става дума за награди”.

 „Нека съхраним нашите планини, реки, хора. След победата над американската агресия ние ще построим наново нашата страна и тя ще стане десет пъти по-прекрасна, отколкото е сега”.

Така и става. Успехите на съвременен Виетнам, в който Хо Ши Мин продължава да е най-високият морален и идеен ориентир, са превърнали страната в една от най-бързоразвиващите се икономики в Югоизточна Азия и й печелят висок авторитет и ценни международни партньорства по света.

Топли отношения на приятелство и сътрудничество свързват с Виетнам и България, която в годините на борбата му за свобода и независимост му оказва важна помощ. Страната ни е втората след СССР, която установява дипломатически отношения с ДРВ още през 1950 г.

Тази година се навършват 60 години и от посещението на Хо Ши Мин у нас през август 1957 г.,

което дава силен тласък на двустранните ни отношения. То е заредено с много топлота и обич, защото българският народ е възхитен от подвига на Виетнам при победата в Диен Биен Фу, а високият виетнамски гост е изпълнен с трепет от стъпването на земята на Георги Димитров, когото толкова е уважавал.

Освен официалните разговори на държавно ниво и митингите сред трудови колективи, „чичо Хо” има и вълнуващи срещи с пионерчета, ученици и възпитаници на детски градии. Въпреки че не си позволява да създаде собствено семейство, защото смята, че няма право на това, докато битката за независимостта и обединението на Виетнам не е завършена, виетнамският водач изпитва огромна обич към децата.

Една от софийските детски градини тогава е кръстена „Хо Ши Мин” и десетилетия наред носи това име. Макар днес вече и да се казва „Звънче”, тя продължава да поддържа приятелски връзки с ханойската детска градина „Българо-виетнамска дружба”.

Впрочем, тази дружба се въплащава и от близо 30-те хиляди български възпитаници, с които днес се гордее Виетнам и много от които вече са на ключови държавни постове в родината си.

Двустранните ни отношения и днес се развиват динамично, а България има много какво да научи от успехите на съвременен Виетнам. Добре е у нас да не се забравя и историята на този героичен народ, и ценностите, вдъхнати му от неговия водач Хо Ши Мин, защото именно там са и корените на сегашните виетнамски постижения.

Сподели в
 

През сезона на отпуските в РКИЦ, изглежда, не мислят за почивка. Там кипи усилен ремонт, за да може това огнище на руската култура, изкуство и наука да посрещне своите гости и приятели в една нова и много по-уютна обстановка. Главният двигател на тази „операция“ е Павел Журавльов, който освен ръководител на представителството на „Россотрудничество“ в България, е и директор на РКИЦ и първи секретар на посолството на РФ у нас.

07.09.2017/09:51

Публицистиката и поезията са били важни оръжия в освободителната борба на една от най-ярките и влиятелни личности на ХХ век. На 2 септември 1945 г. той провъзгласява суверенната Демократична република Виетнам

02.09.2017/15:25

„Журналистиката трябва да е обезпечена с пари, за да е независима, за да не е продажна,” казва един от най-изтъкнатите ни скулптори, който скоро ще украси София с още една своя творба - паметник на братята чехи Иржи и Теодор Прошек, точно срещу сградата на БНТ

24.08.2017/21:13

С Нейно Превъзходителство посланика на Азербайджан Наргиз Гурбанова се срещнахме и разговаряхме малко след отбелязването в нейната страна на Деня на националната преса (22 юли). Отдавна бяхме планирали това интервю за сайта на СБЖ, но поради многото ангажименти на г-жа Гурбанова се срещнахме в разгара на горещия отпускарски сезон.

16.08.2017/10:59

Гостувалият у нас първи латиноамериканец и човек с африкански корени, летял в Космоса, разказва за преживяванията си в орбита, за програмата „Интеркосмос”, за Кубинската революция, дала му крила, и за актуализацията на икономиката на Острова на свободата

16.08.2017/10:21

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Уважаеми колеги, в приложения текст изпращам Декларация на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и заявявам, че организациите, членуващи в Координационния съвет "България-Русия" подкрепят този текст.

15.09.2017 /17:16

В Деня на международната журналистическа солидарност 8 септември председателят на УС на СБЖ призовава да си спомним моралните послания на убития от нацистите на този ден през 1943 г. чешки антифашист и публицист Юлиус Фучик

08.09.2017 /09:36

Поредният случай с уволнението на журналистката Диляна Гайтанджиева, разкрила международна схема за незаконно въоръжаване на джихадисти в Сирия, прави още по-наложителни бързите законодателни действия за гарантиране на журналистическия труд и права, подчертава председателят на УС на СБЖ

27.08.2017 /14:29

 Мнения

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Есето за PR бизнеса можеше да бъде за петролната индустрия, автомобилостроенето, банковото дело, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. Работата е там, че тези бизнеси и дейности не засягат пряко сърцето на моята професия, докато „пиарът“ - техният агресивен посредник - е на път, според мен, да запуши с тромб журналистическата аорта

01.09.2017 /06:01 | Автор: Йосиф Давидов, Мадрид | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки