Начало
 
 

Галина Сидорова: Отговорността на журналистите е да съобщават само и единствено истината

29.09.2017 /18:42 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Галина Сидорова

Галина Сидорова е руски топ журналист и съучредител на Сдружението на разследващите журналисти – Фонд 19/29. Тя е ексглавен редактор на месечното издание „Съвършенно секретно“, където активно се захваща с разследваща журналистика.

Галина Сидорова е и първият руски представител на медиите, който в над 60-годишната история на Международен институт на пресата (IPI), седалището на който е във Виена, през 2012-та беше избрана за негов директор (мандатът е двегодишен). Това е неправителствена организация, която се занимава със защитата на свободата на словото и обединява главни редактори, издатели и водещи журналисти от 120 страни. Те представляват всички традиционни и нови медии.

Завършила е международна журналистика в МГИМО. работила е в сп. „Ново време“ (сегашното New Times). Тя за първи път в съветския печат публикува свое интервю с държавните секретари на САЩ Джордж Шулц и Джеймс Бейкър, с военния министър Уайнбъргър и генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер.

Репортажите на Галина Едуардовна от горещите точки в Нагорни Карабах, Тбилиси и др. са впечатлявали читателите. В областта на разследващата журналистика тя не спестява на никого истината и нейните разследвания имат голям отзвук сред читателите. Галина Сидорова е носител на наградата „Артьом Боровик“ за 2007 година за най-добро журналистическо разследване. Известна е и с критичните си материали за президента Владимир Путин.

Член е на Съюза на журналистите на Русия.

Известната журналистка беше участник в Международната конференция „Тероризмът и електронните медии“, която се състоя от 26 до 29 септември в София.

За сайта на СБЖ с нея разговаряхме за разследващата журналистика, значението на журналистиката за националната сигурност и за тероризма.

Каква е ролята на разследващата журналистика в борбата с тероризма, Галина Едуардовна?

Според мен нейната роля е съществена, защото днес това е една от основните теми, която се намира в нашето полезрение.

А каква е ролята на социалните мрежи за разпространяването на идеите на Ислямска държава и как терористите използват виртуалното пространство за своята борба и цели? И журналистите все пак каква отговорност носят за публикациите на тази тема?

Ако в този контекст говорим за отговорността на журналистите, преди всичко тя е в това да се съобщава пълната информация на нашите читатели или слушатели за това, какво се случва там. Отговорността е в подхода към фактите – т. е. да съобщават само и единствено истината.

А каква е връзката между свободата на словото и отговорността?

За мен свободата на словото е най-важната. Според мен тя трябва да я има, а от друга страна журналистът трябва да я използва, но отговорно. Това не е нещо, което трябва да се регулира било то от държавата, а от журналистическата общност. За мен това е неотменимо право на човека, а в дадения случай професионално право на журналиста: свободата на словото. А как ние се възползваме от нея професионално, това вече е наша отговорност, която носим като журналисти. По принцип ако нещо трябва да се регулира, то това да става единствено чрез професионалните и етични кодекси.

Разбира се, всяка държава има конституция, която всички трябва да спазваме. Но тя, например, у нас в Русия по характер е прогресивна  и в нея е записано, че свободата на словото е право на изразяване, липса на цензура и т. н.

Днес, като че ли повече се говори за свободата на словото, а цензурата май е позабравена?

Искам да ви кажа. че когато се срещам с руски журналисти, винаги им задавам въпроса дали виждат разлика между авторегулирането и автоцензурата. И никой не ми отговаря правилно. Според мен едното от тези понятия е със знак плюс, а другото със знак минус. Защо? Защото когато говорим за автоцензурата, тя е със знак минус, тъй като е изградена на базата на страха, а авторегулирането е със знак плюс, защото е на основата на отговорността. Затова моето кредо е да правим всичко, което трябва, професионално и да си налагаме самоограничения в определена отговорност.

У нас, в България, сред политиците се заговори, че ни е необходима нова доктрина за националната сигурност, в която да бъде отделено място и на журналистиката. Смятате ли, че журналистиката трябва да бъде включвана в такъв документ и има ли тя място там? И ако да, каква ще е нейната роля?

Мисля, че всякакви там доктрини за националната сигурност не бива да посягат на журналистиката и на свободата на словото. Като журналисти трябва нашата професия и задължения да ги доведем до вниманието на нашата аудитория. Да й дадем обществено значима информация, но, естествено, като спазваме действащите закони в страните, в които живеем и работим. Да регулираме по някакъв начин това, което правим, не чрез записването в някакви доктрини или по друг начин. За това се говори и в Русия.

Има тенденции от страна на властта да ограничат по различни начини нашата свобода на словото и свободата да информираме обществото за случващите се процеси в страната, в това число и политически. Измислят какви ли не предлози, в това число и националната сигурност, някакви морални принципи и т. н. Но аз смятам, че е напълно достатъчна конституцията, в която е записано, че има свобода, както и журналистическите кодекси където препоръчват нашите вътрешни правила на поведение като журналисти.

Днес много се говори за борба срещу пропагандирането на омраза и насилие, и то в контекста на професионализма на журналистите. Трябва ли някой да ни учи как да пишем за това?

Не възприемам гръмки фрази от типа „Трябва да се борим“, защото призванието на журналистите е да пишат и да поднасят значима информация, която трябва да бъде максимално неутрална. С това може не всеки да е съгласен, но когато започваме да се питаме: какво да обясним, по неволя като че ли ни поставя на нечия страна.

В дадения случай ми се струва, че своята роля са длъжни за изпълняват кадрите, показващи какво се случва на дадено събитие. Някои обаче са прекалено емоционални, особено ако говорим за телевизията. В интернет съм виждала потресаващи репортажи, които ми се струва, че голяма част от нормалните хора - било то млади или стари, които ги гледат - у тях няма никаква радост или желание да участват в това, което виждат.

Снимки Валя Чрънкина, авторката и архив

  

 

Сподели в
 

Черен ден за свободата на словото и медиите, срам и позор, атака срещу демокрацията – това са част от коментарите, които предизвика яростното нападение срещу левия кипърски турски вестник „Африка” в понеделник, 22 януари, довело до пълен погром на редакцията. Напрежението в окупираните територии започна с акцията сутринта, пренесе се с размирици в т. нар. парламент и продължи в масов протест до късно след полунощ.

23.01.2018/14:13

Голяма е ролята на периодичния печат, вестници и списания при проучването на родния край. Те дават възможност да се докоснем до най-важните въпроси, които са вълнували нашите съграждани.

22.01.2018/12:17

Повод за тая бележка е информация, долетяла от Българското национално радио (БНР). Тя известява, че с водосвет бил открит редакционен комплекс, тип „open space“. Казано на български – „отворено пространство“.

21.01.2018/12:52

Разделихме се с него преди десетина дни. И думи за тоя мъж се появиха и във вестници, и във Фейсбук, и на сайта на СБЖ. От хора, с които бе работил, но най-вече – от негови някогашни студенти.

20.01.2018/16:31

Наред с руските, финландските, румънските и български воини в Руско-турската война 1877-1878 се е сражавал и японски самурай, за което знаят малцина. Сейго Ямадзава е воювал в редовете на руската армия. Тази история припомни при своето посещение в България премиерът на Япония Шиндзо Абе.

20.01.2018/12:45

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки