Начало
 
 

Вечер за големия българин Николай Хайтов

11.10.2017 /11:52 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В БАН се състоя паметна вечер за Николай Хайтов

„След Иван Вазов народният писател на България е акад. Николай Хайтов“ - така Любомир Левчев нарича любимия на много българи писател. Спомнихме си за него благодарение на БАН, Столична община, фондация „Памет“ и издателство „Захарий Стоянов“, които събраха в Големия салон на академията всички, които помнят и обичат сина на орфеевата Родопа.

За Хайтов сладкодумецът Иван Гранитски каза, че е творец, който и от отвъдното ни облъчва с любов и добротворство. Директорът на издателство „Захарий Стоянов“ припомни, че преди 7 години по предложение на тогавашния председател на БАН акад. Стефан Воденичаров и група интелектуалци се ражда инициативата за паметни вечери, посветени на големи българи, тъй като днес България има нужда от ново Възраждане. Гранитски сподели, че издателството вече е издало 12 тома от съчиненията на Хайтов. Той припомни ,че когато преди пет години започнало това дело, се обърнал към фонд „13 века България“ с молба да го подкрепят, но за изненада хората от там отговорили, че точно Николай Хайтов не е техен приоритет.  

Макар и да не бе пълен салонът, както сме го виждали при събития от такъв род, силно впечатление направи че повечето от дошлите да си спомнят за автора на „Дърво без корен“, „Мъжки времена“, „Шумки от габър“ бяха млади хора, които попиваха с интерес всяка изречена дума от тези, които са имали щастието да се докоснат до личността на Хайтов и неговите близки. А сред тях бяха Елена, Здравец и Александър Хайтови, проф. Атанас Семов, син на най-добрия приятел на писателя Марко Семов, и много други известни наши интелектуалци. Според Калоян Паргов не бива да забравяме такива колоси като Николай Хайтов, защото той е от онези, които най-много милееха за България и защото има какво да научим от тях. Той припомни изреченото от големия писател, че и главата му да отсекат, пак ще вика да живей България, защото той винаги е обичал родината си и е страдал от това, че безпътицата и пътят сме самите ние, хората, но не го оценяваме така, както трябва и заслужава. Особено емоционален беше проф. Атанас Семов, защото той е имал късмета да се докосне до големия българолюбец Хайтов. Баща му, друг голям българин, Марко Семов, и Хайтов са били неразделни приятели. „Позволявам си да застана тук – каза проф. Семов, - защото няма и година, в която да не си спомня на 15 септември за Николай Хайтов. На тази дата, освен че е първият учебен ден, е и неговият рожден ден. Здравец Хайтов пък разказа, че чрез фондация „Памет“, която той ръководи, правят всичко възможно младите хора да узнаят за големите българи и да имат памет за тях. Синът на големия писател каза, че обявеният от фондацията конкурс за илюстрации към легендарната творба на баща му „Диви разкази“ е бил посрещнат с изключителен интерес от младите творци. Сред наградените са Мария Тодорова и Люба Дашинова.

Мисля си, че ако Николай Хайтов беше живял в Америка, то той сигурно щеше да е носител на престижния „Пулицър“ или на „Оскар“. У нас също творбите му са били тема на киното и филмите по тях и до днес са живи и незабравими, а и днес също много кинотворци посягат към написаното от Хайтов, дори сега предстои снимането на нов филм. Ще си позволя да цитирам и проф. Ивайло Христов, който твърде вълнуващо разказа какво е за него големият писател: „Книгите на Хайтов са с цвят и мирис. В тях се усеща дъхът на нещо истинско и силно, страстно и горчиво. Те са изпълнени с духа на България, превръщайки нейната съдба в своя лична болка, в микрокосмос, където се оглеждат общонародни, общонационални, всебългарски проблеми. При Хайтов постоянно присъства мисълта за художественото слово като израз на историческата съдба и въплъщение на националната идентичност: кауза, на която той остана верен до края. На върха на ценностната система на Николай Хайтов бе Отечеството, а способността да пожертваш нещо от себе си за него беше висша добродетел.
Неслучайно в една от последните си книги „Който има ухо, да чуе“ Хайтов посочва, че е склонен да се съгласи със знаменитата мисъл на Марк Твен, че „цялата истина може да се каже само от оня свят“, но с едно изключение: „Истините, които засягат съдбата на цели народи, не бива да се отлагат за оня свят.“ 

В салона мярнах една от любимите ученички на Хайтов – поетесата Елена Алекова. Преди време прочетох написаното от нея за учителя й и ще го цитирам, защото тя ни казва нещо неизвестно, но много важно за майстора на словото: „На децата си, на своите приятели, завеща всичко свое. Духа си – въплътен в могъщо и първозданно слово. Борбата си – за доброто, за човека, за България. Осмисли делата им за в бъдеще.

У него има нещо от старозаветния максимализъм. Ясна суровост на духа. Непоколебима категоричност на изказа. Магическа сила на словото. Мъжествена красота, ако щете. В Дневника си от 8 април 1974 г. той завеща свои

„Десет Божи заповеди към писателя”, валидни и за всеки човек:

Първа заповед: Обичай хората въпреки техните грехове и се опитай да видиш в тях доброто! Ако не го откриеш – измисли го!

Втора заповед: Бъди наивен и вярвай в човека, а не на очите си, ако видяното с очите те кара да отвръщаш лицето си от него!

Трета заповед: Вярвай в оправянето на Света въпреки всички доказателства на историята за обратното!

Четвърта заповед: Ако днеска вали, вярвай, че утре ще грее ясно слънце!

Пета заповед: Бъди верен на себе си и на никого другиго!

Шеста заповед: Не лъжи даже когато от лъжата можеш да спечелиш много пари!

Седма заповед: Не блудствай и не пиши за неща, които не лежат на сърцето ти; не забравяй, че изкуството се оплодява само от сърдечната любов.

Осма заповед: Можеш невинаги да бъдеш храбър (храбростта не е всекиму дадена), по винаги бъди искрен!

Девета заповед: Не избягвай страданието, защото то е, което най-дълбоко оплодява човешката и най-паче писателската душа! През страданието минават всички пътища към творчеството!

Последната, десета заповед: Не пожелавай друга власт освен тая, която ти дава писането, защото пътищата на властта и творчеството са противоположни!”

 

Като скрижали са! Чисти и ясни! Няма какво повече да се добави.“

 

Странно беше, че тази прекрасна вечер, посветена на големия родолюбец Николай Хайтов, не уважиха дори онези политици, които се бият в гърдите, че са патриоти и българи и че милеят за Майка България. А всички те има какво да научат и да черпят от него!

 

Един се беше „престрашил“ обаче да го стори и това беше Калоян Паргов. Затова реших да разбера какво е за него, политика, писателят Хайтов. Ето какво сподели Калоян Паргов за сайта на СБЖ.

КАЛОЯН ПАРГОВ: НЕКА ТОВА, В КОЕТО ТОЙ Е ВЯРВАЛ, ДА Е НАШЕ ВЕРУЮ В ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ

Какъв урок би дал днес на вас, политиците, писателят Николай Хайтов?

Несъмнено моето присъствие тук е част от това, че всички усещаме, че нещо не се случва така, както трябва в нашата държава. В едно свое интервю от 1993 г. Хайтов говори за безпътицата, но и че има път. Сравнява българина с лисица в опита си да оцелее пред заплахата от това да бъде погребана България от наши и чужди гробари. Цитирам го по памет. Казвам това, защото тази паметна вечер е низ от много подобни инициативи с участието на СБП и другите творчески съюзи, в които си спомняме за велики българи, и то на прага на един голям празник – Деня на народните будители. Урок по патриотизъм, урок по българщина, и така популярно, а не като брошка, закачена на ревера. Нещо, което трябва да помним и да се борим,без значение кой от коя позиция – дали в НС, дали от министерство или просто като граждани на България със самосъзнанието, че трябва да я преведем през Симплегадските плитчини, където може би заради нас самите попаднахме и вече 28 години все трудно излизаме.

За съжаление в България не дооценяваме това богатство, което имаме от хора и творци като Хайтов.

Ако Хайтов беше жив днес и виждайки какво става в неговата България, какво би казал на вас, политиците, на хората?

Това, което припомни изрече проф. Атанас Семов, че  три месеца преди да почине, Хайтов е изрекъл пред неговия баща проф. Марко Семов - добре,че си отива, за да не види България там, накъдето върви, и такава, каквато е започнала става, ме разтърси много. Трудно би понесъл, наистина, днешната липса на държавност, липса на мисъл и съхраняване на всичко българско, всичко национално. Неслучайно Хайтов говори за национализма, но не този, който всички го разбират, а по-скоро по смисъла на патриотизма: да обичаш България и да мислиш за интересите й, а не да водиш по едни или други чужди интереси. Може би всичко това, което е писал и като творчество, свързано с ислямизацията, вследствие на бежанската вълна, вследствие на това масово строителство на джамии, вместо на храмове, би създало у него усещането, че България отива не в посоката, която той би искал да я види – гордо изправена хилядолетна държава. Със своята славна история, със своите тежки моменти, но пак изправила се гордо над всички. Смятам, че може би звучат тъжно такива спомени за Хайтов днес за това, което е писал, за което се е борил и от което се е възмущавал. Нека все повече хора да четат Николай Хайтов, а и неговите съвременници, които все още са живи, да напомнят за него, за да можем това, в което той е вярвал, да е наше верую в трудните моменти.

Снимки Иван Василев

  

Сподели в
 

Конкурсът в памет на Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес се организира със съдействието на СБЖ и на Roca и отличава журналистика, сближаваща България и испаноезичния свят, спазваща принципите на професионалната и гражданска етика, разпространяваща култура и отговорност към обществото и природата

13.12.2017/19:19

„Винаги съм искал да се зарадвам с автора на сполуката му, да му стисна с благодарност ръката, да го посоча на читателите. Тогава изпитвам удовлетворение и радост. За какво ми е на мен литературна критика, ако това не мога да кажа и да направя“ – е изповядал журналистът и литературен критик Пенчо Чернаев, на чийто 90-годишен юбилей се събраха и препълниха залата на пресклуб „Журналист“ негови приятели и колеги, и то предколедно и в най-краткия ден на годината.

13.12.2017/14:38

Хасковлийка дари на Регионалния исторически музей екземпляр от издадения през 1938 г. от Григор Пасков фотоалбум, озаглавен „България. Нашата Родина”.

11.12.2017/21:04

Едно събитие, свързано с Поднебесната, се състоя в СБЖ, където беше представена книгата на журналиста от Радио Китай за чужбина в Пекин Тодор Радев „Един пояс, един път“, посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика. Книгата се появява на българския книжен пазар благодарение на издателство „Ентропи 1“ и неговия издател Станислава Пекова, която заедно с Петър Красимиров са нейни редактори

11.12.2017/18:48

СБЖ е съорганизатор за възпоменанието за големия български публицист, оглавявал и нашия Съюз. Тази година той би навършил 90, ако не ни бе напуснал без време. На 13 декември от 18:00 ч. в Централния военен клуб по случай юбилея ще се състои вечер в негова памет под надслова „Аз пак съм тук!”

08.12.2017/20:33

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки