Хо Ши Мин, създателят на независим Виетнам, е бил майстор на словото и перото

02.09.2017 /15:25 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Хо Ши Мин пише поредната си статия

Публицистиката и поезията са били важни оръжия в освободителната борба на една от най-ярките и влиятелни личности на ХХ век. На 2 септември 1945 г. той провъзгласява суверенната Демократична република Виетнам

Дългата и героична битка на Виетнам за свобода и независимост, породила възхищението на цял свят, е неразривно свързана с приноса на будителя и водача на виетнамския народ Хо Ши Мин, всепризнат като една от най-ярките и влиятелни личности на ХХ век.

Съвсем закономерно той става и първият ръководител на суверенната Демократична република Виетнам, която провъзгласява на 2 септември 1945 г. Това е и националният празник на страната, която днес, след обединението на Севера и Юга през 1976 г., носи името Социалистическа република Виетнам.

Много се знае за борческия живот на „чичо Хо”, както с обич го нарича виетнамскят народ. Но

поне у нас слабо се познава журналистическата му дейност,

талантът му на публицист и поет, майсторството му със словото и перото. А това са били ключови оръжия в неговата борба за свободен и независим Виетнам.

Преди да се спрем на тази страна от личността му, е добре да припомним накратко основните моменти от биографията му.

Нека първо отбележим, че виетнамската традиция дава на хората възможност да сменят имената си в различните етапи на своето битие. Така че онзи, когото цял свят помни като Хо Ши Мин, всъщност се ражда на 19 май 1890 г. като Нгуен Шин Кунг в село Ким Лиен, провинция Нге Ан, Централен Виетнам - или Анан, както районът се е наричал в онези времена на френското колониално владичество.

Израства в семейство на учител, получава добро образование в тогавашния главен виетнамски град Хюе, още като ученик научава и китайски, и френски.

21-годишен потегля да опознава света - първоначално като корабен готвач. Живее и работи най-различни неща (от чистач до помощник-фотограф) в САЩ, Великобритания, Франция. Научава английски, усъвършенства френския.

Приема за своя мисия борбата както срещу колониализма, така и против класовото неравенство.

В този период името му е Нгуен Ай Куок („Патриотът”).

Става социалист, после комунист. През 20-те и 30-те години на ХХ век националноосвободителните движения са тясно свързани с комунистическите идеи. Тази симбиоза става определяща и в дейността на Хо Ши Мин, който години наред е първият и основен деец на Коминтерна от Югоизточна Азия. В московския си период научава и руски.

Многократно арестуван и преследван от колониалната власт, в началото на 40-те той вече ръководи Лигата за независим Виетнам (Виетмин), в която, следвайки идеите за единния фронт на приятеля си от Коминтерна Георги Димитров, е обединил най-широки кръгове от виетнамското общество. Това е периодът, когато избира вече за свое има Хо Ши Мин ( „Волевият”).

Лигата воюва срещу японската окупация на страната през Втората световна война и така става част от антихитлеристката коалиция. Августовската революция от 1945-та завършва с превземането на Ханой от бойците на Виетмин. На 2 септември с.г. пред 500-хиляден митинг на площад „Ба Дин” Хо Ши Мин провъзгласява независима Демократична република Виетнам (ДРВ). Четири месеца по-късно е избран парламент, който определя Хо Ши Мин за президент.

Следват още дълги десетилетия изпитания – сражения със завърналата се с колониални претенции Франция, която е разбита след историческата битка край Диен Биен Фу през 1954 г., разделение на страната по 17-ия паралел, налагане на проамерикански режим в Южен Виетнам, сформиране там на партизански Фронт за освобождение, подпомагане на бойците му от страна на ДРВ, пряка военна намеса на САЩ...

В онези години легендарна става т.нар. „пътека на Хо Ши Мин” ”

- тайните планински и горски пътища, по които от Северен Виетнам към Южен е вървял потокът от оръжие и друга екипировка за бойците от Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам в годините на войната. Въпреки жестоките бомбардировки и тоновете химически отрови, изсипани над джунглите, американците така никога и не успяват да прекъснат тази жива нишка.

Жестоката Виетнамска война се превръща в най-дългия и драматичен „локален” конфликт на ХХ век, разпалил и мощно антивоенно движение включително в самите САЩ. Американците са принудени да сключат мирните Парижки споразумения през 1973-а и да се оттеглят, но войната продължава до 30 април 1975 г., когато е освободен Сайгон и Виетнам най-после се обединява. През 1976 г. официалното име на страната става Социалистическа република Виетнам.

Хо Ши Мин не доживява това щастливо време. Той умира навръх националния празник - на 2 септември 1969 г., когато войната още не е свършила. Но след победата и обединяването на Виетнам град Сайгон е преименуван в негова чест в град Хо Ши Мин.

Най-важното духовно наследство на този истински баща на виетнамската независимост е непобедимят и свободолюбив дух, който носи в себе си всеки виетнамец. Личният пример на изключително скромния Хо Ши Мин, който и като държавен ръководител е предпочитал да живее в почти аскетични условия, също е сред големите вдъхновения на виетнамците.

Висока почит и дълбоко уважение по цял свят буди дейността му на пословично почтен политик, изцяло отдаден на каузата за освобождението и независимостта на страната си. Ето например какво казва през 1970 г. току-що избраният тогава за президент на Чили социалист Салвадор Алиенде в отговор на журналистически въпрос кои световни личности са образец за него и какви техни качества би желал да притежава:

Целеустремеността, човечността и величествената скромност на Хо Ши Мин”.

Важен дял от борбата на бащата на свободен Виетнам е неговото творчество, въплътено с перо и слово в многобройните му статии, стихове, речи и интервюта от годините на нелегалната борба и на дългите войни с Франция и САЩ. В тях се разкрива яркият му таланат на публицист, журналист и поет.

Една от първите му прояви на този важен фронт е неговото пламенно послание до държавите, подписващи Версайския договор през 1919 г. В него е отправен вълнуващ призив за освобождаване на народите на Индокитай от колониализма.

Тези идеи, допълнени вече и с устрема към борба за социална справедливост, вдъхновяват и статиите, които младият виетнамец започва да публикува в началото на 20-те вече с новото си име - Нгуен Ай Куок („Патриотът”), във вестник „Парий”, печатния орган на Съюза на народите от френските колонии, чийто съучредител е. Пишещите за „Парий” не получават хонорари - напротив, заделят от оскъдните си средства, спечелени с тежък труд, за да може да излиза вестникът.

Интересен епизод, свързан с журналистиката, е интервюто, което пристигналият през 1923 г. в Москва 33-годишен Нгуен Ай Куок дава на съветското списание „Огоньок”, чийто главен редактор по онова време е легендарният журналист Михаил Колцов.

Младият виетнамец е в съветската столица като делегат за Международна конференция на селскостопанските труженици, въз основа на която по-късно ще бъде учреден и Селският интернационал, побратим на Коминтерна. Самият Нгуен Ай Куок вече е коминтерновски активист.

Михаил Колцов изпраща не кого да е, а работещия като репортер в „Огоньок” голям поет Осип Манделщам да направи интервю с някой по-интересен участник в конференцията. И Манделщам се спира на най-екзотичния - единствения виетнамец.

Интервюто, което е първото в живота на бъдещия Хо Ши Мин, излиза в брой 39 на „Огоньок” за 1923 г.

Ето как Манделщам описва виетнамеца: „Той е като момченце, слаб и гъвкав, облечен е в плетена жилетка. Говори френски - езика на поробителите, но френските думи при него звучат матово, като приглушена камбана на родната му реч, като океански шепот на всемирното бартство... В големите му очи има тежка вода. Погледът му вижда и невидимото.”

Гостът, който явно не отстъпва по образен изказ на интервюиращия, му разказва: „Нашите селяни живеят, потопени в дълбока, тъмна нощ - никакви вестници, никаква представа за ставащото по света. Нощ, истинска нощ”.

Нгуен Ай Куок посочва будителската роля на вестник „Парий”, за който пише. Нарича братя всички колонизирани народи и е убеден, че борбата им е обща - заедно с всички класово потиснати и в страните на колонизаторите. Според Манделщам „тръпка на почти физическо отвращение” преминава през виетнамския делегат, когато описва впечатленията си от проведени във Франция избори, при които „буржоазните политици се поливаха с кал един друг”.

Репортерът на „Огоньок” отбелязва още, че от младия виетнамец

„лъха вроден такт и деликатност, лъха култура, но не европейска, а култура на бъдещето”.

През 1926 г., когато бъдещият Хо Ши Мин полага основите на организираното комунистическо движение не само във Виетнам, а в цял в Индокитай, той издава ключовата си брошура „Пътищата на революцията”, в която с характерния си достъпен, лагоничен, концентриран и заразителен публицистичен стил чертае пътя на освободителното движение в целия район.

Още много статии и обръщения от онези години са пропити от силата на словото му. Той умее да се изразява и да пише с изискана простота и достъпност, но в същото време и с колорита на народната реч, а и с дълбоки идейни послания, често облечени в типичен за източния свят символизъм, в силно въздействаща поетика.

Като ярък образец на поетичната дарба на Хо Ши Мин, вдъхновена от силния заряд на освобидетлната борба, се откроява т.нар. „Затворнически дневник” - поредица от стихотворения, които той съчинява, докато в периода 1942-1943 г. е хвърлен в китайски затвор от режима на Чан Кай Ши. Заловен е, когато влиза на китайска територия, за да търси връзка с местни революционери, но властите го хващат като „шпионин”.

Докато е зад решетките или е прехвърлян от зандан в зандан в изключително тежки условия, лидерът на виетнамската съпротива написва този свой емблематичен

поетично-публицистичен „Затворнически дневник” - истински манифест и зов за борба,

разпалващ бунтовния дух на народа. Накрая китайските му другари успяват да го измъкнат на свобода и той се връща във Виетнам, за да продължи борбата.

Въздействието на словото и перото на Хо Ши Мин се дължи и на неговата висока образованост, която той през целия си живот допълва и разширява с много четене на философска, художествена и специалзирана литература, на вестници, на политически и научни анализи и т.н.

Да не забравяме и владеенето на няколко езика - китайски (кантонски, мандарин и една от старите му класически версии, използвана в литаретурата), френски, руски, английски, плюс родния виетнамски. Отлично е познавал също културата, традициите и народопсихологията на своя народ, което винаги му е отключвало пътя към сърцата на хората.

Много важен за харзматичното му въздействие на околните е бил и неговият позитивен и ведър дух, неговият останал млад и до дълбока старост характер, енергията, чувството за хумор.

Всъщност още по време на Първата индокитайска война с французите (1946-1954 г.) Хо Ши Мин вече е бил в достатъчно зряла възраст - 56-64-годишен. Но това не му е пречело да води походния и нелек партизански живот наравно с останалите бойци - с дълги планински преходи, често в непроходими шубраци. Казват, че дори когато имало възможност по онова време да пътува на каруца или кола, той отказвал, защото това било по-важно за раненине.

В партизанския лагер край Диен Биен Фу живее в обикновена бамбукова колиба с покрив от палмови листа, с рогозка за спане на пръстения път и с грубо скована ряботна маса, на която е единственото му съкровище - стара пишеща машина. Там го интервюира известният съветски кинодокументалист Роман Кармен, пред когото казва:

„Пет минути са ми достатъчни, за да се приготвя за следващия поход”.

А на въпроса колко часа работи и колко почива, отговаря: „Будят ме птиците, а си лягам, когато на небето изгреят звездите”.

Хо Ши Мин отделя специално внимание на ролята на пресата при изграждането на свободен Виетнам. По негово напътствие още през 1951 г. е създаден днешният орган на Виетнамската комунистическа партия вестник „Нян Зан” („Народ”). Макар вече да е държавен ръководител, „чичо Хо” остава верен на своята публицистическа тръпка и до края на живота си написва за вестника общо около 1200 статии. Но тъй като не иска да злоупотребява с влиянието на поста си, задължително се подписва само с псевдоними - използва около 30 на брой. Въпреки това е трудно да не се разпознае характерния му стил, за който в съвременната виетнамска журналистика е въведен и специалния термин „журналистическата култура на Хо Ши Мин”.

Има много крилати фрази, изречени или написани от бащата на независим Виетнам, които и до днес са любими на виетнамците. Ето някои от тях:

„Мъдрата птица пази перата си. Мъдрият човек - думите си”.

„Революционното движение е подобно на прилив, а надеждните активисти са като опорите, които устояват срещу тинята, когато водата спадне.”

 „Ако си убеден, че ще издържиш, изправи се срещу вятъра”.

„Войната на лошо въоръжената армия срещу снабдената с най-модерно оръжие е подобна на битката на тигъра със слона. Ако тигърът спре, слонът ще го смаже с могъщия си хобот. Но тигърът денем се крие в джунглата, появява се само нощем. Скача върху слона, разкъсва гърба му с нокти, а после пак изчезва в джунглата”.

„Правото дърво умира без да се огъва”.

„С каквото и да се занимаваш, първо мисли не за себе си, а за сънародниците, за целия народ. Върви в първите редици, когато е трудно, и остани последен, когато става дума за награди”.

 „Нека съхраним нашите планини, реки, хора. След победата над американската агресия ние ще построим наново нашата страна и тя ще стане десет пъти по-прекрасна, отколкото е сега”.

Така и става. Успехите на съвременен Виетнам, в който Хо Ши Мин продължава да е най-високият морален и идеен ориентир, са превърнали страната в една от най-бързоразвиващите се икономики в Югоизточна Азия и й печелят висок авторитет и ценни международни партньорства по света.

Топли отношения на приятелство и сътрудничество свързват с Виетнам и България, която в годините на борбата му за свобода и независимост му оказва важна помощ. Страната ни е втората след СССР, която установява дипломатически отношения с ДРВ още през 1950 г.

Тази година се навършват 60 години и от посещението на Хо Ши Мин у нас през август 1957 г.,

което дава силен тласък на двустранните ни отношения. То е заредено с много топлота и обич, защото българският народ е възхитен от подвига на Виетнам при победата в Диен Биен Фу, а високият виетнамски гост е изпълнен с трепет от стъпването на земята на Георги Димитров, когото толкова е уважавал.

Освен официалните разговори на държавно ниво и митингите сред трудови колективи, „чичо Хо” има и вълнуващи срещи с пионерчета, ученици и възпитаници на детски градии. Въпреки че не си позволява да създаде собствено семейство, защото смята, че няма право на това, докато битката за независимостта и обединението на Виетнам не е завършена, виетнамският водач изпитва огромна обич към децата.

Една от софийските детски градини тогава е кръстена „Хо Ши Мин” и десетилетия наред носи това име. Макар днес вече и да се казва „Звънче”, тя продължава да поддържа приятелски връзки с ханойската детска градина „Българо-виетнамска дружба”.

Впрочем, тази дружба се въплащава и от близо 30-те хиляди български възпитаници, с които днес се гордее Виетнам и много от които вече са на ключови държавни постове в родината си.

Двустранните ни отношения и днес се развиват динамично, а България има много какво да научи от успехите на съвременен Виетнам. Добре е у нас да не се забравя и историята на този героичен народ, и ценностите, вдъхнати му от неговия водач Хо Ши Мин, защото именно там са и корените на сегашните виетнамски постижения.

Сподели в
 

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

13.11.2017/19:01

Наричат я с много любов един от символите на Москва, град в града, пътя до седмото небе и с още много други ласкави имена… Но тя си остава тв кулата „Останкино“, откъдето тръгват всички новини по света и Русия и която е приютила много телевизионни канали и радиа. Достатъчно е само да споменем Първи канал и НТВ, а другите се равняват по тях.

08.11.2017/11:23

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

24.10.2017/19:22

Със Златния глас на Родопите Валя Балканска се срещаме преди известно време, този път пред фонтаните на Народния театър. Пътят от служебния вход на театъра до сцената се изминава само за пет минути време, а на нас ни отне повече от половин час, защото почти на всяка крачка ни спираха хора от различна възраст, но като че ли май повечето бяха млади, които й целуваха ръка или нея самата, или пък искаха да се снимат с нея.

24.10.2017/15:24

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки