Начало
 
 

Ако слушате редовно радио...

19.09.2017 /16:38 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Авторът Иван Тодоров

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

В БНР през последните година-две станаха доста промени. За внимателния слушател те са повод за размисъл.

У нас отдавна литературната критика изчезна. Тук-там тлее телевизионната, а радионаблюденията се превърнаха в спомен. Едни, както винаги е ставало, може би ще се съгласят със споделеното тук, други, по-докачливи, може и да се засегнат. Не искам да огорчавам никого. А да си поприказваме за радиото. Къде другаде днес, ако не в сайта на СБЖ?

Да почнем от 6 сутринта – с „Преди всички“ 

Там зорлем се събират и задържат 5 ранобудни „аниматорки“, както е отколешното разговорно название. Мъже няма и няма. Работа тежка, напрегната, но пък – в най-слушаното от средностатистическия българин време.

Редуваха се напористата Силвия Великова, Таня Величкова, Веселина Миланова, допреди година – и Борислава Борисова, и Таня Милушева. Последните две се изявяват вече само като редакторки в предаването. Може би бързорекостта „свали“ Борисова. А може причината да е друга.

Това са подробности от „кухнята“ и радионачалниците не са длъжни да огласяват съображенията за решението си. Ако ставаше дума за някой по-мастит и по-устат водещ, щеше да е иначе. Но и слушателите явно не питат, приемат положението такова, каквото им се поднася.

Ала Таня Милушева може да бъде чута и като репортерка. И репортажите й са чудесни. Но й тя не води „Преди всички“. А утрините с гласа й бяха хубави...

Споменатите колежки бяха заместени отпреди няколко месеца от Диана Дончева и Лора Търколева. И двете правят пъстри предавания, от които лъха енергия и жизнерадост. А това е потребно на слушателя в ранината на всеки делник. И за двете времето ще е помощник в трупането на опит във воденето на „Преди всички“.

Силвия Великова е мечтата на всеки работодател – с работливостта си. Тя наистина заслужава определението „нарицателна“. Разнообразно и винаги актуално е съдържанието на представяните от нея предавания: има и вътрешна, и външна политика, и метеорология, и екология, и спорт, и културни вести...

Ударението е върху вътрешните проблеми, интересни са и анализите на международните проблеми. Ала нерядко другата тематика бива компресирана в последния половин час, оттича набързо. От това стойността на предаването спада. А пристрастеността на водещата към съдебната тематика, във всички нейни проявления, идва в повечко и на най-толерантния редовен слушател. Защото – след сутрешното 4-часово водене – включванията й не секват и в новините, и в следобедните програми, чак до среднощ...

Най-овладяна, най-премерена в предпочитанията на теми, в тона и в изявите си е Таня Величкова. Помня я от времето, когато отговаряше за всичко, свързано с някогашната Гражданска защита. С удоволствие я слушам през годините, зарадвах се и когато започна да води „Неделя 150“.

Тъкмо там отиде в миналото двувластието на Лили Маринкова и Величко Конакчиев. Сега ротационно се появяват неколцина водещи – Диана Янкулова, Таня Величкова, Явор Стаматов... За по-възрастните слушатели (най-младите почти не слушат радио, според изследванията) това е странновато, трудно приемат новото положение. Хрумва ми едно обяснение. „Неделя 150“ заприлича на изданията на телевизионната „Всяка неделя“ без Кеворк Кеворкян. С новите имена, на които бе поверено воденето. Всички гледаха и не се уморяваха да ги сравняват с Кеворкян...

Като споменах „Неделя 150“, да припомня, че тая събота 10 години навърши рубриката „Събота 150“. Повод за поздрав, който сайтът ни отправи към преданите на предаването Георги Марков, Никола Миладинов, първата редакторка – Ани Костова, Ангел Григоров.

За малко да пропуснем „Хоризонт до обед“

Там ведро работят Савелина Савова, Ирина Недева, Валерия Николова. Вършат всичко с удоволствие и това се усеща, личи. При Савелина Савова винаги има спастрено време и за разговор за нова интересна книга, за литература, за сладкодумен автор.

Ирина Недева пък обича да припомня интересни факти от историята, неща, станали на конкретната дата. И още – среща с преводачи, с нетрадиционни творци...Встъплението й – с напомнянето коя дата е, кой пореден ден от годината и т.н. е нейна същинска „запазена марка“.

Стреми се да не остава по-назад и Валерия Николова, която ни поднася и съботната „Закуска на тревата“, когато Светлана Дичева отсъства. Но за това предаване – друг път.

Превали ли денят – „12 плюс 3“

Там са Даниела Големинова, Даниела Якова. И все по-рядко – в сравнение с преди – огнеопасният Петър Волгин. С продуцента си, както го нарича сам той, Божан Петров. Останалите водещи в „12 плюс 3“ открай време известяват, че са в екип с редактора Х., например. С редактор, не с продуцент. Добре би било да се поясни на слушателите защо е така, каква е разликата. Защото и едните, и другите работят за една и съща рубрика.

В следобедно-привечерните часове – в „Нещо повече“,

е територията на Диана Янкулова, Людмила Железова, Емилия Антова, Лъчезар Цветков. Всеки – с любимите си събеседници, с хората, на които знае, че може да разчита за включване, за коментар и в най-празничното или отпускарско време. Всеки с пристрастията си. Кога – по-явно, кога – по-деликатно и косвено проявявани. Но, не бива да не се добави – предаването си е професионално изпипано тъй, както прилича за национално радио.

В петък следобед със слушателите разговарят в ефир, „на живо“ Снежана Иванова и Лъчезар Цветков. Тандемът им „се разсъхна“ и всеки сега действа сам, редуват се. Приемат сигнали за нередности от цяла България, опитват се да помогнат, често успяват. И това е чудесно.

Но не ги напусна начинът, по който прекъсват нерядко събеседници, слушатели. Любезни са към хвалещите предаването, алергични и безцеремонни – към критичните. И го правят с евтини, с непочтени хватки. Отсичат: „Чакат и много други...“, „Съжалявам, време е за реклами...“ и т.н. А след това 5 минути никой не се обажда и звучи музика. Това не е пример за следване.

Какво друго? 

Изчезнаха редакторите в „Нощен хоризонт“. Защо въобще се съобщаваха – не знам. Тъй като в студиото, открай време, по нощите има трима: водещ, тонрежисьор и дежурен новинар. След пенсионирането на Николай Атанасов и Румен Стоичков там се изрежда върволяк от водещи. От многотията им и от нерядко неприсъщите за тия часове избрани теми рубриката губи. Нощта предполага камерност, спокойствие, отпускане на духа, а не кахърност, тревоги, разговори за тежки болести...

Друг детайл. В „Неделя 150“ упорито се съобщава, че слушателските въпроси ще бъдат записвани от Х., да речем. Странна ми е тая длъжност, защото ни веднъж не съм чул да се задава от водещия въпрос от слушател.

Нека събера критичните бележки, по-скоро – пожеланията, в един абзац: В ефира на „Хоризонт“ има не един и два примера за наддумване на слушателите. А и на поканени в студиото гости. Наддумване от водещите. А умението да се води разговор изключва тази надпревара. Някои губят и мярата в личностните си изяви. Други пък мерят с различен аршин поведението си към различните слушатели.

В БНР съществуваше специален отдел за анализи на предаванията, вероятно го има и днес, защото обратното би било необяснимо. Всяка програма се оглавява и от свой програмен директор. Докато пишех тия редове, се разбра, че от 18 септември програмен шеф на „Хоризонт“ става Ивайло Савов. Наследява на тоя пост Васил Велев. От тези хора зависи – преценят ли, че е потребно и полезно -- нещо да се пипне, да се оправи. За добро.

А за финал: пак от 18-и този месец БНР би трябвало да има в Брюксел нов кореспондент: новинарката Ангелина Пискова. Съобщи го самата тя във Фейсбук преди двадесетина дни. Заповедта била подписана, предстояла й голяма промяна. Така е. Ако вестта е вярна – спорна работа на колежката.

А кореспондентската политика на БНР е тема, за която си струва да се напише отделен текст. Обещавам го.


 

Сподели в
 

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017/20:01

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017/11:58

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017/10:20

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”

08.10.2017/17:54

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017/16:38

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки