Начало
 
 

Вечер за големия българин Николай Хайтов

11.10.2017 /11:52 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В БАН се състоя паметна вечер за Николай Хайтов

„След Иван Вазов народният писател на България е акад. Николай Хайтов“ - така Любомир Левчев нарича любимия на много българи писател. Спомнихме си за него благодарение на БАН, Столична община, фондация „Памет“ и издателство „Захарий Стоянов“, които събраха в Големия салон на академията всички, които помнят и обичат сина на орфеевата Родопа.

За Хайтов сладкодумецът Иван Гранитски каза, че е творец, който и от отвъдното ни облъчва с любов и добротворство. Директорът на издателство „Захарий Стоянов“ припомни, че преди 7 години по предложение на тогавашния председател на БАН акад. Стефан Воденичаров и група интелектуалци се ражда инициативата за паметни вечери, посветени на големи българи, тъй като днес България има нужда от ново Възраждане. Гранитски сподели, че издателството вече е издало 12 тома от съчиненията на Хайтов. Той припомни ,че когато преди пет години започнало това дело, се обърнал към фонд „13 века България“ с молба да го подкрепят, но за изненада хората от там отговорили, че точно Николай Хайтов не е техен приоритет.  

Макар и да не бе пълен салонът, както сме го виждали при събития от такъв род, силно впечатление направи че повечето от дошлите да си спомнят за автора на „Дърво без корен“, „Мъжки времена“, „Шумки от габър“ бяха млади хора, които попиваха с интерес всяка изречена дума от тези, които са имали щастието да се докоснат до личността на Хайтов и неговите близки. А сред тях бяха Елена, Здравец и Александър Хайтови, проф. Атанас Семов, син на най-добрия приятел на писателя Марко Семов, и много други известни наши интелектуалци. Според Калоян Паргов не бива да забравяме такива колоси като Николай Хайтов, защото той е от онези, които най-много милееха за България и защото има какво да научим от тях. Той припомни изреченото от големия писател, че и главата му да отсекат, пак ще вика да живей България, защото той винаги е обичал родината си и е страдал от това, че безпътицата и пътят сме самите ние, хората, но не го оценяваме така, както трябва и заслужава. Особено емоционален беше проф. Атанас Семов, защото той е имал късмета да се докосне до големия българолюбец Хайтов. Баща му, друг голям българин, Марко Семов, и Хайтов са били неразделни приятели. „Позволявам си да застана тук – каза проф. Семов, - защото няма и година, в която да не си спомня на 15 септември за Николай Хайтов. На тази дата, освен че е първият учебен ден, е и неговият рожден ден. Здравец Хайтов пък разказа, че чрез фондация „Памет“, която той ръководи, правят всичко възможно младите хора да узнаят за големите българи и да имат памет за тях. Синът на големия писател каза, че обявеният от фондацията конкурс за илюстрации към легендарната творба на баща му „Диви разкази“ е бил посрещнат с изключителен интерес от младите творци. Сред наградените са Мария Тодорова и Люба Дашинова.

Мисля си, че ако Николай Хайтов беше живял в Америка, то той сигурно щеше да е носител на престижния „Пулицър“ или на „Оскар“. У нас също творбите му са били тема на киното и филмите по тях и до днес са живи и незабравими, а и днес също много кинотворци посягат към написаното от Хайтов, дори сега предстои снимането на нов филм. Ще си позволя да цитирам и проф. Ивайло Христов, който твърде вълнуващо разказа какво е за него големият писател: „Книгите на Хайтов са с цвят и мирис. В тях се усеща дъхът на нещо истинско и силно, страстно и горчиво. Те са изпълнени с духа на България, превръщайки нейната съдба в своя лична болка, в микрокосмос, където се оглеждат общонародни, общонационални, всебългарски проблеми. При Хайтов постоянно присъства мисълта за художественото слово като израз на историческата съдба и въплъщение на националната идентичност: кауза, на която той остана верен до края. На върха на ценностната система на Николай Хайтов бе Отечеството, а способността да пожертваш нещо от себе си за него беше висша добродетел.
Неслучайно в една от последните си книги „Който има ухо, да чуе“ Хайтов посочва, че е склонен да се съгласи със знаменитата мисъл на Марк Твен, че „цялата истина може да се каже само от оня свят“, но с едно изключение: „Истините, които засягат съдбата на цели народи, не бива да се отлагат за оня свят.“ 

В салона мярнах една от любимите ученички на Хайтов – поетесата Елена Алекова. Преди време прочетох написаното от нея за учителя й и ще го цитирам, защото тя ни казва нещо неизвестно, но много важно за майстора на словото: „На децата си, на своите приятели, завеща всичко свое. Духа си – въплътен в могъщо и първозданно слово. Борбата си – за доброто, за човека, за България. Осмисли делата им за в бъдеще.

У него има нещо от старозаветния максимализъм. Ясна суровост на духа. Непоколебима категоричност на изказа. Магическа сила на словото. Мъжествена красота, ако щете. В Дневника си от 8 април 1974 г. той завеща свои

„Десет Божи заповеди към писателя”, валидни и за всеки човек:

Първа заповед: Обичай хората въпреки техните грехове и се опитай да видиш в тях доброто! Ако не го откриеш – измисли го!

Втора заповед: Бъди наивен и вярвай в човека, а не на очите си, ако видяното с очите те кара да отвръщаш лицето си от него!

Трета заповед: Вярвай в оправянето на Света въпреки всички доказателства на историята за обратното!

Четвърта заповед: Ако днеска вали, вярвай, че утре ще грее ясно слънце!

Пета заповед: Бъди верен на себе си и на никого другиго!

Шеста заповед: Не лъжи даже когато от лъжата можеш да спечелиш много пари!

Седма заповед: Не блудствай и не пиши за неща, които не лежат на сърцето ти; не забравяй, че изкуството се оплодява само от сърдечната любов.

Осма заповед: Можеш невинаги да бъдеш храбър (храбростта не е всекиму дадена), по винаги бъди искрен!

Девета заповед: Не избягвай страданието, защото то е, което най-дълбоко оплодява човешката и най-паче писателската душа! През страданието минават всички пътища към творчеството!

Последната, десета заповед: Не пожелавай друга власт освен тая, която ти дава писането, защото пътищата на властта и творчеството са противоположни!”

 

Като скрижали са! Чисти и ясни! Няма какво повече да се добави.“

 

Странно беше, че тази прекрасна вечер, посветена на големия родолюбец Николай Хайтов, не уважиха дори онези политици, които се бият в гърдите, че са патриоти и българи и че милеят за Майка България. А всички те има какво да научат и да черпят от него!

 

Един се беше „престрашил“ обаче да го стори и това беше Калоян Паргов. Затова реших да разбера какво е за него, политика, писателят Хайтов. Ето какво сподели Калоян Паргов за сайта на СБЖ.

КАЛОЯН ПАРГОВ: НЕКА ТОВА, В КОЕТО ТОЙ Е ВЯРВАЛ, ДА Е НАШЕ ВЕРУЮ В ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ

Какъв урок би дал днес на вас, политиците, писателят Николай Хайтов?

Несъмнено моето присъствие тук е част от това, че всички усещаме, че нещо не се случва така, както трябва в нашата държава. В едно свое интервю от 1993 г. Хайтов говори за безпътицата, но и че има път. Сравнява българина с лисица в опита си да оцелее пред заплахата от това да бъде погребана България от наши и чужди гробари. Цитирам го по памет. Казвам това, защото тази паметна вечер е низ от много подобни инициативи с участието на СБП и другите творчески съюзи, в които си спомняме за велики българи, и то на прага на един голям празник – Деня на народните будители. Урок по патриотизъм, урок по българщина, и така популярно, а не като брошка, закачена на ревера. Нещо, което трябва да помним и да се борим,без значение кой от коя позиция – дали в НС, дали от министерство или просто като граждани на България със самосъзнанието, че трябва да я преведем през Симплегадските плитчини, където може би заради нас самите попаднахме и вече 28 години все трудно излизаме.

За съжаление в България не дооценяваме това богатство, което имаме от хора и творци като Хайтов.

Ако Хайтов беше жив днес и виждайки какво става в неговата България, какво би казал на вас, политиците, на хората?

Това, което припомни изрече проф. Атанас Семов, че  три месеца преди да почине, Хайтов е изрекъл пред неговия баща проф. Марко Семов - добре,че си отива, за да не види България там, накъдето върви, и такава, каквато е започнала става, ме разтърси много. Трудно би понесъл, наистина, днешната липса на държавност, липса на мисъл и съхраняване на всичко българско, всичко национално. Неслучайно Хайтов говори за национализма, но не този, който всички го разбират, а по-скоро по смисъла на патриотизма: да обичаш България и да мислиш за интересите й, а не да водиш по едни или други чужди интереси. Може би всичко това, което е писал и като творчество, свързано с ислямизацията, вследствие на бежанската вълна, вследствие на това масово строителство на джамии, вместо на храмове, би създало у него усещането, че България отива не в посоката, която той би искал да я види – гордо изправена хилядолетна държава. Със своята славна история, със своите тежки моменти, но пак изправила се гордо над всички. Смятам, че може би звучат тъжно такива спомени за Хайтов днес за това, което е писал, за което се е борил и от което се е възмущавал. Нека все повече хора да четат Николай Хайтов, а и неговите съвременници, които все още са живи, да напомнят за него, за да можем това, в което той е вярвал, да е наше верую в трудните моменти.

Снимки Иван Василев

  

Сподели в
 

СБЖ смята за недопустимо овластени лица да унижават и да възпират журналисти, изпълняващи своя професионален дълг

21.09.2018/19:04

Комай и този път Атанас Тончев ни изненада – и на тази достолепна възраст, нейде към средата на 90-те – той остана верен на призванието на целия си живот и ни поднесе най-новото си заглавие от дългата поредица книги с името му – „Житейски истории – от минало и по-минало време”.

21.09.2018/12:16

Свиканата снощи край Съдебната палата проява учуди с липсата на публични оратори, становища и искания. СБЖ също беше там, за да отстои журналистическите права и солидарността в колегията, но организаторите нито сами взеха думата, нито я дадоха на някого

18.09.2018/15:03

На 13 септември 2011 г., преди 7 години, ни напусна Милен Вълков - председател на УС на СБЖ.

13.09.2018/14:38

На 14 септември от 21 часа БНТ2 ще излъчи документалния филм за големия журналист и публицист Стефан Продев „С Ботевски дух“. Документалната лента, дело на сценариста и режисьора Петко Горанов и оператора Божидар Симеонов, излиза в ефир само ден преди 91-годишнината от рождението на Стефан Продев. А утре, на 13 септември, от 14.30 ч. колегите ще могат да се срещнат с авторския колектив в Пресклуба на БТА.

12.09.2018/18:46

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки