„Бесният разобличител“ - репортерът Гюнтер Валраф, на 75 години

01.10.2017 /13:24 | Автор : Елена Трифонова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Гюнтер Валраф

Емблематичният не само за германската, но и за световната журналистика разследващ репортер – Гюнтер Валраф – навършва днес 75 години. Носителят на редица международни награди за разследваща журналистика и на Международната Ботевска награда за 1986 година (заедно с Марио Бенедети от Уругвай, Нил Гилевич от Беларус и Дмитро Павличко от Украйна) не е фен на празнуването и шумните юбилей.

Затова лично е помолил колегите си от телевизионния канал RTL, където работи в момента, да не излъчват подготвения за него филм днес. Така документалният филм на Луц Хахмайстер „Валраф беше тук“, посветен на юбиляря, ще бъде излъчен на 9 октомври в праймтайма на телевизията.

Но цялата германска преса отбеляза подобаващо – с репортажи, очерци и есета – юбилея на емблематичния репортер.

Гюнтер Валраф обича да се шегува, че „като остарее….“ – ще си седне на задните части спокойно….. Никой обаче не очаква това да се случи скоро….. В биографията си германският журналист има десетки публикувани книги и репортажи. Най-открояващи се са “13 нежелани репортажа” (1969 г.); “Никарагуа отблизо” (1984 г.); “На дъното” (1985 г.); поредицата за “Bildzeitung” – “Разобличителят” (1977 г.), “Свидетели на обвинението” (1979 г.) и “Справочник за Билд” (1981 г.); “Португалия – как беше предотвратен заговорът” (1976 г.). Последната книга на Гюнтер Валраф е “Под прикритие в телефонна централа” (“Undercover in Callcenter”).

Валраф придоби световна известност след като влезе в ролята на турския гастарбайтер Али, за да докаже на германското общество унизителните и робски условия, при които работят чуждестранните работници и имигрантите във Федералната република през 70-те години на (вече) миналия век. Репортажите му под прикритие разтърсиха не само обществото, но и политическата класа. Книгата му „На дъното“ е преведена на десетки езици, за много от факултетите по журналистика и комуникации е учебно помагало по разследваща журналистика.

Наричат го „разобличителя на концерните“,

които подлагат на нечовешки условия работниците си в името на огромните печалби, които се опитват да спасят и от данъци.

Валраф дълги години предпочиташе да работи сам и да стига до дъното на обществените язви. От една страна, за да потвърди собствената си максима – „за да пиша, трябва всичко да преживея сам“, а от друга – за да не излага на излишна опасност екипа, с който работи.

Днес той е сред първите, които са убедени, че демократичната световна общност трябва да защитава преследваните журналисти – независимо къде са те и какви лични убеждения имат.

Гюнтер Валраф започва кариерата си като вестникар, преминава през публицистиката след разследващата журналистика, а през последните години работи за телевизионния канал RTL. Там е събрал млади, навлизащи в занаята репортери, които са готови в името на истината и професионалния адреналин, да влизат в различни роли, да работят под прикритие, за да информират обществото за обществените язви. Поредицата му от филми за старческите домове в Мюнхен, в която той разказа на какви унизителни условия са подлагани от обслужващия персонал възрастни, безпомощни и беззащитни хора, разтърсиха за пореден път Германия. Нещо повече – във филмите му и потърпевшите, и персоналът са германци, а не чужденци, което се оказа още по-болезнена истина за зрителите.

Обикновено разкритията на Валраф водят до мощни обществени дискусии до ниво парламент.

Заплашван, съден, преследван…. Като равносметка за всичките си журналистически години Валраф признава, че се е научил да работи така, че да бъде най-малко законово уязвим – както той, така и изданието или телевизията, стоящи зад него.

Валраф и България:

Книгата на Гюнтер Валраф „На дъното“ е преведена на български език почти веднага след излизането й на немски. Тя носи и удостояването му с Международната Ботевска Награда през 1986 година.

На 7 октомври 1987 година Секретариатът на ЦК на БКП гласува Решение 839. В него се уточняват рамките на десетдневното гостуване през същия месец на Гюнтер Валраф, придружаван от Барбара Мунк и Конрад Нойман в България по повод връчването на наградата на журналиста. Цялото посещение на Валраф и на левите интелектуалци Мунк и Нойман от Западна (тогава ФРГ) Германия е по официална покана на Министерството на културата и е организирано от УБО (тогавашното Управление за безопасност и охрана, отговарящо за сигурността на висшите партийни функционери и за чуждестранните делегации). Валраф посещава Враца и София.

Удостояването му с българската награда не е упоменато в официалната биография на журналиста във Уикипедия…

Сподели в
 

Май беше краят на юни миналата година, Евгений Станчев се обади, че за ден-два е в София, та да се видим, преди пак да си замине за Годеч, където прекарваше от април до декември.

02.02.2018/16:45

Причините са финансови, твърдят издателите. Прочутият с разследванията си разкрепостен седмичник се сбогува с читателите, повтаряйки в последния си брой своята емблематична корица от 1976 г. с голата Марисол-Пепа Флорес - кинозвезда, изгряла в невръстна възраст по времето на франкизма, а при прехода към демокрация станала комунистическа активистка

31.01.2018/13:53

Георги Ганев е автор на романи, сборници разкази и политическа сатира. Член на СБЖ и на СБП. От двадесетина години живее в Аризона, САЩ. През 2017 г. получи годишната „Априлова награда“ на община Габрово за последния си роман-бурлеска „Ангелът и Яков“.

30.01.2018/09:55

Вървенето по дирите на една изгубена снимка ме срещна с един изключително интересен и благ човек. Моят съпруг тръгна да търси един свой изгубен портрет, който преди десетилетия му направил един от класиците във фотожурналистиката Тодор Славчев. Той намери координатите на неговата внучка, която е подхванала изключително благородното дело да съхрани и дигитализира огромния фотоархив на своя дядо, което прави вече много години.

27.01.2018/17:03

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

18.01.2018/15:30

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

Българските данъкоплатци ще трябва да платят от джоба си за дързостта на един водещ да размахва среден пръст от екрана на националната телевизия

15.02.2018 /18:38 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

Няма съмнение, че поведението на Емил Кошлуков в петъчното издание на „Още от деня“ е укоримо. Едва ли има някой, колкото и пристрастен да е, който би защитил демонстрирането на неприлични жестове от телевизионния екран. Особено когато става дума за Националната телевизия, която би трябвало да е еталон за журналистически стандарти.

13.02.2018 /18:22 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки