Леонид Млечин: Журналистите играят не по-малка роля, отколкото политиците

04.10.2017 /11:33 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Шефът на Международната академия за телевизия и радио Леонид Млечин

Леонид Млечин е един от водещите руски журналисти с богата творческа биография, която си има и своите последствия в авторитетните награди, с които са оценили журналистическата му дейност. Но преди всичко Леонид Михайлович е председател на УС на Международната академия за телевизия и радио и в качеството си на такъв преди дни беше в България във връзка с проведената у нас ХІІІ Международна конференция „Тероризмът и електронните медии.

Отзивчив и винаги готов да разговаря с представители на медиите. Такъв беше и тук, и въпреки прекалената си заетост, той отдели време и за сайта на СБЖ.

С него е много интересно да се разговаря на всякакви теми. За мен беше любопитно да разбера,че  Млечин е журналист, над когото виси смъртна присъда, и то чрез разстрел, и произнесена не от кой да е, а от властите в Северна Корея. Да си призная, изумих се, че в ХХІ в. може да се случи това – чужд журналист да бъде осъден на смърт. Поводът е, че той е автор на серия от документалните филми „Червеният монарх“ и „Наследникът на престола“, за Ким Ир Сен и Ким Чен Ир, излъчени „ТВ Център“. Колеги споделят, че на една от срещите си той се представил така: „Пред вас фактически стои смъртник!“ Днес, когато Северна Корея се стреми да сплаши света с ядрените си опити, е интересно човек да разбере позиция на топ журналиста по този повод,пречупена през неговата смъртна присъда. Естествено, че като всеки с висяща над главата му подобна заплаха, и на Леонид Михайлович не му се говори с желание за това, но споделя, че режимът в страната е доведен до абсурд, защото не търпи ни най-малката дума истина. „А ние единствено разказахме за това какъв е бил на практика Ким Чен Ир – връща лентата назад Млечин, - съобщихме неговата истинска биография, която беше укривана старателно. Изяснихме, че той е роден край Хабаровск, където е служил неговият баща Ким Ир Сен, докато официалната биография твърди, че това е станало в пектусанския таен партизански лагер в дървена колиба в най-високата и свещена планина в Северна Корея – Пектусан.“ Ето този и още няколко подобни фрагмента от документалните ленти на Леонид Млечин стават повод той да бъде осъден на смърт чрез разстрел. Колкото до атомната надпревара, в която Северна Корея се е включила, той смята, че се дължи на стремежа на ръководителите на страната да играят във висшата световна лига.

Журналистът е известен и с това, че е направил редица задълбочени разследвания и е разкрил тайните на руските министри на външните работи от Чичерин до Иванов, както и на ръководителите на спецслужбите от Дзерджински до Путин, документалните ленти за които са били излъчвани година и половина в предаването „Особена папка“. За своите документални разследвания той е носител на една от най-престижните телевизионни награди  ТЕФИ (2007 и 2009) и ТЕФИ – Регион за 2015 година.

Зад гърба си той има много книги, които се ползват с интереса на читателите.

Леонид Млечин и един от добрите изследователи и анализатори на тероризма и на това как медиите трябва да се борят с него.

Как оценявате отношенията между медиите и националната сигурност и какви са различните им аспекти и ролята им в обществото, Леонид Михайлович?

Струва ми се, че на повърхността на нивото им има противоречие между действията на специалните служби, държавния апарат и журналистите. Фактически това противоречие е повърхностно, защото всички ние сме еднакво заинтересувани в борбата срещу тероризма. Според мен журналистите играят в нея огромна роля. Преди всичко те мобилизират общественото мнение в тази борба, а от своя страна общественото мнение  подтиква и държава, и специални служби да отделят  повече ресурси, повече средства в тази насока. Медиите наблягат на всичките недостатъци и грешки. Те анализират ситуацията, разказват, а всичко това е само в полза за специалните служби и държавния апарат. Затова мисля, че противоречията между тях са доста повърхностни.

В миналото говорехме за идеологическа диверсия, а днес за хибридни войни в журналистиката. Кое е общото и различното?

Аз приемам журналистиката професионално, а професионалистите не се занимават нито с войни, нито с идеологически диверсии, нито с контра пропаганда. Професионалистите се занимават единствено с това да анализират събитията, да се опитат да разберат какво се случва и да помогнат на обществото да разбере това. Професионалната журналистика е извън това, хибридните войни са извън нея и те се водят от идеологически бойци, които са съвсем други хора.

В последно време между медиите, властта и обществото като футболна топка се подмятат фалшивите новини. Те имат ли нещо общо с националната сигурност и могат ли да окажат влияние върху нея?

Сблъскваме се с ново явление, защото, както винаги,има опити по всякакъв начин да се повлияе на общественото мнение, като правило в другите страни, при помощта на измислени новини. Преди това имаше локален характер и отделни случаи, докато сега прие някакъв тотален характер, защото с това се занимават огромен брой хора. Социалните мрежи и месинджъри позволяват тези фалшиви новини да достигнат до огромен брой хора, които си ги препращат едни на други. А когато си получил нещо от приятел, ти му се доверяваш и така се създават много опасни ситуации. И именно в нея е особена важна работата на журналистите, които трябва да се противопоставят на това. Според мен е много важно професионалистите да запазят хладнокръвие и да предоставят на своята си аудитория реална и истинска информация.

В Доктрината за национална сигурност на Русия журналистиката заема ли място и как тя може да бъде полезна или опасна за сигурността? Питам ви, защото у нас сред политиците и депутатите все повече се говори, че в новата ни доктрина трябва да бъде отделено място за ролята на журналистиката за националната сигурност.    

Професионалната журналистика винаги е била полезна за сигурността, защото служи на обществото, а непрофесионалната е безумно опасна за обществото.

Колкото до вашата страна, вероятно политиците ви имат някакво основание да говорят за това, но аз като човек на възраст и много видял, смятам най-важното е да се създават условия за професионалната журналистика, защото тя е обречена да служи на обществото, нужна му е и му помага много повече, отколкото всякаква там ведомствена журналистика.

В наше време тероризмът е най-тежката световна болест. Какво е мястото на медиите в борбата срещу негои могат ли те да са полезни или само пречат?

В никакъв случай не пречат. Смятам, че медиите като никой друг помагат на обществото да се справи с този проблем, защото показват неговия реален мащаб.  Помагат в какви направление трябва да се съсредоточат силите, къде не ни достигат мерки и в какво информацията е неоценима. И това е отговорност несамо на отделните журналисти, а и на професията ни.

 Могат ли медиите да са полезни на политиците в борбата срещу терористичните заплахи и бежанската криза? Това личен проблем на журналистите ли е, или отговорност на професията?    

Журналистите играят не по-малка роля отколкото политиците, а понякога дори и много по-важна, защото политиците идват и си отиват, създават се партии и изчезват, а журналистиката я има и служи на обществото дълги години и ще продължава да му служи.

А къде е границата между свободата на словото и правото на обществото да бъде напълно информирано и строгите изисквания на националната сигурност? Винаги ли медиите трябва да се съобразяват с тях и какви са последствията?

За професионалната журналистика няма никакви проблеми,защото тя знае много добре как и какво да прави. Това са същите изисквания, които са приемливи както към всички други страни на живота. Има неща, за които професионалните журналисти разбират, че не бива да се казват и пишат, а има и такива, за които е необходимо да се казват. Така че професионалната журналистика напълно и успешно се справя с това. Ако става дума за личния живот на човек, за това не бива да се разказва, а ако е за частния живот на политиците – трябва да се говори. А това е съвсем разбираемо.

Следейки руската журналистика, а и нашата, забелязвам в последно време като че ли се прокрадва някаква носталгия по онази журналистика от годините назад.

Това е съвсем нормално, защото всички в едно или друго време си спомнят за младостта. И това е съвсем нормално.

Международната конференция „Тероризмът и електронните медии“ какви опорни точки трябва да предложи?

Журналистиката е практическа работа и всякакви там теории не бива да се градят. Срещаме се, обсъждаме, дискутираме и разменяме едни-други интересни методи. Без такива дискусии е невъзможно.

Кои медии са по-търсени от терористите – електронните или печатните?

Не е от значение дали са печатни или електронни медиите. Работата е, че има неквалифицирани, лоши журналисти, и такива, които не могат да се справят с работата си. А такива работят и в печатните, и в електронните медии. работата не е в жанра, а в професионализма.

Снимки Валя Чрънкина и архив 

Сподели в
 

Май беше краят на юни миналата година, Евгений Станчев се обади, че за ден-два е в София, та да се видим, преди пак да си замине за Годеч, където прекарваше от април до декември.

02.02.2018/16:45

Причините са финансови, твърдят издателите. Прочутият с разследванията си разкрепостен седмичник се сбогува с читателите, повтаряйки в последния си брой своята емблематична корица от 1976 г. с голата Марисол-Пепа Флорес - кинозвезда, изгряла в невръстна възраст по времето на франкизма, а при прехода към демокрация станала комунистическа активистка

31.01.2018/13:53

Георги Ганев е автор на романи, сборници разкази и политическа сатира. Член на СБЖ и на СБП. От двадесетина години живее в Аризона, САЩ. През 2017 г. получи годишната „Априлова награда“ на община Габрово за последния си роман-бурлеска „Ангелът и Яков“.

30.01.2018/09:55

Вървенето по дирите на една изгубена снимка ме срещна с един изключително интересен и благ човек. Моят съпруг тръгна да търси един свой изгубен портрет, който преди десетилетия му направил един от класиците във фотожурналистиката Тодор Славчев. Той намери координатите на неговата внучка, която е подхванала изключително благородното дело да съхрани и дигитализира огромния фотоархив на своя дядо, което прави вече много години.

27.01.2018/17:03

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

18.01.2018/15:30

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

Българските данъкоплатци ще трябва да платят от джоба си за дързостта на един водещ да размахва среден пръст от екрана на националната телевизия

15.02.2018 /18:38 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

Няма съмнение, че поведението на Емил Кошлуков в петъчното издание на „Още от деня“ е укоримо. Едва ли има някой, колкото и пристрастен да е, който би защитил демонстрирането на неприлични жестове от телевизионния екран. Особено когато става дума за Националната телевизия, която би трябвало да е еталон за журналистически стандарти.

13.02.2018 /18:22 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки